РЕШЕНИЕ
№ 886
Хасково, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 436 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Екстрийм
системс“ ЕООД, [населено място], подадена чрез пълномощник, с посочен по делото
съдебен адрес, против Решение №45 от 28.02.2023 г., постановено по АНД
№876/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление били неправилни
и незаконосъобразни. Сочи се, че по делото пред районния съд било представено
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
24.06.2022 г. по досъдебно производство №263/2022 г. по описа на Отдел
„Икономическа полиция” при ОДМВР – Пловдив, по което било повдигнато обвинение
на управителя на „Екстрийм системс“ ЕООД М. П. Ш. за дейността на дружеството,
и на основание чл.33 от ЗАНН било поискано прекратяване, поради наличие на
образувано наказателно производство от общ характер. Считат се за неоснователни
и неправилни изводите на районния съд – за липса на идентичност на субекта и за
неприключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт. Изтъква се,
че на юридическото лице било наложено наказание за конкретно престъпление,
чието извършване все още не било установено, защото било предмет на
неприключило наказателно произвоство. Изводите на районния съд не съответствали
на Рамково решение 2005/212/ПВП и на член 49 от Хартата на основните права на
Европейския съюз. Сочи се, че в свое решение по дело С-203/21 по преюдициално
запитване, отправено от Окръжен съд Бургас, с Решение от 10.11.2022 г. Съдът на
Европейския съюз постановил, че правната уредба в чл.83а и следващите от ЗАНН
противоречат на ХОПЕС. Указанията в това решение на Съда на Европейския съюз
били ясни и конкретни, и в настоящия казус районният съд следвало да се
съобрази с тях. Съгласно постановеното от Съда на Европейския съюз, член 48 от
ХОПЕС трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба,
съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна
санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице,
овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в
случай че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното
извършване на престъплението.
Претендира се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът, Директор на Териториална дирекция
Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител излага писмено съображения
за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита за правилно и законосъобразно обжалваното решение на Районен съд –
Свиленград и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
С проверяваното решение Районен съд – Свиленград
е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП)
№BG2022/3000-494/НП от 19.10.2022 г. на Директора на Териториална дирекция
Митница Пловдив, в обжалваната му част (пункт 1 от НП), с която за извършеното
нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание
чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, на „Екстрийм системс” ЕООД, [населено
място], е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
общо 3 068,96 лева.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, като не е констатирал допуснати съществени процесуални
нарушения в административнонаказателното производство, с които да е нарушено правото
на защита на дружеството жалбоподател. Посочил е, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, при спазване на формата и реда при постановяването им.
Приел е за правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Преценил е, че правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател,
приемайки, че същото е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234,
ал.1, т.1 от ЗМ. Въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства
– показанията на свидетеля Г. Д. К., както и на писмените доказателства, съдът
приел за установено по несъмнен начин, че дружеството жалбоподател е подало ЕАД
при митническо оформяне на стоки, в която е декларирало неправилни митническа
стойност и данъчна основа на процесния автомобил, внесен на територията на
Р.България, и в резултат на неправилното определяне на митническата стойност и
данъчната основа на автомобила дружеството е избегнало частично заплащане на
публични държавни вземания, с което е извършило процесното нарушение митническа
измама. Съдът е изложил и съображения, че в случая не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установяват фактически
обстоятелства, обуславящи значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения. Преценил е за правилно
определен и размера на наказанието.
След съвкупна преценка и анализ на събраните в
хода на въззивното и касационното производство доказателства, настоящият
съдебен състав намира решението за неправилно, като постановено в противоречие
с материалния закон.
Не се споделят изводите на въззивния съд за
доказаност на вмененото на санкционираното дружество административно нарушение.
В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че
административнонаказателното производство е строго формално и не може да се
основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административнонаказващият
орган установи с допустимите доказателства и доказателствени средства наличието
на всички елементи, както от обективна, така и от субективна страна, на
вмененото деяние. Доколкото в случая субект на вмененото административно нарушение
е юридическо лице, отговорността на което е обективна, то не подлежи на
изследване наличието на субективната страна на деянието, но последното следва
да бъде доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.
С разглежданото наказателно постановление на
дружеството жалбоподател е вменено избягване заплащането на мито и ДДС в пълен
размер по отношение на внесен от „Екстрийм системс“ ЕООД от САЩ на територията
на Р.България лек автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал
представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и
договор за покупко-продажба (Bill of sale) на процесната стока, сключен между
„Екстрийм системс“ ЕООД и предходния й собственик B.’N’D. I., като е направил
извод, че посочената в митническата декларация сума не е платената
действително, или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за
износ с местоназначение на митническата територия на общността. Наказващият
орган е приел, че вписаната в митническата декларация от дружеството
жалбоподател стойност не е договорната стойност по сделката, а за такава е
приел тази, посочена в договор за продажба, с която дружество B.’N’D. I. е
придобило автомобила. Този извод е споделен и от въззивната съдебна инстанция,
която, за да достигне до същия, е ценила свидетелските показания и
представените писмени доказателства по делото.
В действителност изпратените от службите на САЩ
справки, въз основа на които административнонаказващият орган е приел, че
дружеството е осъществило нарушение, са официални документи, но единственият
категоричен извод, който може да се направи от тях е, че продавачът на стоката
B.’N’D. I. е закупил на търг чрез Сopart същата на 17.12.2020 г. от друго лице
(USAA-Central region) и на каква стойност е станало това. Дали същата стойност
представлява реално платената, или подлежащата на плащане такава по сделката
между износителя на стоката и „Екстрийм системс“ ЕООД, не би могло да се
заключи единствено и само от посочените документи. До такъв извод не се стига и
от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитаният в хода
на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа
стойност е определена съобразно декларираното от износителя, като цена на
сделката и въз основа на доказателства, удостоверяващи на каква цена
износителят е закупил автомобила на търг от предходния му собственик. В
действителност стойността, на която изпращачът е придобил собственост върху
процесния автомобил от предходен собственик, се установява от приложените по делото
писмени доказателства, но същата не може да се възприеме за договорна стойност
по процесната сделка. Последната има двустранен характер и е реализирана между
„Екстрийм системс“ ЕООД, като вносител и купувач на процесния автомобил, и
дружеството продавач, като износител на стоката. Документите, касаещи сделката
по придобиване собствеността на процесния автомобил от износителя, не обвързват
дружеството жалбоподател и не могат да служат като източник за определяне
действителната договорна стойност по процесната сделка, предвид
обстоятелството, че „Екстрийм системс“ ЕООД се явява трето неучастващо по тази
сделка лице.
Безспорно анализирайки цената, на която
износителят е придобил собствеността на процесния автомобил, се стига до извод,
че същата е по-висока от тази, на която по договор за покупко-продажба я
продава на „Екстрийм системс“ ЕООД, но само посоченото обстоятелство не е
достатъчно да се приеме, че това е действителната и договорената цена по
сделката между износителя и касатора. Споделят се съображенията, изложени в
писмените бележки от процесуалния представител на дружеството касатор, че много
житейски ситуации могат да доведат до понижаване стойността на автомобила и
последващата му продажба на цена по-ниска от тази, на която е бил закупен. Но не
това е същественото в процесния случай, доколкото всички тези разсъждения са
въпрос на предположения и догадки, а последните не могат да бъдат основа за
реализиране на административнонаказателна отговорност.
Същественото в процесния случай е, че административнонаказващият
орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително
платената или подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е
уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а
доказателства за неговото материално проявление в обективната действителност не
са събрани. В този смисъл по делото не са налице каквито и да било
доказателства, че „Екстрийм системс“ ЕООД е платило на продавача и износител на
автомобила тази по-висока стойност, на която се твърди от органа, че е
осъществена сделката. При липса на такива безспорни доказателства, не може да
се направи единствен и безпротиворечив извод, че именно това е стойността,
която „Екстрийм системс“ ЕООД е следвало да декларира пред митническите органи,
и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимото от
дружеството мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от
официалните власти на САЩ писмени доказателства, тъй като същите съдържат
единствено и само информация относно стойността, на която изпращачът е закупил
стоката. Последното обстоятелство обаче е действие на частноправен субект и по
никакъв начин предоставените от последния данни не могат да опровергаят или да
имат преимуществено значение пред тези, предоставени от санкционираното
дружество.
Какви са възможностите за определяне на
митническа стойност, различна от декларираната, при наличие на обосновани
съмнения от страна на митническите органи за нейната реалност, не следва да се
анализират в настоящото производство, доколкото същото не касае оспорване на
акта за определяне на нова митническа стойност, а касае ревизия на относимите
за ангажиране на административнонаказателна отговорност обстоятелства.
Последните обаче не се установяват да са налице, предвид изложените от
касационната инстанция аргументи за липса на каквито и да било доказателства,
че точно посочената от органа стойност е договорената между страните по
сделката такава, платената такава, или пък подлежащата на плащане. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че в процесното административнонаказателно
производство не се доказва по безспорен и категоричен начин, че „Екстрийм
системс“ ЕООД е избегнало заплащането на публични държавни вземания, и то точно
в определения от административнонаказващия орган размер.
По изложените съображения, наказателното
постановление, в частта му с която се налага имуществена санкция на „Екстрийм
системс“ ЕООД, се явява незаконосъобразно, поради недоказаност на извършеното
нарушение и следва да бъде отменено, а като е стигнал до различен правен извод,
въззивният съд е постановил своя съдебен акт при наличие на касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, налагащо неговата отмяна.
По отношение изрично формулираното от
пълномощника на касатора искане за отправяне по делото на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз, съдът намира следното:
Съгласно член 267 от ДФЕС, Съдът на Европейския
съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: тълкуването на същия
договор и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите,
органите, службите или агенциите на Съюза. В Препоръките си до националните
юрисдикции относно отправяне на преюдициалните запитвания Съдът на Европейския
съюз припомня, че по силата на член 51, параграф 1, разпоредбите на Хартата се
отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на съюза,
въпреки че хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни, от
преюдициалното запитване трябва ясно и недвусмислено да личи, че по делото,
разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на съюза,
различна от Хартата. Тъй като съдът няма компетентност да се произнесе по
преюдициално запитване когато правното положение не попада в приложното поле на
съюза, то разпоредбите на Хартата, на които евентуално се позовава запитващата
юрисдикция, сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност.
В случая от дружеството касатор се иска
отправяне на преюдициално запитване до СЕС, основано единствено на тълкуване на
член 48 от Хартата на основните права на ЕС, не и тълкуване на друга конкретна
норма от правото на ЕС. Допълнително посочените от касатора Рамково Решение
2006/783/ПВР и Директива 2014/442/ЕС са визирани общо, без обективиране на
определени норми от тях, по отношение които да се иска тълкуване от СЕС. Наред
с това, цитираните актове са неотносими към настоящия казус. С обжалвания пред
въззивния съд санкционен акт на касатора не е била постановена конфискация на
облаги, средства или имущество от престъпления/административни нарушения, нито
е постановено обезпечаването на имущество, с оглед на евентуална последваща
конфискация. С процесното наказателното постановление на дружеството касатор
единствено е било наложена имуществена санкция, което обаче не представлява
мярка за конфискация.
Ето защо искането за отправяне на преюдициално
запитване се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Екстрийм
системс” ЕООД, [населено място], за оправяне на преюдициално запитване до Съда
на Европейския съюз по следния въпрос: „Следва ли чл.48 от Хартата на основните
права на СЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна
санкция за действия, за които е отговорно физическо лице, овластено да формира
волята на това юридическо лице или да го представлява, и за което действие срещу
физическото лице е започнало наказателно преследване за престъпление, включващо
в състава си действието, за което е наложена наказателната санкция на
юридическото лице“.
ОТМЕНЯ Решение №45 от 28.02.2023 г., постановено
по АНД №876/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, вместо което:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№BG2022/3000-494/НП от 19.10.2022 г. на Директора на Териториална дирекция
Митница Пловдив, в частта му по точка 1.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
||
|
Членове: |