Мотиви към присъда №230/
31.05.2011 год., постановена оп НОХД№ 625/11 год. по описа на РС- Димитровград
1. Против Н.П.М., род. на *** ***,
жив. в гр. Димитровград, омъжена, средно образование, ЕГН – **********,
осъждана е повдигнато обвинение в
това, че в периода от 07.04.2010 год. до
15.04.2010 год. в гр. Димитровград, при условията на продължавано престъпление,
чрез използване на неистински документи/ Договор за потребителски кредит ***
год. между Ти Би Ай кредит ЕАД и Т.А.Т., Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги *** год. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и Т.А.Т. и Искане – договор за отпускане на стоков кредит
и паричен заем от 15.04.2010 год. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и Т.А.Т./ получила без правно
основание чуждо движимо имущество- 3 бр. преносими компютри/ марка ACERASPIRE 5738ZG на стойност от 1 000.00
лв.; марка НР, модел 4510S на стойност от 1 000.00 лв.
и преносим компютър на стойност от 1 480.00 лв./ собственост на „ *** З.П.”***,
с намерение да ги присвои- престъпление по чл. 212, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
2. ПРОКУРОРЪТ- г-жа Владимирова подържа обвинението във вида, в
който то е предявено. Доказателствата изцяло сочели към осъществяване на
продължаваното престъпление от страна на подсъдимата, предлага на съда налагане
на наказание лишаване от свобода, което
да се отложи по реда на чл. 66 от НК.
3. ЗАЩИТНИКЪТ– адв. Р. при ХАК
пледира невиновност за подзащитната си. Излага доводи за недоказаност на
обвинението по един несъмнен начин. Ако имало установено деяние, то не било
установено авторството му. Допълнително нямало никакви убедителни
доказателства, че именно подзащитната му е получила предметните на обвинението
вещи. Моли за оправдаване на подсъдимата изцяло.
4. ПОДСЪДИМАТА- Н.П.М. не се
признава за виновна и моли да бъде оправдана.
Съдът намира:
По фактите.
5. Св. Т. се познавала с г-жа М.
от повече от 6 години. Покойният вече съпруг на св. Т. `и съобщил, че г-жа М.
имала финансови проблеми и имала молба към него за помощ. Св. Т. била против
това, но съпруга `и я успокоил, че заема щял да бъде обезпечен, тъй като г-жа М.
щяла да прехвърли етаж от къща и така да върнела заема. В последствие заема бил
даден, но когато г-жа М. искала да оформи последващата сделка `и били
необходими личните данни на св. Т. и съпруга `и. За целта последните
предоставили копия от личните си карти, тъй като г-жа М. заявила, че искала да
изтегли кредит, за което било необходимо съгласие от страна на св. Т. и съпруга
`и.
стр.2 мотиви по НОХД№ 625/11 год.
ДРС
6. Сдобивайки се с копие от
личната карта на г-жа М., същата през 2010 год. решила да я използва, представяйки се за св. Т.,
с цел да се сдобие с различни движими вещи. Идеята била да получи
стоките на лизинг от различни финансови институции, легитимирайки се под чуждо
име, да придобие ценни вещи, за които да не поема реално финансови задължения
по изплащане на цената им. Макар и с
видими разлики между нея самата и снимката на св. Т., решила да опита
изпълнение на плана си. Избрала за целта
малък търговски обект, находящ се в гр. Димитровград, бул. ***, стопанисван от
св. П., в качеството му на ЕТ„ *** З.П.”***. Разбрала, че в него се продавали
на изплащане компютри и преценила, че ще е налице по- нискокачествен контрол
при закупуване на вещите, което допълнително я мотивирало.
7. На 07.04.2010 год. отишла в
посоченият обект и възприела св. П.. Поискала да закупи преносим компютър на
изплащане. Процедурата била много опростена- следвало да се подаде бланкова
заявка през интернет до съответната финансова институция, при която купувача
въвеждал личните си данни. В кратък срок от време дружеството – кредитор се
свързвало директно с купувача и след това подавало знак на продавача, дали
лицето е одобрено за получаване на кредит.
Св. П. имал финансов интерес да бъдат осъществени повече такива сделки,
тъй като неговата стока се изплащала директно от кредитора след одобрение. Този
род сделки също били много разпространени в изследваният период от време, имало
значителен брой клиенти, включително и от магазина на св. П.. Това способствало
същият да занижи значително критериите по проверката на личността на
купувачите. Г-жа М. използвала успешно създалата се ситуация и представила
копие от лична карта, ***, издадена от
МВР- Хасково на 29.06.06 год. на името на Т.Т.А., поискала да закупи преносим
компютър. Изпълнявайки процедурата, представяйки се пред св. П. подала искане-
декларация за потребителски кредит от 07.04.10 год., вписвайки саморъчно
имената на Т.Т.А., ЕГН на същата и поставяйки измислен от нея подпис. Св. П.
въвел данните в бланка и получил одобрение от страна на Ти Би Ай кредит ЕАД.
Така се спряла на преносим компютър ACERASPIRE 5738ZG на стойност в размер от 1000.00
лв. Съответно между св. П. като продавач и г-жа М. като купувач бил сключен Договор
за потребителски кредит *** год. между него и М., легитимирана вече като Т.А.Т.,
положила отново подпис в графа „потребител”, полагайки подобен на първият
подпис, сочещ, че е на св. Т.. Според условията на договора, потребителя ставал
собственик на закупената стока в момента на покупката, освен ако между него и
продавача на стоката не е уговорено друго. В случаят такава уговорка липсвала. Към
документацията за извършване на тази
сделка оставила и копие от лична карта, на което ръкописно лично тя положила
надпис „вярно с оригинала” и отново се подписала по подобен начин.
8. Г-жа М. обаче поискала
закупуване и втори компютър, но вече през друга финансова институция.
Продължавайки да се представя за св.
стр.3 мотиви по НОХД№ 625/11 год.
ДРС
Т. изпълнила аналогична операция вече към БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Предмет на
сделката бил персонален компютър марка НР, модел 4510S на стойност от 1 000.00 лв.,
но тук вече финансовата институция предлагала условия за кредитиране с
оскъпяване, като при 18 месечни вноски общата сума по кредита възлизала на
1 442.65 лв. Между г-жа М. и св. П. бил оформен Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги *** год. между БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Т.А.Т., тя поставила подпис, с който
трябвало да се легитимира като св. Т., копие от личната `и карта, където
написала „вярно с оригинала” и нов подпис, подобен на първият. На последният
лист св. П. се подписал като „проверил”. Предал в последствие на г-жа М. и
предмета на сделката, за което оформил протокол за продажба CRED- 02355165/ 07.04.2010 год. с
посочена цена на вещта- 1000.00 лв. В графата „подпис на клиента” отново
положила подпис, сходен на първите два. Били издадени още и сертификат № ***/2010 год. и застрахователен
сертификат № ***/ 12.04.2010 год., на които имало
подписи от лице, неразследвано по настоящото дело. Приключвайки финансовите
операции, г-жа М. напуснала обекта.
9. Решила да повтори действията
си непосредствено след успешно приключилото на 07.04.10 год. Така на 15.04.10
год. отново отишла в търговски обект, находящ се в гр. Димитровград, бул. ***,
стопанисван от св. П., в качеството му на ЕТ„ *** З.П.”***. Легитимирала се с
копие от личната карта на св. Т., положила надпис „вярно с оригинала”, написала
трите имена „Т.А.Т.” на копието, а св. П. положил надписа” проверил З.П.” и се
подписал. Този път искането било насочено към Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД, след като била проведена
стандартната процедура по интернет, св. П. и
г-жа М. пристъпили към оформяне на документацията. Конкретно тук св. П.
собственоръчно въвел имената Т.А.Т. и други изискуеми реквизити на искане-
договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 15.04.2010 год. между
Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и Т.А.Т..
На документа се подписала собственоръчно г-жа М., представяйки подписа като
изходящ от св. Т.. Предмет на сделката бил преносим компютър на стойност от
1480.00 лв., който бил предаден от св. П. на г-жа М. с протокол за продажба по
искане- договор. Отново документа бил подписан от двамата , отново г-жа М.
поставила подпис, наподобяващ подписа в
искане- договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 15.04.2010 год.
между Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и
Т.А.Т.. След това напуснала обекта.
10. За посочените операции г-жа М.
не уведомила св. Т.. След това не
обслужвала нито един от трита кредита. След сключване на договора Уникредит
Кънсюмър Файненсинг АД вежливо уведомила
св. Т., че кредит и паричен заем от 15.04.2010 год., може да се обслужва при условия,
стр.4 мотиви по НОХД№ 625/11 год.
ДРС
подробно описани в писмото. Св. Т. била изумена, тъй като тя не е сключвала
такъв кредит.
11. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД уведомила с писмо
св. Т., че Договор за кредит за покупка на стоки или услуги *** год. не е
обслужван повече от два месеца и бил даден срок от 2 дни да предприеме действия
в тази връзка.
12. Притеснена от ситуацията на
25.05.10 год. св. Т. ***, в последствие и втора такава на 21.09.10 год. Тя
установила, че на нейно име се е водел и трети кредит- Договор за потребителски
кредит *** год. с кредитор Ти Би Ай кредит ЕАД.
13. След предприети действия от
страна на разследващите органи, г-жа М. разбрала, че се осъществява разследване
по извършеното от нея, за това в ден,
непосредствено следващ 16.06.10 год. посетила св. Т.. Обяснила `и, че било
възможно да поискат да бъде разпитвана в полицията, споделила, че била в
затруднено положение и за това направила
„глупост”, не `и дала подробни
разяснения за деянието. Скоро след това действително св. Т. била привикана на
разпит в полицията на Димитровград и
разбрала за случилото се.
14. Към момента на извършване на
деянието, а и до постановяване на настоящата присъда, г-жа М. била съдена по
реда на НПК и с наложени наказания по смисъла на НК както следва:
15. По НАХД№ 563/10 год. по
описа на РС- Димитровград, с решение
№457/08.10.10 год., в сила от 26.10.10 год. била призната за виновна в
това , че на 29.08.2007 год. в гр. Димитровград
сама съставила неистински частен документ искане и договор за заем и го
употребила за да докаже, че съществува правоотношение между Т. И.И. и
Кредитбул- АД- София, престъпление по чл. 309, ал.1 от НК и за това си
престъпление била освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а,
ал.1 от НК и било наложено наказание глоба от 1000.00 лв.
16. По НОХД№ 757/10 год. с
присъда №587/02.12.10 год. на РС- Димитровград, в сила от 18.12.10 год. била
призната за виновна в това , че на
14.06.10 год. извършила в реална съвкупност общо 11 документни престъпления, 10
– с основание чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 , вр. ал.1 от НК и едно – по чл. 316,
вр. чл. 309, ал.1 от НК, като част от деянията са свързани с използавне на неистински документ на името
на св. Т. и починалият `и съпруг. Определено `и било общо наказание за тази
престъпна дейност – пробация, изразена в
следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 10 месеца, с периодичност 2 пъти седмично
и задължителни периодични срещи за срок от 10 месеца.
17. Горните факти бяха установени
от доказателственият материал по делото- показанията на св. П. и Т., заключението на в.л. Г. по назначената от
съда единична експертиза и устен доклад, заключението на тройна експертиза, назначена
от съда и устен доклад, писмо от Уникредит
стр.5 мотиви по НОХД№ 625/11 год.
ДРС
Кънсюмър Файненсинг АД, Договор за
потребителски кредит *** год., фактура №**********/07.04.10 год., копие от
лична карта/ три броя/, искане за потребителски кредит писмо от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД до св. Т.,
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги *** год. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Т.А.Т. и
протокол за продажба, искане- договор за отпускане на стоков кредит и паричен
заем от 15.04.2010 год. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и Т.А.Т. и протокол за
продажба, общи условия към него, справка за съдимост и копие от присъда
№587/02.12.10 год. по НОХД№ 757/10 год.на РС- Димитровград, в сила от 18.12.10
год. Същите са изцяло еднопосочни и взаимнодопълващи се по отношение на главния
факт за доказване, поради и което кредитирани от съда по начина, отразен в
настоящите мотиви.
По неотносимостта на част от
събраните по делото доказателства.
18. Съдът не използва при
формиране на своите изводи значителна част от събраният по делото
доказателствен материал, приемайки същият за неотносим към спора.
19. На първо място обясненията на
подсъдимата са ярък израз на защитната позиция за неучастие и незнание изобщо
на фактите и обстоятелствата, за които е обвинена. Същите не дават никаква
представа за съда за действително случилото се, бяха взети предвид при
съпоставяне с останалият доказателствен материал, последният ползван за
извършване на проверка във версията на г-жа М..
20. Поисканите от обвинението
свидетели, разпитани от съда- св. В. и Т. се явяват ненужни за изясняване на
обективната истина в процеса. Очевидно тактиката на обвинението – да събира
данни за проведени телефонни разговори от определен номер, с неясна за съда
цел, косвено да се доказва документна измама е обосновала нуждата за прокурора да бъдат разпитани те. Свидетелите
обаче с нищо не изясняват делото и съдът не намери нито един факт, който да има
отношение към релевантните на чл. 301, ал.1 т.1-2 от НПК въпроси по делото.
21. Такова е отношението на
настоящият съдебен състави по повод
събраните данни от мобилен оператор за проведени телефонни разговори. Писмените
доказателства приложени към досъдебното производство в тази връзка и по същите
причини, изложени по- горе не бяха ценени от съда.
22. Няма как да не се отбележи,
че графологическата експертиза, назначена по досъдебното производство/ л.83- 88
от д.п./ се явява абсолютно недостатъчна
за обвинението, за да може да приключи изобщо разследване по делото за
документна измама. Съществен елемент от това престъпление е използване на
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Без съмнение
подлежи на изследване какъв апропо е ползваният документ, което по необходимост
ще изисква и проверка кой и как го е съставил.
стр.6 мотиви по НОХД№ 625/11 год.
ДРС
Както се вижда от експертизата, вещото лице изобщо не е отговорил на
въпросите, свързани с авторство на подписите, положени в инкриминираните
документи, а е отговорил, че те не са положени от страна на св. Т.. По –
нататък е съсредоточил върху авторство на правописен текст. Обяснението е
просто- такава задача не му е поставена по делото. Азбучно правило в българската
правна доктрина е, че подписът е задължителен атрибут на документа и неговата
липса отнема документният характер на волеизявлението, съдържащо се в
документа, освен ако от съдържанието и начина на изготвяне на документа, може
да се направи категоричен извод относно автора му. За нуждите на пълното и
всестранно обективно разследване на казуса се явява необходимо специалиста да
отговори на въпросите, свързани с това обстоятелство. Така доказателственото средство, имащо
особено значение по делото се оказа недостатъчно за изясняване на обективната истина,
което наложи съдът да назначи допълнителна експертиза служебно. В обобщение,
въпросите ,зададени от съда към експерта се явяват достатъчни и пълни, за
разлика от заключението, изготвено по почин на органите по разследване в хода
на досъдебното производство. Позоваване на първото хронологично дадено по
делото заключение в този смисъл е ненужно.
По правото.
Има ли деяния.
23. Няма спор по делото, а и от събраните доказателства по
един несъмнен начин се установи, че лице, различно от Т.А.Т. на 07.04.10 год. е
отишло в търговски обект, находящ се в гр. Димитровград, бул. ***, стопанисван
от св. П., в качеството му на ЕТ„ *** З.П.”***.
В тази връзка са показанията на св. Т. досежно факта , че това лице не е
била тя, а по повод останалото достатъчни се явяват показанията на св. П. и Договор за потребителски кредит *** год.,
фактура №**********/07.04.10 год., копие от лична карта/ два броя/, искане за
потребителски кредит писмо от БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД до св. Т., Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги *** год. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и Т.А.Т. и протокол за продажба.
24. Несъмнено е, че св. П.
продава електроника на клиенти, включително и при различни условия. Така той
има възможност да продаде стока на клиент, при положение, че същият бъде
одобрен от конкретно запитана за това финансова институция, при което след
изпълнение на различни формални изисквания
св. П. предава вещта на купувача;
третото лице- финансова институция кредитира при определени условия
купувача по сделката; последният се задължава към кредитора да изпълни тези
условия като му върне стойността на вещта с или без лихва; в същото време при
сключване на договора за кредитиране третото лице кредитор изплаща стойността
на продадената вещ
стр.7 мотиви по НОХД№ 625/11 год.
ДРС
на продавача. Така св. П. продава вещ, стойността `и получава не от
купувача, а от кредитора. В този смисъл не може да става въпрос за обедняване
от страна на св. П., тъй като той получава следващата се престация за
възмездната сделка. Отношенията между длъжник- кредитор по паралелната сделка
са без значение за св. П., евентуалното неизпълнение на договорните им
задължения не рефлектира върху валидността на сделката.
25. Установи се по делото, че
това лице се е идентифицирало пред св. П. с копие от лична карта, принадлежащо на св. Т.- това е лична карта ***,
издадена от МВР- Хасково на 29.06.06 год. на името на Т.Т.А.. Целта на тези
измамни действия е, лицето да получи имотна облага- да получи компютър на
определена стойност, без да има право за това.
26. Несъмнено по този начин св. П.
е въведен в заблуждение за самоличността на това лице, което се е явило пред
него. Приемайки същото за св. Т. и след извършване на необходимата проверка, в
съзнанието на св. П. е обективирана представата, че извършва сделката именно с
нея, а не с друго лице, с различна самоличност.
27. Благодарение използването на
чужди имена, лични данни и релевантната в тази връзка добра кредитна история на
св. Т., лицето, което се е явило пред св. П. е продължавало да поддържа
заблуждението у него, относно своята
самоличност с различни действия. В частност такива са попълването на различни
документи, където същото лице внася личните данни на св. Т., подписва се там,
където е необходимо за това.
28. Конкретните документи, които
лицето съставя са: искане- декларация за потребителски кредит от 07.04.10 год.;
договор за потребителски кредит № ***. между Ти Би Ай кредит ЕАД и Т.А.Т..
29. Тези документи несъмнено се
явяват частни, рer argumentum a contrario (по аргумент от обратното) от чл. 93, т.5 от НК- не са издадени от
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 от НК в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложените му функции, тъй като без
съмнение облигационните отношения между страните не включват такива писмени
изявления и нито едно от участващите по делото лица няма такива качества.
30. Документите
се явяват неистински, тъй като им е придаден вид, че представляват конкретно
писмено изявление на друго лице- св. Т., а не на това, което действително ги е
съставило.
31. Тези
документи са използвани и употребени пред св. П. за да се докаже съществуване на правни отношения между Ти Би Ай кредит ЕАД и Т.А.Т.,
в посока- че е налице договор за кредит, по силата на който кредитора ще
изплати цената на стоката по сделката.
стр.8 мотиви по НОХД№ 625/11 год.
ДРС
32. Благодарение на тези два документа
несъмнено е по делото, че св. П. предава на това лице вещ- преносим компютър ACERASPIRE 5738ZG на стойност в размер от 1000.00
лв., която е предмет на продажбата. Не е състоятелно възражението, че липсват
данни за предаване. Видно от самият договор, това е конкретизирано. Св. П. не
твърди за налични други уговорки , напротив- за него сделката за да е довършена
следва да е налице фактическо предаване на предмета `и. Следва да се вземе
предвид, не само че това е обичайна практика, но такива са и изискванията на
закона- според чл. 200, ал.2 от ЗЗД плащането трябва да стане едновременно с
предаване на вещта и на мястото, където то се извършва.
33. С предаване на вещта, имотна вреда за св. П. няма, тъй като цената
`и се изплаща от страна на Ти Би Ай кредит ЕАД.
34. От показанията на св. Т.
става ясно, че тя не е обслужвала договора с Ти Би Ай кредит ЕАД, г-жа М. също
не го е сторила. От тук пък се установи , че на дружеството е причинено вреда в размер на 1000.00 лв. В
тази линия на разсъждения, лицето, което е приело компютъра ефективно е
набавило за себе си имотна облага на същата стойност.
35. Налице е втора дейност от
страна на това лице, състояща се в извършване на аналогични деяния. Тази
дейност е отделна от гореразследваната, има предмет втори компютър- персонален
компютър марка НР, модел 4510S на стойност от 1 000.00 лв., лицето влиза в отношения не с Ти Би Ай кредит ЕАД, а с
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.
36. Отново това лице използва
копие от лична карта на св. Т., като по този начин въвежда в заблуждение св. П.,
досежно своята самоличност, с цел да набави за себе си имотна облага, равна на
вещта, предмет на сделката. Мотивите на съда по тези обстоятелства са равни на
гореразгледаните.
37. Поддържайки заблуждението на
св. П. относно релевантното обстоятелство- самоличност на съдоговорител, лицето
подава своите данни за проверка по интернет, в последствие участва в
съставянето и лично подписва Договор за кредит за покупка на стоки или услуги ***
год. между БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД и Т.А.Т. и протокол за продажба CRED- 02355165/ 07.04.2010 год.
38. Двата документа са частни и
неистински и са употребени за доказване на съществуване на правоотношение пред
св. П. между неистинският им автор и
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.
39. Несъмнено се установи от
показанията на св. П. и протокол за продажба CRED- 02355165/ 07.04.2010 год., че
лицето получава инкриминираната вещ. Така е налице имотна облага за това лице и
е причинена вреда на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД.
40. В допълнение тук лицето
съставя и два други частни
неистински документа- сертификат № ***/2010 год./л.36 от д.п./ и
стр.9 мотиви по НОХД№ 625/11 год.
ДРС
застрахователен сертификат № ***/ 12.04.2010 год., чрез поставяне на подпис, различен от
истинският. Тези документи не са релевантни за делото, тъй като излизат извън
обхвата на обвинението.
41. Установи се и трето деяние по
делото. На 15.04.2010 год. отново в гр. Димитровград, бул. ***, стопанисван от
св. П., в качеството му на ЕТ„ *** З.П.”*** идва лице, което ползва лична карта
***, издадена от МВР- Хасково на 29.06.06 год. на името на Т.Т.А.. Това лице е
различно от титуляра на официалният документ.
42. По аналогичен начин въвежда
св. П. в заблуждение и поддържа същото, чрез предоставяне на данните си за
проверка в интернет пред трета финансова институция- Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и съставяне на документи. Целта
отново е набавяне на финансова облага- преносим компютър на стойност от 1480.00
лв.
43. В този случай участието на лицето в съставяне
на двата неистински частни документа- искане- договор за отпускане на стоков
кредит и паричен заем от 15.04.2010 год. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и Т.А.Т. и протокол за продажба
по искане- договор се изразява в поставяне на неистински подпис върху тях,
ръкописният текст в тях се внася от страна на св. П..
44. Благодарение на употребата на
тези два документа, лицето уверява св. П., че между него и Уникредит
Кънсюмър Файненсинг АД са налице
правоотношения и по този начин се сдобива и желаната предметна на сделката
стока- преносим компютър.
45. Имотната облага в размер на
1480.00 лв. за лицето е ясно установима , причинена е вреда на Уникредит
Кънсюмър Файненсинг АД в същият размер.
Извършено ли са деянията от подсъдимата, извършени ли са виновно.
46. Основният аргумент на
защитата е, че г-жа М. не е участвала в осъществяване на деянията, опирайки се
на липса на категорични доказателства за това, в частност на показанията на св. П.. Съдът
намира защитата за необоснована, а от обективна страна счете, че по делото е
доказано несъмнено, че лицето, което се е представило за Т.А.Т. е именно г-жа М..
Мотивите за това са няколко.
47. Прекият очевидец на деянията
на св. П.. Той не разпознава категорично г-жа М. като лицето, което го е
измамило.
Обяснението е просто и изглежда логично- към изследваният период е имал много
клиенти и даването му на показания също е отдалечено във времето.
48. По- нататък този свидетел
заявява, че лично прави проверка на документите, които лицето му предоставя, а
където е поставил надпис върху копието: „ Проверил З.П.” и се подписва, това
означавало категорично, че пред него е представен оригинал от лична карта и той
е идентифицирал
стр.10 мотиви по НОХД№ 625/11
год. ДРС
ксерокопието. По делото има две такива копия / л.38 и л. 44 от д.п./,
касаещи последните две деяния.
49. Възприятията на съда от
визуалните разлики на г-жа М. и св. Т. са в посока, че общите белези между тях
са твърде малко- пол, приблизително равна възраст и дължина на косата.
Разликите са фрапиращи- г-жа М. е блондинка, със слабо телосложение, със сини
очи. Св. Т. е брюнетка, с тъмни очи и различни черти на лицето. Допълнително
същата никога не е била блондинка, като изтъкна в с.з. на 13.12.11 год.
50. По делото обаче са събрани и
други доказателства. Св. Т. категорично заяви, че никога и по никакъв повод не
е ходила в обекта на св. П., още по малко за да закупува персонални компютри,
на това не се противопостави защитата, св. П. не заявява обратното.
51. Особено важни факти
установиха по делото двете назначени в с. експертизи- допълнителна и повторна,
последната в троен състав. Тъй като тези доказателствени средства са свързани с
отговори на едни и същи въпроси, заключенията в тях са идентични, съдът обсъжда
установеното от тях комплексно, без да дава примат на едното доказателствено
средство пред другото.
52. Първият отговор на
експертизите е по повод изследване на ръкописни текстове върху изследвани по
делото документи- трите копия на лична карта на Т.А.Т., договор за
потребителски кредит № ***., Договор за кредит за покупка на стоки или услуги ***
год.и искане- договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от
15.04.2010 год. Заключението е, че те са изписани от едно и също лице.
Аналогично, отговора за положени подписи върху тези документи на експертите е, че те са поставени от едно и
също лице. От тук се налага несъмненият извод, че трите деяния, установени от съда са осъществени от едно и
също лице, т.е. това доказателствено средство изключва възможността деянията да
имат различен автор.
53. С впечатляващо единомислие и
категоричност, експертите в допълнителната единична и в повторната тройна
експертиза констатират, че ръкописните
надписи в изследваните документи и подписите са положени от страна на г-жа М..
В българското законодателство няма предустановена доказателствена сила на
доказателствата, с оглед и на което и едно доказателство е достатъчно за да
аргументира съда да приеме даден факт за доказан. Въпреки това съдът е длъжен
да провери всички събрани доказателства внимателно. За да се стигне до извода, че
г-жа М. е извършител на деянията, съдът отчете други значими обстоятелства, не
само експертизите на вещите лица.
54. На първо място това е съпоставката
на доказателствените средства, събрани от съда по изследваното обстоятелство,
тяхната преценка в съвкупност за достоверността на изнесеното. Как е възможно св. П. да обърка г-жа
стр.11 мотиви по НОХД№ 625/11
год. ДРС
М. със св. Т., като най- малкото от снимката се вижда различен цвят на
косата е въпрос с липса на логичен и достоверен отговор за съда.
55. Следва и едно категорично
невярно твърдение на този свидетел- че лично е извършил проверка на лична карта
в оригинал. По делото се установи несъмнено, че г-жа М. никога не е държала
лична карта на св. Т., било `и е предадено само копие- в тази посока са
показанията на св. Т., а самата г-жа М. даде такива обяснения пред настоящия
състав н съда. Повода и начина, по който г-жа М. се е снабдила с копието от
личната карта на св. Т. също се установи по един несъмнен начин по делото. Така няма как св. П. да е
видял оригинал от лична карта ***,
издадена от МВР- Хасково на 29.06.06 год. на името на Т.Т.А.. Описаното върху
копието и твърдението на св. П. не е съответно на истината.
56. Твърдението на този свидетел,
че не си спомня, дали г-жа М. е посещавала обекта е разколебано от житейски обичайните факти. На първо място
би направило впечатление, че в един сравнително малък търговски обект на една и съща дата- 07.04.10 год., лице
видимо различно от св. Т. иска да закупи два персонални компютри. Разбира се,
това не е невъзможно. Не става ясно обаче,
защо се подават две различни искания до две финансови институции- Ти Би
Ай кредит ЕАД и БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД. Най- малкото това не е обичаен случай и би дало повод на св. П. да
го запомни. Включено към него обстоятелството, че пред него категорично не е
представен оригинал от лична карта, а само копие основателно ще доведе до
съмнение в добросъвестния продавач, че има някакви съмнителни действия от
страна на купувача. Нищо такова св. П. по делото не изнася. Допълнително
установеният факт, че в един кратък период от време- на 15.04.2010 год., едно и също лице при същата фактическа
обстановка извършва отново аналогична финансова операция пред св. П. подкрепя виждането на съда , че твърдението
му „не си спомням” може да се постави под обосновано съмнение, касателно
неговата достоверност.
57. Съдът няма право да влиза в
ролята на държавно обвинение и е длъжен да се произнесе единствено в рамките на
фактическото и правно изнесеното в обвинителният акт, с който е сезиран. По
този начин не следва да се излагат мотиви за причастност на св. П. към
деянията, установени по- горе, след като прокуратурата не е намерила основание да се занимае с такива въпроси.
Констатираната от съда невярност на показанията му в една част, включвайки
логическите и житейски несъответствия между изнесеното от него и установеното
от останалите доказателствени средства обаче дават основание на съда да
дискредитира показанията му като недобросъвестно дадени и недостоверни.
Основният аргумент на защитата- показанията на този свидетел не издържа от към
теста за достоверност, на който бяха подложени в настоящият процес.
стр.12 мотиви по НОХД№ 625/11
год. ДРС
58. Съдът подкрепя извода си за
категорично установено извършителство от страна на г-жа М. и от други
провизорни данни по делото. Няма причини да не се дава вяра на показанията на
св. Т., че след 16.06.10 год. лично г-жа М. я посещава и я предупреждава, че ще
бъде повикана за разпит от полицията. Причината за това е „глупост”, сторена от
страна на г-жа М., тъй като е в нужда. Това последващо поведение е против
тезата на защитата за неучастие на г-жа М. в изпълнителните деяния.
59. Несъмнено се установи по
делото, че копия от лична карта, респективно личните данни на св. Т. са били предоставени
на г- жа М.. Тук вече отношение имат не само показанията на св. Т., но и
приетото от съда писмено доказателство- копие от присъда №587/02.12.10 год. по
НОХД№ 757/10 год.на РС- Димитровград, в сила от 18.12.10 год. Видно от
последното, г-жа М. е призната за виновна, че на 14.06.10 год.- непосредствено
след изследваният период от време, е притежавала тези документи и ги е
използвала, за да извърши множество документни престъпления.
60. Последният косвен аргумент,
който обаче допълва останалият доказателствен материал по делото е престъпният
маниер на извършване на деянията. Г-жа М. е осъждана два пъти за документни
престъпления. Освобождаването `и от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК с решение №457/08.10.10 год., в
сила от 26.10.10 год.по НАХД№ 563/10 год. по описа на РС- Димитровград, за
това, че сама съставила неистински частен документ искане и договор за заем и
го употребила за да докаже, че съществува правоотношение между Т. И.И. и
Кредитбул- АД- София, силно напомня за
механизма на извършване и на настоящите деяния.
61. След като г-жа М. категорично има през пролетта на 2010
год. копие от лична карта на св. Т.; след като това копие е използвано три пъти
на едно и също място за еднообразни финансови операции, изискващи полагане на
текстова ръкописна част върху документи или копия от документи както и подписи;
след като последното е сторено несъмнено от страна на г-жа М.; след като
показанията на св. П. се приемат от съда за недостоверни логично изведено е ,
че именно г-жа М. е автор на деянията , несъмнено установени от съда.
62. Същата е действала при
условията на пряк умисъл- съзнавала е обществено опасният характер на деянията,
искала е настъпване на противоправните последици от тях.
Съставляват
ли деянията престъпление и каква е тяхната правна квалификация.
63. В правната доктрина се застъпва
становището, че документната измама като престъпление е състав, който е плод на
българската юриспруденция и надали съществува друго престъпление към момента на
интегрирането му в НК, което да създава толкова трудности по разбиране и
респективно-
стр.13 мотиви по НОХД№ 625/11
год. ДРС
приложението
му. В теоретичен аспект става въпрос за
„своеобразна форма на съставно престъпление, защото усложнената дейност, извършена
в очертана последователност и взаимна обусловеност, би осъществила две
разнородни престъпления( по чл. 209- 210 и чл. 308- 318 от НК), ако не беше
предвиден съставният престъпен състав по чл. 212, ал.1 от НК.” За да бъде осъществено то са необходими
две съставки „части- звена”, всяка от които ще представлява престъпление.
Първата „част- звено” е документното престъпление, което създава основание и
дава повод да бъде въведено в заблуждение съответното лице за да извърши
разпореждане с дадено имущество( втората „част- звено” от документната измама).
Казано по друг начин, използването на документ с невярно съдържание или
неистински документ трябва да е като средство едно лице да бъде измамено, това използване предхожда или
съпътства измамата.
64. За съставомерността на деянието по чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо не само използването на
документ, който е неистински, преправен или с невярно съдържание, но и същият
да доказва основанието за плащане (разпореждане), респективно за получаване на имуществото. При
документната измама порочният документ е средство за въвеждане в заблуждение на
лицата, които имат разпоредителна власт върху имуществото, така че деецът създава впечатление, че има право да го получи. Тоест, документът
има двойствено предназначение - да служи като основание, макар и привидно, за
получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на
разпореждане. Престъплението
по чл. 212 от НК е против собствеността и то засяга чуждото
имущество пряко, чрез получаването му от дееца, а това не означава нищо друго
освен получаване на фактическа власт върху имуществото, на владението върху
него.
65. Констатираните от съда деяния
очевидно не покриват критериите на документна измама. Това е така, защото
посочените от страна на обвинението документи-
договор за потребителски кредит № ***., Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги *** год.и искане- договор за отпускане на стоков кредит и паричен
заем от 15.04.2010 год. не служат като основание да бъде въведено в заблуждение
лицето З.П.. Това става с представяне на копие от истински официален документ-
лична карта ***, издадена от МВР- Хасково на 29.06.06 год.
стр.14 мотиви по НОХД№ 625/11
год. ДРС
на името на Т.Т.А.. Този документ именно създава заблуждението у св. П., то
го възбужда. Копието е от истински документ, той е официален, а не от
неистински частен документ, както обвинението твърди.
66. По– нататък заблуждението у З.П.
е поддържано от страна на г-жа М. чрез попълване вече на интернет справки, подаване
на други данни, попълване и на различни документи- искане- декларация за
потребителски кредит от 07.04.10 год., Договор за потребителски кредит ***
год., Договор за кредит за покупка на стоки или услуги *** год. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, протокол за
продажба CRED- 02355165/ 07.04.2010 год.,
сертификат № ***/2010 год./л.36 от д.п./ и
застрахователен сертификат № ***/ 12.04.2010 год., договор за отпускане на стоков кредит
и паричен заем от 15.04.2010 год. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и протокол за продажба по
искане- договор. Всички те са частни неистински документи, но не са свързани с
въвеждане в заблуждение на З.П., а са следствие на използваният верен документ-
копие от лична карта. Тъй като инкриминираните документи не съчетават дължимите и изискуеми за
престъпление по чл. 212, ал.1 от НК белези, то
същите не биха били годно средство за документна измама.
Разбира се, ако документът не изпълнява посочената функция в механизма на
престъплението, открит остава въпросът за обикновена измама
67. Въвеждането и подържане на
заблуждение е несъмнено с цел г-жа М. да
набави за себе си имотна облага и такава е придобиването на трите персонални компютри. В
следствие на това заблуждение са причинени вреди на три юридически лица- Ти Би
Ай кредит ЕАД, БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД и Уникредит Кънсюмър
Файненсинг АД, в размер общо на 3 480.00 лева. Деянието е извършено
при пряк умисъл от г-жа М..
68. Изводът е, че е налице
обикновена измама по смисъла на чл. 209, ал.1 от НК . Тъй като става въпрос за по- леко наказуемо престъпление
от това, в което г-жа М. е обвинена, фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителният акт не са променени и не представляват изненада за страните по
делото, съдът е в компетентностат си, а и е задължен да приеме, че г-жа М. е
осъществила обикновената измама и да разгледа въпросите, свързани отговорността
`и. Съответно същата следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинени по чл.
212, ал.1 от НК.
69. Става въпрос за три отделни
деяния, отдалечени в кратки периоди от време, осъществяващи един и същи състав
на престъплението измама, при еднородна
фактическа обстановка и еднаквост на вината. Всяко едно от деянията,
осъществени – първите две на 07.04.10 год., третото- на 15.04.10 год., са една
логически и житейски свързана верига, усложнена престъпна дейност, при която
следващото деяние се явява продължение от обективна и субективна
стр.15 мотиви по НОХД№ 625/11
год. ДРС
страна на предходното. Налице е прочее едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
70. Въпросите по чл. 302, ал.1,
т.2 от НПК не приключват с изнесеното от съда до тук. В обстоятелствената част
на обвинителният акт и негов диспозитив се съдържа обвинение, релевантно за
документното престъпление, представляващо
първата „част- звено” от престъплението по чл. 212, ал.1 от НК.
Прокурорът твърди , че договор за потребителски кредит № ***. между Ти Би Ай
кредит ЕАД и Т.А.Т.; Договор за покупка на стоки или услуги *** год. между
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Т.А.Т.
и искане- договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 15.04.2010
год. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг
АД и Т.А.Т. са неистински документи, тъй като съдържат неавтентичен подпис, не
на автора, той е положен от страна на г-жа М. и документите са употребени.
71. По делото се установиха и
други документи, използвани пред св. П. от страна на г-жа М.- искане- декларация за потребителски кредит от
07.04.10 год., сертификат № ***/2010 год./л.36 от д.п./ и застрахователен сертификат № ***/ 12.04.2010 год. , протокол за
продажба по искане- договор. Съдът както посочи в настоящите мотиви е в
невъзможност да се произнесе за тях, тъй като това са факти и
обстоятелства, които обвинението не е предявило против г-жа М. по надлежният
ред. По тази причина съдът се съсредоточи единствено към установените
използвани неистински документи, предмет на обвинението.
72. Съставянето на неистинските
частни документи както следва- договор за потребителски кредит № ***. между Ти
Би Ай кредит ЕАД и Т.А.Т. *** ; Договор за покупка на стоки или услуги *** год.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Т.А.Т.
на същата дата и място; и искане- договор за отпускане на стоков кредит и
паричен заем от 15.04.2010 год. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и Т.А.Т.; без съмнение е
осъществено от страна на г-жа М., която самостоятелно е поставила неистински
подпис срещу името на св. Т..
73. Тези документи са употребени,
за да докаже г-жа М. пред св. П. съответно че съществуват правни отношения
между Ти Би Ай кредит ЕАД и Т.А.Т.; между БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Т.А.Т.; и между Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и Т.А.Т.. Правоотношенията са
облигационни- договори за кредитиране.
Така тя се е сдобила и с трите
предметни на делото компютри.
74. Всички гореизложени и
установени елементи изцяло запълват състав на престъпление по чл. 309, ал.1 от НК. Деянията са отново три, осъществени
стр.16 мотиви по НОХД№ 625/11
год. ДРС
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК
поради съображения, изложени по- горе за измамата.
75. Съдът е длъжен да признае
г-жа М. за виновна в осъществяване на продължаваното документно престъпление,
тъй като то е по- леко наказуемо от колкото обвинението, което се подържа от
прокурора, не съществуват нови факти и обстоятелства извън отразените в
обвинителният акт.
За наказанията и разноски.
76. Не са налице специалните или общи
предпоставки ,поради които г-жа М. може да бъде освободена от отговорност за
извършените от нея две престъпления, поради и което тя трябва да бъде наказана
по смисъла на НК за дейността си.
77. По отношение
определяне на вида и размера на наказанието за осъществената измама, съдът при
условията на чл. 54 от НК намери следното. От една страна като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се приемат липсата на предходни осъждания
на г-жа М. към момента на извършване на деянието, мотивите за извършване на
престъплението- липса на средства за препитание. Като отегчаващи съдът прие
престъпната упоритост на г-жа М. при осъществяване на престъплението,
арогантният начин, по който се е възползвала от сдобитото копие от лична карта
на св. Т., трите отделни деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление. Така като тежест на релевантните обстоятелства по смисъла на НК,
наказанието трябва да бъде определено при превес на смекчаващи такива.
78. Конкретно за размера
на дължимото наказание, съдът взе предвид обективираната склонност на г-жа М.
да извършва престъпления, не малкият размер на вредата, която е причинила,
степента на обществената опасност от самото престъпление, причинените, макар и
несъставомерни вреди на св. Т.. Адекватно наказание в случая е ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 2/ две/ години.
79. По отношение на
документното престъпление съдът взе предвид
установените за измамата отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които са релевантни и тук, поради и което няма смисъл да бъдат
повтаряни. Допълнително следва да се посочи,
че г-жа М. изразява склонност да извършва документи престъпления, което
се явява отегчаващо отговорността обстоятелство. За престъплението по чл. 309,
ал.1 от НК , съдът счете, че г-жа М. следва да носи наказание при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, но в по- голям размер, пропорционално
на предвидения в специалната норма. Така `и бе наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 7 месеца.
80. За г-жа М. са налице
основанията веднъж на чл. 23, ал.1 от НК, тъй като и за двете престъпления, които е извършила и
са обект на разглеждане по настоящото дело няма осъждане с влязла в сила
присъда; втори път са налице
стр.17 мотиви по НОХД№ 625/11
год. ДРС
основанията и на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК с предходното осъждане
по НОХД№ 757/2010 год. на РС- Димитровград. Съдът определи на г-жа М. най-
тежкото от всички наказания- а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2/ две/ години.
81. Не е необходимо с
оглед на личностното превъзпитание г-жа М. да понесе санкцията на чл. 24 от НК,
така общото наказание ще бъде прекомерно завишено. В този смисъл, съдът не
увеличи така определеното на г-жа М. общо наказание.
82. С оглед най- вече на
личностната превенция, според съда приложението на чл. 66, ал.1 от НК по
отношение на така определеното общо наказание се явява оправдано и
правилно. При отмерване на срока, при
който изпълнението ще бъде отложено, съдът взе предвид от една страна размера
на самото наказание, от друга-
необходимостта да бъде превенирана г-жа М. от извършване на подобни
престъпления за в бъдеще, в този смисъл
изпитателния срок бе определен на 4 години.
83. Допълнително в този
случай съдът намира за особено важно да бъде постановено на основание чл. 67,
ал.3 от НК в изпитателният срок г-жа М. да изтърпи следната пробационна мярка –
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от 2/две/ години с
периодичност 2/два/ пъти седмично. Настоящото наказание според съда следва да
бъде последна възможност за г-жа М. да преоцени поведението си и да се
социализира по правомерен начин в обществото. Най- правилно ще бъде да изпитва
известни ограничения, макар и в по- дълъг срок, които да `и напомнят, че следващото престъпление
вероятно ще доведе до ефективно наказание по смисъла на НК.
84. С оглед признаването
на г-жа М. за виновна, същата следва да понесе в нейна тежест и направените по
делото разноски за вещи лица в размер на 356.70 лв., които да заплати по сметка на РС- Димитровград.
Мотивиран така, съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
