№ 2591
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110157472 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 57472 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 9271/24.06.2021г. на РС-Бургас, уточнена
с Молба, вх. № 12631/27.07.2021г. на РС-Бургас, Молба, вх. №
114179/22.12.2021г. на СРС, и Молба, вх. № 14454/26.01.2022г. на СРС.
Образуваното гр.д. № 4495/2021г. на РС-Бургас е прекратено и изпратено по
подсъдност на Софийския районен съд.
Ищцата В. В. АЛ. е предявила срещу ответника "***" ЕООД иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да ѝ върне сумата от
750,00 лева, представляваща осъществено на 04.06.2021г. авансово плащане
(50% от пълната цена от 1500,00 лева) за извършване на ремонтни дейности в
апартамента на ищцата, находящ се в сграда в ***, а именно: префугиране на
три тераси с обща квадратура от 54 кв.м., подмяна на 6 бр. плочки и подмяна
на 60 линейни метра силикон, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 30.05.2021г. по нейна заявка служител на
ответника посетил дома ѝ в ***, за да извърши оглед за ремонт и да направи
необходимите измервания. На следващия ден по телефона ѝ била предложена
оферта за извършване на описания по-горе ремонт на цена от 1500,00 лева,
като тя била изпратена и на електронната ѝ поща. А. приела офертата, като
уговорили посещение на служител за извършване на ремонта за 05.06.2021г.
от 10:30ч. В тази връзка тя извършила авансово плащане в размер на 750,00
лева по банкова сметка на дружеството на 04.06.2021г., като ѝ била издадена
проформа фактура. На уговорената дата до 11.00ч. служител на фирмата не се
явил. Ищцата установила, че има неприети обаждания от непознат номер,
който обаче не приемал обратното обаждане. След позвъняване при
ответника ѝ се обадил и служителят, който трябвало да дойде при нея, като
заявил, че, тъй като не е отговорила на обажданията му, вече е на друг обект и
няма да дойде в този ден. На охранителните камери на сградата ищцата
установила, че този служител не е идвал пред или в близост до сградата. Тъй
като ищцата се усъмнила в коректността на ответника и започнала да се
притеснява да допуска в дома си хора, на които няма доверие, решила да
поиска обратно платената в аванс сума поради неизпълнение на договора.
Ответникът в телефонен разговор отказал да стори това, като преповторил
позицията си и в отговор на изпратената му по електронен път покана,
заявявайки, че платената сума се задържа като задатък. Уговорка в договора,
че тази сума съставлява задатък, нямало. При условията на евентуалност,
ако съдът приеме, че сумата съставлява задатък, се иска ответникът да
бъде осъден да я върне в двоен размер, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД,
заедно със законната лихва. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищцата се явява лично и с адв. Ш., като предявените искове се
поддържат, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 44284/08.03.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" ЕООД чрез адв. К.А. -
АК-Бургас, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 99450/01.12.2021г. на
СРС, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че приемайки
2
предложената оферта, между него и ответницата е сключен договор, по
който дружеството било изправно. Служителят му посетил адреса, опитал се
да се свърже с клиентката по телефона, но безуспешно, изчакал още около 30
минути в района, направил нов опит за обаждане, след което отишъл към
следващия си обект по график. На ищцата била дадена възможност за
посещение и извършване на ремонта в друг ден, но тя така и не осигурявала
достъп до имота, искайки обратно заплатената сума. Същата надлежно била
осчетоводена, което свидетелствало за изправността на страната. В
конкретния случай ищцата нямала правна възможност да развали договора,
тъй като неизпълнението му се дължало на нейното поведение и в тази връзка
на забава на кредитора. Разваляйки договора, тя не дала и срок за изпълнение,
както се изисквало от чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Естеството на работата не било такова,
че да позволява разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД (без срок за
изпълнение). Сключеният между страните договор от своя страна
предвиждал, че изпълнението на работата може да стартира седем дни след
приемане на офертата, освен ако има друга уговорка, следователно отново не
било налице забавяне. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответникът се представлява от адв. А., която оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмена защита, вх. № 44304/08.03.2022г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи сключването на
посочения в исковата молба договор, наличието на описаното в исковата
молба плащане, валидно възникнало право той да бъде развален поради
неизпълнение на ответника. Ответникът следва да установи, че за него е
налице основание да задържи внесената сума, съответно, че основанието да я
задържи продължава валидно да съществува (не е отпаднало). Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици. По отношение на
евентуално предявения иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, ищцата следва да докаже
сключването на договора, даването на сумата като задатък по него, както и
неизпълнението на договора по вина на ответника, получил задатъка.
