Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, … ноември 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-6 състав, в публичното заседание на втори
октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 6723 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „С.Е.Д.Е.” АД,
ЕИК ******, твърди, че с ответника „Щ.“ ЕАД, ЕИК ******, има сключЕ.договор №
ДКПГ-279/01.04.2013 г., по силата на който се е задължил да доставя на
последния на асфалтова база в кв. Меден рудник, гр. Бургас, срещу заплащане на
възнаграждение, минимално годишно количество компресиран природЕ.газ /КПГ/,
който според предварително зададена спецификация е количество 600 000 куб.м. за
2013 г., разпределени от второ до четвърто тримесечие, подразпределени по
месеци. За доставките са използвани три трейлера, като във всеки момент някой от тях следва да
се намира на обекта. Договорената цена на газа е в размер на сбора от цената на
„Б.“ ЕАД, 329,06 лв. надценка и 3,86 лв. акциз. Ищецът е доставил на ответника
следното количество газ - 20 277 хил. куб.м. през април 2013 г., 87 230 хил. куб.м. за май 2013 г., 53 066 хил.
куб.м. – юни 2013г., 11 191 хил. куб.м. –
юли 2013 г., 9 084 хил. куб.м. – август
2013г., 2 944 хил. куб.м. – септември 2013 г., 2 744 хил. куб.м. – октомври 2013г., 6 330
хил. куб.м. – ноември 2013г. и 2 743 хил. куб.м. – декември 2013 г. За месеците
от август до декември 2013 г. са заявени, но неполучени общо 183 хил. куб.м.,
за 2014 г. неполученото количество е 383
518 хил. куб.м., за 2015 г. -80 071 хил. куб.м. или общо 646 744 хил. куб.м.за
трите години. За всяка извършена от ищеца доставка има съставени
приемо-предавателни протоколи и са издадени фактури. През май 2016 г. ответникът
е прекъснал едностранно договорните им отношения. На 28.06.2016 г. ответникът е
получил от ищеца покана за подписване на годишните актове за 2013 г., 2014 г. и
2015 г. Съгласно договора при неприемане на минималното уговорено годишно количество газ купувачът заплаща
неустойка в размер на 10 % от неприетото количество, а е уговорена и неустойка
за забава при плащането на доставките. На 31.08.2016 г., с нотариална покана, ищецът е поискал от ответника да му заплати
дължимите неустойки.Плащане на това вземане не е извършено, поради което ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 60 694,55 лв., представляваща
неустойка за неприети количества газ. Пояснява,
че заявеното годишно количество КПГ е
уточнено в спецификацията, представляваща приложение № I към договора, а заявките за дневни
доставки са извършвани по телефона. Претендира законната лихва за забава върху съдебно
заявената сума от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както
и направените по делото разноски.
Ответникът
„Щ.” ЕАД оспорва предявения иск, с довода, че сключеният между страните договор
е действал до 31.12.2014 г.Поради това липсва основание да се ангажира отговорността
му на база тази облигационна връзка. Твърди, че не е отказвал да приеме
трейлери с газ на ищеца, които са достигнали до обекта му. Излага и доводи, че
не са налице предпоставките, посочени в чл. 7.3.1 от договора за дължимост на
претендираната неустойка. При условията на евентуалност поддържа, че размерът
на неустойката е завишен, тъй като е неправилно изчислен. Моли съда да отхвърли иска, като му
присъди направените по делото разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от
представените писмени доказателства се установява, че на 01.04.2013 г. между ищеца,
в качеството му на доставчик и ответника, в качеството му на купувач, е сключЕ.договор
№ ДКПГ-279/01.04.2013 г. за доставка на компресиран природен газ. С този
договор продавачът се задължава да доставя, а купувачът се задължава да приема
и заплаща заявено минимално годишно количество компресиран природен газ,
съгласно предварително подадена спецификация, в която е отразена консумацията
на природен газ от купувача по месеци, съгласно приложение І. До 10 дни след
изтичане на съответната календарна година упълномощени представители на
продавача и купувача сумират доставките в течение на изминалата година въз
основа на издадените окончателни фактури и/или извършени окончателни проверки
на показанията на средствата за търговско измерване на разхода на природен газ
и подписват годишен акт /обр. Приложение ІІІ/. Съгласно чл. 7.3./1/ от договора,
при неприемане на договореното по спецификация минимално годишно количество
компресиран природен газ, установено с годишния акт, купувачът дължи неустойка
в размер на 10 % от стойността на договореното, но неприето количество. Тази
неустойка се заплаща в срок до 7-ми февруари на годината, в която е подписан
годишният акт. При неизпълнение в посочения срок, неизправната страна дължи неустойка в размер
на 1/360 от законната лихва /ОЛП + 10 пункта/ върху дължимата сума за всеки
просрочен ден – чл. 7.4 от договора. В чл. 10.2 от договора страните уговарят,
че срокът на действие на договора е една година, като в чл. 10.3 е предвидена
възможност, ако доставката на компресиран газ и приемането му продължи след
изтичане на уговорения срок, да се счита, че страните са продължили договора за
нов едногодишен срок при същите условия.
Представена е спецификация, в която е
отразена консумацията на природен газ от купувача по месеци, съгласно
приложение І, което е неразделна част от договора.
Между страните е сключено последващо
споразумение, с което договорът от
01.04.2013 г. е изменен в частта, касателно цената на количество доставения
природен газ от 329.06/1000 м3 без ДДС
на 325.29 лв. /1000м3 без ДДС, като това изменение е обективирано в
анекс от 01.01.2014 г.
На 28.06.2016 г. ответникът е поканен от
ищеца да подпише предвидените в договора годишни актове, като е предупреден, че
ако в срок от десет работни дни от получаване на поканата не изпрати оторизиран
представител, който да подпише годишните актове за доставка на компресиран
природен газ, то доставчикът ще подпише същите едностранно.По делото са
представени три броя годишни актове за доставка на сгъстен природен газ, носещи
подписа на ищеца, изготвени въз основа на сключения през 2013 година процесен
договор.Тези актове касаят период от 2013 до 2015 година. В тези актове е
посочено договореното по приложение 1 към договора количество компресиран
природен газ, фактурирано и прието количество природен газ, както и основание за отговорността на купувача по
чл.7.3 /1/ от договора в това число по месеци в тримесечие, отразяващо
договорено, но неприето количество КПГ.
С покана с изх. № 193/ 31.08.2016 г. е
поискано от ответника да заплати дължимите неустойки за 2013 г. – 17 496. 80 лв., за 2014 г.
– 35 820 лв., за 2015 г. – 7 376.85
лв. Поканата е връчена на 31.08.2016 г. В срока плащане не е настъпило.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице Р.С. е констатирал, от
представените документи по делото, че общата стойност на заявените количества
компресиран природен газ е в размер на 1
253 590,37 лв. без ДДС, за периода 2013 г. - 2015 г. Сочи, че тази стойност на
продаденото/доставено количество природен газ е 646 646,79 лв., отнасящо се за
доставени общо 760,256 куб.м. природен газ. Вещото лице посочва, че доставените
количества от ищеца на ответника са заплатени на ищеца. Констатирана е разлика
между заявените количества природен газ и реално доставените количества
природен газ, която възлиза на 646,744 куб. м., на стойност 606 943,58 лв. без
ДДС. Изчислената неустойка по чл.7.3 ал.1 на договора е в размер на 60 694,36 лв.(606 943,58 лв. х 10%
= 60 694,36 лв.). Посочено е, че остойностяването на цялото заявено количество
природен газ е извършвано съобразно действащата цена на „Б.“ ЕАД, като към нея
е добавена надценка в размер на 325,29 лв. без ДДС на куб.м., което е съгласно
сключения между страните договор и анекс от 01.01.2014 г. към него.
В
открито съдебно заседание на 27.02.2018 г. на ищеца е предоставена възможност в
срок да представи доказателства, че е
доставял компресиран природен газ на ответника, но същият е отказал да
го приеме.
С
молба от 09.03.2018 г. ищецът представя издадени фактури, придружени от месечни
актове, протоколи за отчитане на газови разходомери и приемно-предавателни
протоколи за 2013, 2014 и 2015 година.
В
становище от 28.03.2018 г. ответникът
заявява, че доказателствата на ищеца са неотносими към предмета на
спора, който засяга недоставените количества газ, а не доставените от ищеца и
приети от ответника такива. Моли да бъде оставено без уважение искането за
приемане на представените доказателства.
Тези
доказателства настоящият състав приема за неотносими към спора.Това е така, тъй
като касая факти, по които липсва спор, а именно за това, че ответникът е
направил заявки за доставка на КПГ, извършени от ищеца, който е получил плащане
за доставената стока.
С определение от 05.04.2018 г. съдът е
допуснал СТЕ за изясняване на делото от фактическа страна.
В
експертизата е посочено, че съоръжението на ищеца са бутилкови инсталации
/трейлери/, които се зареждат с природен газ на газонапълнителна метан-станция
„МС - Камено“ до работно налягане 200 bar /20МРа/, след
което с помощта на влекачи се транспортират на 26 км. до
мястото на доставка „Асфалтова база „Щрабаг“ в кв.“Меден
рудник“, гр. Бургас“ (чл.1./2/ от договора).
Посочено
е, че съоръжението на ответника е „Газова инсталация на асфалтова база „Щрабаг“,
където КПГ се декомпресира от 200 бара до необходимото работно на горелката
налягане 0,5 бара (500mbar). Инсталацията
включва 5 /пет/ основни групи технологично оборудване: площадка за приемане на
автовозите /трейлерите/ с бутилковите батерии от ищеца ; 3 бр. ГРЗТ за декомпресия на доставения КПГ и
площадков газопровод от тръби РЕ-HD и стомана
(свързва площадката за приемане на автовозите със зоната на горелката).
Горелката в асфалтовата база е „AMANN I“ (модел EORTLY MIB SE 453 R-ELV -750), с
мощност 13900 kW и е снабдена
с необходимата газова арматура и автоматика, което й осигурява безопасна работа.
След направения оглед на съоръжението на
ищеца и на ответника и прегледа на наличната документация, вещото лице е
констатирало, че процесът на доставяне и получаване на КПГ се заключава в
следното: 1. пълнене на бутилковите инсталации на ищеца на МС-Камено с КПГ – 2.
транспорт на
полуремаркетата/трейлерите/ с КПГ до мястото на доставка „Асфалтова база
„Щрабаг“ 3. приемане на доставения КПГ
от ответника /с ПППротокол- пълен курс/ - 4. свързване на бутилковите
инсталации към газовата инсталация на „Асфалтова база „Щрабаг“ , декомпресиране
на КПГ до 0,5 бар и изгарянето му в горелката. 5. периодично отчитане на
показанията на разходомерите. 6. връщане на изпразнените полуремаркетата
/трейлери/ на МС-Камено /с ПППротокол-празен курс/. В края на всеки месец
доставките се обобщават, съставя се Месечен акт за доставките на КПГ за месеца,
като се представя фактура за плащане на доставеното и прието (усвоено)
количество природен газ.
Вещото лице констатира, че: в
приемопредавателните протоколи за предаване-приемане на трейлерите
(пълен-празен) не са отбелязвани броя на секциите /групите/ от по 53 бутилки по
90 л., затова е приел, че всички доставки
са извършвани с 257 бутилки - по 90 л.
всяка (4гр.х 53бр. + 1гр.х45 бр.); общ обем = 23 130л.; обща маса /празни
бутилки/ = 11 693 кг.; работен обем при 200 бара = 5557 нм3.
В приемопредавателните протоколи за предаване-приемане на трейлерите
(пълен-празен) е вписвана температурата на околната среда t °С, а не Tw- температурата
на газа в момента на отчитане на Pw- текущото налягане на газа в бутилковата батерия, отчетено по манометъра на
батерията, така както е предвидено в чл.2.5.1.1 от договора. Посочва, че на територията на ищеца (МС - Камено) няма
инсталация за втечняване при -161 °С (чрез охлаждане с течен азот при повишено
налягане), а на територията на ответника („Асфалтова база „Щрабаг“) респективно
няма съоръжения и инсталация за регазификация. Няма условия за втечняване на
природен газ. Има само компресиране и декомпресиране на природен газ.
Вещото лице констатира, че е спазено изискването на чл.2.3./1/ от договора
за търговско измерване на преминалия през ГРЗП природен газ се осъществява чрез
монтирани устройства (собственост на Купувача -ответника) за разход на газ - т.
нар. „ разходомери “.Разходомер I: е турбинен, модел ,,TRZ G250 DN-80 PN-16 /ELSTER“ - измерва изразходваните количества
газ в контура на Разх. 1 към горелката. Същия има коректор по t °С
- температура
и Р -налягане, модел ЕК 220/ ELSTER, монтиран на
планка върху разходомера. Така се избягва влиянието на външни фактори, каквито
са температурата на околната среда и атмосферното налягане върху показанията на
разходомера. С тяхна помощ отчетените от брояча на разходомера обеми преминал
газ се привеждат към стандартни условия (вж. Коректор - стр.2 от договора).
Експертизата е изготвила справка за показанията на разходомерите Разх.1
от ГРЗТ
- 220 bar
/4
bar
и Разх.2 от ГРЗТ - 4 bar/0,02
bar през зададения период от месец Август 2013г. до месец
Декември 2015 включително. Взети са данните от помесечните Протоколи за
отчитане показанията на газовите разходомери, сравнени с Месечните актове за
доставка на КПГ от „С.Ен Д.Е.“ АД (респ. „Овергаз Си Ен Джи“ АД) за периода.
Общото доставено и прието количество КПГ, преминало през цялото съоръжение на
ищеца е сбора от изразходвания газ през контура на Разх. 1 към горелката и
контура на Разх.2 към газовите котли TESY,
даден в (кол.7 = 4+6). Разликата между договорените
количества (кол.2) газ и реално изразходваното общо количество (кол.7) газ,
отчетено от двата разходомера Разх.1 и Разх.2 е отразена в (кол.8). Общо са
изразходвани (доставени и приети) 760182 куб. м. КПГ, т.е. 54,03%
от договореното. Тези
стойности съответстват на сбора от показанията на разходомерите Разх.1 и Разх.2 общо. За този период от време (от месец
Август 2013г. до месец Декември 2015 включително) недоставеното, затова и
неприето количество КПГ е 646 818 куб. м. (кол.8), т.е. 45.97%.
В отговор на въпроса кой е доставчикът на неполучения компресиран природен
газ за периода
от месец август 2013г. до месец декември 2015г., в експертизата е посочен, че
няма доставено, но неприето количество. Няма липса на получаване на доставен,
но неприет природен газ. Всички доставени количества са приети, преминали през
съоръжението на ответника и добросъвестно платени от него.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца е за заплащане на уговорена договорна неустойка, като форма на
обезщетение, поради неизпълнение на поето с договор задължение от страна на
купувача, определено като бездействие,
наименовано от ищеца като „неприемане“ на количество компресиран природен газ.Ищецът
твърди, че отговорността, която страните са уговорили с нормата на чл.7.3./1/
от договора е действително за бездействие, изразяващо се в неподаване на конкретна
заявка за доставка на КМП в количеството по спицификацията, съобразно
приложение № І към договора.
Първият
въпрос, по който съдът дължи отговор е по възражението на ответника, че
договорът е преустановил действието С.към 31.12.2014 година, тъй като с него е
уговорена възможност сделката да има обвързващо страните действие и след
изтичане на 1-годишния срок, но не повече от това.
Съгласно
преамбюла на процесния договор дефиницията, дадена от страните на термина
„договорна година“ означава 12 месеца с начален срок първи януари и краен срок
– първи януари на следващата година. С нормата на чл.10.3 от договора страните
са се съгласили, че ако доставката на компресиран природен газ и приемането му
продължи след изтичане на срока по предходната алинея от горепосочения период,
се счита, че страните са го продължили за нов едногодишен период при същите
условия. Разпоредбата на чл.10.2 от договора сочи, че договорът влиза в сила от
датата на подписването му между страните и е със срок на действие от 1 година,
а редовните доставки започват след въвеждане на газовите съоръжения в редовна
експлоатация, съгласно действащите технически нормативи, но не по- рано от 1
ден от сключването на договора.
Тълкувайки
така изразената воля на страните, на основание чл.20 ЗЗД, настоящият състав
приема, че договорът е породил действието С.на 01.04.2013 година и срокът на
действието му, съобразен с горепосочената дефиниция и нормата на чл.10.2 е
изтекъл на 01.01.2014 година.От следващата дата, с оглед представените
документи по делото, удостоверяващи извършени от ищеца и приети от ответника
доставки, водят до несъмнен извод, че договорът е продължил действието си и
през 2014 година, каквато възможност предвижда нормата на чл.10.3. от договора.
Основен
въпрос по делото е дали този договор е обвързвал страните и за периода 2015
година до прекратяването му от ответника през 2016 година. Въпросът за деленето
на договорите на срочни и безсрочни има практическа значение при договорите с
продължително действие, какъвто е настоящият.В тази връзка е релевантен
въпросът за уговореното автоматично продължаване на действието на договор,
уговорен като срочен, в контекст на приемане на срокът като
прекратителен.Въпросът е дали след изтичане на уговорения прекратителен срок
започва да тече нов срок и какъв е този срок. Следва изрично да се подчертае,
че тъй като се касае за сделка, сключена между търговци, то и разпоредбата на
чл.62а ЗЗП е неприложима .От 15. март 2013 г. клаузата за подновяване на срока
по силата на договора е нищожна спрямо потребители – чл. 62а ЗЗП.Извън този
случай клаузата за автоматично продължаване на срока е съвсем действителна, не
е неморална и поради това допустима.Не може да се приеме, че така уговорена тя
обвързва вечно съдоговорителите защото в клаузите на договора не е изключена възможността
този договор да преустанови своето действие и преди изтичане на срока, за което
е уговорката, обективирана в чл.9.1 от договора.
Ето
зашо, по виждане на състава, отговорът на поставения по- горе въпрос, а именно
дали действието на договора се е запазило и през 2015 годинат е положителен. Това
е така, тъй като и през 2015 година е осъществявана доставката на компресиран
природен газ от ищеца, а ответникът е приемал тези доставки и ги и заплащал,
съобразно условията на договора, а
купувачът едностранно е преустановил договорната връзка през май 2016 година,
по твърдение на ищеца, което не е оспорено като факт от ответника. Следователно
до момента на преустановяване действието на договор от страна на купувача,
същият се е чувствал обвързан от него.Следователно договорът е продължил
действието си до май 2016 година.
Съобразно
нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.Тя е класически институт на облигационното право, проявна форма на
договорната отговорност.
С
разпоредбата на чл.7.3./1/ от договора страните са се съгласили, че при
бездействие на купувача да приеме доставка на КПГ в обемите, посочени в
спецификацията, същият ще дължи на доставчика неустойка в размер на 10% от
стойността на неприетия КПГ.
Тълкуването
на тази разпоредба предпоставя отговор на няколко други въпроса, а именно: какво
представлява спецификацията; необходима ли е конкретна заявка по смисъла на
чл.5.2 от договора и какво представлява неприемането по смисъла на договора?
По
въпроса за спецификацията, представляваща неразривна част от договора.
Съгласно
уговореното с постигнатото между страните съгласие – чл.1.1 от договора
спецификацията е неразделна част от договора, приложение № I, представляваща посоченото
от купувача минимално годишно количество компресиран природен газ на база консумацията
му. От една страна тази документ сочи каква е консумацията на стоката, а от
друга определя минималното годишно количество компресиран природен газ, с което
страните са се съгласили да търгуват.
Разпоредбата
на чл.1.1 не са намира в конфронтация, нито се изключва от нормата на чл.5.2 от
договора, която регулира всяка една доставка по графика и задължението на
купувача да препотвърди всяка една доставка в срок от 24 часа преди изтичане на
срока за доставка по графика, съставен от страните. Следователно –
спецификацията е рамката, определяща минималното количество компресиран
природен газ, което страните са приели да е предмет на доставка за календарната
година, а заявката касае всяка доставка- т.е. конкретна доставка, която следва
да се извърши в рамките на предварително определеното като минимално количество
КПГ.
По
въпроса с какво представлява неприемането на компресиран природен газ.
Думата
„неприемане“, която страните са използвали в договора е за изразяване на
неизпълнението на договора от страна на купувача. Буквалното и тълкуване сочи,
че това е действие изразяващо се в неполучаване на доставено количество
компресиран природен газ, в обемите съгласно спецификацията. Както е посочило
вещото лице по СТЕ няма доставени и неполучени от ответника количества КПГ. Въпросът
е дали именно това деяние/бездействие води до ангажиране договорната
отговорност на ответника или думата е неправилно използвана от страните и не
разкрива действителната им воля?
За
да се изясни същинския смисъл на тази дума следва съдът да тълкува клаузите на
договора, касателно уговорените неустойки.
Страните
реципрочно са приели, че неизпълнение на определени задължения ще доведе до
ангажиране на тяхната имуществена отговорност, на договорно основание, като за
купувача задължение за заплащане на неустойка в размер на 10% от стойността на
договореното, но неприето количество КПГ, ще възникне при неприемане на договорено
по спецификация количество КПГ, а доставчикът ще дължи неустойка при недоставяне на заявените количества КПГ –
чл.7.5 от договора.
Така
уговорената с нормите на чл.7.3.1 и чл.7.5 от договора неустойка ще ангажира
отговорността на двете страни по сделката при неизпълнение на основните им
задължения, произтичащи от договора за доставка.За продавача това е
задължението да достави / да предаде/
уговореното / заявено количество стока, а за купувача – да приеме –т.е. да
получи доставената му стока. Думата неприемане не може да се тълкува в смисъл,
че купувачът не е заявил в срока на договора количество компресиран природен
газ, съгласно спецификацията.Това е така, тъй като тази спецификация, макар и
определяща количеството КПГ да е в минимално количество, представлява рамката,
в която следва да се регулират отношенията на страните, на база договора. Смисълът
на отговорността е да се защити доставчикът от евентуално неприемане на
количества КПГ, които са в параметрите на спецификацията и да се възпрепятства
купувача да не приеме доставени му от неговия съдоговорител количества КПГ,
които страните са уговорили чрез тази спецификация. Именно чрез спецификацията
е гарантирана предвидимостта относно обема на отговорността, т.е. какво е
минималното дължимо поведение на страните по договора, касателно задълженията –
всеки е длъжен да изпълни в тези рамки. По този начин са гарантира уговорената
продължителност на действието на договора. Задължението
за предаване на продадената стока на
купувача е основно задължение на доставчика, а
за купувача възниква задължение да получи / приеме вещта.Изпълнението на тези
две основни задължения, произтичащи от облигационната връзка е гарантирано чрез
института на неустойката, а не както твърди ищеца- неизпълнение да заяви за
времето на действието на договора минималното количество КПГ, посочено в
спецификацията.Заплащането на тази неустойка, която има зачотен характер
обезвъзмездява изправната страна по договор за вредите, които е претърпяла от
неизпълнение на основно и конкретно задължение от другата страна по делото.
Ето
защо настоящият състав на съда приема, че искът е неоснователно предявен защото
по делото не се установява, че е налице неизпълнение от страна на ответника на
основното му задължение – да получи престацията, да приеме доставено му от
ищеца количество компресиран природен газ.Липсата на неизпълнение на основно
задължение, обезпечено с неустойка лишава предявената осъдителна претенция от
нейната основателност, поради което същата следва да се отхвърли.
Твърдението
на ищеца, че в резултат на това, че ответникът не е приел количеството компресиран природен газ,
съобразно спецификацията, е довело до вреди за ищеца може да бъде проверено и
установено в друг процес, в който ищецът дири по общия исков ред обезщетение за
вреди, претърпени от неизпълнение на договорно задължение – чл.82 във връзка с
чл.79 ЗЗД.
Изводът
на съда за неоснователност на предявения иск налага произнасяне по въпроса за
разноските на база нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 821,20лв, за което е представил списък
по чл.80 ГПК и доказателства, че тази сума е заплатена по банков път от страна
на ответника.Поради установена реалност на този разход съдът приема, че той
следва да се възложи в тежест на ищеца.
При
изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С. Е. Д.Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. П.С.Б., против „Щ.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.А.В., иск с правно основание чл.92 ЗЗД – за
заплащане на неустойка в размер на 60 694,55лв / шестдесет хиляди
шестстотин деветдесет и четири лв и 55 ст./ за неизпълнение на поето с договор
№ ДКПГ – 279/01.04.2013 година за неприемане на договорено по спецификация
минимално годишно количество компресиран природен газ, в размер на посочената
сума, поради неоснователност на предявения иск.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, „С. Е. Д.Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „Щ.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
разноски по водене на делото в размер на 2 821,20 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: