Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на десети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 292 по описа за 2019 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът И.К.К. *** излага в исковата си
молба, че е предоставил на ответницата П.А.К. *** на 30.04.2018г. паричен заем
в размер на 4700 лева. Сумата била предадена на заемателя, а уговореният падеж за
връщане - 31.12.2018г. Поради
неизпълнение на задължението за връщане на сумата от страна на ответника моли
съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да му
заплати сумата от 4700 лева, ведно със законната лихва от предявяване на
молбата. В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявения иск и във връзка с
твърденията на ответницата заявява, че е получавал плащания от нейна страна по
предходен договор за заем, за което е подписвал разписки на гърба на този
договор, в екземпляра, останал в държане на ответницата. Претендира разноски.
Ответницата в депозирания по делото писмен
отговор частично оспорва основателността на иска – за разликата над 700лв.
Признава, че е налице договор за заем за процесната сума, но твърди, че е
върнала сумата от 4000лв. на две вноски – от 3000лв. и 1000лв., за което ищецът
изготвил и подписал разписки и остава да дължи само сумата от 700лв. Твърди, че
разписките за погашенията били откраднати, заедно с документите и парите й. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с развод по взаимно съгласие по силата на решение от
04.11.2013г. на РС Павликени, постановено по Гр.д. № ***/2013г. по описа на съда.
Видно от писмения договор за заем,
представен по делото /л.8 от делото/, същият е сключен на 30.04.2018г. между
ищецът като заемодател и ответницата като заемател за сумата от 4700лв. С т.4
от договора се признава и удостоверява предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя, т.е. същият има силата на разписка в тази си част.
Връщането на заетата сума е договорено на падеж – 31.12.2019г., който безспорно
е настъпил. Договорът не е оспорен от страните и установява изложената воля на
страните за възникване на заемно правоотношение помежду им, неговият предмет,
падеж и предаването на сумата.
Ответницата
е изложила фактически твърдения в отговора и в с.з. за даване на сумата във
връзка с уговорка на страните за общо закупуване на имот, но на база на същите
не твърди и не излага правни възражения за симулативност на договора за заем и
прикриването чрез него на предварителен договор за прехвърляне на дял от
недвижим имот. Не отправя искания за разкриване на симулация, за установяване
на действителното правоотношение, поради което тези фактически твърдения съдът е
обявил за такива извън предмета на доказване с доклада си по делото.
Ответницата представя ксерокопие, на което
на един лист са отразени две разписки от ищеца, удостоверяващи, че е получил от
ответницата първо сумата от 3000лв. и след това сумата от 1000лв. разписките са
без точна дата, няма посочена година на издаването им и самата ответница
признава, че не разполага с тях в оригинал. Твърдението й, че оригиналите са
откраднати не се подкрепя от представеното постановление на *РП и кореспонденцията с разследващите органи, според
които ДП №**/2019г. е образувано за кражба на мобилен телефон и
български банкноти в обръщение – около 400лв. Пострадалото лице е ответницата и
предмет на кражбата е портмонето й, в което се намирали тези вещи. Самото портмоне
й било върнато от неин познат, с намиращите се в него, но без телефона и
парите. По цитираното разследване не се коментира оплакване за откраднати
документи, дори се признава връщане на такива. Предвид изложеното, не може да
се ползват като надлежни доказателства по делото цитираните разписки, както и
да се свържат същите със спорното правоотношение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че е сключен
валиден договор за заем между ищеца в качеството на заемодател и ответника в
качеството му на заемател, по силата на който на втория е предоставена в заем
сумата от 4700 лева, която е получена от заемателя при подписване на договора
на 30.04.2018г. Доколкото договорът е реален е се счита сключен с предаване на
заетата сума, същият се явява действителен и поражда предвидените от закона
правни последици, а в случая е оформен и писмено. Заетата сума не е върната на
падежа, нито в по-късен момент. Не се доказаха никакви, вкл. частични плащания.
Доколкото е договорена дата на връщане
-падеж, считано от нея, ответницата е изпаднала в забава, но не се
претендира мораторна лихва.
Предвид обстоятелството, че главницата по
договора за заем не е върната, главният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца пълния размер на направените по
делото разноски за държавна такса -188лв. и адвокатско възнаграждение – 560лв..
По
изложените съображения Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.А.К. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.К.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 4700 лв. (четири хиляди и
седемстотин лева) - главница по договор за заем от 30.04.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 16.04.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.А.К. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 748 лв. (седемстотин
четиридесет и осем лв.) за разноски по делото.
Банковата сметка на ищеца е BG***.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