Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Е.Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 16770 по описа
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Д.К.А. против „Ю.Б.“АД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 143, вр. чл.146,
ал.1 от ЗЗП, за установяване по отношение на ответника, че са нищожни като неравноправни, клаузите на
чл.1, ал.1 и ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3;
чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 40394/15.07.2008 г., както и иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 179 от ЗЗД, за установяване по отношение
на ответника, че не съществува ипотечно право на „Ю.Б.“АД по договор
за ипотека върху недвижим имот от
17.07.2008г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
10/17.07.2008г., том четвърти, рег. № 11515, нот.дело № 572/2008 г. на нотариус
Д.Ц.с район на действие - районът на СРС.
Ищецът
твърди, че сключил с ответника на 15.07.2008 г. договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40394/15.07.2008 г., по силата на който получил сумата
от 90 000 евро. Погасяването на кредита следвало да се извърши на равни месечни
анюитетни вноски, дължими на 25-то число на всеки месец. На 17.07.2008 г. сключил с банката договор за ипотека върху
недвижим имот, обективиран нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 10/17.07.2008г.,
том четвърти, рег. № 11515, нот.дело № 572/2008 г. на нотариус Д.Ц.с район на
действие - районът на СРС, с който учредил ипотека върху апартамент № 1, находящ се в
гр.София, Столична община, район „Триадица“ в сградата на улица *****, с площ
на жилището от 52.90 кв.м., при съседи по доказателствен акт за собственост:
отгоре –апартамент на А.Г., отдолу – мазе, юг- Е.Н.Б., от запад- ул.“*****“, от
север – двор, от изток- стълбище и двор, заедно с таванско помещение и зимнично помещение, при съседи, подробно
описани в нотариалния акт. Ищецът твърди, че договорната
ипотека била вписана за обезпечаване на вземанията по Договор HL 4039/15.07.2008 г. за потребителски кредит. Поддържа, че през целия период на
договора за кредит не бил получил швейцарски
франкове. Въпреки, че кредитът бил отпуснат и усвоен в евро, през целия период
бил принуден да го изплаща в швейцарски франкове. Извън заплащането на
недължима валута, банката ответник едностранно увеличила лихвения процент по
кредита. Макар да не бил съгласен с новоформираните
вноски и валута, продължил да погасява кредита точно. Твърди, че размерът на
задълженията по договора за кредит бил определен от банката въз основа на
неравноправни клаузи - чл.1, ал.1 и
ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.12, ал.1;
чл.23, ал.1 и ал.2. За периода 15.07.2008 г. до 23.02.2015 г. ищецът заплатил
сумата от 105 335.30 швейцарски франка
под формата на месечни вноски и 3025.21 швейцарски франка - такса по
кредита, при което надплатил общо 22
291.86 евро, която сума следвало да се приспадне от дълга. Към 23.02.2015 г.
дължал само главница в размер на 37 818 евро, нямал задължения за лихви и
разноски. На 23.02.2015 г. изплатил изцяло задължението си по договора с вносна
бележка № 04449121/23.02.2015
г. в размерна 37 818 евро. По изложените съображения счита,
че ипотечното право е погасено. Моли съда да обяви за нищожни като
неравноправни клаузите на чл.1, ал.1 и
ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.12, ал.1;
чл.23, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40394/15.07.2008 г., както и да приеме за установено по отношение на
ответника че не съществува ипотечното право по договор за ипотека върху недвижим имот от
17.07.2008г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
10/17.07.2008г., том чевърти, рег. № 11515, нот.дело № 572/2008г. на нотариус Д.Ц.с
район на действие - районът на СРС, поради погасяването на
задълженията по договор за кредит № HL 40394/15.07.2008 г. към 23.02.2015 г. Моли съда да
постанови и заличаване на вписването на договорната ипотека. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете. Твърди,
че исковете за прогласяване за нищожни като неравноправни на клаузи от
договорите били недопустими, тъй като ищецът целял промяна на договора за
кредит и постигнатата между страните обща воля. Оспорва посочените от ищеца
клаузи от договорите да са неравноправни. Твърди, че клаузите са уговорени
индивидуално, вследствие на проведени предварителни преговори с ищеца. Оспорва да
се е осъществило основание по чл. 143,
вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, за обявяване на клаузите за неравноправни. Счита, че
по делото не е предявен иск за установяване несъществуване на ипотечно право по
договор за ипотека върху недвижим имот от 17.07.2008г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 10/17.07.2008г., том чевърти, рег. № 11515,
нот.дело № 572/2008 г. на нотариус с район на действие - районът на СРС, а
предявяване на самостоялен иск за заличаване на договорна ипотека е
недопустимо. На следващо място оспорва да е погасено задължението по договора
за кредит. Твърди, че е предявил срещу Д.К.А. осъдителни искове за задълженията
по договора за кредит с обща цена на исковете от 88 841.39 швейцарски франка по
гр.д. № 7604/2018 г. на СГС, от които 80 972.05 швейцарски франка – главница за перида 25.05.2017 г. – 05.06.2018 г.; 5 320.42 швейцарски франка –
договорна възнаградителна лихва за периода 25.05.2017 г. – 08.05.2018 г.;
2124.19 швейцарски франка – наказателна лихва за просрочие за периода
25.05.2017 г. – 05.06.2018 г.; 348.90 швейцарски франка – банкови такси за
периода 25.06.2017 г. – 05.06.2018 г.; 75.83 швейцарски франка – застраховки за
периода 27.07.2017г. – 05.06.2018г. и 240 лв. – нотариални такси за периода
11.05.2018 г. – 05.06.2018 г. Моли съда
да отхвърли исковете по настоящото дело и да му заплати направените по делото
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40394/15.07.2008г. “Юробанк И Еф Джи България“АД в
качеството на кредитор е поело задължение да предостави на ищеца в качеството
на кредитополучател кредит в швейцарски франкове. Размерът на кредита е
определен по следния начин: равностойността на 90 000 евро в швейцарски франкове
по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото на самата банка в деня на
усвояване на кредита. Посочено е, че
част от кредита в размер на 36 500 евро по курс „купува“ за швейцарски франк
към евро в деня на усвояване на кредита се предоставят за закупуване на
недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.София, а останалата част от кредита
от 53 500 евро по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото в деня на
усвояване на кредита е предоставен за други разплащания. Страните са договорили
срок за връщане на кредита от 180 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита. Датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на
приложение №1 към договора. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план,
представляващ приложение № 2 от договора. Кредитополучателят се е задължил да
заплаща годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент на
банката/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове + 1 пункт надбавка. Към
момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е определен на 5%. Уговорена е еднократна такса за управление,
представляваща 0.75 % върху размера на кредита и ежегодна такса за управление в
размер на 0.03 % върху размера на непогасената главница.
С договор за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 10/17.07.2008г., том четвърти, рег. № 11515, нот.дело № 572/2008 г. на
нотариус Цеков, с район на действие - районът на СРС, е учредена договорна
ипотека в полза на банката - ответник
върху следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр.София, Столична
община, район „Триадица“ в сградата на улица *****, с площ на жилището от 52.90
кв.м., при съседи по доказателствен акт за собственост: отгоре –апартамент на А.Г.,
отдолу – мазе, юг- Е.Н.Б., от запад- ул.“*****“, от север – двор, от изток-
стълбище и двор, заедно с таванско помещение
и зичнично помещение, при съседи, подробно описани в нотариалния акт.
Договорната ипотека е учредена за обезпечаване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит за
покупка на недвижим имот HL 40394/15.07.2008 г.,
сключен между страните.
С писмо вх.№
9300/0189 от 23.02.2015 г. ищецът е уведомил ответната банката, че е надплатил
сума от 22 291.86 евро по договора за кредит, която следва да се приспадне от задълженята му, след което остава
неизплатен остатък от 37 818 евро за главница. Заявил е, че прилага документ за
извършен превод на сума от 37 818 евро, с която е погасил изцяло дължимата главница. Поискал е да се заличи договорната ипотека по
нот.акт № 10, том четвърти, рег. №
11515, нот.дело № 572/2008 г. на нотариус с район на действие- районът на СРС,
както и да му се издаде документ, че кредитът е погасен и няма задължения към
банката.
Представена
е вносна
бележка BORD04449121/23.02.2015 г., с която ищецът
е внесъл по сметка на банката 37 820 евро с посочено основание “пълно
предсрочно погасяване на кредит HL 40394”.
