Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 78
гр. Сливен, 21. 04. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на четиринадесети април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 59 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, подадена против Решение № 260195
от 21.12.2020 г., постановено по АНД № 710 / 2020 г. по описа на Районен съд–
Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № КГ – 2300 от 01.04.2020
г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на „С. и сие–
2012“ ЕООД, за нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от
Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/
и на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, е наложена имуществена санкция в размер
на 50 000 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното
решение е неправилно. Излага съображения, че: АУАН и НП са съобразени с
изискванията на ЗАНН; НП е законосъобразно и обосновано; Районният съд
неправилно е приел, че в случая е установено количество на съдържание на биогориво в провереното течно гориво от 8,71 % обемни; в
приложените по преписката и по делото документи не е налице такъв процент;
видно от доказателствата по делото, е налице осъществен състав на
административно нарушение. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение с постановяване на решение по същество, с което НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
счита жалбата за неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение, претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 18.10.2019 г. на „С. и сие – 2012“ ЕООД е съставен
АУАН от служител на ДАМТН, за това, че на
14.08.2019 г. в обект Б. с адрес: с. Ж. в., община Сливен, у. от „С. и сие – 2012“ ЕООД, в качеството му на к. р. по смисъла на §
1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния
въздух /ЗЧАВ/, е предлагало течно гориво автомобилен бензин А-95Н, за което на
21.08.2019 г. с Констативен протокол № КП-0478-Е / 21.08.2019 г. е установено несъответствие
на горивото с изискванията за съдържание на биогориво
в течно гориво, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ, окончателно
установено с Експертиза от 14.10.2019 г. Актосъставителят е приел, че са
нарушени чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47,
ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. Въз основа на съставения АУАН, на 01.04.2020 г. е издадено
процесното НП.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
Районният съд, след като е приел за установено, че описаното в НП
административно нарушение е извършено от „С. и сие –
2012“ ЕООД, е счел, че е налице маловажност на деянието, тъй като: разликата
между минималното задължително количество биоетанол и
установеното в хода на проверката е минимална; установеното количество бензин е
по-малко от един тон; дружеството е предлагало горивото след получаване на
редовна от външна страна декларация за съответствие и след наличие на всички
останали изискуеми от закона документи.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо.
Районният съд правилно е приел, че е налице маловажен случай на административно
нарушение.
С оглед установените по делото факти, Районният съд
правилно е приел, че търговецът е извършил административното нарушение, описано
в АУАН и НП, тъй като в качеството си на к. р. по смисъла на § 1, т. 12 от ДР
на ЗЕВИ във връзка с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е предлагал течно гориво
автомобилен бензин А-95Н със съдържание на биогориво
6,71 % обемни, което не съответства на изискването за съдържание на биогориво минимум 9 %
обемни в автомобилен бензин, въведено с разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5 във
връзка с ал. 4 от ЗЕВИ. Правилен е и изводът на Районния съд, че се касае за
нарушение, което е маловажен случай. Макар и погрешно в мотивите на
първоинстанционното решение да е прието, че е установено количество от 8,71 %
обемни, останалите съображения на Районния съд за маловажност на нарушението са
правилни. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в
НП административно нарушение, е малозначително с
оглед на обстоятелствата на извършването му: нарушението е извършено за първи
път; наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонката,
от която е взета проба и е установено съдържание на биогориво
6,71 % обемни, не е голямо – 620 литра; течното гориво автомобилен бензин А-95Н
е придружено с декларация за съответствие с изискванията за качество, съобразно
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол, издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Наложената
от наказващия орган санкция е в предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелствата,
свързани с извършване на нарушението, тази санкция се явява тежка за лицето и
би изиграла отрицателно въздействие, вместо да осъществи целите на
административното наказание, предвидени в закона. Наказващият орган е следвало
да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди лицето, че при
повторно неизпълнение на предвиденото в нормативния акт задължение ще му бъде
наложена имуществена санкция. Вместо това компетентният орган не е отчел
степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил
конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и
в резултат е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона. В този
смисъл е и Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г.
по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
отменил процесното НП като незаконосъобразно, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
Независимо от изхода на спора, претенцията на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. По делото липсват доказателства за
действително извършени от ответника по касационната жалба разноски за
настоящото производство. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, предметът на договора не е индивидуализиран по начин, от който да
се направи извод, че договореното възнаграждение е за защита по настоящото
дело.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260195 от 21.12.2020 г.,
постановено по АНД № 710 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С. и сие – 2012“ ЕООД за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: