Р Е Ш
Е Н И Е
№260066
гр.Шумен , 24.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Тодорова като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №35
по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК.
С решение №260254 от 08.12.2020г. по гр.дело №61/2020г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявеният от Б.В.К. срещу П.Т.И. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, за изменение на постановените по гр.д.№ 2660/2016г. на ШРС мерки за родителските права, лични отношения и издръжката на детето Л.П.И., поради изменение в обстоятелствата, като неоснователен. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволна от така постановеното решение
останала ищцата Б.В.К., който го обжалва
изцяло. Излага, се същото било незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, по подробно изложени в жалбата съображения. Необосновано съдът
приел, че исканата промяна не била в интерес на детето. В ЗЗД била дадена
дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето“, като съдът не извършил
правилна преценка на сочените критерии. Съдът не изложил мотиви и защо счита
единствено бащата за загрижен за образованието на дъщеря си и контрола за
постигането му. Напротив, детето
споделило, че с майка си обсъжда всички свои тревоги и проблеми, същата му
помагала по математика и литература, докато при бащата липсвал диалог. Не било
съобразено и изложеното в Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, че майката
се явява по-пригодна от бащата да възпитава децата от женски пол, особено в предпуберитетна
и пуберитетна възраст. Видно от социалния доклад, ДСП потвърдила добрите жилищно-битови
условия при майката, при която детето ще разполага със самостоятелна стая. Моли,
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето Л.бъде предоставено
на нея, с произтичащите последици.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното: Страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с решение №114/09.02.2015г. по гр.д.№2813/2014г. на ШРС, по взаимно съгласие, като по силата на постигнатото между страните споразумение, упражняването на родителските права по отношение малолетното им дете е предоставено на майката. През следващата година мъжът е депозирал претенция за изменение на уредените със споразумението мерки, въз основа на което е образувано гр.д.№2660/2016г. на ШРС. С решение №196 от 29.03.2017г., на основание чл.59, ал.9 от СК установените със споразумение мерки досежно упражняването на родителските права по отношение на детето Л.били изменени, като упражняването им било предоставено на бащата П. Т.И. със съответните последици касаещи режима на лични контакти и следващата се издръжка.
Съгласно представеният социален
доклад рег.№5246/31.03.2020г., изготвен от Дирекция”Социално
подпомагане”-Шумен, майката Б.К. живее на адрес *** и съжителства на семейни
начала с Д.Н.Д.. Жилището е собственост на последния и се състои от хол,
разделен на две с портална врата, спалня, детска стая, кухня и санитарен възел.
Домакинството разполагало с всички нужни мебели, електроуреди и техника. Хигиенно-битовите
условия в жилището били много добри. Двамата полагали грижи за Н.Д.Д.на 17г.,
син на Д.Д.. К. уведомила социалния работник, че решили да предоставят на Л.едно
от помещенията, които било преградено с портална врата, което било обзаведено с
легло, маса и гардероб. Контактите между нея и дъщеря й не били ограничавани от
бащата. Детето всеки ден контактувало по телефона с майка си, а през почивните
дни, в края на всяка седмица от петък вечерта до неделя вечер, било в дома на
майка си. В този смисъл е и заявеното от бащата . К. започнала работа във *, с
месечно трудово възнаграждение в размер на 750лв., а съжителят й работел в *.
Съгласно доклада, П.Т.И. ***, като жилището е негова собственост и се състои от хол, спалня, детска, кухня и санитарен възел. Домакинството разполага с необходимите мебели и техника. Има детска стая за Л., също обзаведена с необходимите мебели и техника. Хигиенно битовите условия за много добри. В жилището живеят П.И. и детето Л., като няма съжителстващи лица. П.И. информирал социалните работници, че работи във *-верига бензиностанции на *, като доходът му възлиза на около 1000лв.. Получавал и месечна издръжка за детето в размер на 150лв., която майката изплащала. Посочил, че при необходимост може да разчита на подкрепата на сестра си Р.Т., която живее в същата сграда. Споделил, че през последните месеци отношенията между него и Л.били напрегнати, тъй като тя не желаела да спазва определения от него вечерен час /20ч. през зимния период и 21ч. през лятото- съгласно изложеното в отговора на исковата молба/ и той не одобрявал връзката й с по-голям от нея младеж.
Детето Л.П.през учебната 2019/2020г. била ученичка в *, специалност биология и химия и имала отличен успех. Информирала, че няма проблеми в училище и е в добри взаимоотношения с децата от класа и преподавателите.
При извършеното социално проучване било установено наличието на много добри взаимоотношения между детето и родителите. Последните притежавали необходимия родителски капацитет да полагат адекватни за възрастта и потребностите на детето грижи. От проведения разговор с Л.се установило, че тя желае да живее в дома на майка си, тъй като се чувствала добре в нейния дом. Общувала с майка си свободно и без притеснения. Била в добри взаимоотношения със съжителя на майка си Д.Д. и неговите деца. С майка си без притеснение можела да споделя и да разговаря на различни теми, докато с баща си се притеснявала да разговаря.
Л.е изслушана в хода на първоинстанционното производство. Заявява категоричното си желание да живее при своята майка. Сочи, че сега имала повече нужда от майка си. Чувствала я по-близка, можела да споделя с нея повече. Правила опит да говори с баща си за неща, за които говорела с майка си, но той не я разбирал и не искал да я разбере. Интересувала се от женски теми, които на този етап били приоритет за нея и за които можела да разговаря с майка си. Към момента учела в 9 клас в *и нямала проблеми с в училище. Преди три години се преместила при баща си, тъй като тогава не била свикнала да дели майка си с никого и затова се дразнела от ситуацията при нея-наличие на съжител и неговото дете. Сега нямала проблем със съжителя на майка си и сина му.
Съгласно показанията на свид.Р.И./приятелка на ищцата/ и Д.Д./съжител
на ищцата/, отношенията между майка и дъщеря били много добри, споделяли си и
си говорели постоянно по телефона, често се виждали. В дома, в който живеела К.
имало добри условия за отглеждане на
детето. Свид.И. сочи, че преди години Л. заживяла при баща си, тъй като тогава била по-малка и
била по-привързана към дома, в който е отраснала, но след това нещата се
променили. Била свикнала със съжителя на Б. и децата му. Свид.Д.Д. излага, че с
Б. съжителствали на семейни начала от около 5 г.. Първоначално детето отишло да
живее при баща си, като майката не била съгласно с това му желание. Той и синът
му добре се разбирали с Л.. Често говорел с нея за това къде излиза, с приятеля
ли си е какво правят и в каква среда излиза. Бил общувал с приятеля на Л.и му
се сторил добро момче. Работел във фирмата на баща си като счетоводител-организатор-домакин.
Според него водеща във връзката била Л.и двамата се разбирали. Желанието на
детето да живее при тях било от около година, като причина споделило, че вкъщи
отношенията с баща й били обтегнати.
Съгласно показанията на свид.Е.Д.,
бащата се грижел много добре за Л.и давал всичко от себе си. Майка му помагала
докато била жива, а сега помощ оказвала сестра
му, която живеела в същия блок. Л.поддържала контакти с майка си, като
свидетелката ги виждала заедно. Бащата й
споделил, че пуска Л.при майка си, когато тя поиска. Свид.Р.Г./сестра на
ответника/ сочи също, че брат й се грижел много добре за Л.. Нямало дрязги помежду
им. Брат й държал Л.да спазва вечерния част, а тя споделила, че при майка си се
прибирала по-късно. Имала връзка с по-голямо от нея момче, за която майка й
знаела и нямала нищо против. Баща й не бил съгласен с тази връзка. Л.споделила,
че майка й и съжителят й често се карали и последната имала намерение да се
изнесе от там.
Изслушана
на основание чл.59, ал.6 от СК, в съдебно заседание пред настоящата инстанция К.
заяви, че като майка винаги упражнявала контрол, държала на възпитанието и
образованието на Л.. И сега й помагала по математика, литература и английски
език. Освен определения режим на лични контакти се виждали поне през ден с
нея и си говорели по телефона. Това се
налагало, тъй като Л.вече била на 16г. имала нужда от това да сподели с майка
си неща, които с баща си не можела. Сочи, че също била притеснена за връзката
на дъщеря си, но именно с цел да види какво представлява това момче тя и
съжителят й/който работел в системата на МВР/се запознали с него. Към момента
срещите им били силно ограничени именно с цел Л.да наблегне на учението.
И. излага, че успявал да
упражнява контрол над дъщеря си. Не одобрявал връзката с приятеля й и това била
една от причините тя да иска да се премести при майка си. Тази връзка влияела на успеха й. При майката контролът
бил занижен. Сочи, че никога не препятствал контактите между дъщеря и майка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявена е претенция за промяна
на предоставеното упражняване на родителските права по отношение на детето Л., на
бащата, поради изменение на обстоятелствата/чл.59, ал.9 от СК/: детето се намира в пуберитетна възраст и
предвид пола му, майка му се явява по-пригодна на този етап да полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, съответно желанието
на детето да живее при своята майка.
Съгласно чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал. 9 от СК, при изменение на
обстоятелствата, съдът може да измени постановените по-рано мерки, Основание за изменение са нови обстоятелства, влошаващи положението
на детето , както и обстоятелства, с които би се подобрило положението на
детето при ново разрешение, като промяната може да засяга обстоятелствата, при
които е определен първоначалния режим или обстоятелства, настъпили след този
момент.
В случая се установи се, че всеки от
родителите силно желае детето да живее при него и той да полага грижи по
отглеждането и възпитанието му. И двамата родители са еднакво отговорни за
отглеждането, възпитанието, израстването и задоволяването на потребностите на детето.
Установи се също, че и двамата живеят в
гр.Ш., като бащата живее с Л., а майката с трето лице, с което е установила
съжителство преди около 5 години и неговия син от предходен брак. И при двамата
родители има подходящи условия за отглеждане на Л., като й е осигурена отделна
стая и добри хигиенно-битови условия.
Не се спори между страните, че след
развода на страните през 2015г. детето е живяло за кратко при майка си, но след
това се е върнало в семейното жилище при своя баща, където живее и понастоящем.
Не се спори, а и се установи от събраните доказателства/заявеното и от двамата
родители пред социалния работник, свид.Г./, че през този период Л.през
почивните дни от петък вечерта до неделя вечерта/ е при своята майка, като
контактува непрекъснато с нея по телефона, а понякога се виждат и през останалите дни в седмицата. Т.е.
въпреки, че упражняването на родителските права е било предоставено на бащата,
контактът между детето и майката е бил непрекъснат и интензивен.
Налице е съществена промяна
във възрастта на Л.и обема и естеството на необходимите за нея грижи. Последната
е от женски пол , на 16г., поради което и с оглед спецификите, произтичащи от
възрастта й, същата на този етап се нуждае от майчина близост и грижи, от женски тип модел на поведение.
В този смисъл и в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС е
прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от
женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата, като особено важно е дали момичетата
са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се
предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако
майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права
спрямо децата. Но в случая доказателства, а и данни за наличието на такава
хипотеза, не се ангажираха. Напротив, съгласно социалния доклад, майката
притежава необходимия родителски капацитет.
Предвид изложеното
съдът намира, че е налице изменение
на обстоятелствата, обусловили предходното предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето
Л., поради което упражняването на същите следва да
бъде предоставено на майката. Вярно е, че
бащата осигурява
необходимата среда за отглеждане на
детето-привързаност
между двамата, добри хигиенно-битови
условия, помощ от трето лице.
В случая обаче, основен ръководен фактор за съда е интереса
на детето. Детето е във възраст, в която се нуждае
преди всичко от разбиране и възможност за споделяне, които към настоящия момент
може да му осигури неговата майка. Деликатността на възрастта на детето от
женски пол, предопределя
необходимостта
от социална среда, в която същото да намира
подкрепа и разбиране от родителя, с когото се усеща
в по-висока степен на близост, в случая
- с майка си. Категорично е и желанието на Л.да живее при
своята майка. Същата излага какво е наложило преди да живее при баща си, промяната
на тези нейни чувства, привикване с обстановката в дома на майка й. Установи се и че това и желание не е моментно/заявено е
пред социалните работници през м.март, девет месеца по късно при изслушването й
в хода на производството; съгласно свид.Д.желанието й датира отпреди година/.
Налице е и промяна в привързаността на
детето към родителите, като към настоящия момент по-силна е връзката между Л.и
нейната майка/изявленията на детето в хода на производството и пред социалните
работници, показанията на свид.Р.И. и Д.Д., кореспондиращи с тези изявления/.
Преместването му в нова семейна среда, каквато е тази при
майка му, няма да се отрази негативно на неговата психика. Л.и понастоящем през почивните дни живее в
дома на своята майка, като дискомфортът, от съжителството на майката й с друг мъж,
установен в предходното производство, е отпаднал. Показанията на свид.Р.Г., че К.
и съжителят й често се карали и
последната имала намерение да се изнесе от там, не са непосредствени и са единствени в този смисъл.
Съдът намира за недоказано
твърдението на въззиваемия, че желанието на Л.да живее при своята майка било
вследствие на по-слабия контрол от страна на последната. Напротив, установи се,
че майката е загрижена за образованието и приятелския кръг на дъщеря си, поради
което и й помага при подготовката на уроците, съответно е предприела крачки за
запознанство с приятеля й. Едва след опознаване на момчето от нейна страна и
тази на съжителя й /момчето работи във фирмата на родителите си и няма
противообществени прояви, наясно е със стремежите на Л.да получи добро
образование/, същата е приела връзката
на дъщеря си и то при спазване на определени условия. Съдът намира, че този
подход на споделяне и даване на съвети / не на тотално отричане/ , не е укорим,
напротив същият е съответен на възрастта, в която се намира Л..
Съгласно константната практика на
ВС/Постановление №5/16.11.1970г., Пленум на ВС/ при промяна на постановените
по-рано мерки по отношение на децата поради промяна на обстоятелствата, съдът
служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и едновременно с
това определя нова, като осъжда родителя, от който се отнема детето.
По
делото следва да бъде определен и режим на лични контакти на бащата с детето, който
следва да бъде всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца,
от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с пренощуване, по три дни през Коледните, Новогодишните и Великденските
празници, както и месец а през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
При
определяне режима на лични контакти съдът е съобразил от една страна необходимостта
от по-продължителни контакти между бащата и детето/Л.до момента е живяла при
баща си и е привързана към него/,
седмичния режим на детето и по-кратката лятна ваканция, а от друга
обстоятелството, че майката също следва да има възможност за контакт през
почивните дни.
Съобразявайки
нуждите на детето с оглед възрастта му /16г./, материалните възможности на
родителите му /майката получава основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 750лв., а бащата реализира възнаграждение в размер на 1000лв., като и
двамата родители нямат алиментни задължения към други лица/ и като съобрази
разширения режим на лични контакти на бащата с детето съдът счита, че по делото
следва да бъде определена обща издръжка от 380лв., от които бащата следва да
заплаща 230лв.. Останалата част следва
да се поеме от майката, която полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Претенцията за
заплащане на издръжка в останалата част, до пълния предявен размер от 250лв.
следва да бъде отхвърлена.
Така присъдената издръжка се
дължи, считано от привеждане в изпълнение на решението/т.18 Постановление
№5/16.11.1970г., Пленум на ВС/
Доколкото изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде допусната промяна в режима на упражняване на родителските права по отношение на детето Л., като същите се предоставят на майката със следващите се последици досежно режима на лични контакти и издръжка.
Разноските и за двете инстанции следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили. Касае се за производството по спорна съдебна администрация, в което не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Ответникът следва да заплати следващата се държавна такса върху определения размер на издръжката.
Водим от горното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №260254 от 08.12.2020г. по гр.дело №61/2020г. на ШРС изцяло, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯВА постановените по гр.д.№2660/2016г. на ШРС мерки досежно упражняването на родителските права по отношение на детето Л.П.И. с ЕГН**********, като ПОСТАНОВЯВА : Родителските права по отношение на детето Л.П.И. с ЕГН********** предоставя за упражняване на майката Б.В.К. с ЕГН********** ***, като определя местоживеенето му при нея в гр.Ш..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата
П.Т.И. с ЕГН **********,*** с детето Л.П.И.,
както следва: всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца , от 9.00ч.
в събота до 18.00ч. в неделя с пренощуване, по три дни през Коледните,
Новогодишните и Великденските празници, както и месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ПРЕКРАТЯВА присъдената в тежест на Б.В.К. по гр.д.№2660/2016г. на ШРС издръжка, в полза на детето й Л.П.И., в
размер на 150лв. месечно, като
ОСЪЖДА П.Т.И.
с ЕГН********** да заплаща на непълнолетното
си дете Л.П.И. с ЕГН**********, действащо със съгласието на своята майка Б.В. К.,
издръжка в размер на 230лв. месечно, считано от привеждане в изпълнение на
решението, до настъпването на обстоятелства, изменяващи или прекратяващи
правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като
отхвърля претенцията в останалата част по пълния предявен размер.
ОСЪЖДА П.Т.И. да заплати по сметка на ШОС държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 331.20лв..
Решението може да се обжалва пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.