РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. ХАСКОВО , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500406 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на П. В. П. против Постановление от 30.03.2021
г. по изп. д. № 20208740400990 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев, с което е
оставена без уважение Молба вх. № 10839/ 02.12.2020 г. за прекратяване на
изпълнителното производство на основание 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
постановление, прави се искане да бъде отменено, както и да бъде
постановено прекратяване на изпълнителното производство.
В срока по 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от Н. Г. А. в
качеството му на взискател по делото, с което оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
уведомяването на длъжника и против акт, подлежащ на съдебен контрол,
1
поради което е допустима.
Изп. д. № № 20208740400990 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев е
образувано по Молба вх. № 9016/ 20.10.2020 г. на З.В. П. за събиране от П. В.
П. на сумата от 800 лв. съгласно Изпълнителен лист № 260291/ 28.08.2020 г.
по гр. д. № 236/ 2017 г. на РС – Пловдив.
С Молба вх. № 10839/ 02.12.2020 г. длъжникът П. В. П. е поискал да
бъде прекратено образуваното против него изпълнително производство
поради извършено прихващане на вземането, предмет на принудителното
изпълнение, с вземането в общ размер на 3254. 81 лв., което има към З.В. П.,
присъдено му по гр. д. № 852/ 2014 г. на РС – Хасково.
С Постановление от 30.03.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното дело поради това, че в основанията за прекратяване
по чл. 433 ГПК не е предвидена хипотеза „поради прихващане“.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
На първо място съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата
за липса на изрично произнасяне на съдебния изпълнител по искането за
прекратяване на изпълнителното производство, тъй като върху депозираната
от длъжника молба от 02.12.2020 г. е обективирано, макар и в ръкописен
текст, изявлението на съдебния изпълнител за оставяне на направеното
искане без уважение.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
изрично и изчерпателно предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК, при
осъществяването на които съдебният изпълнител е длъжен без право на
преценка да постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. В
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на
принудителното изпълнение е доброволното плащане на дълга преди
образуване на изпълнителното производство. Чл. 433, ал. 2 ГПК урежда
самостоятелно основание за прекратяване на изпълнителното производство, а
именно изпълнение на задължението в хода на принудителното изпълнение и
събиране на разноските. Изпълнението на задължението се осъществява чрез
доброволно престиране на дължимия резултат от длъжника, а при липса на
такова - принудително посредством предвидените в ГПК изпълнителни
2
способи. Изпълнителното производство се прекратява, тъй като с
изпълнението на задължението се погасява самото изпълняемо право.
Но изпълнението е само един от предвидените в закона способи за
погасяване на вземанията. Освен чрез изпълнение то може да се погаси чрез –
прихващане (чл. 103 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), сливане и много по –
рядко срещаните в практиката новация (чл. 107 ЗЗД) и делегация. Посочените
основания за погасяване на вземанията не попадат в нито една от
предвидените в чл. 433, ал. 1 и 2 ГПК хипотези за прекратяване изпълнението
и съдебният изпълнител не следва да ги зачете, тъй като извън изрично
предвидените в закона случаи той няма право на преценка дали се е
осъществило в правния мир съответното основание за погасяване на
изпълняемото право. Компетентен да се произнесе по този въпрос е
единствено съдът по реда на чл. 439 ГПК в случай, че правопогасяващите
факти са настъпили след приключване на съдебното производство, по което е
издадено изпълнителното основание. Следователно, доколкото в случая се
твърди, че прихващането е извършено след приключване на съдебното
производство, по което е издаден изпълнителния лист на З.В. Д., длъжникът
следва да заяви посоченото правоизключващо възражение в производството
по чл. 439 ГПК, решението по което, с което искът се уважава, е основание за
прекратяване на принудителното изпълнение съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
В това производство следва да бъдат обсъдени спорните между страните
въпроси относно извършената цесия, с която З.В. Д. е прехвърлила вземането
си на Н. Г. А., породила ли е действие спрямо длъжника П. В. П. и от кога,
както и налице ли е уведомяване на кредитора за извършеното от длъжника
компенсаторно волеизявление.
Предвид изложените съображения, като е оставил без уважение молбата
на длъжника П. В. П. за прекратяване на изпълнителното производство,
съдебният изпълнител е постановил законосъобразен акт, който следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят П.В.П. следва да заплати на
взискателя Н. Г. А. направените по делото разноски за адвокат в размер на
450 лв.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. № 4771/ 05.05.2021 г. на П.
В.П. против Постановление от 30.03.2021 г. по изп. д. № 20208740400990 на
ЧСИ № 874 – Самуил Пеев, с което е оставена без уважение Молба вх. №
10839/ 02.12.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на
основание 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. В. П. с ЕГН **********, гр.*** да заплати на Н. Г. А.,
ЕГН **********, гр.*** разноски в размер на 450 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4