Представено
е писмо от 11.03.2015 г. от банката, с което е уведомила ищеца, че той няма право
да извършва извънсъдебно прихващане и че
сумата, с която иска да извърши погасяване на дъла, не е достатъчна.
С отговор от
27.04.2015 г. ищецът отново е поискал от банката да заличи ипотеката, тъй като
е погасил предсрочно кредита си.
Видно от
искова молба от 07.06.2019 г. по гр.д. № 7604/2018 г. на СГС банката е
предявила осъдителни искове срещу Д.К.А. за задължения по договора за кредит за покупка на недвижим
имот HL 40394/15.07.2008 г., както
следва: главница от 80 972.05 швейцарски франка за перида 25.05.2017 г. –
05.06.2018 г.; 5 320.42 швейцарски франка – договорна възнаградителна лихва за
периода 25.05.2017 г. – 08.05.2018 г.; 2124.19 швейцарски франка – наказателна
лихва за просрочие за периода 25.05.2017 г. – 05.06.2018 г.; 348.90 швейцарски
франка – банкови такси за периода 25.06.2017 г. – 05.06.2018 г.; 75.83 швейцарски
франка – застраховки за периода 27.07.2017г. – 05.06.2018 г. и 240 лв. –
нотариални такси за периода 11.05.2018 г. – 05.06.2018 г.
Видно от
писмо от 15.04.2019 г. от деловодството на ГО на СГС производството по гр.д. №
7604/2018 г. е спряно до приключване на настоящото дело.
По искане на
страните по делото са изслушани основно и допълнителни заключения на счетоводна
експертиза.
От основното заключение, което съдът
кредитира частично, се установява, че ищецът е
предоставил на ответника по блокирана банкова сметка ***.07.2008 г. сумата от 149 403 швейцарски франка, чиято равностойност в евро
е 90 000 евро, по курс „купува“ за швейцарски франк към евро в деня на
усвояване на кредита/ 25.07.2008 г./. На същата дата чрез валутна сделка по
сметката с 149 403 швейцарски франка е закупена сума в размер на 90 000 евро и
именно сумата в евро е преведена по друга банкова сметка ***, от където е
усвоена. Договореният от страните годишен лихвен процент е 6 % към датата на сключване на договора./ 5 % БЛП + 1 % надбавка/. Банката едностранно е
променяла лихвения процент по кредита, както следва: считано от 10.10.2008 г. -
7 %; считано от 25.11.2012 г.- 6.75 %. Вещото
лице е описало методиката за изчисляване на БЛП на банката към момента на
сключване на договора. Посочило
е, че липсва конкретна формула за определяне на базовия лихвен процент.
Съдът не кредитира основното заключение в останалата част, в която размерът на задълженията по кредита за главница, възнаградителна лихва и такси са
изчислени на базата на изготвен от експерта погасителен план в евро, тъй като
страните не са уговорили връщане на кредита в евро. Съдът не обсъжда
заключението и в частта, в която размерът на задълженията
е изчислен в левова равностойност на платени вноски по курс на лева към швейцарския
франк към датата на плащане, както и в левовата равностойност на вноските,
изчислени спрямо курса на швейцарския франк към лева към датата на отпускане на
кредита, тъй като страните не са договорили размерът на задълженията да бъде
определен по курса на лева спрямо швейцарския франк.
Съдът изцяло не кредитира допълнителното
заключение на счетоводната експертиза от 14.02.2023 г., изготвено по задачи, поставени от ответника, тъй
като в него размерът на задълженията по
договора за кредит за главница, договорна лихва, наказателна лихва, застраховки
и такси е определен, като при
изчисленията са приложени посочени от банката едностранни изменения на годишния
лихвен процент – 7 % и 6.75%, какъвто страните не са договаряли.
Съдът кредитира допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 18.06.2024
г. като изчисления, не и като крайни изводи. От констативната
част на това заключение и приложение № 1 към него се установява, че през
периода 25.07.2008 г. – 23.02.2015 г. ищецът е извършил плащания в швейцарски
франкове, които превалутирани в евро по приложения крос – курс на банката от
датата на усвояване на кредита - 25.07.2008г. – 1.66003 швейцарски франка за
евро, са в общ размер от 65 233.72 евро.
Ако се изчислят плащанията по кредита по актуалния валутен курс
„продава“ на банката на лева за швейцарски франк, след което от лева в евро по
валутен курс “продава“ за евро на банката от същата дата, то същите са в общ
размер от 84 891.47 евро. Получената
валутна разлика е 19 657.75 евро./84891.47 евро – 65233.72 евро/. Вещото лице е
изчислило, че в резултат на еднократното увеличаване на лихвения процент от
банката ищецът е надплатил суми по
месечни вноски в размер на 5 393.27 швейцарски франка, които при крос – курс на
банката 1.66003 швейцарски франка за
едно евро, са равни на 3 248.90 евро. След приспадане на надплатените суми от
19 657.75 евро и 3248.90 евро от задълженията по договора за кредит, остава
неизплатен остатък за главница в размер на 37 659.85 евро. С вносна бележка BORD04449121/23.02.2015 г. ищецът е заплатил по сметка на банката сумата от 37
820 евро, с което е покрил целия неплатен остатък от главницата към 23.02.2015
г.
По искане на страните по делото са
събрани и гласни доказателствени
средства.
Видно от показанията на св.В.заедно
с ищеца посетили няколко пъти ответната банка. При посещенията нищо не било
обяснено на ищеца по клаузите на договора. А. отишъл в тази банка, заради
добрите условия. Той не бил отправял молби за промяна на договора, защота
банката не допускала никакви промени. Не можело да се преговаря с банката. Казали
на ищеца, че ако има някакви претенции по договора, да отиде в друга банка.
Този договор бил нещо ново по онова време и навсякъде го рекламирали. Нямало
друга банка, която да предлага кредити в
швейцарски франкове. Ищецът не искал да ходи в друга банка, защото бил събрал
голям набор от документи и не му се събирали отново документи за друга банка, а
искал да купи имот, за който продавачът вече настоявал да се сключи сделката.
От показанията на св.К.– заместник
управител на клон София-Дондуков на банката – се установява, че подписала процесния
договор за кредит в качеството на търговски пълномощник. През 2008 г. имало
интерес към договори в швейцарски франкове, защото условията по тези договори
били изгодни. Обичайно при посещенията клиентите имали предварителен разговор с
експерт, който ги запознавал с предлаганите текущи условия и обсъждал техните
потребности. След това се провеждал разговор за разясняване на условията по кредита.
В процеса на тези разговори клиентът можел да задава въпроси, за да е
информиран. Преди подписване на договора клиентът отново имал възможност да се
запознае с него и да зададе въпросите си. Кредитен инспектор можел да
консултира клиента и ако той искал подобряване или изменение на даден договор.
Когато клиент искал промяна в договора неговата молба била придвижвана към съответното
звено на банката, което преценявало и одобрявало молбата. Обсъждането на искане
за промяна можело да бъде в устен вид, чрез комуникация по имейл или телефон. Бланките
на договорите били типови и в тях се попълвали договорните условия. На
свидетелката не е известно дали през 2008 г. е имало случаи на промяна на
клаузи в договорите с швейцарски франкове.
При така събраните доказателства
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове за
прогласяване за нищожни като неравноправни на клаузи от договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 40394/15.07.2008 г. са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 143,
вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В тежест
на ищеца е да установи съдържанието на сключения договор и качеството си на
потребител по този договор, а в тежест на ответника е да докаже, че оспорените
клаузи са индивидуално уговорени.
Въпрос на
правна преценка е дали клаузите са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП,
като за неравноправността им съдът следи служебно.
Оспорени
са като неравноправни следните клаузи от договора: чл.1, ал.1 и ал.3; чл.2,
ал.1 и ал.4; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2.
Съгласно
чл. 1, ал.1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 90
000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита.
Съгласно
чл.1, ал.3 от договора, в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение №1 към договора,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата
дата курс “купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Съгласно чл.2, ал.1 от договора, разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски
франкове.
Съгласно
чл.2, ал.4 от договора, усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс “купува“ на швейцарския франк към
еврото на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда
по сметка на кредитополучателя в
съответната валута. С подписването на договора кредитополучателят дава своето неотменимо
и безусловно съгласие за служебното извършване от банката на горепосочените
действия.
Съгласно
чл. 3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1 пункт. Към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
в размер на 5%.
Съгласно
чл.3, ал.5 от договора, действащият базов лихвен процент на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне
и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
Съгласно
чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай , че на
съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сменки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във
валутата на кредита, и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс“продава“ на банката за швейцарския франк
към евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Съгласно
чл.6, ал.3 от договора, в случай че по време на действието на договора банката
промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните
вноски, определен в ал.1, се променя автоматимно, в съответствие с промяната,
за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и
безусловно съгласие.
Съгласно
чл.12, ал.1 от договора, банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по договора
за кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл.21. Измененията в тарифата и/или приложимите лихви
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по настоящия договор.
Съгласно
чл.23, ал.1 от договора, кредитопулачтелят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към евро, както и превалутирането по чл.21 от
договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
евро , като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит.
Съгласно
чл.23, ал.2 от договора, кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2
и чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването ми.
Видно от
съдържанието на договора се касае за потребителски договор, като ищецът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Клаузите
на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора са неравноправни.
Тези клаузи предвиждат едно и също по своята същност право на банката да
променя едностранно годишния лихвен процент по сключения договор.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената.
В
конкретния случай от самото съдържание на посочените договорни разпоредби е
видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни, изготвени
предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при
които кредиторът може да промени едностранно уговорката за лихва сочат, че клаузите са типови и
кредитополучателите не са могли да влияят на тяхното съдържание.
При
уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да бъде указано
кога/при какви условия/ и как /по каква формула/ ще бъде променена
лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за кредит, което само по
себе си изключва възможността този
елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен процент. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация относно това кога/при какви условия/ и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен начин,
съобразно своите интереси, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, като нейни вътрешни правила, не е
част от кредитния договор, кредитодателят
не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза
по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Така
кредитополучателите са поставени в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не са предварително информирани относно съществен елемент от
договора, който определя размера на тяхното задължение. В този смисъл е и практиката на ВКС
постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на
2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
3-то г.о.
Неравноправна
е и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, която предвижда служебно
превалутиране на направените от
кредитополучателя вноски по курс
„продава“ на банката за швейцарския франк към евро в деня на
превалутирането, както и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора, в които е посочено, че
кредитополучателят е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс “купува“ или „продава“ за швейцарския франк към
еврото, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, като потребителят
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и е съгласен да поеме
всички вреди, произтичащи от промяна на валутни курсове и нови лихви, приложими
по превалутирания кредит.
Тези
клаузи са неравноправни, тъй като прехвърлят валутния риск върху потребителя,
без преди това да му е предоставена достатъчно информация относно
икономическите последици от така поетото задължение. Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски франкове, но при клауза, възпрепятстваща реалното
предоставяне на паричния ресурс в швейцарски франкове (сметката в швейцарски
франкове е блокирана). Договорът е сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен
процент на кредита в швейцарски франкове. При сключване на договора на ищеца е била
предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката
купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
дълга в евро. Не му е предоставена обаче информация относно икономическите последици за
задълженията по договора при значителна обезценка на евро/лева спрямо
швейцарския франк, относно очакваните прогнози за промяната на курса швейцарски
франк/евро, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и експертна
дейност, е следвало да разполага, както и относно действията, които могат да
предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска.
Текстът на
чл. 6, ал. 2 и чл.23,
ал.1 и ал.2 от договора е във вреда на потребителя. С въвеждане на задължение в швейцарски
франкове върху потребителя е възложен съществен валутен риск, който е
потенциално силно вредоносен за него. Сделка с валутен риск по дефиниция е
рискова и спекулативна и създава предпоставка за облагодетелстване на търговеца
за сметка на потребителя над договорената цена на финансовата услуга. Договорът
предвижда гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността търговецът да
понесе евентуални неблагоприятни последици за него при промени в курса на швейцарския франк, с което се създава значително
неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. Задължението на
банката е да фиксирана стойност в евро и не се влияе от курса на швейцарския франк (чл. 1, ал. 2), а насрещното
задължение на потребителя е неопределено и неговият размер се определя едностранно от банката, без да е
договорена приложимостта на официален курс или други обективни критерии, с
които да е съобразен търговският курс на банката. Търговецът разполага с
дългогодишна информация и специалисти, които са запознати с движението в
дългосрочен план на котировките на швейцарския франк, за разлика от
потребителя, който няма достъп до такава информация и необходимите познания да
предвиди мащабите на валутния риск. Освен, че не е в състояние да оцени риска,
потребителят не разполага със знания и финансови възможности да се предпази от
него, като се застрахова срещу валутен риск, докато такива сделки са част от
професионалната дейност на търговеца и последният е в състояние да избегне
негативните последствия от промените на валутните пазари. Единствената
възможност за потребителя да ограничи вредите от реализирания валутен риск е
правото му да поиска превалутиране на кредита по чл. 21, което от една страна е обусловено от съгласието на банката за това,
според интереса й, а от друга - превалутирането би се осъществило
по актуален курс на швейцарския франк, при което потребителят ще изплати
по-висока сума от получената и отново ще поеме за своя сметка всички вече
настъпили негативни последици.
По
изложените съображения, клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора
не отговарят на изискването за
добросъвестност, предвид различното ниво на информираност,
професионална подготовка и възможност на двете страни да преценят последствията
от договора към момента на сключването му. Добросъвестността и обичайната
банкова практика изискват преди сключване на договор за кредит и двете страни
да съобразят дали доходите на кредитополучателя са достатъчни да изплаща
кредита и да посреща финасовите си нужди. При сключване на договора тази
преценка може да се направи само за кредит на стойност в лева или евро при
месечна погасителна вноска в лева или евро при уговорените лихва и срок. За да приеме съдът, че ищците реално са били информирани за негативните
последици, следваше тези последици да могат да бъдат установени от ясни и прозрачни условия на договора.
Съществени параметри на договора, обаче, в случая не са ясни – не е посочен
конкретният размер на кредита в швейцарски франкове; не са посочени факторите,
които определят курса на търговеца, по който извършва превалутирането (в договора не е пояснено въз основа на какви показатели банката определя
курсовете „продава“ и „купува“ за съответните валути); в договора не е посочен размерът на месечните погасителни вноски в
швейцарски франкове - валутата, определена в договора за валута на задължението
на кредитополучателите да погасяват кредита – техният размер е посочен едва при
изготвяне на погасителния план, а това е станало след подписването на договора при усвояване на кредита.
По
отношение на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3 и чл.2, ал.1 и ал.4 от договора за
кредит:
Съдебната
практика доскоро приемаше, че клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3 от договорите за
кредит, сключени между потребители и „Ю.Б.“ АД, които предвиждат предоставяне
на кредит в швейцарски франкове, съответстващ на стойността на определена сума
в евро, не са неравноправни, тъй като по достатъчно ясен и разбираем начин обективират волята на страните за предоставяяне на кредита в швейцарски
франкове /равностойни на определено количество евро/, с превалутиране на така
получения ресурс от швейцарски франкове в евро в деня на усвояването му и
дължима цена /лихва/ за ползване на паричния ресурс в същата валута –
швейцарски франкове. В тази насока напр. по т.д.№ 1467/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение по т.д. № 1901/ 2019 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Към
настоящия момент съществува нова
съдебна практика по въпроса дали са
неравноправни клаузата на чл.1, ал.1 и ал.3 и чл.2, ал.1 и ал.4 от договорите
за потребителски кредит в швейцарски франкове – решение № 50011/26.11.2024 г.
по т.д. № 1060/2022 г. на ВКС, в което е посочено, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и
чл. 22 от договора за кредит имат икономически смисъл единствено съвместно с
клаузите на чл. 1 и чл. 2, като заедно с тях определят основния предмет на договора – предоставя
се кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарския
франк към националната валута по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, което се осъществява чрез
превод по блокирана сметка в швейцарски франкове, след което сумата са превалутира служебно от банката в същия
ден, и на кредитополучателя се предоставят заемни средства в евро. Последният дължи да погасява кредита на месечни вноски във валутата, в
която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си, но има средства в лева или евро по свои
сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след
служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс
„продава“ на банката за швейцарския франк към евро. Кредитополучателят
декларира, че е съгласен, че промяната в курс купува/продава на швейцарския
франк към евро може да има за последица повишаване размера
на погасителните вноски, с оглед на което напълно приема да носи за своя сметка
валутния риск.
В решението е възприета тезата, че липсва прозрачност на цялата група клаузи, отговарящи на
определението „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13, което обосновава извод за неравноправност както
на клаузите на чл. 6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит/ по настоящото дело
чл.22 съответства по съдържание на чл.23/, така и на свързаните с тях чл.1,
ал.1 и ал.3 и чл.2, ал.1 и ал.4 от договора за кредит. Неравноправният характер
на цялата група от клаузи води до извод, че целият договор за кредит се явява
недействителен, тъй като не може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи.
По
изложените съображения, оспорените от ищеца клаузи на чл.1, ал.1 и ал.3; чл.2,
ал.1 и ал.4; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и
ал.2 от договора, следва да бъдат обявени за нищожни като неравноправни.
По предявения иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване, че не съществува
ипотечно право по договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 10/17.07.2008г., том чевърти, рег. №
11515, нот.дело № 572/2008 г. на нотоариус Цеков, с район на действие - районът
на СРС:
За да бъде
уважен искът ищецът следва да докаже: 1/че има качеството на ипотекарен длъжник, като ангажира доказателства за
учредената върху имота ипотека; 2/да установи договорения размер на
обезпеченото вземане и условията за погасяването му; 3/да докаже, че ипотечното
право е погасено.
Страните
не спорят, а това се установява и от представения по делото договор за учредена
ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10/17.07.2008г.,
том чевърти, рег. № 11515, нот.дело № 572/2008 г. на нотариус Цеков, с район на
действие-районът на СРС, че върху апартамент № 1, находящ се в гр.София, район
„Триадица“, в сграда на ул.“*****, с площ на жилището от 52 кв.м., заедно с
прилежащо таванско помещение и зимнично помещение, при съседи, описани в
нотариалния акт, е учредена ипотека в полза
на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за обезпечаване на вземанията на банката срещу Д.К.А.
по договор за кредит № HL 40394/15.07.2008 г.
Спорен
въпрос е дали акцесорното ипотечно право е погасено, поради погасяване на вземанията по
договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40394/15.07.2008г.
В
настоящото производство по предявени от ищеца искове с правно основание чл. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 143 от ЗЗП, е
установена неравноправност на част от клаузите на процесния договор за кредит -
чл.1, ал.1 и ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3;
чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2.
Клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора за
кредит имат икономически смисъл единствено съвместно с клаузите на чл.1 и чл.2, като заедно с тях формират „основния
предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, и при тяхната
неравноправност съдът е длъжен да прогласи за недействителен
целия договор. В този смисъл е формирана нова съдебна практика на ВКС по
договорите за потребителски кредити в швейцарски франкове, сключени с „Ю.Б.“ АД
– решение № 50011/26.11.2024 г. по т.д. № 1060/2022 г. на ВКС. В цитираното
решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е даден следният отговор на
поставените правни въпроси, за които е допуснато
касационно обжалване: „При релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор за
банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна
валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск,
определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена
служебна проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи, той следва да
прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи
диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на особено
неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността
на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите,
определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива
93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която
страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или посредством
промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът
може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази именно част може да
бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка“.
В настоящия
случай процесният договор за кредит не може да се прилага без неравноправните
клаузи, съдът не би могъл да ги измени или адаптира, липсва диспозитивна правна
норма, която да може да се приложи. Същевременно, обявяването на целия кредит
за недействителен няма да породи неблагоприятни последици за потребителя, тъй
като от допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 18.06.2024 г.,
което съдът кредитира, се установи, че ищецът е заплатил на банката през
периода от 15.07.2008 г. до 23.02.2015 г. сума в общ размер от 108 289.94
швейцарски франка за главница, възнаградителна лихва и такси./приложение №1 към
заключението, колона 12/. Тази сума по актуалния валутен курс „продава“ на „Ю.Б.“АД
на лева за швейцарския фрак, след което от лева в евро по валутен курс “продава“
за евро на банката от същата дата на всяко от плащанията, е в размер на 84 891.47
евро./приложение № 1 към заключението, колона последна/. С вносна бележка BORD04449121/23.02..2015 г. ищецът е внесъл допълнително 37 820 евро. Така
общият размер на заплатената от него сума възлиза на 122 711.47 евро, а тази
сума значително надхвърля размера на получената главница по договора за кредит
от 90 000 евро. Следователно, за ищеца – потребител не биха настъпили
неблагоприятни последици при обявяване на целия договор за кредит за
недействителен.
Налице са
всички предпоставки, при които съдът е длъжен да признае целия договор за кредит за недействителен - неравноправни са клаузи от договора, които
формират неговия основен предмет; не
съществува диспозитивна правна норма, която да може да се приложи; обявяването
на договора за кредит за недействителен няма да има неблагоприятни последици за
ищеца - потребител.
Тъй като
целият договор за кредит е недействителен, то не съществува вземането,
обезпечено с учредената ипотека по нотариален акт № 10/17.07.2008г., том чевърти,
рег. № 11515, нот.дело № 572/2008 г. на нотариус Цеков, с район на действие -
районът на СРС. След като не съществува обезпеченото вземане, то ипотечното
право, което е акцесорно право, също не съществува, поради което предявеният
иск е основателен и следва да се уважи.
Дори и да не се възприемат тези мотиви на
настоящия състав и да се приеме, че при
недействителност на договора за кредит, ипотеката обезпечава връщането на
главницата, то искът отново би бил основателен, тъй като ищецът е заплатил на
кредитора до 23.02.2015 г. сумата от 122 711.47 евро, която надхвърля
получената от него главница от 90 000 евро.
По
изложените съображения предявеният иск с
правно основание чл.124, ал.1, вр чл.179 от ЗЗД, следва да се уважи, а като
законна последица от уважаването на иска - да се постанови заличаване на вписването на посочената ипотека.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер общо на 2239.56 лв., от които 1839.56 лв. – за държавна такса и 400 лв. – разноски за вещо
лице.
Не е
представен договор за правна помощ за договорено адвокатско възнаграждение,
нито доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което съдът
не присъжда разноски за адвокатски хонорар.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.К.А., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – за адв.В., против „Ю.Б.“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 9 – за адвокатско дружество „М.и
Р.“, иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, вр. чл. 143, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
че са нищожни като неравноправни, клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3; чл.2, ал.1 и
ал.4; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40394/15.07.2008 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.К.А., ЕГН **********, против
„Ю.Б.“АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.179 от ЗЗД, че не съществува ипотечно
право на „Ю.Б.“АД по
договор за ипотека върху недвижим имот от 17.07.2008г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
10/17.07.2008г., том чевърти, рег. № 11515, нот.дело № 572/2008 г. на нотариус Д.Ц.с
район на действие - районът на СРС, върху апартамент
№ 1, находящ се в гр.София, Столична община, район „Триадица“ в сградата на
улица *****, с площ на жилището от 52.90 кв.м., при съседи по доказателствен
акт за собственост: отгоре –апартамент на А.Г., отдолу – мазе, юг- Е.Н.Б., от
запад- ул.“*****“, от север – двор, от изток- стълбище и двор, заедно с
таванско помещение № 2, с площ от 10.5
кв.м., при съседи по доказателствен акт за собственост: изток – Е.Н.Б.,
север – калкан - д-р Ю.Я., запад - ул.“***** I“ и юг - Р.Ц., заедно със
зимнично помещение №1, при съседи по доказателствен акт за собственост:
изток-двор и стълбище, север- двор, запад- коридор, юг- коридор, с площ от 6
кв.м., заедно с 67/1000 ид.части от общите части на сградата и мястото, върху
което е построена сградата, съставляващо УПИ III-13 в кв.358 по плана на София,
местност „ГГЦ – Г- 6 - I част“, с площ от 313 кв.м., при съседи по скица:
улица, поземлени имоти II -12, V-2 и IV- 1 при съседи по
доказателствен акт за собственост: П.А., С.П., П.С., Н.Г., К.И., П.С., Е.Г.и
ул.“*****“, поради несъществуване
на обезпечените вземания по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 40394/15.07.2008
г.
ПОСТАНОВЯВА
ЗАЛИЧАВАНЕ
на вписването на договорната ипотека,
обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 10/17.07.2008г., том чевърти, рег. № 11515, нот.дело № 572/2008 г. на
нотариус Д.Ц.с район на действие - районът на СРС.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати на Д.К.А., на основание чл.78, ал.1от ГПК, направените по
делото разноски в размер на на 2239.56
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: