Решение по дело №1984/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2021 г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Варна, ІV тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                     ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

при секретаря Светлана Стоянова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД № 1984/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ДВМ – Р“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, р-н „Приморски“, местност „С.Н.“, ул. ----------срещу Решение №388/22.07.2021 г., постановено по АНД №1469/2021 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г, №***, издаден от ОД на МВР Варна, с което на „ДВМ-Р“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 лева, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.

В жалбата се излага становище за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалният закон и процесуалните правила. Твърди, че електронният фиш не съдържа описание на нарушението. Сочи, че фактическият състав на нарушената разпоредба – чл.483, ал.1, т.1 от КЗ включва управление на МПС. Намира, че в електронният фиш такова изпълнително деяние не е описано. В тази връзка твърди, че за ангажиране на отговорността по посоченият текст не е достатъчно констатирането на липса на застраховка, като намира, че това не се компенсира от обстоятелството, че в електронният фиш са описани мястото и датата на нарушението, териториалната компетентност и т.н. Намира, че в електронният фиш също така липсва каквото и да е описание на деянието. Сочи, че това не може да бъде компенсирано от посочването на административно-наказателната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Намира, че поради това няма яснота за какво е санкционирано дружеството, като по този начин е нарушено и правото му на защита.  Намира, че съобразно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е предвидено в задължителното съдържание на електронния фиш при нарушение, заснето с АТСС, да се налага наказание глоба, а не имуществена санкция. Намира, че когато за едно административно нарушение е предвидено наказания глоба, то не може автоматично, по аналогия да се прилага имуществена санкция – в хипотезата, когато следва да бъде санкционирано юридическо лице. С оглед на изложеното моли да бъде отменено първоинстанционното решение, както и да бъде отменен електронният фиш.

От страна на ответника по касационната жалба – ОД на МВР – Варна са депозирани писмени бележки преди съдебно заседание. В тях се заема и становище по същество на спора, като се сочи, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно , постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Намира, че при постановяване на решението са спазени, както изискванията на материалният закон, така и са спазени относимите процесуални правила. Намира, че при издаването на процесният електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че е извършено детайлно описание на нарушението, като е и налице пълно съответствие между фактическото и правното описание на нарушението. Нарушението освен това е описано със всичките си съставомерни признаци. Намира, че наказанието е правилно определено. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Моли да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.

В съдебно заседание страните не изпращат представители и не заемат становища.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което се явява допустима и се дължи разглеждането й по същество.

Предмет на обжалване пред ВРС е бил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г, №***, издаден от ОД на МВР Варна, с което на „ДВМ-Р“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 лева, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.684, ал.4, във вр. с чл.683, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 12.11.2020 г., в 21:23 ч. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока на движение бул. „Княз Борис І“ срещу блок 62 в кв. „Чайка“ с АТСС ARH CAM S1 е заснет при движение лек автомобил „Ауди А3“ с рег. ****който не е спрян от движение се движел без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО). Посоченото обстоятелство се установява по силата на снимка от АИС „Трафик“, протокол за ползване на процесното АТС, рег. №819р-33792/13.11.2020 г., както и свидетелските показания.

От правна страна районният съд е приел, че по смисъла на нормата на чл.483, ал.1 от КЗ договор за ЗЗГО следва да се сключи от всяко лице, което притежава МПС , което е регистрирано на територията на страната и не е било спряно от движение. Посочил е, че в електронният фиш е налице описание на нарушението с всички изискуеми белези, които биха позволили на санкционираното лице да разбере в какво се изразява нарушението и срещу какво следва да се защитава, като освен това са били посочени и нарушените материално-правни норми. Посочено е, че нарушението е типично нарушение от този вид. Анализирано е, че според относимата разпоредба – чл.638, ал.1 от КЗ е направена диференциация на налаганите санкции, като те са глоба от 250 лв. за физическо лице и имуществена санкция в размер от 2000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец. Обсъдени са подробно възраженията на жалбоподателят и са изложени мотиви защо същите не са меродавни. (най-вече е коментирано, че издаденият електронен фиш има всички нормативно изискуеми реквизити). Коментирана е нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, който предвижда възможността с АТС да се констатира, че МПС без актуална ЗЗГО се движи по пътната мрежа, като във връзка с това се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител при условията и реда предвидени в ЗДвП. Коментирана е съответно относимата разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че са налице хипотезите за прилагането ѝ. Освен това е извършен анализ, защо деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН

Обжалваното решение е правилно постановено. Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна споделя в пълнота достигнатия от районния съд краен правен извод за законосъобразност на наказателното постановление, като в допълнение към изложените в обжалвания съдебен акт мотиви трябва да се посочи следното:

Както пред въззивният съд, така и пред касационната инстанция жалбоподателят не оспорва наличието на материалните предпоставки за възникване на административно-наказателната отговорност на санкционираното лице. В рамките на производството жалбоподателят не е отправил твърдение, че е налице валидна ЗЗГО по отношение на процесният автомобил. Всички изложени пред касационната инстанция възражения касаят обстоятелства свързани със законосъобразното изпълнение на процедурата по налагане на санкция. Също така всички възражения изложени пред касационната инстанция са били направени пред въззивният съд и както бе отбелязано по-горе са били констатирани и обсъдени от него. Не отговаря на действителността, че в процесният електронен фиш отсъства описание на административното нарушение. Встъпителната част на фиша съдържа следното описание – „На 12.11.2020 г. в 21:23 часа в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока на движение бул. „Княз Борис І“ срещу блок 62, в ж.к. „Чайка“, ЮЛ, което притежава МПС регистрирано в РБ и не е спряно от движение, няма сключена ЗЗГО. Нарушението е установено с АТСС.“, Напълно е удовлетворен състава на приложената норма – чл.483, ал.1, т.1 от КЗ – „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение;“ Видно е от посоченият текст, че санкцията се налага на лице, което притежава МПС, а не, както това се твърди от жалбоподателят, само при изпълнително деяние „управлява“. Явно е, че твърдението на касатора не отговаря на действителността. От друга страна констатира се и предвидено в закона изискване на юридическите лица, по отношение на които е констатирано посоченото административно нарушение да се налага административно наказание „имуществена санкция“ и то в строго фиксиран размер – 2000 лв. – чл.638, ал.1, т.2 от КЗ - „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.“

Предвид изложеното по-горе не се установиха твърдяните от касатори пороци на обжалваното решение, с оглед на което следва да се приеме, че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено сила.

Предвид изрично направеното от страна на ответника по касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва такова да бъде присъдено като бъде определено в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.  63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна

 

Р  Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение №388/22.07.2021 г., постановено по АНД №1469/2021 г. по описа на ВРС, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г, №***, издаден от ОД на МВР Варна, с което на „ДВМ-Р“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 лева, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА „ДВМ – Р“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, р-н „Приморски“, местност „С.Н.“, ул. ----------да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                        2.