РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 03.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3721 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Образувано е по искова молба на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, чрез
юрисконсулт Р.И.И., срещу К.М. А. с ЕГН ********** *** като съдлъжник по чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит
за признаването за установена дължимостта
на сумата от 1162.25 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за револвиращ заем
№**********/19.07.2012 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (25.01.2019 г.) до окончателното
плащане, както и за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от
2238.77 лева (две хиляди двеста тридесет и осем лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща неплатено договорно задължение, а също и за
направените в заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В исковата си молба ищецът е посочил, че на 19.07.2012 г. е предоставил на *** паричен
заем с общо задължение по кредита в размер на 3923.37 лева (в това число
главница по кредита в размер на 1200 лева, както и договорно възнаграждение в
размер на 2723.37 лева); съдлъжник по паричния заем е ответницата; сумите е трябвало
да бъдат заплатени на 48 месечни вноски в размер на по 81 лева до всяко второ число
на съответния месец; ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по
договора чрез превод на отпуснатата сума по посочена от главния длъжник банкова
сметка ***.07.2012 г.; длъжниците са
направили само 8 пълни и 1 непълна месечни вноски, последната от които на 26.03.2014
г.; към настоящия момент неплатената главница е в размер на 1162.25 лева (за
нея с оглед на издадената заповед за изпълнение е предявен установителен иск),
а неплатеното договорно възнаграждение е в размер на 2238.77 лева (за него е
предявен осъдителен иск); настоява за уважаването на исковете и присъждането на
сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е получен писмен
отговор от ответницата.
В писмената си молба от 26.08.2021 г. ищцовото
дружество е посочило, че изцяло поддържа предявените искове; няма възможност за
сключването на споразумение с ответницата; настоява за уважаването на
установителния и на осъдителния иск.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими (с
оглед на отхвърлянето на заявлението по чл.410 от ГПК относно договорното
възнаграждение единият иск е осъдителен) и частично основателни.
Съгласно представените (на лист 5-9 от делото)
договор за револвиращ заем, декларация, общи условия, преводно нареждане, анекс
и коригиран погасителен план, на 19.07.2012 г. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр.
София, *** като длъжник и К.М. А. като съдлъжник са сключили договор за револвиращ
заем №**********; размерът на уговореното задължение на ответницата към ищеца е
бил 3923.37 лева (в това число дължима главница
по кредита в размер на 1200 лева и дължимо договорно възнаграждение в размер на
2723.37 лева), платими на 48 месечни вноски по 81 лева (платими до 2-ро число всеки
месец). Според неоспореното извлечение по сметка към договора за потребителски
кредит (на лист 10 от делото) длъжниците на осем пълни и една частична вноски
са заплатили сумата от 698 лева по договора (в това число 37.75 лева главница и
660.25 лева лихви).
Ищцовото дружество с приложените към исковата
молба документи е представило доказателства за реалното заплащане на главния
длъжник на посочената в договора за револвиращ заем сума. Ответницата не е
оспорила, че
главницата е получена от главния длъжник и
са заплатени
единствено посочените от ищцовото дружество вноски, както и че останалите
вноски не са заплатени. „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр. София е доказало наличието на валидно сключен договор за револвиращ
заем между страните; ответницата въпреки дадените с доклада по делото указания
не е доказала наличието на каквито и да е плащания по договора освен признатите
от ищеца. Към настоящия момент е изтекъл падежът на всички вноски по заема. Затова
остатъкът от задължението по процесния договор за револвиращ заем се дължи от
ответницата -съдлъжник. Уговореният между страните негов първоначален размер е
1200 лева, като с извършените плащания в общ размер на 37.75 лева дължимият
остатък от главницата е в претендирания размер от 1162.25 лева. Затова
предявеният установителен иск за главницата трябва да бъде изцяло уважен, като
бъде присъдена и законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК (25.01.2019 г.) до окончателното плащане.
Клаузата
за заплащане на договорно възнаграждение или договорна (възнаградителна) лихва
в размер на 76.85 % годишно е нищожна. Според трайната съдебна практика
(Решение №906/30.12.2004 г. по гр. дело №1106/2003 г. на II г.о. на ВКС; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. дело №315/2005 г. на
II г.о. на ВКС) възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Към момента на сключването на
договора за потребителски кредит законната лихва е била около 10.00 %, а
уговорената между страните в настоящото производство договорна лихва от 76.85 %
е по-голяма дори от седемкратния размер на законната лихва. Следователно
договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави и е нищожно. В този
смисъл са Определение №725/15.09.2020 г. по в. частно гр. дело №673/2020 г. по
описа на ДОС и Решение №260038/16.10.2020 г. по в. гр. дело №238/2020 г. по
описа на ДОС. Затова предявеният осъдителен иск за сумата от 2238.77 лева,
представляваща неплатено договорно задължение, е изцяло неоснователен и трябва
да бъде отхвърлен.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати поисканите разноски
по частно гр. дело №268/2019 г. по описа на ДРС (които са единствено във връзка
с уважения иск за главница) в размер на 25 лева внесена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство съобразно уважения
установителен и отхвърления осъдителен иск, т.е. в общ размер на 75 лева (в това число 25 лева довнесена
държавна такса за установителния иск и половината от общо определеното
юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева за двата иска).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за
потребителския кредит, Добричкият районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че К.М. А. с ЕГН ********** *** като съдлъжник има
следното неплатено парично задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, (за което е издадена Заповед
за изпълнение №268/14.02.2019 г. по частно гр. дело №268/2019 г. по описа на
ДРС) – в размер на 1162.25 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и двадесет и
пет стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за револвиращ
заем №**********/19.07.2012 г., заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (25.01.2019 г.) до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, срещу К.М. А. с ЕГН **********
*** като съдлъжник по посочения по-горе договор иск за нейното осъждане да му
заплати сумата от 2238.77 лева (две хиляди двеста тридесет и осем лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща неплатено договорно задължение.
ОСЪЖДА
К.М. А. с ЕГН ********** *** да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***,
сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща направените разноски по
гр. дело №3721/2020 г. по описа на ДРС относно уважения установителен иск, както
и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща сторените разноски по частно
гр. дело №268/2019 г. по описа на ДРС относно уважената част от заявлението.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: