№ 608
гр. П., 04.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220105363 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „МБАЛ-П.“ АД - редовно призовано чрез
процесуалния си представител, се представлява от адв. П. Г. от АК-П. -
надлежно упълномощена с ИМ.
Постъпила е молба с вх. № 9180/31.03.2025 г. от адв. Г., пълномощник на
ищеца, с която предоставя писмени доказателства по опис.
Ответницата Д. Й. Г. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. Л. Д. от АК-В. - надлежно
упълномощена с ИМ.
Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично.
Постъпила е молба с вх. № 9184/31.03.2025 г. от вещото лице Д., в която
сочи причините, поради които не е изоготвила заключението си в
законоустановения срок по ГПК. Моли да й се удължи срока за депозиране на
заключението. Към молбата е приложен списък с датите на служебната
ангажираност на вещото лице с оглед следващото насрочване на делото.
АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Поддържам исковата молбата, ведно с молбата, с която сме
отстранили нередовностите. Оспорвам ОИМ, както и твърденията и
възраженията наведени в ОИМ, че МБАЛ не е заплатил обучението и
курсовете, за които са предоставени удостоверения за проведено такова
обучение от ответницата. Искам само да подчертая, че договорът, който е
сключен между МБАЛ и ответника по настоящия спор е договор по чл. 11, ал.
1, т. 1 от наредба № 1/2015 г. за придобиване на специалност в областта на
здравеопазването. Т. е. това е договор за придобиване на специалност, а не
договор за повишаване на квалификация по т. 2 от Наредбата така, както
колегата го е обвързал с чл. 234 от КТ. Единствените задължения по т. 1 по
договора, който е представен от МБАЛ и който е сключени, и единствен
действащ между страните е този, който е представен с ИМ. Единственото
задължение на МБАЛ е в качеството на практическа база за обучение по чл. 25
от Наредбата. Като такава практическа база за обучение задълженията са
изцяло да предостави именно такава практическа база на обучение, съгласно
придобиването на специализация по срочния трудов договор по чл. 68, по чл.
11 от Наредбата. МБАЛ няма задължения да заплаща обучението на
специализанти. Доколкото МБАЛ има договор със съответното учебно
заведение, в което ответницата е придобивала специалност, именно да
предоставят практическото обучение. Доколкото и на вас ви е известно,
госпожо съдия, че това са едни тристранни договори. Доказателство за всичко
това е договора по чл. 11, т. 1. Това не е договор за придобиване на
квалификация по чл. 234 и по т. 2 от Наредбата, а за придобиване на
специалност. Това са ни твърденията. Просто в отговора са изложени такива
твърдения, че се касае за квалификация и задължения на МБАЛ, която следва
да заплати обучението на ответницата. То пак е вид граждански договор, има
доста практика съдебна и на ВКС, пак е с елементите на гражданското
законодателство и в тази насока е уговорена и неустойката. Искам да
подчертая, че в договора няма задължения д-р Г. да работи 5 години. Това са
отделни договори, които се случват по т. 2, просто е записано, че ако
2
работодателя реши тя може да остане 5 години да работи. В тази насока
оспорвам тези правни възражения изложени в ОИМ на ответницата. Затова
този договор е срочен по чл. 68 от КТ с полагане на изпит. Ако трябва ще
предоставя и правилника, но просто не сме задължени, от договора е видно,
като неустойката се претендира по чл. 3, ал. 4 от договора. Това си е договорна
клауза между тях и тъй като имаше проверка в болницата за тези договори за
специализанти, само искам да отбележа, че не е лично отношение към д-р Г..
Има и други доктори. Ще предоставя едно писмено доказателство, което вчера
сутринта ми го донесоха, макар че има и грешка, а именно касаещо
отработени реално дни от специализанта в МБАЛ във връзка с експертизата,
като аз ви го представям. Има една техническа грешка, както са го изготвили,
а именно в периода на второто майчинство на ответницата – 21.09.2020 г. до
28.02.2022 г., т. е. 1 година, 5 месеца и 10 дни, така като е отбелязано в другата
графа. В последната колона е вярното отразяване. Началната дата на периода
е вярна, крайната е 2022 г., вместо 2020 г. По отношение на свидетелите, аз не
разбрах за какви обстоятелства се искат, но ако е повод подадена жалба на
ответницата за личните й проблеми с началника на очно отделение към онзи
момент, ние сме я представили тази жалба по делото. Това са техни твърдения,
макар че имаме заявление точно по лични причини да бъдат прекратено
трудовото правоотношение. Ние държим само единствено на счетоводната
експертиза. Ако ни задължите да предоставим и други документи ще ги
предоставя с каквото разполагат. Само искам да допълня във връзка с
твърденията за създадената работна обстановка, че единствено по данни на
работодателя, доколкото до неговото знание е сведено за обтегнатите
отношения между д-р Г. и д-р К. е като повод неявяването на д-р Г. на
работното място и честите отсъствия. По този повод предоставих и рапорта.
Било е инициирано дисциплинарно производство за прекратяване на
трудовото правоотношение, назначена е Етична комисия по повод жалба, в
действителност има жалба от д-р Г., както твърди и насрещната страна. Тя
подава жалба до д-р Т. и той назначава комисия, тъй като има жалба и в
кардиологично отделение пак по повод жалба срещу д-р Лазови и друг лекар
специализант, след което започва проверка, след което д-р Г. излиза в
майчинство, уведомено е РЗИ по повод отсъствията й а като става въпрос за
колега така е останал нерешен проблема. Това, което го има като
документация го предоставих. След това тя си подава молба за напускане с
3
причините, които са изложени, че няма кой да се грижи за детето й. колегата
Ш. е задвижила делата, като те са много – поне 5-6 са, включително и срещу
съпругата на д-р Т., която също е била специализантка, само че е в П., тъй като
е имало проверка от Министерството на здравеопазването. Някой от тях е
написал жалба и се стигна до тези дела. Не е лично нещо срещу д-р Г..
Установени са нарушения.
АДВ. Д.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. След направеното в днешното с. з. уточнения у мен възникват още
доказателствени искания, но преди това ще направя уточнения и от наша
страна. Моята доверителка не твърди да има лично отношение към нея от
страна на болницата. Тя твърди да има конфликт с нейния пряк ръководител,
който вече не е измежду живите. Този конфликт е бил изключително сериозен,
тя е била жертва на сексуален тормоз в продължение на дълъг период от
време. Стигнало се е до опипване на д-р Г. от страна на нейния пряк
ръководител и това е причината, поради която същата подава молба за
напускане. От страна на болницата, нашият свидетел ще посочи имена, след
като тя е подала предизвестието за напускане е била „посъветвана“ да напише
допълнително становище, в което да напише, че причината е невъзможност да
се грижи за двете си деца. Тя е имала много сериозни спънки от страна на
прекия си ръководител за подписване на документите за явяване на държавен
изпит и защита на специалността, за която същата се намира в тази болница и
е сключила договор с болницата, поради което се е почувствала принудена да
подпише тези документи. Именно това ще докаже свидетеля, който водим за
днешното с. з. Д-р Г. е нямала никакво намерение да напуска. Освен това по
нейна информация и след като разговарях със свидетеля установих, че
болницата категорично не е предлагала необходимите условия като цяло за
работа. На първо място в болницата и второ - за работа на жена с две малки
деца, тъй като предвид факта, че децата са й били на невръстна възраст
същата е била пак отново принуждавана да дава нощни дежурства, което е
изключено при майка на две деца, които нямат навършени определените в
закона години. Имаме доказателствено искане в тази насока - едни специални
отчети, които се попълват от служителите на болницата, от които е видно, че
същата е полагала почти през по-голямата част от времето си нощен труд.
Освен това, от всичкото, което колегата сподели преди малко, става ясно, че
има редица специализанти, които поради една или друга причина са се
4
жалвали спрямо преките си ръководители и същите, доколкото разбирам са
изпаднали в невъзможност да завършат специализацията си и срещу тях има
образувани съдебни производства, поради което предвид така направеното
уточнение аз ще моля съда да ми предостави подходящ, много кратък срок, в
който в писмен вид да оформя доказателствени искания в тази насока, тъй
като аз ще поискам да се запозная с делата, които се водят и да повикаме като
свидетели въпросните стажанти и ще уточня защо. Болницата се позовава на
чл. 3, ал. 4 от договора, а именна напускане по субективни причини.
Субективните причини обаче са изключително разтегливо понятие. Ако
специализантът е напуснал болницата, защото няма подходящите условия на
труд, това от една страна може да се тълкува като субективна причина, но в
същото време всъщност това е причина от страна на работодателя, който не
изпълнява законовите си задължения и не предлага подходящите условия на
труд. Очевидно е и спомена колегата, че има и други преки ръководители,
които са влизали в конфликт със своите специализанти, което според мен за
един такъв период от време е плашещо. Споменатата цифра от пет
специализанта не могат да завършат специализацията си при условие, знаете
за медика колко е важно да може да завърши своята специализация и да може
да си получи съответната специалност, за да може да работи по нея, защото
това е изключителна инвестиция от страна на служителя, поради което ще
направя доказателствено искане в тази насока. Просто ще искам подробно да
се запозная първо с протокола с изявлението на колегата, за да мога да оформя
това доказателствено искане. Най-вероятно ще поискам да се призове като
свидетел. Съдът ни е допуснал двама свидетели, ние водим един от тях.
Вторият свидетел ще искам да ни бъде при режим на призоваване. Ще
поискам да бъде някой от специализантите, които по същата причина не са
могли да довършат своята специализация. Отново казвам, причината е да се
установи какви са трудовите условия, които ищецът предлага на своите
специализанти и дали както се твърди д-р Г. е единственият специализант,
който поради някакви причини видите ли не ходил на работа и след това в
един момент решила да напусне. Тъй като това са обстоятелства, които бяха
уточнение в днешното заседание и аз отново казвам, че за мен са
изключително притеснителни. Тук ме навежда съмнение, че болницата не
предлага подходящите условия на труд, каквито и твърдения аз имам от страна
на моята доверителка.
5
АДВ. Г.: Искането на първо място е неоснователно. Например делото от
предходната седмица, което беше. Напротив, специализантите обжалват
трудовото правоотношение и те искат възстановяване на заеманото преди
уволнението позиция като лекар-специализант в съответното отделение. Т.е.
мога да ви дам копие от ИМ, да ви дам номера на делото, тъй като е в този
съд, при друг съдебен състав, но техните предмети на дела са коренно
различни от предмета на това дело.
АДВ. Д.: Имаме жалба писмена. Тук се каза, че има сезирана Етична
комисия и това също ще е мое доказателствено искане. Тя е била принудена да
напусне заради сексуален тормоз, който е бил осъществяван от прекия й
ръководител.
АДВ. Г.: Прекратяването на договора не е обжалвано. Това прекратяване
е по нейно искане с предизвестие. Прекратяването е влязло в сила. Тя дори е
изплатила неспазеното предизвестие от 85 дни. Това не е спорно.
АДВ. Д.: Ние твърдим в ОИМ, че това е вид взаимно съгласие. Чета
заповедта няколко пъти и там пише, че договорът се прекратява заради
писмено предизвестие, не пише по субективни причини.
АДВ. Г.: То е приложено в досието й.
АДВ. Д.: И в един момент днес колегата заявява, че това е единствената
причина, поради която се е прекратил договора - тези въпросни субективни
причини, въпреки че писменият документ, който изхожда от болницата е друг
и това е и причината, поради която ние искаме да обясним какви са
въпросните причини.
АДВ. Г.: Тя е написала субективните причини, че няма кой да отглежда
детето.
АДВ. Д.: Но в заповедта това не е инкорпорирано. Тя подава
предизвестие, след това е подала едно уточнение, работодателят издава
заповед за прекратяване на правоотношението, без да се отработва самото
предизвестие, тя си заплаща самото обезщетение и всичко приключва, без да
се уточни в самата заповед, която в крайна сметка е документът, който
финализира прекратяването на трудовия договор. Там не пише, че е прекратен
по субективни причини.
АДВ. Г.: Пише по чл. 326, ал.1 – поради предизвестие от страна на
6
работника.
АДВ. Д.: Точно така, именно. Прекратява се чрез предизвестие. Никъде
обаче в заповедта, която уточнява неустойката, която трябва да заплати моята
клиентка, за неспазен срок на заповедта е описана в заповедта.
АДВ. Г.: Ама не е необходимо.
АДВ. Д.: Никой не спори, че предизвестието е прекратено. Спорим дали
е по субективни причини или не.
АДВ. Г.: Ние имаме писмено изявление от д-р Г. за причините. Имаме
становище № 10597/02.12.2022 г. и тя е записала причините, които я
мотивират.
АДВ. Д.: Точно това искаме да оборим. Д-р Г. е била принудена да си
подаде документите за напускане. Подала е жалба и е свикана Етична комисия
и нещата приключват до тук.
АДВ. Г.: Тя подава жалба, свиква се Етична комисия, започват болнични
листа, след което излиза в майчинство и година и пет месеца я няма.
Проблемът е бил, че тя много рядко е била на работа. Имала е нали
уважителни причини, в някои случаи е имала дисциплинарни производства,
искания за откриване на такива и тя е предоставяла болничен от личен лекар,
след това от лекарски комисии и общо взето в по-голямата част тя не е била на
работа. Това е. Това е и причината.
АДВ. Д.: Ето това искаме да докажем, че тя е имала патологична
бременност, а нейният пряк ръководител не е признавал това, включително е
подавал искане да й се оспорват болничните, да се подлага на повторни
изследвани. Аз считам ,че свидетелят трябва да се разпита, да се изслуша и да
се види гледната точка на д-р Г., как се е чувствала в тези моменти, защото аз
пак казвам отново, може да се приеме за субективна причина да напуснеш
работа, обаче ако работодателят те е накарал доброволно да напуснеш, аз не
считам, че същият следва да се позове на това прекратяване на трудовия
договор. Още повече, че когато се предоставя въпросната заповед за
прекратяване на договора не му е уточнено, че работодателят взема предвид
това. Има посочени на нейните становища едни резолюции, които са крайно
нечетливи за мен, в които не мога да разбера какво точно пише и ще искам
уточнения, но тези уточнения не искам да бъдат от процесуалния
7
представител, защото тук се предоставят някакви доказателства, изхождат от
други лица, в същото време процесуалния представител прави някакви
уточнения, което считам за неправилно. Ето сега тук. В случая ръководител на
ОЧР издава писмен документ, подписва се под него адвокатът и го прилага
като доказателство, след което обаче се казва за техническа грешка.
АДВ. Г.: Ще предоставим цялото трудово досие и вещото лице ще си
преброи, то си има такава задача. Ние имаме извънсъдебно признание за
причината за прекратяването. Това са становищата от ответника.
АДВ. Д.: Написала го е под натиск. Като разпитаме свидетеля ще
разберете. Тук не става въпрос някой да те накара. Тук става въпрос за
зависимост. Защото докторът-починалият е този, който трябва да й подпише
документите и тя да се яви на държавен изпит и да получи специализацията. И
всъщност той е започнал да я бави с тези документи. Д-р К. е ходил да я
наблюдава на колоквиумите в университета.
АДВ. Г.: Д-р К. е ходил в МУ да я наблюдава на колоквиумите? Ми да
изискаме документ от университета.
АДВ. Д.: Да, ходил е. Струва ли ви се странно това?
АДВ. Г.: Ми, да струва ми се, защото го познавах?
АДВ. Д.: Добре, чудесно, защото е ходил. Знам, че говоря за човек, който
е починал и след като има възможност това да се установи документално, аз
ще направя доказателствено искане в тази връзка и ще го установим. Моля да
ми дадете възможност и ще ви обясня защо. Тъй като не познавам практиката
на университета и едва сега разбирам, че по някакъв начин се документира и
протоколира тогава, когато прекият ръководител присъства на въпросните
колоквиуми. Това не знаех, че може да се установи с документ, но сега
установих от колегата, че това се протоколира.
АДВ. Г.: Не се протоколира. Те им издават едни удостоверения какво са
издържали и кога са издържали. Поне аз това съм виждала, но не пише кой
присъства. Издават им удостоверения.
АДВ. Д.: Ние, твърдим че е присъствал на колоквиумите и ще проверя
евентуално дали има някакви писмени документи кой присъства на тези
колоквиуми, тъй като моята клиентка твърди, че той включително е задавал и
въпрос. Може да има някакъв присъствен списък.
8
АДВ. Г.: По техните досиета има удостоверения кой кога на какъв
колоквиум се е явил и дали го е издържал, което е на основание да продължи
срочния трудов договор и да не се продължи, като базата на обучение за този
практически период праща колко практически обучения има извършени от
специализанта.
АДВ. Д.: Ето, ние твърдим, че има осъществен натиск. Самият
представител на ищеца заявява, че това да присъства пряк ръководител на
колоквиум, да задава въпроси е нещо притеснително.
АДВ. Г.: Не съм заявявала такова нещо. Казах, че съм учудена. Вие ги
твърдите тези неща.
АДВ. Д.: Казвате, че е учудващо, значи не е нещо стандартно. Моля да
ми се даде едноседмичен срок да си оформя въпросите за съдебно
удостоверение.
АДВ. Г.: Ама, то няма наведени такива твърдения в ОИМ за сексуален
натиск. Сега ги въвеждате за първи път в първото по делото с. з. Аз искам да
подчертая, че работодателят е изпълнителният директор, не са началниците на
отделения.
АДВ. Д.: Но той назначава преките ръководители и по този начин той е
длъжен да осигури безопасна, здравословна среда на труд.
АДВ. Г.: Не ги назначава той, назначават ги с конкурсна процедура.
Комисията в момента, в която ги избере и изпрати уведомлението по чл. 96 се
счита за възникнало трудовото правоотношение. Работодателят няма как да не
подпише.
АДВ. Д.: Но той пък е длъжен да осигури условия на труд по всякакъв
начин. Нашите твърдения са следните: не са субективни причините за
подаване на предизвестие за напускане от страна на д-р Г.. Причините са, че
нейният работодател с условията на труд я принуждава да напусне, но тъй
като тя зависи от прекия си ръководител по отношение на завършване на
нейната специализация, тя не е можела в онзи момент да уточни
действителните причини, поради които напуска. Освен това, известно време
след като е подала предизвестието, тя е получила обаждане от нейна колежка,
която й е казала, че е разговаряла с юриста на болницата, която я съветва да си
напише едно допълнително становище, в което да напише, че имала малки
9
деца и нямало кой да й ги гледа и така нещата щели да приключат възможно
най-бързо. И действително още в момента, в който тя подава това становище
веднага се получава и заповедта за прекратяване. Освен това, след като д-р Г. е
получила заповедта за прекратяване, в която не е уточнено, че е прекратено по
субективни причини на доктора и не е посочен членът от трудовия договор, тя
счита, че отношенията с болницата са приключили, коректно си заплаща
обезщетението за неспазено предизвестие и всичко между нея и болницата
приключва, затова и тя не обжалва.
АДВ. Г.: Вижте, колега, тя има подписан трудов договор, който има
клаузи и тя ги е прочела преди да го подпише този договор и се е съгласила.
АДВ. Д.: Да, и как болницата я е уведомила, че е счела нейното
предизвестие за субективни причини?
АДВ. Г.: Има становище и това са нейни твърдения.
АДВ. Д.: Работодателят я уведомява със своята заповед и вие виждате
какво пише в нея. И след като се позовава на субективни причини ние следва
да изследваме какви са причините - субективни ли са и принудил ли е някой
д-р Г. да напусне работа?
АДВ. Г.: Но тя сама ги е посочила и се е подписала. Вие сега казвате
„не, не е това причината“
АДВ. Д.: Да, и точно това искаме да докажем.
АДВ. Г.: Аз правя възражение за преклузия за сексуални отношения, тъй
като тези твърдения не са въведени в отговора.
АДВ. Д.: Аз твърдя, че това са причините, т. е. ние оспорваме
субективните причини и освен това доказателства можем да сочим до
приключване на протокола от с.з..
АДВ. Г.: По отношение на посочените твърдения в отговора. Да ги бяхте
въвели. В отговора няма сексуални причини.
АДВ. Д.: Госпожо председател, дори и да не става въпрос за сексуален
тормоз, ние твърдим, че върху нея е имало натиск и тя е била принудена да
напусне работа, което ние считаме, че не са субективни причини. Това искаме
да се установи. Становището не е предизвестие.
АДВ. Г.: Има заявление за прекратяване от 29.11.2022 г., после
становището от 02.12.2022 г. , което пояснява семейните причини, следва
10
заповедта.
АДВ. Д.: Чудесно, госпожо председател, нека да отговори колегата и да
уточни кое точно от двете предоставени доказателства счита за предизвестие
за прекратяване на трудовия договор?
АДВ. Г.: Изрично има заявление от 29,11,2022 г. „Моля да ми бъде
прекратен договора от 5-ти декември“, след което си сочи субективните
причини от 02,12,2022 г. Какво не разбирате? Това е, което има по трудовото
досие и аз друго не мога да предоставя освен това което има писмено в
трудовото й досие и след това е Заповед от 02.12.2022 г. На нея й е връчена на
5-ти декември. За неустойката после тя е отказала да получи поканата.
АДВ. Д.: Моля да ми се даде възможност да оформя писмено
доказателствени искания за това, че болницата не е предложила подходящи
условия на труд на специализанта, поради което същата се е чувствала
принудена да напусне работното си място и да установя обстоятелството, че
договорът не е прекратен по субективни причини, а заради не нормалните
условия на труд на специализант.
АДВ. Г.: Госпожо съдия, във връзка с условията на труд ще ви моля да
ми дадете възможност да предоставя писмени доказателства, тъй като
определянето на МБАЛ-П. като база на обучение се извършва от
Министерството на здравеопазването, тъй като отговаря на критерии
определени от това министерство и на база тази акредитация болницата
сключва договор с МУ-П.. Ще предоставим писмени доказателства в тази
насока.
Във връзка с днес направените уточнения на процесуалните
представители на страните, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да предостави писмени
доказателства досежно акредитацията на ищцовата болница като база за
обучение на специализанти и конкретно специалността „очни болести“.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да ангажира писмени
доказателства по повод обстоятелството, че ищецът не е предоставил
необходимите, законоизискуемите и подходящите условия на труд на
ответницата.
11
АДВ. Д.: Държа да се предостави трудовото досие, както и адекватно
попълнения документ, който днес предостави колегата, но твърди, че е с
техническа грешка да се представи с изправна техническа грешка. Също така
ще моля да се изиска Дневник с отчети за положен спешен труд за периода, в
който е действал трудовият договор на ответницата от 03.11.2015 г. до
02.12.2022 г. Да се предоставят.
СЪДЪТ счита за относимо и допустимо горепосоченото
доказателствено искане от ответната страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищцовата страна да
предостави трудовото досие и всички графици, в които е присъствала д-р Г. за
периода от 03.11.2015 г. до 02.12.2022 г.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че между ответника д-р Д.
Й. Г. и „МБАЛ-П.“ АД е сключен трудов договор № 255 от 03.11.2015г„ на
длъжност лекар - специализант по „очни болести“ в отделение „Очно
отделение “ при „МБАЛ -П.” АД, със срок на договора : до датата на
придобиване на права на специалист, но не по-късно от 1 година от
допускането на специализанта до държавен изпит, сключен на основание
чл.68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. Наредба № 1 от 22.01.2015г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването, издадено от
Министерство на здравеопазването, обн. в ДВ бр.7 от 27.01.2015год. В
деловодството на „МБАЛ- П.“ АД е постъпило заявление с вх.№ 10394/
29.11.2022г. от д-р Г., с което желае да прекрати трудовото си правоотношение
с „МБАЛ-П.“ АД, считано от 05.12.2022г., поради семейни причини. Със
становище с вх.№ 10597 от 02.12.2022г. и във връзка с подадено заявление с
вх.№ 10394 от 29.11.2022г., д-р Г. е дала допълнително становище във връзка с
прекратяване на трудовото отношение по семейни причини. На основание
чл.326, ал.1 от Кодекса на труда и заявление с вх.№ 10394 от 29.11.2022г. от д-
р Г., работодателят издава Заповед № 192 от 02.12.2022г. на с която прекратява
трудовото правоотношение с д-р Г., считано от 05.12.2022г. Заповед № 192 от
02.12.2022г. е получена от д-р Г. на 05.12.2022г. По Заповед № 192 от
02.12.2022г. на работодателя, и на основание чл.220, ал.1 от КТ, д-р Г. е
изплатила на работодателя „МБАЛ-П.“ АД обезщетение за не спазено
12
предизвестие от нейна страна в размер на брутно трудово възнаграждение от
85 календарни дни, считано от 05.12.2022г.
В ИМ са цитирани чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от трудов договор № 255 от
03.11.2015 г.
Преминалият срок на обучение от д-р Г. по медицинска специалност
„очни болести“ по трудов договор № 255 от 03.11.2015 г. е : 4 години, 3 месеца
и 12 дни, като неустойката е в размер на 51 месец х 200 лева - 10 200 лева, 12
дни х 6,67 лева- 80.04 лева или общата сума, която е следвало да възстанови
на работодателя е в размер на 10 280.04 лева.
Твърди се, че с Уведомление е изх. № РД 08-2378/ 05.12.2022г.
работодателят е уведомил и поканил д-р Г. да възстанови сумата от 10 280.04
лева, представляващи договорена неустойка по чл. З /1/ и /4/ от трудов
договор № 255 от 03.11.2015г.: при прекратяване на договора по субективни
причини от страна на лекаря- специализант, същият дължи на работодателя
неустойка в размер по 200 лева на месец за преминалия срок на обучение до
момента на прекратяване, във връзка с неизпълнение на задължението на
лекаря- специализант д-р Г. по т.3 /4/ , във връзка е т.3/1/ от трудов договор №
255 от 03.11.2015г„ а именно прекратяване на трудовия договор по нейно
желание преди изтичане на 5 годишния срок за обучение. Независимо от
поетото задължение от ответника д-р Г., преди изтичане на договорения срок
от 5 години и въз основа на депозирано при работодателя заявление за
прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326, ал.1 КТ, трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 05.12.2022г.
Твърди се, че уведомление с изх.№ РД 08-2378/05.12.2022 г. е връчено на
д-р Г., която е отказала да подпише същото, като отказа е удостоверен пред
двама свидетели. Уведомление с изх. № РД 08-2378/ 05.12.2022 г. е получено
от д-р Г. с куриерска пратка на 15.12.2022 г. До настоящия момент д-р Г. не е
изпълнила доброволно Уведомление с изх.№ РД 08-2378/05.12.2022 г., което
обусловя и правния интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли се съдът да постанови решение, с което осъдите д-р Д. Й. Г., ЕГН
**********, от гр. П., ул, „А. С.” № 63, ет. 5, ап. 13, да заплати на „МБАЛ-П.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул.“Болнична“ № 15, следните суми:
10280,04 лв. (десет хиляди двеста и осемдесет лева и четири стотинки),
13
представляващи договорена неустойка по чл.3/4/ от трудов договор № 255 от
03,11.2015г. за преминалия срок на обучение 4 години, 3 месеца и 12 дни до
момента на прекратяване, като отговорност за неизпълнение на поетото
задължение по т. 3 /4/, във връзка с т. 3 /1/ от трудов договор № 255 от
03.11.2015 г., ведно със законовата лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се твърди, че на 03.11.2015 г. в гр. П. е сключен срочен трудов договор
№ 255/03.11.2015г. между „МБАЛ-П.“ АД и ответницата, като лекар -
специализант по специалността „Очни болести“, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от
КТ и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г., за срок до датата на
придобиване на права на специалист, но не по-късно от 1 година от
допускането на специализанта до държавен изпит.
Договорът предвижда, че след завършване на следдипломното обучение
и придобиване на специалност „Очни болести“, докторът следва да продължи
да работи за работодателя „МБАЛ- П.“ АД за срок от 5 години, считано от
завършването на следдипломното обучение и придобиване на специалност
„Очни болести“, независимо дали договорът по чл. 68 от КТ ще се превърне в
безсрочен, или ще се сключи нов трудов договор.
Твърди се, че на 14.10.2022 г. е сключено допълнително споразумение №
985/14.10.2022 г. към трудов договор № 255/03.11.2015 година. На 29.11.2022г.
ответницата депозира заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение с „МБАЛ - П.“ АД , позовавайки се на семейни причини.
Същото е резолирано с „ДА“ от работодателя.
Твърди се, че на 02.12.2022 г. същата депозира становище до
изпълнителния директор на „МБАЛ - П.“ АД, излагайки причините за своето
напускане.
Със Заповед № 192/02.12.2022 г. трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 05.12.2022 година.
Заповедта предвижда, че поради неспазване на срока на предизвестие следва
да се заплати на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово
14
възнаграждение за неспазен срок на предизвестие от 85 календарни дни,
считано от 05.12.2022 година.
Твърди се, че ответницата заплатила на работодателя си сума в размер
на 3354,45 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Ищецът претендира да бъде осъдена ответницата да заплати и сума в
размер на 10 280,04 лв., представляващи договорна неустойка по чл.3 (4) от
трудов договор № 255 от 03.11.2015г. за преминалия срок на обучение 4
години, 3 месеца и 12 дни до момента на прекратяване, като отговорност за
неизпълнение на поетото задължение по т.3 (4), във връзка с т.3(1) от трудов
договор № 255 от 03.11.2015г., ведно със законовата лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Твърди се, че работодателят не е изпълнил задълженията си по договора
за специализация, предвидени в чл. 234, ал. 3 от КТ, а именно не е осигурил
необходимите условия за обучение и квалификация.
В настоящия случай работодателят не е изпълнил следните свои
задължения:
Ответницата е следвало да премине два основни обучителни курса,
които следвало да бъдат заплатени от базата за обучение - в случая, „МБАЛ -
П.“ АД. Ищецът е принудил доверителката ми да заплати въпросните курсове,
като за доказване на това твърдение прилагам: Учебна карта-направление за
постъпване на обучение в МФ от 02.03.2020г. по тема „1048 офталмология,
втора част“, както и разписка за заплащане, с основание: „основен курс 2 част
очни болести 1048“ от 18.03.2020 година.
Отделно от това се твърди, че „МБАЛ - П.“ АД не е изпълнил
задължението си да изпраща навреме необходимата документация към
висшето училище -Медицинският университет - П., което принудило д-р Г.
лично да предава документите в университета, с което изпълнявала
задължение, което всъщност е на болничното заведение. Липсата на
комуникация между базата за обучение и висшето училище поставили
ответницата в трудна ситуация, тъй като следвало да поеме отговорности,
които не са нейни, свързани с отделяне от личното й време да пътува до гр. П.
и обратно до гр. П., където същата живее и работи.
15
Ето защо, доколкото работодателят не е спазил договорните си
задължения, последният няма право да претендира неустойка.
На следващо място, трудовият договор е прекратен от страна на д-р Г. по
уважителни причини, без предизвестие, тъй като тя е следвало да поеме
грижите за 2-годишното си дете, което до момента се отглеждало от своите
баба и дядо по бащина линия, за да има възможност тя да изпълнява поетите
от нея задължения към „МБАЛ-П.“ АД - нещо, което вече било невъзможно за
нея.
Към депозираното от ответницата заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение същата е представила доказателства, че промяната
в семейните й отношения е направила невъзможно продължаването на
работата й за болничното заведение.
Отделно от счита, че са налице нарушения на условията на труд от
страна на работодателя, който според разпоредбата на чл. 127, т. 3 от КТ е
длъжен „да осигури нормални условия за изпълнение на работата, както и
здравословни и безопасни условия на труд“.
Условията на работа са били изключително тежки за ответницата. Като
майка на малко дете до 6-годишна възраст, не е следвало д-р Г. да има нощни
дежурства, въпреки което обаче постоянно е била включвана в нощния график
и е полагала нощен труд. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 4, т. т.3 от КТ
„Нощният труд е забранен за майки с деца до 6-годишна възраст, както и
майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им,
освен с тяхно писмено съгласие“, като в случая ответницата не е давала
съгласието си за полагане на нощен труд, и то писмено такова.
Освен това, официално на д-р Г. са се отчитали по-малко часове,
отколкото реално е изработвала. Съпругата на завеждащия отделението - д-р
Анастас К., изготвяла графиците по такъв начин, че натоварването на
ответницата било значително по-голямо, тъй като същата била на
разположение непрекъснато, но в края на месеца се отчитали по-малко часове
от изработените, като разликата в часовете се записвала като изработени
часове от съпругата на завеждащия лекар.
Първоначално доверителката ми не забелязала тази нередност, но други
лекари започнали да я питат: „Следиш ли си графика? Гледаш ли си
часовете?“ Така д-р Г. разбрала, че има сериозен проблем.
16
Отделно от това, доверителката ми неколкократно е била заплашвана, че
ще бъде командирована да специализира в гр. П., което за нея означавало
ежедневно пътуване до друго населено място и огромно неудобство, тъй като
тя и семейството й живеят в гр. П.. Съгласно чл. 310 от КТ работодателят не
може да командирова майка на дете до 3-годишна възраст без нейното
писмено съгласие. Въпреки това, по това време д-р Г. и била специализант,
поради което се е страхувала да предприеме каквито и да било действия, с
които да се защити, за да не бъдат изпълнени заплахите, които е получавала.
На следващо място, завеждащият отделението по очни болести лекар -
д-р К. имал сериозни проблеми с алкохола и често заставял д-р Гачева да
отговаря на обажданията на съпругата му и да разговаря вместо него, когато
двамата имали някакви лични проблеми. Покойният вече д-р К. страдал от
цироза и живеел в отделението, защото в дома му нямало кой да се грижи за
него. Пиенето му се отразявало на работата му, тъй като той продължавал да
влиза в операционна зала и да извършва операции, и то в нетрезво състояние,
поради което пациентите били недоволни.
Д-р Г. два пъти е прекъсвала работа поради бременност и майчинство.
Въпреки че законът й позволявал да ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-
годишна възраст, след навършване на първата година на дъщеря й, от „МБАЛ -
П.“ АД принудили д-р Г. да се върне на работа, заплашвайки я, че я
комадироват в гр. П., ще прекъснат специализацията й или ще прекратят
трудовото й правоотношение.
В същото време, както вече бе споменато, д-р Г. и семейството й
живеели в гр. П. и за нея би представлявало изключително неудобство да
пътува два пъти на ден до гр. П. и обратно. Освен това пътуването до друго
населено място представлявало трудност и заради дъщерята на ответницата, за
която трябвало същата да полага грижи.
Ето защо ответницата не е имала друг избор освен да се върне на работа.
Междувременно, в продължение на една година съпругът на д-р Г. полагал
нощен труд, за да се грижи за дъщеря им през деня, докато съпругата му е на
работа. По този начин съпрузите били организирани в продължение на цяла
година, тъй като детето нямало как да започне ясла преди навършването на
двегодишна възраст.
Втората бременност на ответницата е била проблемна. Още в началото й
17
д-р Г. се е заразила с коронавирус, имала е силна кашлица, а впоследствие и
отлепване на плодния сак, което довело до кървене. Поради влошеното й
здравословно състояние клиентката ми се е намирала в невъзможност да
продължи да престира труд, което наложило ползването на отпуск, но въпреки
проблемната й бременност от болничното заведение настоявали д-р Г. да се
върне на работа.
Завеждащият отделението лекар не повярвал на ответницата за
наличието на отлепване на плодния сак и заплашил същата, че ще депозира
жалба срещу нея в РЗИ - П., за да й бъдат направени прегледи с ехограф, с цел
установяване наличието на отлепена плацента. Тогава съпругът на
ответницата - д-р Денислав Г., се застъпил за нея и я защитил, вследствие на
което жалба не била подадена, тъй като „ставало въпрос за колега“.
В резултат на натиска срещу ответницата, през м. май 2020г. същата
депозирала жалба за психически тормоз срещу завеждащия отделението - д-р
К., до ръководството на „МБАЛ - П.“ АД, която прилагам като доказателство.
Жалбата била заведена с входящ номер и докладвана на сутрешен рапорт пред
останалите лекари, но жалбоподателката не получила никакъв отговор.
Въпреки че жалбата била входирана, същата очевидно не била придвижена
към ръководството. За съжаление, поради изминалия период от време от
депозиране на жалбата до настоящия момент - почти 5 години, клиентката ми
не разполага с входящ номер на същата.
Намирам за очевидно, че условията на труд не са отговаряли на
законовите изисквания, което от своя страна представлява основателна
причина за прекратяване на трудовия договор от страна на служителя, без да
се дължи обезщетение.
Ето защо считам, че д-р Д. Г. не дължи на работодателя си неустойка за
неизпълнение на задължението да работи при него в продължение на пет
години.
На следващо място, в трудовия договорът е предвидено, че същият може
да бъде прекратен по общия ред, установен в закона, и с предизвестие на една
страна до другата страна със срок от 90 дни при спазване на т. 3. 4 от същия.
В случая, на 29.11.2022г. специализантът е депозирала молба за
прекратяване на трудовия договор, с която моли същият да бъде прекратен,
считано от 05.12.2022 година, т.е. 5 дни по-късно.
18
В този смисъл очевидно специализантът желае прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, т.к. в заявлението си същата
не е посочила 90-дневния срок предвиден в чл.4 от ТД . Работодателят е
резолирал с „ДА“ това заявление и още на 02.12.2022г. издава заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 05.12.2022година.
Становището, депозирано от ответницата на 02.12.2022г. е ирелевантно, т.к.
на същата дата работодателят вече е издал заповедта за прекратяване на ТД.
Ето защо считат, че специализантът е предложила, а работодателят е
приел да бъде прекратено сключеното между тях трудово правоотношение,
което прави прекратяването по взаимно съгласие, по смисъла на чл.325, т.1 от
КТ.
В този смисъл и съгласно практика на ВКС по чл.290 от ГПК- Решение
№ 326 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 706/2009 г., IV г. о., ГК, „при
установено прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325,
т. 1 КТ следва да се приеме, че Обучаваният не е прекратил трудовия си
договор с предизвестие по чл. 326 КТ, поради което не дължи на работодателя
си неустойка за неизпълнение задължението си да работи при него пет
години“.
На следващо място, други отбелязвания върху Заповедта, освен
предвиденото обезщетение за неспазване на предизвестието, не са извършени.
Заповедта е връчена срещу подпис на ответника, като последната е заплатила
предвиденото обезщетение, за което ищецът е представил доказателство. В
Заповедта обаче не е отбелязано, че следва да се заплаща неустойка за
неизпълнение на задължението на работника да работи при работодателя пет
години.
Въпреки че Кодексът на труда не предвижда конкретни реквизити за
този вид документ, следва да бъдат вписани дължимите обезщетения и
неустойки, като в настоящия случай е вписано единствено обезщетение за
неспазване на предизвестието, което е заплатено от ответницата.
КТ предвижда възможност, служителят подал предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение да оттегли същото, преди
изтичане на срока му. В случая работодателят твърди в заповедта, че е
отправено предизвестие от служителя, но приемайки трудовото
19
правоотношение да бъде прекратено в рамките на 5 дни от предявяване на
т.нар. „предизвестие“, същият е отнел възможността на служителя да
размисли и да се ползва от законовата възможност да оттегли предизвестието,
наложил е съответната санкция на служителя си (заплатеното обезщетение), а
с настоящия иск се търси налагане на още една такава. В конкретния случай
работодателят и с това си действие създава последваща невъзможност за
развитие на правоотношенията между страните, във връзка със сключения
между тях договор. Или, именно с това си поведение самият работодател е
обусловил и същевременно допринесъл за невъзможността от изпълнение на
задължението на повишилия в изпълнение на договора по чл. 234, ал. 1 от КТ
своята квалификация служител да полага труд по трудово правоотношение за
предвидения в договора пълен срок от 5 години.
По силата на общите принципи на гражданското право, реално
изпълнение или обезщетение вместо изпълнение, както и обезщетение за
неизпълнение се дължи, само ако неизпълнението на задължението е в
резултат на причини, за които отговаря длъжникът и което неизпълнение може
да се вмени във вина на поелия задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина. Освен това, разпоредбата на чл. 83 от ЗЗД предвижда и това,
че ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника
от отговорност, като ал. 2 на същия текст сочи, че длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи
грижи на добър стопанин.
В случая, след като ответникът по иска, който е бил длъжен да работи
при ищеца пет години, подал молба за освобождаването му от заеманата
длъжност и работодателят сам се е съгласил да прекрати трудовите си
правоотношения с ответника, без да предяви каквито и да било претенции
спрямо него, не може да черпи права от собственото си поведение. На
последно място, алтернативно, ако не бъдат възприети аргументите, посочени
от мен по-горе в т. I и т. II от отговора на исковата молба, правя следното
възражение: Времето през което ответникът е работил в ищцовото дружество,
до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение се равнява на
20
малко повече от 51 от общо 60-те месеца.
Ако специализантът не беше придобила специалността или ако след
придобиването си беше работила в продължение на 1-2 месеца при
работодателя, вредата за последната щеше да бъде значителна и в този случай,
съвсем логично е да се търси обезвреда за всичко престарано от работодателя,
включително пълен размер на неустойката.
Но съвсем по различен би бил случаят, в който изпълнението от страна
на работника е продължило почти до края на срока, например 59 месеца. В
последния случай, ако се изхожда от буквата на закона, отново ще е налице
неизпълнение, което ще влече пълна отговорност, но не такава е житейската
логика и справедливост. В първия случай, работодателят в действителност ще
бъде изцяло увреден, а във втория, за него няма да е настъпила почти никаква
вреда. По тази причина, не следва да се третират двата случая по еднакъв
начин, като обезвреда следва да се търси и съобрази със степента на
неизпълнението, тъй като в периода на изпълнение, безспорно работодателя е
извличал полза от квалификацията на работника.
Считат, че и в настоящия случай този факт на изпълнение в
продължение на малко повече от 51 месеца, следва да бъде съобразен и
отчетен при формиране на размера на обезвредата.
Също така, съгласно чл. 83 от ЗЗД, ако неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
В случая категорично вина за неизпълнението на договора по по
отношение на срока на работа на ответницата има ищцовата болница, тъй като
ответницата е била мотивирана да напусне не само поради семейни причини,
но и поради поведението на работодателя.
Считат, че са налице предпоставките по чл. 83 от ЗЗД ответницата да
бъде изцяло освободена от отговорност за неизпълнение на договора по чл.
234 от КТ, досежно срока за работа, поради поведението на работодателя
кредитор, мотивирало доверителката ми да не продължи работата си в
болницата.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска
на „МБАЛ-П.“ АД като неоснователен, както и да осъдите ищеца да заплати
21
на ответницата направените съдебни разноски.
Сочат доказателства. Правят се доказателствени искания.
С оглед днес направените уточнения съдът счита, че следва да внесе
корекция досежно определената от него правната квалификация на иска с
определението му за насрочване на делото по реда на чл. 140 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 92 от ЗЗД,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба 1/22.01.2015 г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ Е КАКТО СЛЕДВА:
Ищецът следва да устави, че е изправна страна по трудовото
правоотношение и по-скоро по трудов договор № 255 от 03.11.2015 г., че е
изпълнил задълженията си по него, както и обстоятелството, че
прекратяването на договора е по субективни причини от страна на
специализанта.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА днес изготвения доклад на делото за окончателен.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства депозираните с молба вх.
9180/31.03.2025 г. писмени документи, а именно: рапорт от началника на Очно
отделение за неявяване на ответника на работа за дните 30.04.2020 г.,
01.05.2020 г., 02.05.2020 г. и 04.05.2020 г.; болничен лист № Е20196097595;
писмо с изх. № РД08-2034 от 07.05.2020 г. до Директора на РЗИ П.; писмо с
изх. № 4583 от 22.05.2020 г. на Директора на РЗИ П.; жалба с вх. № 4319 от
12.05.2020г. депозирана от др. Г. до „МБАЛ П.“ АД; Протокол от заседание на
комисията по медицинска етика от 18.05.2020г. ; болничен лист №
Е20200818848.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на допуснатия
22
свидетел.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д-Р Д. В. Г. – на 36 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, съпруг съм на ответницата.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Моята съпруга започва работа през 2015 година на позиция
лекар-специализант в очно отделени в МБАЛ-П.. Пряк ръководител на
съпругата ми беше д-р К., началник на очно отделение, като той вече не е
между живите. Той е починал от алкохолна чернодробна цироза. Бих искал да
започна с това, че през 2015 г. аз също започнах да работя в МБАЛ-П. само че
на позиция лекар-специализант в хирургично отделение и съм запознат с
условията на труд там. Към днешна дата не работя вече в МБАЛ. Работих
точно 6 месеца и поради много лоши условия на труд, давахме извънреден
труд, изключително арогантно отношение от страна на главните лекари, тъй
като през това време имаше много смъртни случаи в хирургично отделение и
вината за това беше вменявана на младите специалисти, разбира се. Няколко
месеца след мен напуснаха още двама специализанти, на които мога да им
цитирам имената, но това го има в архива. Под лоши условия на труд означава
например: Давам нощни дежурства, след което любезно бях молен да остана и
дневна смяна и да помагам на главните лекари. Това, разбира се нито се
отразяваше някъде, нито се заплащаше. Това беше извънреден труд по
собствено желание се изкарваше едва ли не. След 12-часово нощно
дежурство, аз не съм искал да оставам. Главните лекари даваха само дневни
смени, те правеха само по една нощна. Масово младите колеги обираха нощни
смени. Това не е проблем. Проблем е, че ме караха после да оставам. След
една тежка 12-часова смяна, когато двама или трима пациенти са починали,
23
защото те са назначили грешна терапия, или защото през деня са го оперирали,
на другият ден се вменяваше вина какво не съм направил и защо не съм
реагирал, макар че аз бях един обучаващ се лекар. Най-тежкото за мен беше
когато главният лекар или завеждащият на отделението ни разпределяше да
оперираме. Когато ние оперирахме, в последствие аз разбирам, че съм оперила
спинозно болен, което е изключителен, голям стрес за мен при факт, че, за да
се оперира спинозно болен трябва да се мобилизира специализиран екип със
специализирано обучение и предпазни средства. Те караха най-младите и най-
възрастния лекар да влизат на тези тежки операции и впоследствие ни
казваха, че пациентът е бил хивпозитивен. Това е по отношение на мен. След
това аз прекъснах тук специализацията в МБАЛ. Започнах след това
специализацията пак тук в УМБАЛ „Пълмет“, болница „Здраве“, но в друго
отделение. Сега ще ви разкажа за условията на труд на съпругата ми. Още в
самото начало, започвайки тя работа заварва едно отделение, където тя и още
трима лекари работят – главен лекар д-р А., която има интимни отношения с
д-р К.. Те по-късно имат и дете, но никога нямат брак, но това няма
отношение. Още в стъпването й в длъжност д-р А. вижда някаква конкуренция
в лицето на моята съпруга и може би някаква ревност започва. Започват
някакъв психически тормоз първо от страна на д-р А., в последствие тя
настройва и д-р К. срещу моята съпруга и нещата излизат извън граници. Тя
постоянно се прибираше разплакана вкъщи, тормозът беше ежедневен върху
нея, като всичко идваше от д-р А.. Тормозът се изразяваше в лошо отношение,
скандали, двамата я нападаха постоянно, че едва ли не не се справя добре.
Вменяваха й всякакви упреци. И скандали лични. Те просто я караха да дава и
допълнително дежурства по същия начин. Тя даваше изключително много
смени и нощни дежурства. В очно отделение те не спят там, но те са на
разположение. Но да кажем като се обадят в 02:00 часа, че има някой със
стружка в окото, те й се обаждат, идва линейка, взима я, оперира го или
промива, лекува там раната и се прибира след това. На следващия ден е първа
смяна редовно. После, ако е дневна смяна сутринта си се явява редовно на
работа. Те не дават нощни дежурства, а са на разположения, на повикване.
Случвало се е някоя нощ да я викат по два, три, случвало се е. Това е все пак
областна болница и няма никъде другаде очно отделение. То си е направо
дежурство като цяло. Нещата бяха така: тя си забременя с първото дете,
изкара си цялата бременност до осмия месец на работа. След като тя роди ние
24
имахме намерение тя да си изкара двете години майчинство, но след първата
година като навърши детето, тя получи обаждане от д-р К. със заканата, че те
не могат да си оправят графика и че ако не се върне на работа преждевременно
ще бъде прекратена нейната специализация. В този период доста се
стреснахме, защото млади лекари, току що завършили и при такава закана
буквално не се двоумяхме и тя се върна на работа. За да може това да стане аз
започнах да давам постоянно нощни дежурства, заради това, че тя е на работа
през деня, а аз да гледам нашето детенце, което е на 1 годинка и не посещава
ясла. Нямахме възможност бабите и дядовците да ни помагат. В този период
нещата си бяха същите – психическият тормоз беше сериозен над нея.
Няколко фрапантни неща установихме, а именно д-р А. пишеше месечните
графиците. Един график се лепеше на таблото в рапортната зала, а друг
график отиваше пред НЗОК, а дежурствата на моята съпруга бяха вписвани на
името на д-р А.. Д-р А. не е давала дежурство, тя си е била вкъщи, а ги е
давала съпругата ми и по този начин ние сме били ощетявани финансово.
Съпругата ми е давала дневна смяна и тя си е мислила, че това нещо отива в
НЗОК, че тя е работила, но в НЗОК тези часове се пишат на друго лице. Това
го разбрахме от медицинските сестри, защото те се опитаха да ни го кажат,
защото те се страхуваха за работното си място и не искаше официално да
застава срещу д-р К. и д-р А. в този период. Но ни казаха „погледни си,
преброй си часовете. Не ти съответстват дежурствата на твоята заплата“. Не
съм знаел за случай, в който съпругата ми като мен да е оперирала
хивпозитивен. Знам, ,че и мога да потвърдя това, че когато детето ни е било
мъничко тя трябваше да дава нощни, а доколкото знам законът не позволява
при деца под 6 години да се полага нощен труд. Случвало се е когато аз съм
бил нощна смяна и на нея да й се обаждат линейката да идва да я забира,
тогава сме забирали родителите ми, за да гледат детето, което е било на 1
годинка. Съпругата ми не е провокирала лошо отношение към себе по никакъв
начин. Обяснявам си всичко това, че д-р А. я е считала за някаква конкуренция
и някаква ревност. Мога да дам пример ескалацията на всичко това кога
настъпва. По време на втората си бременност, това беше през 2020 година,
точно тогава знаете, че навлизаше Коронавирусът и все още нямаше никаква
информация за този вирус, а само виждахме как умират хора. В третия
триместър тя заболява точно от Коронавирус с изключително тежка
симптоматика – кашлица, температура, болки в гърлото и в този период тя
25
получава отлепване на плацентата. Изключително притеснително беше за
нашето семейство, защото ние се притеснявахме от една страна за нейния
живот, защото можеше да развие пневмония и да си отиде, а от друга страна
тя не смееше да приема антибиотици или да провежда някакво тежко лечение,
защото ще увредим плода. В третия месец е онтогенезата на плода и това е
изключително опасно. На фона на целия този стрес д-р К. пускаше рапорт
срещу нея за това, че тя не се явявала на работа. Това го разбираме също може
би от сестрите. Това нещо, ние бяхме изключително шокирани и изумени как
така тя не се явява на работа, тъй като тя беше в болнично лечение – получи
отлепване на плацентата с кървене. Тя не беше на работа поради болничен,
беше и в болница. После д-р К. се опита да оспори този болничен, като
искаше арбитраж и отново да се яви на други изследвания в друга болница,
едва ли не тази болница е изманипулирала нещата. В този период вече ние
решихме да напишем една жалба срещу него, като преди това не сме го
правили, защото сме имали страх от него, че той е ръководител на
специализацията. Без неговия подпис тя не може да се яви някой ден на
държавен изпит, нито да продължи напред, защото той постоянно я заплашва,
че ще я изключи от работа и ще я премести в друг град да работи и всякакви
такива заплахи. Тази негова молба за арбитраж и всичко останало не беше
одобрена и тя си излезе в болничен преждевременно с патологична
бременност. След като детенцето ни се роди тя се върна отново на работа, но
още година след това, мислихме си че тази молба ще е повлияла и нещата ще
са по-спокойни, но уви, това не беше така. Д-р К. се държеше все толкова
арогантно заедно с главната лекарка. Намираха си постоянно неща, с които да
се заяждат, караха я да се чувства зле и тя се прибираше постоянно
разплакана. Другата неприятна тема е, че по време на цялата специализация,
когато д-р А. е липсвала д-р К. не еднократно е поканвал в своя личен кабинет
д-р Г. и се е опитвал да й направи някакви сексуални намеци от гледна точка
на това „ако ти станеш интимна с мен аз ще ти помогна да те издигна,
финансово ще те подкрепя, ще те изуча на занаята, на професията“, защото
това за нас е много важно да има кой да те научи на работа. Даже се е случвало
той да сяда до нея и да си слага ръката на коляното й. Тя винаги се е
отдръпвала и го е стопирала това нещо, получавала е множество интимни
покани от негова страна. После нещата се връщаха, след като тя го е
отхвърлила и после той ставаше още по- страшен. Имало е и друг
26
специализант по това време там, това е д-р Х., но тя е така по-възрастен лекар-
специализант и е била с доста годишен стаж, но тя взе специалност и си
работи и до ден днешен там. Четирима са били в екип – съпругата ми, д-р Х.,
д-р А. и д-р К.. На д-р Х. мъжът й също работи в тази болница като
инфекционист. Съпругата ми редовно си ходеше на работа и като цяло тя
имаше много голямо желание да специализира „очни болести“, защото
нямаше къде другаде в нашата област, това е единственото отделение и даже
обратното тя е обирала най-много смени от всичките доктори там, най-много
разположения, така да се каже. Аз специализирах в „Здраве“ специалност
„Гастроентерология“, въпреки че има специализация „Хурургия“, защото са
към УМБАЛ, но те ме отказаха от тази хирургия. Отказаха ме от мечтата ми в
МБАЛ. Работодателят на съпругата ми е Директорът на болницата, той я
наема, той подписва молбата й когато започва, но най-прекия работодател на
съпругата ми е д-р К., който казва „тук трябва да има две специализантни
места“, или поне той й се държеше като такъв. Парадоксалното е, че д-р К. на
някои от нейните колоквиуми, беше отишъл в П., за да й съботира
колоквиуми. Тя даже проф. Сивкова, която й е изпитващата го беше изгонила,
защото той беше й казал, че тя не е добър специализант. Тя беше бременна с
първата си бременност на колоквиума. По принцип въобще не е практика
лекар на практическото обучение да ходи на колоквиум на негов
специализант-лекар. Тя когато го е видяла там много се е притеснила, защото
знаеше за какво точно е отишъл. Хубаво беше, че професорката не е се е
съобразила с неговата молба и си я е изпитала обективно, премина си
колоквиума и си го взе. Написала й е положителна оценка. Тя даже го е
изкоментирала „Какво прави твоя доктор тук, аз не съм го викала“. Не се
удостоверява това негово присъствие, той няма работа там. Единствената
работа е на лекаря в уговорения час и дата, като преди това се пуска една
молба, че искаш да се явиш на този колоквиум и е дотам. Спрямо другите
лекари това д-р К. никога не го е правил. Аз моята специализация, може би
съм карал 10 колоквиума и никога мой ръководител не е присъствал на
колоквиуми, той няма никаква работа там. Дали д-р К. е присъствал на друг
лекар на колоквиум, не знам, но от моята съпруга знам, че дори проф. Сивкова,
която е изпитваща и ръководител катедра в П.ската болница беше изумена и се
е стигнало до там тя да го изгони, че й пречи. Прекратяването на трудовото
правоотношение от страна на моята съпруга се предприе след втората
27
бременност, когато се върна на работа и след като пуснахме тази молба и
видяхме, че няма никакво повлияване на нещата, тя вече реши, само да вметна
това, че д-р А. малко преди да подаде молбата съпругата ми също напусна, с
което вече нещата за моята съпруга станаха още по-страшни, защото вече д-р
К. нямаше граници със сексуалните си нагони, така да се каже. Сексуалният
тормоз й дойде твърде много и тя реши да подаде молба, поради което беше
повикана от служител на болницата и беше изтъкнато да напише, тъй като
съпругата ми имаше страх да напише „по сексуални причини“, защото тя ако
беше написала това нещо нямаше да получи подпис от същия този д-р К. и
нейната 4-годишна специализация отиваше на кино. Ако той не подпише тя
няма право да се яви на Държавния изпит за специализацията й, защото той е
нейният ръководител-специализация. Той в последствие подписа, защото в
молбата пишеше „ще си гледам децата, няма кой да гледа децата“. Сега
разбирам, че тази молба е била с цел да се гледа това дело.
АДВ. Г.: Не е нищо лично, аз казах, че имаше проверка от
Министерството на здравеопазването. Аз съм изумена от тези причини, които
казват. Аз познавах доктора К. и да, пиеше.
СВ. Г.: Нямаше човек в болницата, който да не знае, че отиваше пиян на
работа.
АДВ. Г.: Това не го оспорваме, но сексуалните му мераци сега ги
научаваме.
АДВ. Д.: Моля да протоколирате, че процесуалния представител на
ищеца каза, че не оспорва, че д-р К. е идвал пиян на работа.
АДВ. Г.: Казах, че не оспорвам, че има проблем с алкохола, но вие
нямате такива сексуални твърдения. Изумена съм. Да се протоколира, госпожо
съдия, няма никакво значение.
АДВ. Д.: Напротив, това е важно за работната среда. Госпожо съдия,
имате ръководител, пряк, който е алкохолик.
АДВ. Г.: Колега, вие вече поставяте и диагнози.
АДВ. Д.: Това е лице, от което ти зависи всичко.
АДВ. Г.: Основното е дали д-р Г. в месечен срок след прекратяването на
този договор е отишла в друга база на обучение. Те твърдят тя напусна
специализация по еди какви си причини.
28
АДВ. Д.: Спрете да прекъсвате моя разпит.
СВ. Г.: Ние бяхме стигнали дотам, че искахме да правим саморазправа, а
пък бащата на съпругата ми няма да ви обяснявам. Нямаше къде моята
съпруга да се премести. Пробвахме и в П., но всичко беше заето. В момента в
област П. няма очни лекари. Един път започнала тази работа ние не искахме
да я изпускаме. В този период според мен, по отношение на
административната работа по отношение на специализантите нещата бяха
изключително мудни и непрофесионални. На нас постоянно ни се налагаше
сами да ходим да носим документите си, които ни се изискваха от СБО на МУ-
П., като това нещо можеше да стане много лесно по дигитален начин. Това
задължение е на ОЧР на МБАЛ-П., но понеже те не го вършеха в срок и на нас
ни се звънеше от инспекторите в П. и ни се казваше този документ ни трябва
защо го нямаме и за да стане по-бързо ние си ги взимахме на место и си ги
носехме, за да вървят нещата и специализацията да продължава. Те тогава
самите инспектори бяха изумени защо толкова мудно работи тази болница.
Реалната причина за предизвестието на моята съпруга беше тормозът,
сексуалния тормоз, който се извършваше върху нея от страна на д-р К..
Психически тормоз също. Нея не я задоволяваха условията, които
предоставяше работодателя. Аз напуснах по една причина, при нея съвсем
различно. Когато д-р А. беше в опуска нещата бяха доста по-приятни, когато
тя се появеше на работа тормозът беше, тя постоянно настройваше д-р К.
върху нея. Това е един голям период от време, но така или иначе ние сме го
преживяли, моята съпруга е твърдоглава, доста амбициозна, може би повече
от мен и затова не е искала да изпуска това, което е хванала в този момент, а
именно „очни болести“. Какви мерки може да вземе току що завършил лекар-
специализант на 25 години срещу двама главни лекари, които са назначени от
Директора на болницата, а тези двамата двама лекари и самият завеждащ пък
когато има конкурси за Директор на болницата те гласуват. Те там са свързани
самите главни лекари с Директора, те са едно цяло. Как моята съпруга,
отивайки да подаде жалба или оплакване ще изхвърчи тя първо, няма да
изхвърчи лекаря. Не е подала такава жалба, защото ще изхвърчи. Тя е
заплашвана многократно, че ще й прекъсне специализацията, че ще бъде
изпратена в друг град, ще я премести даже в друго отделение. Това са заплахи
от д-р К.. Мисля, че той няма такива компетенции да я мести, но от позицията
на 25-годишен договор. Аз не съм запознат дали има такива компетенции, но е
29
факт, че той може да й прекъсне специализацията, като пусне, че тя не се
справя. Постоянно имаше такива заплахи „Ти не се справяш, ти не си за тука“.
Това е подбуда от д-р А.. Д-р К. идваше постоянно пиян на работа и това нещо
може да се потвърди от всяка една медицинска сестра, но те всичките работят
там. Ние ги питахме и нито една няма да свидетелства, а те също са били и
сексуално притеснявани. Всички са присъствали на скандалите – д-р Х.,
главната сестра К., но не й помня фамилията. Присъствали са на скандалите, в
които е казвал „Ти не се справяш“, а за сексуален натиск, не. Това е било в
неговия кабинет, интимно така да го кажем. Това, което е в продължение на
години са присъствали, но всички работят там и кой ще свидетелства срещу
работодателя си. Ако някоя медицинска сестра свидетелства срещу
болницата, тя ще бъде изгонена незабавно. Съпругата ми не е напуснала по
семейни причини. В момента си работи на лична практика – лекарска. Взе си
специалност, да. Тя си натрупа специализация толкова, колкото и трябваше –
4 години. През този период тя има две бременности и две майчинства. Тя не е
продължила никъде специализация, защото тя си имаше натрупаните години и
месеци и беше безработна и не работеше като лекар. Напускайки тя имаше
необходимите месеци. Съпругата ми изкара специализация по очни болести в
МБАЛ-П.. МБАЛ-П. е филиал на МУ-П.. Когато един лекар се явява на един
държавен изпит той може да бъде разпределен на държавен изпит в гр. С., гр.
П. и гр. В.. Чисто случайно тя беше разпределена в гр. В.. Там изпитващите
професори си я изпитаха, тя си се беше подготвила. Това беше миналата
година май месец 2024 г.
АДВ. Г.: Госпожо съдия, аз ще поискам ответната страна да ми
предостави тези доказателства, тъй като по Наредба има месечен срок за
прехвърляне от една база в друга.
СВ. Г.: Тя не се е прехвърляла в нито една база. Няма защо да се
прехвърля.
АДВ. Г.: Няма издавани документи от МБАЛ – П. към МУ-П., че
практическото й обучение е приключило.
СВ. Г.: Всичките документи сме си ги взели от МБАЛ-П.. Д-р К. се
подписа. Ние затова не искахме да пускаме жалба за сексуален тормоз, защото
той нямаше да се подпише и след като тя напусна по лични причини, няколко
месеца по-късно ние трябваше да подадем документи за явяване на държавен
30
изпит. Събрахме цялата документация, МБАЛ ни предостави всичко, д-р К. се
подписа и те я скъсаха на този изпит, тя не го взе веднага и имаше право да се
яви след половин година. През тази половин година тя не е работила никъде
до следващата година. Тя вече си имаше подготвени, изпратени документи в
Медицинския университет и тя само се явяваше на изпит. Това беше цялата
борба да издържи този период, защото не можеше да се откаже накрая.
Защото, ако той не беше подписал и тя е един лекар, който остава без
специалност. Практическото обучение си го беше приключила, разбира се.
Когато бях лекар-специализант в МБАЛ дежурствата съм ги давал в
хирургично отделение. Имаше специализанти, които даваха дежурства в
Спешно, аз не съм давал, защото хирурзите не дават, защото нашите смени
бяха изключително тежки. Съпругата ми даваше дежурства към Спешно
отделение 12-часови дневни. Когато е в спешно си е само в Спешното. В този
ден, в който е към спешното е освободена от очното. Хирурзите бяха
освободени, защото дават най-тежките дежурства. Нощни дежурства не е
давала съпругата ми, а беше на разположение. Когато работи един лекар-
специализант или главен лекар в очно отделение той се прибира в 14:00 часа,
когато е дневна смяна. От 14:00 часа до другия ден до 08:00 часа той е на
разположение. Да, той си е вкъщи, но ако му се обадят идва линейката и го
взима.
АДВ. Д.: Затова ви показах, колега документа, защото има специален
отчет, който се попълва всеки ден за всяко разположение – кога го взема
линейката, колко време е бил на работа. Мога да приложа по делото бланка за
този отчет.
СВ. Г.: Разбира се, че е имало разположения когато не е викана. Но най-
често беше викана, просто това е областна болница и обема от работа е голям.
Това се заплащаше около 7-8 лева на час. Като лекар също така мога да кажа
специализантът да дава нощен труд, без присъствието на главен лекар. Тя е
оперирала без присъствието на специалист. Предполагам, че пред НЗОК д-р К.
е бил с нея на смяна, с нейните часове, но той не се е явявал. Пред НЗОК
предполагам, че всичко е било изрядно. Това е практика в тази болница за
специализантите. Аз в хирургично отделение съм нощувал сам. Три месеца
току що завършил лекар съм имал 30-40 тежко болни пациенти другият лекар
– главният, той се е водил, че спи в болницата, но той си е вкъщи и ако стане
някакъв проблем аз трябва да му звънна. Аз като му звънна той казва „Утре
31
ще се оправим. Гледай там, дай му лекарства“. Това са едни лоши практики и
затова здравеопазването ни е на този етап. Ако на някой му се наложи няма да
му е приятно да попадне на лекар с 3 месеца стаж. В този момент съм имал
стрес и съм нямал подкрепа от специалистите и затова съм и напуснал. Преди
да напусна специализацията си от стреса, който получавах ежедневно, защото
умираха пациенти на мои дежурства, аз звънях на лекарите да дойдат да
оперираме. Примерно аз звъня в 02:00 маса на лекаря, който се води, че е при
мен на смяна да дойде да оперираме и той ми казва, че може да изчака до утре
да му дам лекарства. На другия ден, защото там са много главни лекари ми се
държеше сметка, защо аз не съм се обадил, защо не съм взел адекватни мерки,
защо той днес е починал примерно и ми се изливаше буквално една голяма
помия и една агресия, една агресия. Аз току що завършил лекар как да се
защита от 50-годишни мъже лекари. След няколко такива дежурства и после
оставайки първи смени аз хванах някакъв тежък вирус с повишени
чернодробни показатели и бях хоспитализиран в инфекциозно отделение.
Ходех да помагам и да взимам смени с абукат на ръката, защото нямаше кой.
Това беше за мен парадоксално. Д-р Пишмишева беше тогава завеждащ,
мисля че тя тогава ме лекуваше. Дори тогава не ми пуснаха хоспитализиращ
лист, просто ми сложиха система, абукат. Бях с тежка диария, тежко
повръщане. Имах смени и нямаше кой да ми вземе дежурствата.
Под лоши условия на труд разбирам това, че д-р К. психически
нанасяше травма на едно младо момиче, един възрастен човек. Лошите
отношения създадени между д-р Г. и нейните колеги, да. Той я караше да се
чувства некомпетентна, неспособна и искаше по всякакъв начин, най-вероятно
по мотив на неговата интимна партньорка да я откаже от тази специализация.
Практическото обучение на съпругата ми е признато, защото д-р К. се е
подписал и й признаха практическото обучение. Извън личните отношения
другите условия битовите не й бяха предоставени така, че тя да си вземе
успешно специализацията, защото пак от д-р К. зависеше дали днес тя ще
оперира или няма да оперира, дали ще зашие този клепач или няма да го
зашие. Всичко се разпределяше от главният лекар. Тя не го е правила. Правила
го е през нощта каквото знае сама. Това го правеше д-р А. работеше на
оперативните дейности и д-р К.. Те в позицията на специализант трябва да
влезнат и да помагат на тези работи, но никой от тях не й е дал тази
възможност. Д-р Г. е работила само с д-р Х. чисто приятелски. Тя винаги е
32
била много отзивчива и тя като стар лекар, защото е работила дълги години в
това отделение. Д-р Х. работи като ординатор без специализация в това
отделение много дълги години. Д-р К. и д-р А. не са давали на съпругата ми да
се докосне до пациент, те постоянно се караха с нея, камо ли да й дадат да
оперира. Тя беше абсолютно некомпетентна в някои неща, затова, че тези 4
години той не я е пускал. Според мен затова я скъсаха на първия държавния
изпит, те даже още на първите колоквиуми се чудеха какво правят в тази
болница. На втория държавен изпит също я скъсаха и това е причината,
заради това, че никой не й е обърнал внимание през тези 4 години, но това, че
има един подпис и позволява да се яви на държавен изпит. Взе си държавния
изпит от третия път. Държавният изпит е практическа и теоретическа част.
Когато са я късали първите пъти е късана само на теоретичната част.
Практическата част беше фиктивна. В МУ това за нас е фиктивно и нямаше
скъсан нито един лекар. Практическата част се извършва от лекари на самото
отделение на дадената болница. Професорът не изпитва практичен, той е само
на теорията. Може да ви е странно, но системата е тотално сбъркана. Това, че
вие не го знаете, това не означава, че не е така, защото и с мен е било същото.
Не случайно д-р К. в една от молбите му тя да му стане интимна той й е казал
„аз ще ви науча на професията. При нас това си е един занаят. Като не ви
научат вие сте един слаб лекар и утре умират пациенти при вас, ако обаче има
кой да ви научи вие се справяте с професията и сте перфектен“. Точно заради
това добрите лекари са много малко и виждаме една масовка от лекари и че
проблемите са ежедневни в здравеопазването. Практическия изпит при д-р Г.
преминава като тя влиза в една стая, където има болен пациент с очно
заболяване в „Очно отделение“ и лекарят, който работи на този етап е
командирован да изпита д-р Г.. Тя му снема анамнеза какво му е заболяването,
то буквално е фиктивно този практичен изпит и всичко е на теория, където
професорът казва тежката дума. Този теоретичен изпит и теорията не са
свързани със специализацията. За да се представи добре той я пита от
практиката. Значи това, което го пише в учебника са едни дълги фермани
нямат значение, защото медицината се развива всеки ден. Той я пита най-вече
неща от практиката, за които тя трябва да има опита и стажа и да ги изпита на
себе си, защото много пъти това, което го пише в учебника не е така, както е в
действителност с жив пациент. Много пъти учебниците са стари, методите на
лечение в тях са може би от 15-20 години. Всичко е абсолютно променено на
33
живо и вече с новите технологии стандартите са много по-развити и по-
напреднали от учебниците от 1999 година. Трябва да имаш практически
знания, за да можеш да се справиш и теоретични знания в твоята база.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Г.: Във връзка с проведения разпит на свидетеля имам искане по
реда на чл. 190 от ГПК, а именно да се предостави удостоверението за
придобита специалност на ответницата.
Относимо е днес направеното доказателствено искане на адв. Г. по реда
на чл. 190 от ГПК поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответната страна да
предостави удостоверение за придобита специалност на ответницата д-р Г..
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания по доказателствата на
този етап.
ЗА събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 16.06.2025 г. от 11:30 часа, за която
дата и час страните - уведомени лично от днес чрез процесуалните си
представители, вещото лице Б. Д. – уведомена лично.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12:11 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
34