От събраните по делото доказателства се установява, а и между
страните не се спори, че между страните е сключен договор за изработка, по
силата на който ищцата е възложила, а ответникът е приел да извърши
съответните ремонтни дейности съобразно изпратена оферта №
44/03.06.2021г. срещу сумата от 1500,00 лева. В офертата изрично е
отбелязано, че се заплаща авансова вноска в размер на 50 % от стойността на
възложената работа. Не се спори между страните, а и от представеното авизо
3
от 04.06.2020г. се установява, че ищцата е заплатила сумата от 750,00 лева
като аванс съобразно издадена проформа фактура и условията на офертата.
Според условията на офертата, които съдът приема и като клаузи на
сключения между страните договор, изпълнението следва да започне в срок
от 7 работни дни след приемане на офертата, освен ако не е уговорено друго.
Не се спори между страните, че същите са уговорили изпълнението да
започне на 05.06.2021г. в 10:30ч., за която цел служител на ответникът е
следвало да дойде в дома на ищцата и да започне работа.
По делото като свидетели са разпитани Д.В.Н.-Г., М.К.А. и Б.И.М..
Показанията им съдът, като прецени внимателно съобразно обстоятелствата
по чл. 172 ГПК, кредитира като вътрешно и помежду си като цяло
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен
материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастни. Свидетелката
Н.-Г. е сестра на ищцата. Сочи, че на 05.06.2021г. ищцата дошла у тях. Децата
не искали да спят, поради което решили да ги изведат на разходка в парка.
Потвърждава, че в този ден у ищцата трябвало да дойде майстор да префугира
терасата. Съпругът се обадил и съобщил, че майсторът не е дошъл. Тя
погледнала телефона си, като установила, че има неприети повиквания.
Когато успяла да се свърже с майстора, той обяснил, че вече е на друг
обект. Свидетелят М.А. е съпруг на ищцата. Потвърждава, че имали уговорка
да дойде майстор на посочения ден в 10:30ч., като той трябвало да му отвори,
за да работи. След 10:30ч. слязъл и пред блока да види дали е дошъл, но това
така и не се случило. Обадил се към 11:00ч. на жена си, която се свързала с
фирмата и се уговорили ремонтът да бъде извършен на следващия ден. Тогава
майсторът дошъл около 9:00ч., но те със съпругата му решили ремонт да не се
прави, тъй като щяло да вали дъжд. Имало уговорка да дойде друг по-
добросъвестен служител. Свидетелят Б.М. е служител на ответника. Той е
следвало да извърши процесния ремонт. На уговорената дата и час дошъл на
място. Спрял близо до кооперацията, позвънил на ищцата по телефона, но
никой не му отговорил. Звъннал няколко пъти, изчакал малко и след това
отишъл на друг обект. Ищцата по-късно му се обадила и се разбрали да дойде
на следващия ден да изпълни възложеното. Когато отишъл съпругът го
посрещнал, информирал го, че тя е много ядосана и сърдита и не знае какво
ще правят. Свидетелят го помолил да я извика, за да каже дали ще работи. Тя
дошла и казала, че няма. Не била уговаряна друга дата.
При това положение съдът намира, че от страна на ответника са
положени необходимите усилия за изпълнение на задълженията му по
договора за изработка. Ищцата не отрича, а и от представените снимки на
данните от телефона се установява, че около 10:30ч. е търсена
неколкократно по телефона. Съвкупността от доказателствата по делото
позволяват да се направи обоснован извод, че тези пропуснати повиквания са
от страна на майстора-изпълнител и във връзка с изпълнението на
уговорената работа. Това, че работникът на ответника не е заснет на
охранителните камери на сградата, не значи, че той не е бил в близост до нея
извън обхвата на камерите, очаквайки да му бъде осигурен достъп за
изпълнение. От страна на ответника на два пъти е направен опит да бъде
изпълнено уговореното по договора - както на датата 05.06.2021г., така и на
следващия ден, когато съответният служител е бил отпратен от ищцата.
4
Причините за отпращането обаче, видно от показанията на свидетеля А. и от
разменената кореспонденция чрез съобщения (л. 52), е не друго, а
неблагоприятната метеорологична прогноза. Ответникът е изразил готовност
за изпълнение на работата по удобно за ищцата време (л.11 от дело №
4495/2021г. на РС-Бургас), като само недопускането му от нейна страна е
попречило това да бъде сторено. При това положение съдът намира, че е
налице неизпълнение, дължащо се на забава на кредитора по смисъла на чл.
95 ЗЗД. Ищцата неоправдано не приема изпълнението от страна на ответника,
като отпраща работника, пристигнал да извърши ремонта, съответно отлага
същия или не осигурява достъп. Несъстоятелен е доводът на ищцовата страна,
че поведението на ответното дружество, съответно неговите служители, е
недобросъвестно и не може да им се има доверие. При положение, че имат
уговорка за посещение в определен ден и час, че достъпът до сградата, както
потвърждават свидетелите, не е свободен и работникът трябва да бъде
допуснат в сградата, ищцата е следвало да бъде на разположение за контакт,
включително като следи за обаждания по телефона. Без яснота какво се
случва и при четири неуспешни повиквания в рамките на около 15 минути,
напълно резонно работникът е напуснал адреса и е преминал към следващата
си задача за деня - не може да се очаква от него да чака безкрайно пред или
около сградата. Оттук, доколкото ищцата е неизправната страна по договора,
същата не разполага с възможност да развали същия по реда на чл. 87, ал. 1
ЗЗД, тъй като това право принадлежи само на изправната страна по договора,
а и не е даван срок за изпълнение, след който договорът ще се счита за
развален. Не е налице и хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като нито
изпълнението е станало безполезно, нито е било необходимо да се изпълни
непременно на уговорената дата, нито е станало невъзможно. Единствено от
добрата воля на ищцата зависи да допусне служителите на ответника да
изпълнят уговореното по договора, съответно от своя страна да заплати
остатъка от възнаграждението за това, като следва да се изтъкне, че
възложителят не бива да пречи неоснователно на изпълнителя да изпълни
задължението си по договора (чл. 63, ал. 1 ЗЗД). При това положение,
доколкото сключения между страните договор не е развален съобразно
предвидения за това законов ред, то същият е в сила, макар и да не се
изпълнява поради забава на кредитора. Оттук не е налице и хипотеза по чл.
55, ал. 1 ЗЗД, поради което и предявеният на това основание иск е
неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Видно от представената кореспонденция между страните, същите
определят платената сума от 750,00 лева като авансово плащане, като не са
придавали качеството на задатък /капаро/. От друга страна не е налице
неизпълнение от страна на ответника, поради което и предявения при
условията на евентуалност иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД също е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до заявения от ищцовата страна довод, че всъщност е
налице отказ от договора по реда на чл. 50 ЗЗПотр, следва да се отчете, че той
не е свързан с недействителност на договор и уговорка в него, съответно
наличие на неравноправна клауза в потребителски договор. Затова, заявен от
процесуалния представител на ищцата едва в хода на устните състезания,
възможността за обосноваване основателността на предявените искове с него
5
е преклудирана. Не са налице и предпоставките за отказ от договора по чл.
268, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил
претенция в тази насока, но не е представил доказателства за сторени
разноски. Поради това и такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. АЛ. , ЕГН **********, срещу "***"
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
осъждането му да върне сумата от 750,00 лева, представляваща
осъществено на 04.06.2021г. авансово плащане (50% от пълната цена от
1500,00 лева) за извършване на ремонтни дейности в апартамента на ищцата,
находящ се в сграда в ***, а именно: префугиране на три тераси с обща
квадратура от 54 кв.м., подмяна на 6 бр. плочки и подмяна на 60 линейни
метра силикон, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и предявения
при условията на евентуалност от ищцата иск за осъждане на ответника
да върне посочената по-горе сума в двоен размер, на основание чл. 93,
ал. 2 ЗЗД, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното ѝ изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6