Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Габрово, 04.08.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 161 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 54, ал. 2 от Закона
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Производството е образувано по жалба от Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил” против Заповед № 18-2792 от 21.04.2017 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Габрово.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Според оспорващата страна, Община Дряново се позовава на документи, които нямат нужната доказателствена сила и от тях не може да се направи извод, че Общината е собственик на имотите, посочени в заповедта – посоченият Акт за публична общинска собственост няма правопораждащо право на собственост съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, Общината издава лично този акт, а Службата по вписванията е извършила само техническа работа по вписването му в регистрите, т.е. Общината лично се провъзгласява за собственик на имотите, които са собственост на Манастира, и иска да се ползва от тези си противозаконни действия; решението по гр. дело № 131/2013 на Районен съд – Дряново е с отхвърлителен диспозитив, а с Определение № 24 от 03.02.2017 година по гр. дело № 311/2016 година на Районен съд – Дряново е прекратено производството по предявен отрицателен установителен иск против Манастира. Оспорващата страна сочи, че Община Дряново не желае и не предприема действия по завеждане на дело за собственост с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, защото добре знае, че процесният имот не е неин, а съдебните актове по горепосочените дела не признават със сила на пресъдено нещо правото на собственост на Общината върху спорния имот, т.е. Общината няма титул, с който да се легитимира като собственик на процесния имот и да има право да води дело за грешка и непълнота в плана. Оспорващата страна се позовава на нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОС и сочи, че Манастирът е единствен собственик на „паркинга“, наричан от Общината по делата „обръщало“ и „улица“. Навеждат се и доводи за издаване на оспорената заповед в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, като се сочи аналогично на настоящото дело адм. дело № 51/2011 година по описа на Административен съд – Габрово. Доводите за необоснованост на оспорената заповед са свързани с това, че е отбелязано, че паркингът е собственост на Общината, а тя не е документирала по никакъв начин правото си на собственост, а на място няма никакви нови обекти – няма промяна от одобряването на кадастралната карта през 2008 година; изразява се несъгласие с промяната в границите на ПИ № 23947.272.454, тъй като се ощетява Манастирът; оспорва се заличаването на сградите за търговия, собственост на Манастира, като се твърди, че това не е необходимо и няма причина за извършване на такова действие, намаляват се квадратурите на манастира, заличават се 2 негови сгради за търговия, т.е. правата на собственост на Манастира се засягат от изменението, което го прави заинтересовано лице съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Прави се искане за обявяване нищожността или отмяна на оспорената заповед, тъй като не е издадена при спазване на законовите изисквания.
В открито съдебно заседание оспорващата страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити и в депозирана писмена защита /л. 103-106/. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, като се представя и списък /л. 90/.
Началникът на СГКК – Габрово – ответник в настоящото производство - се представлява в откритото съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно.
Заинтересованата страна Община Дряново в открито съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, заявява се становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й, подробни съображения за което са изложени в депозирани по делото писмени бележки /л. 100-101/. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 54, ал. 6 от
ЗКИР, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред административния орган е започнало по заявление от Община Дряново до СГКК – гр. Габрово с вх. № 01-100776 от 05.04.2017 година /л. 28/ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КК и КР/ относно имот с идентификатор № 23947.272.454, придружено от материали, изготвени от правоспособно лице.
Съгласно одобрените със Заповед № РД-18-108 от 18.12.2008 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър КК и КР на гр. Дряново, поземлен имот с идентификационен № 23947.272.454 е записан като собственост на Дряновския манастир, има площ от 10998 кв. метра и начин на трайно ползване – за култова религиозна сграда, комплекс /скица-проект № 15-181270 от 21.04.2017 година - л. 23-24 от делото, в която изрично е посочено, че няма издадена заповед за изменение в КККР, както и скица № 15-309583-30.06.2017 година на л. 91/.
Към заявлението на Община Дряново е представен Акт за публична общинска собственост № 390 от 01.02.2002 година /л. 39/, вписан в Служба по вписванията – Дряново, според който Община Дряново е собственик на недвижим имот паркинг с площ от 1400 км., находящ се в гр. Дряново, до Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“.
Към заявлението е представен и препис от Решение № 112 от 30.12.2013 година по гр. дело № 131/2013 година на Районен съд – Дряново, с отбелязване, че е влязло в сила на 21.10.2014 година /л. 40-44/, с което е отхвърлен предявения от Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“ иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответника Община Дряново, че ищецът е собственик на 1415/11000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 23947.272.454 с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за култова, религиозна сграда, комплекс, с площ от 11000 кв.м., при съседи, описани в диспозитива на решението, под формата на паркинг пред входа на Манастира. Описаното съдебно решение е потвърдено с Решение № 83 от 01.04.2014 година по в.гр.д. № 46/2014 година по описа на Окръжен съд – Габрово /л. 52-55/, а с Определение № 551 от 21.10.2014 година по гр. дело № 3999/2014 година на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция /л. 56-60/.
Заявлението
е било придружено и от Определение № 24 от 03.02.2017 година по гр. дело №
311/2016 година по описа на Районен съд – Дряново, с отбелязване за влизане в
законна сила на 21.02.2017 година /л. 45-48/, с което подадената от Община
Дряново искова молба против Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“ поради
недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл.
537, ал. 2 от ГПК. Според подробните мотиви на определението съдът е приел, че
между страните по делото е установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът
не е собственик на процесната част от имота и правният спор не може да бъде
пререшаван, поради което на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК делото следва да
бъде прекратено служебно от съда, както е и сторено с постановения диспозитив.
След така развилото се административно производство, Началникът на СГКК - Габрово, надлежно овластен съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, издава процесната Заповед № 18-2792 от 21.04.2017 година /л. 21-22/, с която е одобрено:
1. нанасяне на нови обекти в КК и КР: поземлен имот с идентификатор 23947.272.897 с площ от 1332 кв. м., начин на трайно ползване – за паркинг, собственост на Община Дряново въз основа на следните документи: Акт за публична общинска собственост № 390 от 01.02.2002 година, Определение № 24 от 03.02.2017 година по гр. дело № 311/2016 година по описа на Районен съд – Дряново и Решение № 112 от 30.12.2013 година по гр. дело № 131/2013 година на Районен съд – Дряново;
2. промяна идентификатора на сгради 23947.272.454.1 и 23947.272.454.2 – сградите получават нови идентификатори, а именно 23947.272.897.1 и 23947.272.897.2, при запазване на останалите кадастрални данни, вкл. и вписването, че посочените сгради са собственост на Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“;
3. промяна в границите на съществуващи обекти в КККР – намаляване площта на поземлен имот № 23947.272.454, отразен като собственост на Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“, от 10998 на 9666 кв.м.;
4. заличаване на обекти от КККР – заличаване на сгради с идентификатор 23947.272.454.1 и 23947.272.454.2, отразен като собственост на Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“.
Одобрените с процесната заповед изменения в КК и КР административният орган мотивира с представените към искането Акт за публична общинска собственост № 390 от 01.02.2002 година, Определение № 24 от 03.02.2017 година по гр. дело № 311/2016 година по описа на Районен съд – Дряново и Решение № 112 от 30.12.2013 година по гр. дело № 131/2013 година на Районен съд – Дряново, като намира, че с посочените съдебни актове със сила на пресъдено нещо е признато, че Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“, вписан като собственик на поземлен имот № 23947.272.454 съгласно констативен нотариален акт, не се легитимира като собственик на паркинга пред входа на манастира с посочения нотариален акт от 06.04.2012 година, като в тази връзка и предвид § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР Дряновският манастир не се явява заинтересовано лице по отношение на поисканото от Община Дряново нанасяне на съществуващ паркинг пред входа на манастира, актуван с посочения по-горе Акт за публична общинска собственост.
Мотивиран така, Началникът на СГКК – гр. Габрово е издал процесната заповед, надлежно съобщена на Дряновския манастир на 23.05.2017 година, видно от копие на известие за доставяне /л. 20/, а оспорването е депозирано в законоустановения срок, видно от товарителница на л. 18 от делото.
При така установените факти съдът намира оспорването за основателно по следните съображения:
Процесната заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, съгласно която непълнотата или грешката в КККР се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, както и на основание ал. 4 на същия член, съгласно която измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. В мотивите на заповедта административният орган се позовава и на съдебни актове, посочени по-горе, с които според органа е установено със сила на пресъдено нещо, че Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“, вписан като собственик на поземлен имот № 23947.272.454 съгласно констативен нотариален акт, не се легитимира като собственик на паркинга пред входа на манастира с посочения нотариален акт от 06.04.2012 година, макар процесното административно производство да се е развило по реда на чл. 54, а не по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, според която при изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед.
С оглед установените по делото данни съдът намира, че в случая, не са налице материалноправните предпоставки за изменение на КККР по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР - в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, както и липсват и други надлежно обосновани от органа фактически основания за предприетото изменение.
За да е налице основанието по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, както и основание за изменение на КККР с „отделяне“ на определена площ от съществуващ поземлен имот и обособяването й като нов обект на КК с даване на идентификатор, трябва заявителят да установи наличие в правния мир на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор за материално право относно имотите-предмет на изменението на КК, респ. са представи надлежни доказателства /титули/ относно правото си на собственост върху претендираната част от съществуващ имот. В случая се установява, че между Община Дряново и Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“ са водени няколко дела относно собствеността върху въпросния паркинг пред входа на манастира, но с нито един от представените съдебни актове не е установено със силата на пресъдено нещо правото на собственост на една от страните. Дори и да се приеме, че предвид мотивите на Определение № 24 от 03.02.2017 година по гр. дело № 311/2016 година по описа на Районен съд – Дряново, с Решение № 112 от 30.12.2013 година по гр. дело № 131/2013 година на Районен съд – Дряново спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо, то следва да се отбележи, че не става ясно спорът да касае точно тази част от имот с № 23947.272.454, от който съгласно процесната заповед е отделен имот с № 23947.272.897 с площ от 1332 кв. м., начин на трайно ползване – за паркинг, собственост на Община Дряново, тъй като искът е воден по отношение на 1415/11000 идеални части от имот № 23947.272.454. Дори и само поради липса на достатъчна индивидуализация на частта от имота, предмет на коментираното съдебно решение, то това решение не може да служи като основание за изменение на КК, засягащо имот № 23947.272.454, записан като собственост на оспорващата страна, поради невъзможността да бъде определена идентичността между частта на имота, предмет на цитираното съдебно решение, и имота, нанесен като нов обект в КККР. Същото важи и за индивидуализацията на имота, описан в Акт за публична общинска собственост № 390 от 01.02.2002 година, като следва да се отбележи, че съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС актът няма правопораждащо право на собственост. В горния смисъл е и Решение № 12144 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2016 г., II отд.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде взето предвид и Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, според което иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като в мотивите е посочено, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При предявен отрицателен установителен иск тази цел не може да бъде постигната, поради което искът се определя като положителен установителен иск.
Доколкото няма основание за нанасяне на нови обекти в КК и КР - поземлен имот с идентификатор 23947.272.897 с площ от 1332 кв. м, то липсват фактически и правни основания и за останалите изменения в КККР, разпоредени с процесната заповед, тъй като те се явяват обусловени от нанасянето на новия имот, което съдът по изложените по-горе съображения намира за незаконосъобразно.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че Заповед № 18-2792 от 21.04.2017 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Габрово е издадена от компетентен орган, както и в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон, както и в съответствие с целта на закона.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 17/ и 1200 /хиляда и двеста/ лева договорено адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие /л. 87/ и списък с разноските /л. 90/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 18-2792 от 21.04.2017 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Габрово.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“ сумата от 1210 /хиляда двеста и десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: