Определение по дело №32/2020 на Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№56/23.01.2020

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 32/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.М.З., чрез процесуален представител адв. Б. против определение № 3692/19.12.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2226/2019г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от жалбоподателката иск.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, оспорвайки изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска й поради липса на предпоставката по чл.439 ал.2 ГПК. Счита, че постановеното решение по предявения срещу нея и ответницата отрицателен установителен иск за собственост досежно възложения с решението по делбата в неин дял апартамент № 80 съставлява нов факт, обуславящ правния й интерес да оспорва дължимостта на сумите, които е осъдена да заплати за уравнение дела на ответницата вр. този апартамент, както и присъдените от делбения съд разноски за него по въззивното обжалване.  Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 ГПК препис от жалбата не е изпращан на ответната страна. 

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбопадателката Н.З. против К.В.З. иск за премане за установено, че първата не й дължи заплащане на сумите от 29 916.25 лева и 4 164.86 лева, представляващи част от суми, присъдени с решение № 1079/15.07.2018г. по в.гр.д. № 2361/2017г. на ОС – Варна, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изп.д. № 20197170400657 на ЧСИ с рег. № 717.

Фактическите основания, въведени в исковата молба се, че с влязло в сила на 04.07.2019г. решение № 1079/15.07.2018г. по в.гр.д. № 2361/2017г. на ОС – Варна е извършена делба на недвижими имоти, като апартамент № 80, находящ се в гр.Варна, ул.“Дрин“ № 10 и апартамент № 7, находящ се в гр.Варна, жк „Бриз“ са поставени в дял на жалбоподателката, а подробно описан гараж № 6 е възложен в дял на ответницата К.З.. Със същото решение съделителката Н.З. е осъдена да заплати на ответницата суми за уравнение на дяловете в размер на 36 561.44 лева /съгласно извършената по реда на чл.247 ГПК с решения от 31.10.2018г. и 27.08.2019г. поправка/, както и разноски /заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение/, направени от ответницата във въззивното производство. Изложени са твърдения, че още преди предявяване на иска за делба, по който е било образувано гр.д. № 5302/2014г. по описа на Районен съд – Варна, жалбоподателката, легитимирайки се като изключителен собственик на апартамент № 80 въз основа на завещание от наследодателя им се е разпоредила с този имот в полза на Д.А. и Г.М.. Последните са предявили срещу нея и ответницата К.З. отрицателен установителен иск за собственост, по който е образувано гр.д. № 486/2017г. по описа на ОС – Варна. Производството по този иск е приключило с влязло в сила на 18.11.2019г. решение като същият е бил уважен, т.е. правото на собственост на частната жалбоподателка и настоящата ответница е отречено. Твърди, че това решение съставлява нов факт, настъпил след влизане в сила на решението по извършване на делбата и установяващ, че единия от възложените й недвижими имоти /апартамент № 80/ не е бил съсобствен между съделителите. А с оглед на отречените им права на собственост, счита, че този имот не е придобит от нея въз основа на възлагането му в делбеното производство, поради което и за него не дължи суми за уравнение на дяловете. Сочи, че размерът на недължимата сума е 29 916.25 лева. По същата причина счита, че не дължи на ответницата и съответната на имота част от присъдените й разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство по в.гр.д. № 2361/2017г., която част се претендира да е в размер на 4 164.86 лева.

От така изложеното, установено и от представените с исковата молба писмени доказателства е безспорно, че исковата сума съставлява част от съдебно признато вземане в полза на ответницата К.З.. С оглед на това и на основание чл.439 ал.2 ГПК, за да се яви предявеният иск допустим е необходимо оспорването да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

            Настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че постановеното и влязло в сила след приключване на съдебното дирене по в.гр.д. № 2361/2017г. решение по предявения от третите лица-приобретатели отрицателен установителен иск за собственост не съставлява нов факт по см. на чл.439 ал.2 ГПК. Страните в настоящия процес са били ответници по иска за собственост, а не насрещни страни, поради което и силата на пресъдено нещо не се разпростира в отношенията помежду им. Същите са обвързани единствено от мотивите на решението, т.е. от приетите за установени от съда факти, обусловили отричането правата им на собственост върху процесния апартамент № 80. А тези факти са извършеното разпореждане с имота още преди завеждане на иска за делба, респ. за възстановяване запазената част в полза на ответника К.З.. Следователно това обстоятелство е съществувало към момента на допускане и извършване на делбата, поради което също не е нов факт по см. на чл.439 ал.2 ГПК.

Ето защо обжалваното определение за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателката иск следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3692/19.12.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2226/2019г.

 

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.