Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.310 и следващите от ГПК,глава „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО” С решение № .... от 21.12.2009 год. по гр.д. № .... по описа за 2009 год. С. районен съд е признал за незаконно уволнението на М. Ж. И. от с.О. и отменил Заповед № ..../03.08.2009 год. на Изп.директор на „ВОДОСТАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ С. ”Е. –С. подписана от инж.Р.П. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325,т.5 КТ.;Възстановил е М. Ж. на заеманата преди уволнението длъжност ”Р. н. /продажби”;Осъдил е „ВОДОСТАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ С.”Е. – С. да заплати на М. Ж. на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр.чл.225,ал.2 КТ обезщетение за времето,през което е работила на по-нископлатена работа за периода от 03.08.2009 год. – 09.12.2009 год. в размер на 2 981,92 лв.,като е отхвърлила иска за разликата до претендирания размер 4 269,60 лв. и за времето от 09.12.2009 год. – до 03.02.2010 год. ,като неоснователен недоказан.Осъдил е „ВОДОСТАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ С.”Е. – С. да заплати на М. Ж. разноски 360 лв.Осъдил е „ВОДОСТАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ С.”Е. – С. да заплати по сметка на съда ДТ в размер на 179 лв., разноски направени от бюджета на съда за вещо ли.е – 30 лв. и 5 лв. такса за издаване на изп.лист. Против това решение са постъпили въззивни жалби о от двете страни : По жалбата на ищцата М. Ж. И. – жали се решението по иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ,във вр.чл.225,ал.2 КТ в отхвърлителната част,за разликата от 2981,92 лв.,присъдено обезщетение до претендирания размер 4 269,60 лв.Навеждат се доводи за неправилност на решението на в тази част.Съдът присъдил обезщетение само до датата на провеждане на заседанието пред първата инстанция – до 09.12.2009 год,като отчел единствено настъпилите факти и обстоятелства към момента на постановяване на решението Съгласно разпоредбата на закона – чл.225,ал.1 КТ имала право на обезщетение за срок от 6 м.,който срок към момента на разглеждане на въззивната жалба ще бъде изтекъл.Твърди,че този факт е новонастъпил с оглед разпоредбата на чл.260,т.5 ГПК,както и ,че този факт определял основателността на въззивната жалба.В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат К. К. – ВТАК.С довод на неоснователност спори се жалбата на ответната страна .Моли въззивния съд да постанови решение,с което да потвърди решението на първата инстанция по исковете по чл.344,ал.1,т.т.1 и 2 КТ.Претендира разноски. По жалбата на „ВОДОСТАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ С.”Е. – С.,ответник в първоинстанционното производство.Жали се решението в частна,в която са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.т.1 и 2 КТ и частично уважен иска по т.3 КТ. Навеждат се подробни съображения за неправилност на постановения съдебен акт.Решението и направените с него изводи се явявали неправилни,противоречащи на разпоредбите на закона,вътрешно противоречиви и необосновани.Спори се обстоятелството,че решаващия съд допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение относно осъществяване на релевантни за делото факти.Наведения от съда извод за основателност на предявения иск противоречал на събраните по делото доказателства,от които чрез логическо тълкуване извлякъл точно обратния фактически и правен извод.Единствената причина ,поради която е уважена исковата претенция се явявала констатацията на съда,че Заповед № ...../24.07.2009 год.,с която изп.директор е упълномощил гл.инженер да го замества по време на неговото отсъствие,не предоставяла представителна власт за прекратяване на трудови правоотношения.В случая следвало да се има предвид,че в изброените ограничения в обема на представителната власт,забраната за прекратяване на трудовите правоотношения не е намерила изрично изражение в атакуваната заповед .На следващо място в разглеждания случай пределите на упълномощаването пряко произтичали и следвали от естеството на обстоятелствата,т.к. основанието за прекратяване на трудовия договор е изтичането на срок,определен от момента на завръщането на титуляра.Следвало да се приеме,че гл.инженер с прекратяване на трудовия договор с ищцата по чл.325,т.5 КТ,във времето докато замества изп.директор,съобразно делегираните му със заповедта правомощия,не е изпълнявал правата и задълженията на работодателя по процесния трудов договор,поради което не е упражнил работодателската правоспособност,а само регистрирал наличието на особено обстоятелство,каквото е явяването на работа на замествания служител и намерението му да започне работа по уговорената трудова функция. Моли въззивния съд да постанови решение ,с което да отмени решението на първата инстанция и да постанови друго,с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат П. Л. С довод на неоснователност спори въззивната жалба на другата страна.Претендира разноски. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото се явява неправилно по съображения изложени по-долу. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция ищцата е представила препис извлечение от трудовата си книжка,установяващ факта на прекратяване на трудовия договор с новия работодател с оглед претенцията за обезщетение по чл.225,ал.1 и 2 КТ.Този факт е нововъзникнал и съдът е допуснал събиране на доказателството. Предявени са обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.т. 1 -3 КТ,във вр.чл.225,ал.2 КТ и чл.325,т.5 КТ ,които съдът намира за неоснователни по следните съображения: По делото не е спорно,че между М. Ж. И. и „В. И КАНАЛИЗАЦИЯ - С. „Е. –С. са съществували трудово договорни отношения ,възникнали въз основа на сключен между страните срочен трудов договор № ...../02.06.2008 год.,с времетраене – до завръщане на титуляра на длъжността инж.Н. Х. П. – чл.68,ал.1,т.3 КТ.Не е спорно ,че работодателят на дружеството е излязъл в отпуск и със Заповед № ....../24.07.2009 год. е упълномощил друго лице – гл.инженер с всички права произтичащи от длъжността му ,като в заповедта лимитирано са изброени ограниченията на предоставената представителна власт.Не е спорно ,че на дата 03.08.2009 год. титуляра на длъжността се е завърнал на работа,заел е длъжността си и е започнал изпълнение на трудовите си функции. Спорно по делото е законно ли е прекратяването на трудовия договор на ищцата със Заповед № ..../03.08.2009 год. извършено от упълномощения..Съдът намира,че в разглеждания случай няма реално упражняване на работодателстка власт от страна на упълномощеното лице.Трудовия договор между страните е прекратен при общите основания за прекратяване на трудовия договор , по реда на чл.325,т.5 КТ – със завръщането на замествания на работа.При общите основания за прекратяване на трудовия договор и в конкретния случай ,работодателят е лишен от възможност да преценява как да прекрати трудово договорната връзка със заместващия.По този въпрос страните са постигнали съгласуваност на волите още при сключване на договора. – чл.68,ал.1,т.3 КТ.Този договор е срочен с тази особеност,че срокът се определя от продължителността на отсъствието на работника и служителя,който се замества.Договорната връзка се прекратява „със завръщане на замествания на работа” и не зависи от волята на работодателя,а само и единствено от замествания работник.С настъпване юридическия факт на връщането на работника на работа ,се прекратява трудовото правоотношение със заместващия.Наведения довод,че заместващия е действал без предоставена работодателска власт и оттам прекратяването на трудовия договор на ищцата е незаконно са неоснователни.В разглеждания случай пределите на упълномощаването пряко произтичат и следват от естеството на обстоятелствата,т.к. основанието на прекратяване на трудовия договор е изтичането на срок,определен от момента на завръщане на замествания.Действията на упълномощения при прекратяване на трудовия договор със заместващия не представляват упражняване на работодателна власт,а имат само констативен характер.Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено не с атакуваната Заповед № ..../2009 год.,а с факта на връщането на замествания работник на работа.Самата заповед е последица от прекратяване на договорната връзка и регистрира само момента на прекратените трудово-доворните отношения с ищцата.На следващо място необходимостта от издаване на заповедта произтича от формалния характер на трудовия договор – изискуемата писмена форма за валидност и оттам необходимостта и обективно настъпилия по силата на закона момент на прекратяване на трудовия договор да се оформи в същата писмена форма.Въззивният съд в настоящия си състав не споделя изводите на първоинстанционния,че при прекратяване на трудовия договор на ищцата упълномощения е действал без представителна власт по изложените съображения.Неправилен е извода на съда и досежно заключението,че при липса на представителна власт на упълномощения издадената заповед предвиждала разпореждане и плащане.Дори да се приеме,че в тази част заповедта е незаконосъобразна,този порок не води до незаконност на уволнението и не влияе върху предмета на спора,визиращ законосъобразността на прекратителното основание на трудовото правоотношение. По изложените съображения въззивната жалба на „В и К С. ”Е. –С. се явява основателна и подлежи на уважаване Решението на първоинстанционния съд се явява неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и като такова следва да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго по същността на спора,отхвърлящо исковите претенции. Въззивната жалба на ищцата,в частта,в която се претендира осъждане на ответника да й заплати пълния размер на 6-месечното обезщетение поради незаконно уволнение по чл.225,ал.2 КТ се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.. При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника направените във въззивната инстанция разноски в размер на 489,64 лв. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № .... от 21.12.2009 год. по гр.д. № ... по описа за 2009 год. на С. районен съд вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове по чл.344,ал.1 т.1-3 КТ на М. Ж. И. с ЕГН – * от с.О.,общ.С. против „В. И КАНАЛИЗАЦИЯ – С. ” Е. със седалище гр.С.,ул.”Х.”,№ .....,представлявано от Изп.директор А. Й. Б. като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА М. Ж. И. с ЕГН – * от с.О.,общ.С. да заплати на „В. И КАНАЛИЗАЦИЯ – С. ” Е. разноски в размер на 489,64 лв. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок ,считано от 30.03.2010 год.,от която дата тече срока за обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |