Решение по дело №3493/2017 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  4127/ 27.11.2017г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3493 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

         В исковата молба и допълнителна молба от 24.03.2017г. от Д.И.Е. против М.Б.Н. се твърди, че на 25.09.2015г. между страните, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, бил сключен договор, по силата на който изпълнителят приел да извърши на свой риск и срещу възнаграждение строително-ремонтни дейности, описани в Приложение № 1 към договора. Твърди се, че общата договорена цена, съгласно чл.2, ал.1 е в размер на 8 000 евро, равняващи се на 15 646.64 лв. без ДДС за 50 кв.м. застроена площ, като страните били уговорили следния начин на плащането й – първо плащане, при подписване на договора, в размер на 50 % от общата стойност – 7 823.32 лв., второ плащане, в размер на 30 % от общата стойност – 4 693.99 лв. и трето плащане, в размер на 20 % от общата стойност, равняващи се на 3 129.33 лв. Посочено е, че независимо от уговореното поетапно плащане, по настояване на изпълнителя, възложителят платил авансово цялата сума по договора – 15 648 лв. – на 25.09.2015г. – 7 825 лв., на 21.10.2015г. – 4 694 лв. и на 27.11.2015г. – 3 129 лв. Първите две плащания били отразени и в нарочно издаден протокол. Сочи се, че съгласно чл.3 от договора, СРД следвало да се изпълнят в срок до 90 дни от датата на подписване на договора, тоест до 24.12.2015г. В чл.8 била договорена форма за приемане на СМР – съставяне на протокол, подписан от двете страни, чрез който се описвала извършената работа, количество СРР, качество, стойност на извършената работа, вложените материали, наличните недостатъци, дали е спазен и срокът за изпълнение. Твърди се, че ищцата не е канена да подпише протокол за приемане на извършената работа, както към дата 24.12.2015г., така и до момента. Посочено е, че с чл.12, ал.1 от договора страните договорили при забава за завършване и предаване на работите в срока по договора, изпълнителят да дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на договора, както и предплатената сума за този обем строително-ремонтни работи. Поради това се сочи, че с оглед неизпълнението на ответника на задължението да изпълни в срок уговорените дейности, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска, с който претендира осъждането му за заплащане на 1 564.66 лв. – 10 % от общо уговореното по договора възнаграждение от 15 646.64 лв. и 15 646.64 лв.- представляваща авансово заплатеното възнаграждение, или сума в общ размер от 17 211.30 лв. неустойка за забавено изпълнение на задължения по договор за извършване на СРД от 25.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

         В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М.Б.Н., със становище за неоснователност на предявения иск. Посочено е, че в представеното към исковата молба копие от протокол не е отразено третото плащане по договора, с което всъщност страните финализират отношенията си и извършените дейности. Ответникът се позовава на чл.2 и чл.8 от договора, като сочи, че третото плащане представлява приемо-предаване на обекта за страните и на извършените дейности, както и че същото е извършено на 27.11.2015г., в договорения срок за приключване на работата. Освен това се сочи, че възложителят е можел да прекрати договора по чл.16, ал.1, т.1, в случай, че изпълнителят не започне работата в срок до 10 дни, но вместо това той е одобрил резултата и вложеното качество, което е станало основание и за следващите плащания. Сочи се, че работата е изпълнена в пълен обем, приета е от възложителя, липсват недостатъци, вложените материали, количество, качество, стойност отговаряли на договореното.

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         По делото е представен договор за извършване на строително-ремонтни дейности, сключен на 25.09.2015г. между Д.И.Е. – възложител и М.Б.Н. – изпълнител, по силата на който последният е приел да извърши на свой риск и срещу възнаграждение от възложителя строително-ремонтни дейности в сграда, находяща се в с.М., община Р., по Приложение № 1, при цена от 15 646.64 лв. без ДДС за 50 кв.м. застроена площ. Договореният начин на плащане, видно от чл.2, ал.2 е, както следва – 50 % от общата стойност – 7 823.32 лв. при подписване на договора; 30 % от общата стойност – 4 693.99 лв. – при извършване на описаните дейности; 20 % от общата стойност – 3 129.33 лв. – при предаване на обекта с приемо-предавателен протокол. Според чл.3 от договора сроковете за изпълнение на дейностите са 90 дни от сключване на договора. Според чл.8 приемането на СРД се удостоверява с протокол, подписан от двете страни, в който се описва извършената работа. Според чл.12, ал.1 при забава за завършване и предаване на работите в срока по договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на общо 10 % от стойността на договора и предплатената сума за този обем СРД.

Неразделна част от договора представлява Приложение № 1 – количествена сметка видове работи, двустранно подписано от страните по договора.

         По делото е представен протокол за плащанията по договора, видно от който на 25.09.2015г. е заплатена сумата от 7 825 лв., а на 21.10.2015г. – втора вноска в размер на 4 694 лв. От приложените квитанции е видно, че трета вноска от 3 129 лв. е заплатена на 27.11.2015г.

         От ответната страна са представени множество писмени доказателства, по опис – експедиционни листове с фискални бонове, стокови бележки за закупувани материали, за периода 27.09.2015г. – 27.11.2015г.

         По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.И. и П.. Св.И. разяснява, че е работил заедно с М.Н. за период от два месеца, през 2015г., в къща в с.М. Свидетелства, че къщата е триетажна, като и други хора били наети на работа по нея. Свидетелства, че двамата с М. работили на втори и трети етаж, както и по коридора от трети до първи етаж, тоест по стълбищната клетка. Направили шпакловка, фаянс, теракот по баните, таваните правили, боядисали навсякъде, паркет също редили. За работата го наел М., като сочи да не знае М. от кого е бил нает за тази работа. Не е присъствал на съставяне на документи за работата. Разяснява, че е присъствал при закупуване на материали за ремонта – били закарани с буса, като свидетелят и М. ги разтоварили. Материалите не се закупили еднократно, а имало и докупуване. Св.П. разяснява, че познава ищцата, защото е приятел с брат й. На втори и трети етаж на къщата в М. свидетелят правил ВиК инсталация – преди 2-3 години. Преди два – три месеца също се качвал, за да приеме кухнята – била завършена и свидетелят трябвало да види как е изработена. Свидетелства, че първият етаж е довършен, стълбището на втория няма теракот, на трети етаж в коридор имало теракот, на стълбището на трети етаж не било довършено, банята на втори етаж също не била завършена – имало петна, нямало плочки, сифонът не бил монтиран. Разяснява, че не е виждал ответника г-н Н., макар че в къщата винаги е имало строители. Свидетелят не може да каже Д. кого била ангажирала за ремонта, за какъв период от време е трябвало да се извърши и какви дейности са били обект на ремонта. Сочи също, че в хола на втори етаж има боя, ток и вода има навсякъде, не е сигурен дали са боядисани коридорите от втори до трети етаж, може и да били боядисани.

         Прието е заключение на изготвената техническа експертиза, според което вещото лице е извършило оглед на извършените СМР в триетажна масивна сграда в с.М., по договор от 25.09.2015г., като основно СМР е следвало да се извършат на втори жилищен етаж, трети жилищен етаж и стълбищната клетка. Вещото лице е дало заключение относно извършените СМР, по Приложение № 1 – неразделна част от договора. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не може да се определи датата, към която са извършени видовете работа. Сочи, че ремонт по цялата жилищна сграда е извършван на няколко етапа, поради което не може да каже дали закупуваните материали по представените от ответника документи, са вложени в ремонта. В жилищната сграда според вещото лице са работили много фирми и не може да се прецени точно коя фирма в кой период какво е свършила и на какъв етап.

         При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 25.09.2015г. между страните е сключен договор за извършване на строително – ремонтни дейности в сграда, находяща се в с.М., възложени от Д.И.Е.. Няма спор и относно договореното възнаграждение по договора, в размер на 15 646.64 лв., както и относно начина на плащане на същото. Срокът на извършване на предвидените в Приложение № 1 от договора дейности е 90 дни от датата на сключването му. Не се спори, видно е и от представените писмени доказателства, че по договора ищцата е извършила следните плащания – на датата на подписването му – 7 825 лв., на 21.10.2015г. – 4 694 лв., на 27.11.2015г. – 3 129 лв.       

         Претендира се с исковата молба заплащане на неустойка по договора от ответника, в размер от 17 211.30 лв., представляваща сбор от сумата от 10 % от общата стойност по договора – 1 564.66 лв. и 15 646.64 лв. – представляваща авансово внесеното възнаграждение по договора, на основание чл.12, според който при забава на завършване и предаване на работите в срока по договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 10 % общо върху стойността и предплатената сума за този обем строително-ремонтни работи. Ищецът основава претенцията си за заплащане на неустойка с твърдението за неизпълнение от страна на ответника на задължението си да изпълни в срок СРД, тъй като и до момента ищцата не била канена да приеме извършената работа, респективно да подпише приемо-предавателен протокол, като в първото по делото съдебно заседание се поддържа, че няма никакво изпълнение по сключения договор.

         Съобразно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.

Съдът намира, че в настоящия случай, на първо място, не се установява твърдяното от ищцовата страна пълно неизпълнение, респективно забавено изпълнение на задълженията на ответника по договора, поради което искът, на така заявеното основание, е неоснователен. В тази насока съдът възприема дадените от св.И. показания, относно дейностите, които той е извършвал с ответника Н. в сградата в с.М., като обективно дадени, кореспондиращи както със събраните по делото писмени доказателства, така и със заключението на вещото лице. Ищцовата страна също ангажира гласни доказателства, с цел изясняване на обстоятелствата, че не са извършени работите по договора, респективно че не са извършени в уговорения срок, но от събраните доказателства чрез разпита на св.П. такива обстоятелства не се установиха. Напротив, свидетелят посочи, че не знае какви са уговорките между страните, нито кого Д. е ангажирала за ремонта на къщата. Дори от разпита на този свидетел се установява, че част от възложените на ответника дейности, са изпълнени. Освен това, видно от заключението на изготвената техническа експертиза, възложените по договора дейности, в по-голямата им част, са изпълнени, поради което съдът намира, че само поради липсата на подписан от страните протокол, не може да се приеме, че дейностите по договора не са изпълнени, респективно, че не са изпълнени в срок. Действително, както е посочено и от вещото лице, налице са и неизпълнени ремонтни дейности, но по делото няма ангажирани доказателства да е налице виновно неизпълнение на част от възложените СРД. След като неизпълнението не може да се вмени във вина на страната, тя не дължи и неустойка за това. Следва да се има предвид и това, че предмет на договора е било извършването на СРД за 50 кв.м. застроена площ. От клаузите на договора и по-конкретно чл.2, ал.2, изречение последно е видно, че страните са се договорили да се касае до ориентировъчно количество, предвид уговорката, че ако общите квадратни метри, са различни от 50 кв.м., изравняването на стойността се прави с последната вноска. Следователно постигнато е между страните съгласие, че квадратурата е ориентировъчна, тоест изпълненото количество е възможно да бъде, както по- голямо, така и по- малко от предвиденото в договора. По делото не са ангажирани доказателства какво е реално изпълненото от ответника количество, така че да се съотнесе към договореното количество и заплатеното възнаграждение, и да се формира извод за неизпълнение на договорените задължения от изпълнителя.

Освен това, клаузата на чл.12 от договора предвижда заплащане на неустойка в размер на предплатената сума по договора от 15 646.64 лв., но според настоящия съдебен състав не би могло да се приеме, че всички извършени от ищцата плащания по договора имат характер на предплащане по договора, както претендира ищецът. Всички плащания са извършвани съобразно постигнатите между страните уговорки, а именно – първата вноска – на датата на сключване на договора, втората – преди извършване на посочените в Приложение № 1 СРД, а третата е предвидена да се заплати при предаване на обекта с приемо-предавателен протокол. Вярно е, че такъв протокол страните не са изготвили и подписали, но също така е вярно, че и самото плащане на третата вноска е обусловено от съставяне на протокол, като в същото време ищцата не спори, че е платила тази вноска, тоест и без да е налице съставен протокол за предаване на работата, на дата 27.11.2015г., която дата е в рамките на предвидения от страните срок за извършване на строително-ремонтните дейности от 90 дни от датата на неговото сключване.

         При тези данни съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         От ответника са претендирани разноски по делото, с молба, депозирана след приключване на устните състезания по делото. С отговора на исковата молба, както и в проведените по делото съдебни заседания, не е направено искане за присъждане на разноски, както и не са представени доказателства такива да са действително направени, поради което и според настоящия съдебен състав разноски на ответника, независимо от изхода на делото, не следва да бъдат присъждани.                    

         По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Е., ЕГН ********** *** против М.Б.Н., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 17 211.30 лв. /седемнадесет хиляди двеста и единадесет лева и 30 ст./ неустойка за забавено изпълнение на задължения по договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 25.09.2015г., представляваща сбор от сумата от 10 % от общата стойност по договора – 1 564.66 лв. и 15 646.64 лв. – представляваща авансово внесеното възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:     /п

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП