Решение по дело №300/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 228

 

гр. С., 27.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ВАСИЛЕВА

 

  като разгледа докладваното от съдията АНД № 300 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда  на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на „П. ..“ ООД гр.С., ЕИК ….., представлявано от управителя А. П. Й., чрез адвокат В.В. ***, против Наказателно постановление № 19-001118/04.03.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на ТД-жалбоподател, на основание чл.414, ал.1 КТ и чл.415в, ал.1 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.12,ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В жалбата са изложени обстоятелствата по случая, като е визирано, че пропускът за навременното заплащане на допълнителното трудово възнаграждение в размер на 64.04 лева на лицето Г. М. е бил отстранен на 22.02.2020 г. и за работничката не са настъпили вредни последици. Счита се, че фактическата обстановка не е била правилно преценена от контролните органи и поради това се изразява и несъгласие с наложената имуществената санкция.

Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, който изразява становище за липса на умисъл от страна на управителя на дружеството досежно неизплащането на допълнителното възнаграждение на работничката, като факта на този пропуск не се оспорва. Подчертава, че процесното НП е било издадено по време, и в натегната обстановка, на криза заради появата на коронавирусната инфекция в страната, довела до срив в икономиката и рефлектирала негативно върху стопанската дейност вкл. и на наказаното дружество, занимаващо се с продажба на петролни продукти. Визира, че в обжалваното НП е следвало да се посочат мотивите на наказващия орган досежно размера на наказанието, а не пред съда да се представя друго наказателно постановление, като посочва и че не е ясно кой нормативен акт не е спазен при отчитане неясното изписване на сочените за нарушени разпоредби. Моли за отмяна на НП, като изразява позиция, че наказателната репресия е минала границите на разумността.

            Административнонаказващият орган при Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за пълна съобразеност на процесното НП с изискванията на процесуалния и материалния закон, като отбелязва разграничението между принудителните административни мерки и мерките, свързани със санкциониране на нарушителите на трудовото законодателство. Посочва, че между обявеното в страната извънредно и издаването на НП няма причинно-следствена връзка. Подчертава, че в конкретния случай наказващият орган е отчел, че деянието покрива признаците на маловажен случай по чл.415в, ал.1 КТ, като за размера на санкцията е съобразил предходно нарушение на същия търговец по незаплащане на допълнително трудово възнаграждение на правоимащо лице, която простъпка е била отстранена след намесата на органите на ИТ. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконслутско възнаграждение.  

Районна прокуратура-С., при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

           

 

 

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните и въз основа на закона, намира за установено следното:

            По силата на Трудов договор № 00000049/01.10.2015г., сключен между ТД-жалбоподател и Г. Н. М., последната била ангажирана да изпълнява длъжността „обслужващ бензиностанция“ с място на работа гр.А., обл.С., ул.“О.“ № 6, обект на „П. ..“ ООД гр.С., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата. Поради придобиването право на пенсия за осигурителен стаж, посоченото трудово правоотношение било прекратено на 11.04.2019г. и на следващия ден - 12.04.2019г. бил сключен нов трудов договор между същите страни - №  *********/12.04.2019г., за същата длъжност и месечно възнаграждение в размер 560.00 лева. При извършената на 29.01.2020г. проверка на посоченото работно място от служители на Д „ИТ“ - С. – св.Д.Т. – старши инспектори св.Р.П. – главен инспектор, и на трудовото досие на посочената работничка, било установено, че за времето от възникване на първото правоотношение до 01.06.2019г. същата е придобила 3 години и 8 месеца трудов стаж и професионален опит, за който период ТД-жалбоподател, в качеството му на работодател, не било изплатило допълнително трудово възнаграждение 0,6% върху основната заплата. Контролните органи установили също, че този вид възнаграждение не е било изплатено и за времето от 01.06.2019г. до месец декември 2019г. включително. Констатациите им били отразени в Протокол № ПР 2002903/21.02.2020г., в който били дадени и предписания на работодателя да отстрани фиксираните нередности до 28.02.2020г. Екземпляр от протокола бил връчен на датата 21.02.2020г., в който ден бил съставен и АУАН № 001118, за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.12, ал.1 от  Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007г. досежно периода 01.10.2015г. – 01.06.2019г. Същият ден дължимото от работодателя допълнително възнаграждение за прослужено време и стаж в размер 64,04 лева било преведено по банков път на работничката М., и на следващия ден – 22.02.2020г. в ИТ-С. било представено платежното нареждане. 

            Въз основа на акта било издадено процесното НП, възпроизвеждащо словесно и откъм правна квалификация вмененото на ТД-жалбоподател нарушение. Случаят е бил преценен като маловажен, съобразно регламентираното в чл.415в, ал.1 КТ, и на търговеца е наложена имуществена санкция в размер 300 лева, явяваща се максималния праг на наказанието.

            Съдът констатира, че при образуване на административно-наказателното производство и неговото протичане не са допуснати нарушения на установените от закона правила, които да рефлектират негативно на същото, включително е зачетено и в пълен обем правото на защита на наказания правен субект, видно от писмените доказателства по делото.

            АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове и при съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание. По отношение на годината, изписана като такава на издаване на наказателното постановление – 04.03.2019г,, съдът приема, че е допусната техническа грешка, тъй като в съдържанието на самия санкционен акт и на разписката за получаване на екземпляр от същото, съдържаща се на същия хартиен носител, изрично е посочено, че се отнася за 2020г. Непълното словесно изписване на нормативния акт и непосочване годината на приемане на подзаконовия нормативен акт представляват неизправност, която не е от тежест, че да обуславя съществено процесуално нарушение, което да е свързано с неяснота на повдигнатото административно обвинение и респ. да препятства и правото на защита на наказания правен субект. Обстоятелствената част на обвинението е достатъчно конкретизирана и ясна и се припокрива с цифровото изражение на нарушението – чл.128, т.2 (с пропуснато посочване на КТ) и чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (без посочена дата и година на същата).

По отношение факта на извършената административна простъпка, намерила израз в ненавременното заплащане на допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време и стаж, не се спори, а и същият е установен по несъмнен начин при съпоставяне и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Налице е правилно приложение на материалния закон откъм квалифициране на деянието, като АНО е мотивирал преценката си за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ в издаденото от него наказателно постановление с изричното отразяване на факта за изплатеното още в деня на проверката възнаграждение и липсата на вредни за работничката последици.

Досежно размера на наложената имуществена санкция, който е в предвидения максимум от 300 лева, съдът не приема аргументите от страна на наказващия орган, че същият се явява обусловен от предходно НП като утежняващо обстоятелство, което едва в съдебно заседание се представя, като не приема за основателни и доводите на защитата за премината граница на разумността на санкцията и това, че цялостната обстановка в страната по повод въведеното на 13 март 2020г. извънредно положение, се явява извиняваща бездействието на работодателя причина по ненавременното заплащане на труда. Безспорно е, че нарушението е през 2019г., а констатациите за същото са през месец февруари 2020г., като плащането на дължимото е извършено на 21.02.2020г. Съдът намира, че основният фактор, който обосновава наложения максимален размер на санкцията за маловажен случай като справедлив, е продължителния период от време – 01.10.2015г. – 01.06.2019г., в рамките на който работодателят не е изпълнил вмененото му по закон задължение да заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща (чл.12 от Наредбата от 2007г.) във връзка с общото правило, фиксирано в чл.128, т.2 КТ, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая е налице обективна отговорност на юридическото лице – търговец в качеството му на работодател, като въпросът дали е имало умисъл или не от страна на управителя не рефлектира върху съставомерността на процесната простъпка. Контролните органи са фиксирали като процесно времето само до 01.06.2019г., без оставащите още шест месеца, и само този отрязък е включен в обхвата на адм. обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че дадените задължителни предписания, като вид принудителна административна мярка, регламентирана в чл.404 КТ, е насочена към преустановяване на неправомерното бездействие, за което в конкретния казус контролните органи са направили преценката, че следва да бъде и санкционирано. Предвид това е било инициирано и административно-наказателното производство със съставения, редом с предписанията, акт за установяване на административно нарушение.

Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 вр. ал.3 и ал.1 ЗАНН, а именно, че в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на  Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (издадена на основание чл.37, ал.1 от ЗПП)  вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и на основание чл.27е от Наредбата вр. чл.143, ал.4 АПК, ТД-жалбоподател следва да заплати на Д „ИТ“- С. разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

            По горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът    

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 19-001118/04.03.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „П. ..“ ООД гр.С., ЕИК ….., представлявано от управителя А. П. Й., на основание чл.414, ал.1 КТ и чл.415в, ал.1 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.12,ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата от 2007г.

ОСЪЖДА „П. ..“ ООД гр.С., ЕИК ….., представлявано от управителя А. П. Й., да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр.С. разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.С., по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: