О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………..
гр.Плевен, 07.12.2020год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение в закрито
заседание
на седми декември, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……. ………………………….….……………….в
присъствието на
прокурора ………………
………..…………………………….………като разгледа
докладваното от съдията……….. ТАТЯНА
БЕТОВА…..ч.гр..д. N 914 по описа
за 2020год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
пред Плевенския окръжен съд е образувано по
частта жалба
подадена от А.И.А. от гр.Плевен, чрез пълномощника ѝ адв. Ж.Б.
*** против разпореждане № 262302 от 23.10.2020г. на Плевенски РС по гр.дело № 1004/1996г., в частта му за отказа да се издаде на молителката А.А. незаверен препис от
документите, съдържащи лични данни на биологичните родители на осиновеното
дете, като разпоредено тези документи да се поставят в бял плик.
В частната жалба
се твърди, че постановения отказ да се издаде препис от цялото дело е
неправилно, като се позовава на чл.77 от Правилника за администрацията в
съдилищата, даващ ѝ право като страна по делото за осиновяване, на достъп
до информация по делото, по реда на процесуалния закон и да получава преписи и
копия от приложените по делото книжа, след разпореждане на
съдията-докладчик.Счита, че няма правна и житейска логика да ѝ се отказва
да получи препис от документите, които тя е представила по делото, в качеството
си на страна по същото.Счита също, че съдът не е изпълнил едно свое задължение,
регламентирано в цитирания правилник, поради което моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено и разрешено издаването на преписи от всички
намиращи се в делото за осиновяване документи.
Съдът, като обсъди изложените в
частната жалба оплаквания, взе предвид
доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Подадената
от А.И.А. частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок и
насочена срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на инстанционен
контрол. По отношение на нейната основателност, съдът взе предвид следните
обстоятелства: На 11.11.2019г. пред Плевенски РС е депозирано заявление по
гр.д.№ 1004/1996г./архивно дело за осиновяване/ от молителката А.И.А., чрез
адв. Б., с искане да се издаде препис от решението и незаверени преписи от
приложените в делото книжа. С разпореждане от 07.10.2020г. съдията –
докладчик е оставил без движение
заявлението, като е дал указания да се заяви какъв е правния интерес от
искането за представяне на незаверени преписи от намиращите се в делото
документи доколкото при уважаване на искането може да се разкрие тайната на
осиновяването.С уточняваща молба от 19.10.2020г. молителката, чрез
пълномощникът ѝ е заявила, че независимо от предмета на делото, има право
на основание чл.77 от ПАС да получи преписи от приложените в делото книжа които
тя е представила.С обжалваното разпореждане от 23.10.2020г. Плевенски РС е
наредил да се издаде препис от постановеното по делото решение, след внасяне на
д.т., както и незаверени преписи от документите по делото, с изключение на
документите, които съдържат лични данни на биологичните родители на осиновеното
лице, които да бъдат поставени и приложени по делото в запечатан бял плик.
За
да постанови отказ да се издадат преписи от документите, които съдържат лични
данни на биологичните родители на осиновеното дете, съдът е изложил в мотивите
си следното : По отношение на лицата, за които пълното осиновяване
поражда пряко правните си последици, защитената от закона тайна касае различни
факти. Спрямо осиновения тя е за факта на осиновяването и неговия произход по
рождение. Спрямо осиновителя тя е за факта на произхода на осиновения по
рождение. Спрямо рождения родител тя е за самоличността на осиновителя и за
новото, променено гражданско състояние на осиновеното дете. Всяко съдебно
производство, приключило с решение за допускане на пълното осиновяване, обаче
разкрива специфика, която произтича от спазените изисквания на закона в
конкретния случай. Всяко искане от лице, което има законен интерес да получи
информация от държавен орган или учреждение, за факти, които са станали
известни в съответното производство при допуснатото пълно осиновяване, съдържа
и изявление за знание поне за част от тези факти. От друга страна, тайната не е
възможна за факт, който никой не знае (например за произхода на осиновения,
когато неговите родители са неизвестни), както и за това, което е известно на
лицето, за което допуснатото пълно осиновяване е породило преките си правни
последици. Съдът е приел, че
доколкото към момента на произнасянето му няма данни тайната за произхода на
осиновения да е разкрита, то същата следва да остане такава. В противен случай
се заобикаля производството по разкриване на тайната на осиновяване, която
тайна се разкрива в предвидени в закона случаи.
Въззивният
съд, в настоящия си състав, също счита, че без провеждане на нарочна процедура
по чл. 105 от СК няма основание за предоставяне на данни за биологичния
произход на осиновеното от молителката дете, до какъвто резултат би се
стигнало, ако бяха издадени преписи от всички приложени в делото на Плевенски
РС документи и по-специално - от удостоверението за раждане на детето и от
декларацията за даване на съгласие за осиновяването му. Осигуряването на достъп
до информация за произхода на осиновения е една от посоките за развитие на
уредбата на осиновяването. Тя произтича от промяната на парадигмата на
осиновяването, като вече остава прикриването само на информацията, свързана с
идентичността на осиновения-данните за неговия произход.Уредбата на
осиновяването включва пълна промяна на тази идентичност и прикриване на
биологичния му произход, включително чрез промяна на името му и съставяне на
нов акт за раждане. Тази уредба влиза в конфликт с нарастващото признаване на
правото на детето, в защита на своите интереси да научи истината за своя
произход.Уредбата на чл.105 от СК показва желанието на законодателя да тръгне в
посока на намиране на подходящия баланс между интереса на осиновеното дете и
правото на биологичните му родители на защита на личните им данни. Правото да
се търси информация е предоставено, съгласно цитираната правна норма, както на осиновения,
ако той е навършил 16 годишна възраст, така и на осиновителите – страна по
делото за осиновяване. Окръжен съд, а не съдът, който съхранява архивното дело,
и то в самостоятелно производство, инициирано от осиновения или осиновителите
му, следва да прецени налице ли са предпоставките на закона – наличие на важни
обстоятелства, за да предостави информация за биологичния произход на
осиновения.Ако тази информация се дължеше на осиновителя само защото е страна
по делото и съответно имащ правата по чл.77 от ПАС, то би се обезсмислило
производството по разкриване на тайната на осиновяването по специалния ред на
чл.105 от СК.Процедурата изисква окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, да изслуша рождените родители на осиновения, тъй като искането пряко засяга
тяхната правна сфера, както и
заключението на прокурора, преди да се произнесе с решение. Този съдебен акт подлежи на инстанционен контрол,
което сочи на важността на процедурата по предоставяне на информация на
осиновителя относно биологичния произход на осиновения, която не може да бъде
заобиколена чрез искане за снабдяване с преписи от архивното дело.Ако беше
процедирал в обратния смисъл, районният съд би нарушил тайната на
осиновяването.Правилен е и доводът изложен в мотивите на РС, че няма данни
осиновителката да знае какъв е произхода на детето, в който случай няма да се
нуждае от процедура по разкриването му, а само – от препис от съответния
документ. В уточняващата молба нито се твърди знание относно този факт, нито се
обосновава необходимост от снабдяване с документите – акт за раждане и съгласие
за осиновяване.Поначало такова не би било необходимо, ако не се касаеше до разкриване
на защитена от закона тайна.
Съгласно чл. 41,
ал. 2 КРБ, гражданите имат право на информация по въпроси, които представляват
за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от
закона тайна или не засяга чужди права. В охранително
производство по упражненото право на осиновителя по по чл. 77 от ПА, съдът е длъжен да се запознае с материалите
по приключилото дело, по което е било допуснато пълното осиновяване, за да
установи налице ли е защитена от закона тайна за рождения произход
на осиновения, в т.ч. да не допусне засягането на чужди основни конституционни
права. Правото на информация,
гарантирано с основния закон
предвижда ограничения при неговото упражняване, поради което информация, която съдът е събрал в качеството на
държавен орган допуснал пълно осиновяване, трябва да не представлява
защитена от закона тайна и да не засяга чуждите права/на осиновения или на рождените родители/, за да бъде предоставена. Районният
съд е уважил молбата на страна по делото да я снабди с препис от постановеното
решение, както и от приложените в делото документи. Направил е изключение само
по отношение на такива документи, предоставянето на които би довело до
разкриване не по надлежен ред на тайната на осиновяването – факта на произхода
на осиновеното дете.
Съдът
намира, че практика на ВКС, на която се позовава частния жалбоподател е
неприложима за случая, тъй като не се касае за направена от РС неправилна
правна квалификация на искането на осиновителката като такова по чл.105 от СК.
Разглеждайки искането като такова по реда на Правилника за администрацията в
съдилищата, в рамките на охранително производство РС-Плевен го е уважил, като
отказът му е частичен и касае само снабдяване с преписи от конкретни документи
и той е мотивиран от изложеното по-горе. Следователно не се касае до подменена
воля при произнасяне по искането на осиновителката А.И.А.. На същата е осигурен
достъп до делото, по което част от книжата са поставени в запечатани пликове,
за да може съдът да изпълни и друго свое задължение наред със задължението си
по чл.77 от ПА – това да
опази защитена от закона тайна. В случая уважаването изцяло на
молбата би могло да доведе до накърняване на
чужди права, като същевременно в молителката не разполага с влязло в сила
позитивно решение по чл. 105 СК, в нейна
полза, което да ѝ предоставя достъп до тази информация. В този смисъл определение на
ВКС, Трето ГО № 352/18.09.2018г. по ч.гр.д. № 2366/2018г. по описа на съда.
Поради изложеното, обжалваното разпореждане се
явява правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба -
неоснователна.
Водим от горното, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 262302 от 23.10.2020г. на Плевенски РС по гр.дело № 1004/1996г., в частта му за отказа да се издаде на молителката А.А. незаверен препис от
документите, съдържащи лични данни на биологичните родители на осиновеното дете.
Определението подлежи на обжалване с
частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :