№ 426
гр. Велико Търново, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МЛАДЕН ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.ЕВА-ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20224110200848 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид :
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалб. И. П. И., обжалва НП№22-1275-000273 от 05.04.2022г. на Началника на
сектор ПП при ОДМВР–В.Търново, като излага доводи за неправилно установяване на
фактическата обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да
отмени оспорваното НП.
В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя – адв.Г.ев
поддържа жалбата и допълва с възражения относно правната квалификация на нарушението.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител – Ирина Костова-
Лещакова, намира оспорваното НП, за законосъобразно от процесуална и материална
страна. Намира, че актосъставителя и свидетеля по акта лично са възприели факта на
нарушението и в хода на производството по установяване на нарушението не са нарушени
правата на жалбоподателя. Моли съда да потвърди НП и претендира разноски в размер на
100 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
С наказателно постановление №22-1275-000273 от 05.04.2022 г., издадено от
Началник сектор Пътна полиция в ОДМВР - Велико Търново, на жалб.И. П. И., с
ЕГН**********, от ............... за това, че на 05.03.2022 г., в 22:50 часа, в с.Никюп, пред
1
сградата на кметството в посока към село Ресен, управлявал собственият си лек автомобил
"БМВ 316 И" с per. № Р1400КР, като по време на управление не използва пътищата
отворени за обществено ползване по тяхното предназначение за превоз на хора и товари -
преминавал от своята в съседни пътни ленти, като това е било съпроводено със свистене на
гуми и форсиране на двигателя при суха пътна настилка, като по този начин създавал реална
предпоставка за ПТП , с останалите участници в движението, в нарушение на чл.104Б, т.2 от
ЗДвП, на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДП, му е наложена глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №528835 от
05.03.2022г., съставен от св.С. С., мл. автоконтрольор в сектор ПП- при ОДМВР –
В.Търново. В акта е констатирано, че жалб. жалб.И. П. И., с ЕГН**********, от ............... за
това, че на 05.03.2022 г., в 22:50 часа, в с.Никюп, пред сградата на кметството в посока към
село Ресен, управлявал собственият си лек автомобил "БМВ 316 И" с per. № Р1400КР, като
по време на управление не използва пътищата отворени за обществено ползване по тяхното
предназначение за превоз на хора и товари - преминавал от своята в съседни пътни ленти,
като това е било съпроводено със свистене на гуми и форсиране на двигателя при суха
пътна настилка, като по този начин създавал реална предпоставка за ПТП, с останалите
участници в движението, в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДП от ЗДП.
От показанията на св.С. и св. С., се установи, че двамата в качеството си на
служители на сектор ПП при ОДМВР – В.Търново, били назначени наряд и осъществявали
контрол на движението, като около 22.50 часа се намирали в с. Никюп, в близост до
сградата на Кметството. Чули силен шум от форсиране на двигател и свистене на гуми,
поради което се придвижили към мястото от където идвал. При навлизане в площада на
центъра в с.Никюп, забелязали лек автомобил „БМВ“, който преминавал през площада с
форсиране на двигателя и занасяне на задните гуми на автомобила наляво и надясно – т.н
„дрифт“. Пътната настилка била суха, като имало умерено движение по това време на
денонощието.
Автомобилът бил последван от полицейските служители и спрян за проверка, с
подаден от патрулния автомобил звуков и светлинен сигнал. Била извършена проверка на
документите на водача - жалб.И., който обяснил, че искал да покаже автомобила на своите
приятели, които се возели с него. За констатираното нарушение бил съставен на мястото на
проверката акт за установяване на административно нарушение, в присъствието на
нарушителя.
Със заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, определени да съставят АУАН по ЗДП, в териториалните подразделения на ОДМВР,
са полицейските служители - мл. автоконтрольори, а сред оправомощените лица да издават
НП – началниците на сектор ПП при ОДМВР.
Фактическите констатации по отношение основния спор от фактическа страна,
съдът изведе от показанията на свидетелите – очевидци – св.С. и св.Г.ев и св.С..
Показанията им са ясни, конкретни, логично-свързани, непротиворечиви и последователни.
2
Същите дават възможност на съда да установи действителната картина на събитията.
Съдът, не кредитира показанията на св.я.о отношение на основния факт –
изпълнителното деяние на нарушението, тъй като видно от неговите показания е възприел
движението на управлявания от жалб.И. автомобил в момента на неговото спиране от
полицейските служители – „ Докато излизах видях колата да излиза и да го спират, и си
запалих цигара..“. Всъщност св.И. не е имал поС.ен визуален контакт с автомобила
управляван от жал.И.а – „ „ До завоя го гледах, че не е поднасял, после излязох навън и през
това време нямах видимост към колата“.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
Жалбата е неоснователна.
От процесуална гледна точка, АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и
притежаващи необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
АУАН е съставен веднага при констатиране на нарушението. Същият се явява
годна основа за издавеното на НП, с което са наложени кумулативно предвидените
наказания – глоба и лишаване от право на управление на МПС.
Както в АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
са отразени съществените признаци на нарушението, и конкретно на изпълнителното
деяние. Отразен е изводът, че жалб.И. е използвал пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, като е посочен и
положителния факт - формата при която е осъществено ползването, неотговаряща на
предназначението на пътя. За да се обоснове по съществото си правния извод, че целта не
отговаря на предназначението и е осъществен състава по чл.175а, ал.1 от ЗДП, следва да се
отрази именно формата на изпълнителното деяние, което в случая се е изразявало в
демонстративни маневри изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила,
превъртане на задните задвижващи колела и поднасянето му в ляво и в дясно по посоката
му на движение.
Изчерпателното посочване на релевантните факти, както по отношение на
изпълнителното деяние, така и по отношение на времето и мястото на извършване, води до
до извода, че наказателното постановление е надлежно обосновано, като са отразени
признаците, с оглед изискването по чл.42, т. 4 и чл.57, т.5 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно
редовността на акта, с оглед броя на посочените в него свидетели. Нормата на чл.40, ал.1 от
ЗАНН, действително използва множествено число - „свидетелите, които са присъствали..“,
но според настоящия състав не възлага задължение при установяване на нарушението, да се
ползват винаги двама или повече свидетели. Съвременния наказателен процес и в частност
административнонаказателен не прилага принципа от римското право - „Testis unus, testis
nullus - един свидетел, не е свидетел“. Свидетели възприели нарушението са толкова,
колкото актосъставителят е установил в хода на проверката, като лица възприели
3
съставомерните признаци на деянието. Това могат да са както едно лице, така и множество.
Редакцията на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, е проява именно на тази възможност,
като посочването в множествено на свидетелите, следва да се тълкува - едно или повече
лица присъствали на нарушението.
Всъщност нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, действително възлага задължение за
съставяне на АУАН, в присъствието на двама други свидетели, но това е в хипотезата, в
която няма свидетели очевидци.
По същество, съдът намира, че с деянието си жалб.И. не се е съобразил със
забраната по чл.104б, ал.1, т.2 от ЗДв.П, и е осъществил от обективна и субектвна страна
нарушението по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П, като на 05. 03.2022г., по време на движение по
път отворен за ползване, го ползвал за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а именно ползвал е участъка от селищната
пътна мрежа, за демонстративно управление, като е форсирал двигателя и занасял
демонстративно няколкократно задната част на автомобила наляво и надясно.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, като деецът е съзнавал
противоправния характер на действията и целенасочено ги е извършил.
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения или т. нар.
нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен
настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия
факт на извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се
презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на
определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване безопасното
движение по пътищата.
Макар и за съставомерността на деянието да не е необходимо настъпването на
резултат или създаването на непосредствена опасност от настъпване на ПТП, посочването в
текста на наказателното постановление, че такава е била създадена не нарушава правото на
защита на жалбоподателя. Релевантните за нарушението факти правилно са конкретизирани
в правните изводи на наказващия орган, който е установил деянието, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
По отношение индивидуализацията на санкцията, нормата на чл.175а, ал.1 от
ЗДв.П, предвижда административни наказания във фиксиран размер, който не подлежи на
по-нататъшна индивидуализация по критериите на чл.27 от ЗАНН.
При този изход на делото, с оглед неоснователността на жалбата, неоснователна
се явява и претенцията на жалбоподателя за разноски.
Противния извод, се налага относно претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, на основание чл.
63д, ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПр.П, вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната
помощ / обн.ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ . Тази сума трябва да се заплати в полза на
юридическото лице, към която структура попада наказващия орган – ОДМВР-В.Търново.
4
Воден от горното и на осн.63, ал.2, т.5 от ЗДв.П, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1275-000273 от 05.04.2022 г.,
издадено от Началник сектор Пътна полиция в ОДМВР - Велико Търново, на жалб.И. П.
И., с ЕГН**********, от ............... за това, че на 05.03.2022 г., в 22:50 часа, в с.Никюп, пред
сградата на кметството в посока към село Ресен, управлявал собственият си лек автомобил
"БМВ 316 И" с per. № Р1400КР, като по време на управление не използва пътищата
отворени за обществено ползване по тяхното предназначение за превоз на хора и товари -
преминавал от своята в съседни пътни ленти, като това е било съпроводено със свистене на
гуми и форсиране на двигателя при суха пътна настилка, като по този начин създавал реална
предпоставка за ПТП , с останалите участници в движението, в нарушение на чл.104б, ал.1,
т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДП, му е наложена глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА И. П. И., с ЕГН**********, от ............... ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
Велико Търново, ул.Бачо Киро №7, сумата от 100 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5