Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена от Й. Г. Т. от гр. В. Т., ул. „А. К.” № 39 жалба против действие на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т. – Постановление от 21.01.2013 г. по изп. дело № 105/2010 г. по описа на съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., в частта, с която е постановено, че разноските и таксите са за сметка на взискателя. От длъжника по изпълнителното дело „О. – А” Е. – в несъстоятелност, гр. В. не са постъпили писмени възражения по реда на чл. 436, ал. З от ГПК. Съдебният изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., е изложил мотиви по обжалваното действие. Заявява, че тъй като характера на вземането касае трудов спор, от взискателя не са събрани авансовите такси за образуване на производството и предприемане на посочените в него изпълнителни способи. Твърди обаче, че след прекратяване на делото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съобразно нормата чл. 79 ал. 1 от ГПК тези разноски са за сметка на взискателя, като тук е без значение характера на вземането, тъй като процесуалния закон не прави такова разграничение в посочената разпоредба. Окръжен съд – В. Т., като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваните действия, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Изпълнително дело № *0105/10 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., е образувано по молба на взискателя – Й. Г. Т. от гр. В. Т., ул. „А. К.” № 39 и издаден в негова полза изпълнителен лист против „О. – А” Е., със седалище и адрес на управление - гр. В., район Одесос, ул. „К.” № 9, . 1, ЕИК ********* за заплащане на следните суми: 220.00 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2008 год. + законна лихва считано от 28.08.2009 год. до окончателно погасяване на задължението + 480.00 лв. представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. януари и м. февруари 2009 год. + законна лихва считано от 28.08.2009 год. до окончателно погасяване на задължението + 50.00 лв. мораторна лихва за м. януари 2008 г. + 30.18 лв. мораторна лихва за м. февруари 2008 г. + 27.37 лв. мораторна лихва за м. март 2008 г. + 24.64 лв. мораторна лихва за м. април 2008 г. + 21.81 лв. мораторна лихва за м. май 2008 г. + 19.06 лв. мораторна лихва за м. юни 2008 г. + 16.19 лв. мораторна лихва за м. юли 2008 г. + 13.31 лв. мораторна лихва за м. август 2008 г. + 10.51 лв. мораторна лихва за м. септември 2008 г. + 7.57 лв. мораторна лихва за м. октомври 2008 г. + 4.68 лв. мораторна лихва за м. ноември 2008 г. + 1.57 лв. мораторна лихва за м. декември 2008 г. + 15.73 лв. мораторна лихва за м. януари 2009 г. + 13.17 лв. мораторна лихва за м. февруари 2009 г. + 100.00 лв. адв. възнаграждение. С Постановление от 21.01.2013 г., изп. дело № 105/2010 г. по описа на съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е постановено, че разноските и таксите са за сметка на взискателя. Жалбата е допустима. За разлика от отменения ГПК, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител от страните в изпълнителното производство, новия ГПК изчерпателно изброява кои действия подлежат на обжалване и от кого. Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39-а обаче се отнася само за защита против изпълнителни действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на взискателя за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притежанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. Разгледано по същество жалбата е основателна. Според настоящата инстанция, действията на съдебния изпълнител – постановяване, че разноските и таксите по прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство, образувано за вземания за трудово възнаграждение, са за сметка на взискателя са незаконосъобразни. Въпросът за таксите и разноските се поставя във всяко от уредените в ГПК производства, поради което уредбата му има своето систематично място в част първа от ГПК „Общи правила”. Тази част намира приложение както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителния процес осъществяван от съдебния изпълнител. Общото правило в това отношение повелява, че таксите и разноските по съдебното изпълнение са за сметка на длъжника (чл. 79, ал. 1 от ГПК), но се събират от взискателя, при това – предварително, преди започване на конкретното изпълнително действие, което взискателят е инициирал. По изключение, таксите и разноските по съдебното изпълнение могат да се събират и от длъжника, когато, както в настоящия случай – взискателят е освободен от внасяне на такси и разноски. ЗÓ този особен случай разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК предвижда, че разноските могат да се събират от длъжника, но при приключване на изпълнителното производство, а не предварително. В случая се касае за образувано изпълнително производство за вземания за трудово възнаграждение, като взискателят е освободен от внасянето на такси и разноски по производството по силата на закона – чл. 83, ал. 1 от ГПК. Целта на закона е да осигури достъп до правосъдие по посочените в горецитираната разпоредба категории съдебни спорове с особено социално значение. Доколкото разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, както посочихме по-горе, има своето систематично място в част първа от ГПК „Общи правила”, тя намира приложение както в исковия процес, така и в изпълнителното производство. Ако страната е освободена от задължение за внасяне на разноски при условията на чл. 83, ал. 1 от ГПК, възлагането на разноски в нейна тежест е недопустимо, тъй като по силата на закона тя следва да се счита освободена от заплащане на разноски. В унисон с това са и разпоредбите на ЗЧСИ, съгласно които дължимите от взискателя авансови такси за вземане по трудово правоотношение са субсидирани и се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд, като субсидираната такса се възстановява на съда, след като бъде събрана от длъжника. Освобождаването на взискателя от внасянето такси и разноски, не следва да се разбира само като първоначално такова, а води до недопустимост същите да му се възлагат и при приключване на принудителното изпълнение, включително при прекратяването му на някое от основанията на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Субсидираните разноски и всякакви други такси и разноски, извън такива за адвокатско възнаграждение, никога не могат да останат за сметка на взискателя – работник или служител, когато вземането му произтича от трудово правоотношение. Самият закон е посочил, че субсидираните такси се възстановяват на съда само след събирането им от длъжника. Доколкото в случая таксите и разноските не могат да бъдат събрани от него, същите ще останат за сметка на бюджета на съда. Не на последно място следва да се отбележи, че от обжалваното постановление не става ясно какви и в какъв размер разноски и такси са възложени на взискателя, което на самостоятелно основание води до неговата незаконосъобразност. При извършената проверка за законосъобразност, съдът констатира основания за отмяна на действията на ЧСИ по отношение на взискателя Й. Г. Т. от гр. В. Т., поради допуснати нарушения при определяне на дължимите такси и разноски по изп. дело № 105/2010 г. по описа на съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т.. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да се уважи подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител по отношение на взискателя Й. Т.. С оглед на изложеното, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА действията на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева, с рег. № 728 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., а именно – Постановление от 21.01.2013 г. по изп. дело № 105/2010 г. по описа на съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., в частта, с която е постановено, че разноските и таксите са за сметка на взискателя (Й. Г. Т. от гр. В. Т.), на основание чл. 435 от ГПК, като неправилни и незаконосъобразни. ВРЪЩА изпълнително дело № 105/2010 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева, с рег. № 728 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |