Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр. Габрово, 08.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на осми
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдия Атанасов гр. д. № 1301 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.
София, чрез пълномощник юрисконсулт Н.С., против В.Б.М. ***.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу нея. Обстоятелството, въз основа, на което е издадена
заповед за изпълнение е подписан на 29 август 2016 г. договор за паричен заем №
2629257, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит между „Изи Асет
Мениджмънт" АД като заемодател и В.Б.М. като заемател. С подписването на
договора заемателят удостоверява, че е получил стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в
общ размер на 1000 лв., а последният усвоява цялата сума веднага след сключване
на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. В
договора страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущия заем на ответника по договор за паричен заем 2381468. Страните са
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното
прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му
изплаща остатъка от заемната сума по договора. Ответницата се е задължила да
ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 1147,4лв., ведно с договорната лихва на 20 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 57.37 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем
ответницата е извършвала плащания в общ размер на 598.00 лв. Към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 729,13 лв. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2629257 от 29
август 2016 г. между страните, ответницата дължи договорна лихва в размер, посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 75,63 лв. за периода
от 12 септември 2016 г. - датата на първата вноска, до 05 юни 2017 г. - датата
на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните
договор ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява
еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се
дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия
момент дължимата неустойка е в размер на 490,84 лв.
Ответницата е трябвало да изплати
целия заем на 05 юни 2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответницата по делото продължава да не изпълнява
задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 64,45 лв. от 06 юни 2017 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 31 януари 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Основанието, на което са подадени
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и настоящата
искова молба, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 01 декември 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по
силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Въз основа на изложеното ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата му дължи следните суми: 729,13 лв. главница; 75,63 лв. договорна
лихва за периода 12 септември 2016 г. до 05 юни 2017 г.; 490,84 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 64,45 лв. от 06 юни 2017 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 31 януари 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Моли ответницата да бъде осъдена да
му заплати и направените направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се моли съда да
уважи предявените искове.
Ответницата се представлява по
делото от назначения й от съда особен представител, адвокат В.Н.. В писмения си
отговор тя заема следното становище: Представеният по делото Договор за паричен
заем от 29.08.16г. не е заверен - подписите на страните по него са нечетливи, а
представената по делото „таблица" /като Приложение № 1 към потвърждение за
извършена цесия/ е празна. Към този момент липсват данни дали
кредитополучателят е усвоил /и/ или погасил претендираната сума. В исковата
молба се претендира заплащането на - 729,13лв главница, договорна лихва
75,63лв, лихва за забава върху непогасената главница - 64,45лв от 6.06.17г -
датата, следваща дена на последната погасителна вноска по подаване на
заявлението - 31.01.18г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от момента на подаване на заявлението до изплащане; неустойка за неизпълнение -490,84лв.
- общо 1360,05лв, съдебни разноски и такива за процесуално представителство –
350 лв.
От обстоятелствената част на ИМ
не може да се изведе как е формиран размера на задължението на ответницата. Не
е ясен размерът на дължимата главница, тъй като било извършено прихващане със
задължение по друг Договор за заем - 860,22лв, а -според т.3.2 - заемодателят
изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор; В ИМ се
признава, че по този договор, ответницата се е задължила да върне заемна сума в
размер на 1147 лв. и е извършила плащания в общ размер 598лв, а признатият
остатък от главницата е 729,13лв / 1147лв - 598 =549лв/.
От Договорът за заем е видно, че
заемната сума е 1000 - хиляда лева; /след прихващането практически са й дадени
140лв/, - чл.2 - но 1000-та лева следва да бъдат върнати на 20 вноски по
57,37лв /чл.2.2/ - чл.2.т.7 - Общата сума, дължима от заемателя , като се
вземат предвид допусканията, посочени в т.8 - 1147,40лв! „Допусканията" в
чл.2. т.8 - годишен процент на разходите на заема - 41,74%! / Срокът на
договора дори не е 1 година, а 10 месеца/ При изчисляване процента на разходите
били взети предвид следните допускания: " договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията
си / какви „разходи" включват тези 2 пункта?/ , съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на
някое от задълженията по настоящия договор."
Но
в чл.4, ал.2 страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението - да
представи обезпечение в срока, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 701,20 лв, която да погасява с всяка от другите погасителни
вноски" - по още 35,06 лв. Какъв е характера на обезпечението - в срок от
три дни от сключване на договора - да представи едно от следните обезпечения -
1. Две физически лица - поръчители, всяко от което да отговаря на следните
условия: да представи бележка от работодателя си, че нетния размер на
осигурителния му доход е в размер над хиляда лева, че работи по безсрочен
трудов договор, че не е заемател или поръчител, няма неплатени осигуровки за
последните 2 години, и т.н., които да подпишат договор за поръчителство; 2.
Банкова гаранция, за сумата по чл. 2, т. 7 /1147,40лв/ с валидност 30 дни след
крайния срок на плащане. Договорът - с описаните по-горе клаузи - безспорно
следва да се счете за изцяло за нищожен, като накърняващ добрите нрави, осн.
чл.26 ЗЗД, и в нарушение на закони, а при условията на евентуалност - като
клаузи от договора, които са неравноправни и следва да не се зачитат.
Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Договорът е бланков, от което
следва, че не съдържа индивидуално уговорени за ответницата клаузи, а ако това
се твърди - в тежест на ищеца е да установи индивидуалната уговореност. При
липса на доказателства в тази насока, следва да се приеме, че липсва
индивидуално договаряне на процесните договорни разпоредби.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1
ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправният
характер на клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената
разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, соючена във вреда на потребителя; 2/ клауза,
която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза,
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на дадена
договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за
които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели
до сключването му, към момента на самото сключване.
Съгласно чл. 92 ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В процесният
случай с клаузата за неустойка по чл.4 от процесния договор за кредит се
обезпечава изпълнението не на основното договорно задължение на ответника -
кредитополучател за погасяване на задължението си по договора, а на едно
допълнително, вторично поето договорно задължение за допълнително обезпечение -
поръчители, което, съгласно 4, 2 от Договора, следва да бъде изпълнено в срок
от 3 дни след падежа, поради което така уговорена - неустойката е в отклонение
от основните й функции, предвидели в чл.92 ал.1 от ЗЗД, което я прави нищожна,
поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и
като такава не е породила правно действие между страните по д/ра, респ. не
съществува вземането на ищеца - цесионер за претендирана неустойка и искът за
установяване съществуването й следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
Визираното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение - поръчители, с
оглед изискванията, на които същите следва да отговарят, и краткия 3 дневен
срок след падежа, в рамките на който следва да бъде предоставено, е е
достатъчна степен обременително за кредитополучателя до степен на невъзможност
да го изпълни в срок, което автоматично води до създаване на предпоставки за
начисляване на предвидената неустойка, в който смисъл клаузата за неустойка не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя и като такава
се явява в противоречие с добрите нрави и нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.
3 от ЗЗД. Неустойката е с характер на санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на не основно, а вторично договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, поради което е в отклонение от функциите й по
чл.92 ал.1 от ЗЗД и като такава нищожна, поради накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД. В процесния договор за кредит е предвидено
неустойката за неизпълнение да е част от текущото задължение на
кредитополучателя, което е в отклонение от обезпечителната и обезщетителната й
функция.
След като в Договора е предвиден
годишен процент на разходите 41,74%, необвързан с посочени реални разходи,
начислен изцяло, въпреки че договорът не е за цяла година и включва уговорка,
че няма да бъдат начислени лихви за забава и неустойки, а такива се
претендират, тази клауза е нищожна, а претенцията за лихви и неустойки - без
основание. Поради изложеното се прави искане съдът да прогласи нищожността на
сочените клаузи от Договор № 262957 от 29.08.16г. и/или да отхвърли предявения
иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание адвокат Н. моли
съда да отхвърли предявените искове по изложените в отговора съображения, като
ги допълва с възражение, че ответницата не е получила лично уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
приложено към исковата молба, а като особен представител тя няма връзка с нея.
Моли съдът да вземе предвид, че предвид тези обстоятелства не е спазен
предвидения в закона ред за уведомяване на длъжника за цедиране на вземането.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
270/2018 г. на РС Габрово, по същото е издадена заповед № 853 от 12.02.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
ответницата да заплати на ищеца сумата 729,13 лв. главница, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 07.02.2018 г.; сумата 75,63 лв.
договорна лихва за периода 12.09.2016 г. – 05.06.2017 г.; сумата 490,84 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата 64,45 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от 06.06.2017 г. до 31.01.2018 г.
Заповедта е връчена на ответницата-длъжник
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
Видно от представеното предложение
за сключване на договор за паричен заем от 29.08.2016 г., ответницата е поискала
да й се предостави заем в размер на 1000,00 лв., платим в брой, който тя да
върне на 20 седмични вноски. Между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и В.М., в качеството на
заемател, е постигнато съгласие за сключване на представения по делото договор за паричен заем № 2629257
от 29.08.2016 г., по силата на който заемодателят се е съгласил да предостави
на ответницата заем в размер на 1000,00 лв., който заемателят да върне за срок
от 40 седмици на договорени дати в периода от 12.09.2016 г до 05.06.2017 г., на
20 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 57,37 лв. Ответницата се е
задължила да върне сума в общ размер на 1 147,40 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 35% и ГПР от 41,74%. В чл. 3 от договора страните са се
споразумели, че със сключването на същия ще се рефинансира текущ заем на
ответницата по договор за паричен заем 2381468, в размер на 860,22 лв. В ал. 2
на същия член от договора страните са направили изрично изявление за прихващане
на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор
заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в предходната алинея,
като задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на
заемателя остатъкът от заемната сума, при което процесният договор има силата
на разписка. В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на
длъжника в български левове. Под договора ответницата е положила подпис и е
изписала трите си имена. Подпис е положен и върху всяка страница от договора.
В чл. 4 от договора ответницата-заемополучател
се е задължила в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния му размер на
осигурителния доход да е над 1 000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудово договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР за период от една година
назад да е със статус не по лош от „Редовен“, като поръчителят подписва договор
за поръчителство. 2. Да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за
сумата по заема със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Неизпълнението на задължението за представяне
на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника, представляваща
неустойка в размер на 701,20 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска
в размер на 35,06 лв.
На основание сключения договор, в
случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лева. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лева. На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лева.
Представен е рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт" АД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД от 30.01.2017 г., по
силата на който първото дружество се задължава да прехвърли на второто, срещу
определена цена, ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи
от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗИ и договори за потребителски кредити
по смисъла на ЗПК, които същото дружество е отпускало на свои клиенти, като
вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор, съставено
на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. Изразено е
съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна
база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната
дата. Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение
има силата и значението на допълнително споразумение към него. Вземанията се
считат прехвърлени от датата на подписване на съответното приложение № 1, като
след прехвърлителят се задължава да представи на купувача писмено потвърждение
за сключената цесия.
С представеното по делото
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“
АД е потвърдило извършеното прехвърляне
на вземания на дружеството-ищец съгласно договор от 30.01.2017 г. Посочено е,
че вземанията, предмет на потвържданието, са индивидуализирани в приложение №
1/01.12.2017 г. Представено е и извлечение от цитираното приложение, в което е
описано вземането спрямо ответницата по процесния договор за паричен заем, като
същото е подробно индивидуализирано чрез номера и датата на договора за
потребителски кредит, имената и ЕГН на ответницата-длъжник, размера на
отпуснатата главница, общия размер на задължението по кредита, остатъкът на
дължимата сума към 01.12.2017 г. и покупната цена на вземането. Приложението е
подписано от представители на двете страни по договора за цесия.
Представено е пълномощно, по
силата на което изпълнителният директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с правата да уведоми от негово
име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за кредит, прехвърлени с рамковия договор за цесия от 30.01.2017
г. между двете дружества и включени в което и да е подписано приложение №1
между страните. Правата се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение
на задължението на упълномощителя по чл. 99 ЗЗД и следва да се тълкуват
разширително в полза на упълномощения.
От приетото по делото заключение
на вещото лице Д.К., изготвило допуснатата съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че по процесния договор за заем от ответницата са извършени
плащания в размер на 598 лв., с които са погасени следните задължения: 270,87
лв. главница, 71,77 лв. договорна лихва, 210,36 лв. неустойка на осн. чл. 4 ал.
2 от договора, 45 лв. разходи за събиране на вземане. С оглед на извършените
плащания, остатъкът на задълженията на ответницата, съгласно осчетоводяването
им в «Изи Асет Мениджмънт» АД, е в следния размер: главница – 729,13 лв.; 75,63
лв. - договорна лихва.; 490,84 лв. - неустойката. Размерът на лихвата за
забава, дължима за периода от 06.06.2017 г. до 31.01.2018 г. е в размер на
48,61 лв.
В случай, че изплатената от
ответницата сума се отнесе само до задължението за главница, то размерът на
задълженията е следния: 402,00 лв. главница, 147,40 лв. – договорна лихва,
701,20 лв. – неустойка и 45 лв. начислени разходи за събиране на вземане.
От правна страна, при така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Предявени са следните искове: Иск за установяване на вземане за главница, с
правна квалификация, произтичащо от
неизпълнено задължение по договор за паричен заем, вземането по който е
цедирано на ищеца, с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД; иск за установяване
на вземане за договорна /възнаградителна/ лихва с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД; иск за установяване на вземане за неустойка с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД и иск за установяване на
вземане за мораторна лихва с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
Тъй като за вземанията, предмет
на предявените искове, РС Габрово е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, за
ищеца-заявител е налице правен интерес от предявяването им, което обуславя тяхната
допустимост, а същевременно и исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал.
1 ГПК.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява възникнало валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за паричен заем между ответницата, в
качеството на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател. В
сключения договор страните са се споразумели, че с част от заемната сума се
рефинансира текущ заем на ответницата по друг договор за паричен заем
/№2381468/, като чрез извършеното прихващане се погасява задължението по този
договор в размер на 860,22 лв. Останалата част до пълния размер на отпуснатия
заем от 1000 лв. ответницата е получила в брой, което обстоятелство е
удостоверила с подписа си в договора, служещ и за разписка. Така заемодателят е изпълнил основното си,
произтичащо от договора задължение - да предостави на заемателя уговорената
сума в размер на 1000 лв. Сключеният договор попада
в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на
критериите по чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК.
С получаването на сумата по
кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата и да
заплати дължимата възнаградителна лихв, на 20 равни двуседмични вноски, всяка в
размер на 57,37 лв. всяка или общо да върне сумата 1 147,40 лв. за периода от
12.09.2016 г до 05.06.2017 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35%
и ГПР от 41,74% /всичко 147,40 лв. възнаградителна лихва/.
По отношение на предвидената в
чл. 4 от договора неустойка в размер на 701,20 лв. съдът приема за основателно
направеното от особения представител на ответника възражение за нищожност на
неустоечната клауза, поради противоречието й с добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да
иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Според чл. 4 от процесния договор
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. Затова съдът приема, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщата ѝ обезпечителна функция. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на
неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в
различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя
неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъда обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ,
кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо
обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда
да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави - тъй като не преследва заложените
ѝ функции. При този извод съдът
следва да откаже да зачете правните последици на тази клауза, като приеме, че
тя не е годна да породи задължение за заплащане на неустойка.
Предвид извода за нищожност на
договорната клауза за неустойка по чл. 4 от процесния договор, съдът счита, че
извършените от ответницата плащания неправилно са отнесени за погасяване на
това задължение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ответницата е извършила плащания в общ размер на 598 лв., от
които 210,36 лв. са отнесени в счетоводството на «Изи Асет Мениджмънт» АД за
погасяване на задължението за неустойка. Предвид недължимостта на неустойката,
по правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД със сумата от 210,36 лв. следва да се погаси
остатъка от дължимата договорна лихва в размер на 75,63 лв. /съгласно
заключението на СТЕ/, с което това задължение следва да приеме за изцяло
погасено чрез плащане и искът за установяването му отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Останалата част от сумата, описана като погасяваща недължимата
неустойка, в размер на 134,73 лв. погасява съответната част от дължимата
главница по процесния договор, с което остатъкът на задължението за главница
възлиза на 594,40 лв. До този размер съдът намира предявения установителен иск
за основателен и доказан, и като такъв ще го уважи, ведно със законната лихва
за забава, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
07.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид неизплатеното задължение
за главница, основателен се явява и предявеният иск за лихва за забава за
периода от 06.06.2017 г. до 31.01.2018 г., върху сумата 594,40 лв. Съдът
изчисли същата с помощта на интернет-базираното приложение на страницата на НАП
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp, като установи, че същата
възлиза на 39.63
лв. Затова предявеният иск ще бъде уважен до този размер, а за горницата на тази сума ще бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На следващо място и с оглед
възражението на особения представител на ответника, съдът следва да обсъди наличието
на валидно уведомяване на длъжника-ответник за сключения между ищеца и
кредитора по процесния договор за кредит договор за цесия. Съдът приема, че по
делото безспорно се установи извършеното прехвърляне на вземанията на «Изи Асет
мениджмънт» АД спрямо ответницата на ищцовото дружество, настъпило по силата на
представения рамков договор от 30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.12.2017 г.
към него. В представеното извлечение от цитираното приложение е
индивидуализирано вземането спрямо ответницата по процесния договор за паричен
заем. За извършеното по силата на договора за цесия прехвърляне на вземания
„Изи Асет Мениджмънт” АД е издал потвърждение на ищеца. Следователно, ищецът
установи по несъмнен начин, че по силата на договора за продажба на вземания,
ведно с цитираното приложение към него, той е титуляр на тези вземания срещу
ответника, за които съдът по-горе прие, че са установени по основание и размер, а именно – за главница
и мораторна лихва.
По-нататък, съдът приема, че
извършеното с пълномощното, издадено от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД
упълномощаване на ищеца да уведоми от негово име длъжниците по вземанията на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с
рамковия договор за цесия, е напълно валиден и допустим метод за уведомяване по
смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като няма законово изискване подписът на
упълномощителя да е нотариално заверен, а автентичността на документа не беше
оспорена от ответника. Към исковата молба е приложено уведомително писмо до
ответницата, с което ищецът я уведомява за извършената цесия. Няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено чрез връчване на преписа от
исковата молба, към която са приложени цитираното уведомително писмо, договора
за цесия с приложението към него, потвърждението и пълномощното от цесионера.
Тези факти са от значение за спорното право и следва да се съобразят като факт,
настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. В случая те са връчени
на особения представител на ответницата, но преди това са изчерпани
възможностите за лично връчване на съдебните книжа, като на постоянния и
настоящия адрес на ответницата са залепени уведомления по чл. 47 ал. 1 от ГПК и
в двуседмичен срок никой не се явил в канцеларията на съда да ги получи. Ето
защо книжата, сред които и уведомлението за цесия, се считат връчени съгласно
разпоредбата на чл. 47 ал. 5 от ГПК. При това положение, налице е изходящо от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, което съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД и с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право,
то по силата на чл. 36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено
чрез пълномощник. Настоящият състав счита, че с горните действия не са осуетени
целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице,
което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са
въведени твърдения да е предложено пълно изпълнение на стария кредитор.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като страната - ищец е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК.
Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в
чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да се определи на 100 лв.
за заповедното и 150 лева за исковото производство. Така сторените в
заповедното производство разноски са в размер на 27,20 лв. за държавна такса и
100 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. От тях, съразмерно на частта от
вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство в общ размер
от 634,03 лв., ответницата дължи сумата 25,00 лв. –
д.т. и 46,62 лв. – юрисконсултско
възнаграждение или общо 80,38 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 122,80 лв., 200 лв. - внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице, 165 лв. – възнаграждение за особен представител и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 150 лв. Предвид уважаването на два от
предявените искове, съдът ще осъди ответницата да заплати на ищеца внесените за тях суми за държавни такси в размер общо
на 100 лв. /по 50 лв. за всеки иск/. Съразмерно уважената част от исковете, ответницата
ще бъде осъдена да заплати на ищеца останалите разноски в общ размер на 240,08 лв. или всичко разноски в
исковото производство в размер на 340,08 лв.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че В.Б.М., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. “Васил Левски” № 114, ет. Мецанин, представлявано
от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, с пълномощник
юрисконсулт Н.С., сумата 594,40 лв. /петстотин деветдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/ главница по договор за паричен заем №2629257 от
29.08.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В.Б.М., вземанията по
който са цедирани на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр.
София, ведно със законната лихва от 07.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 853 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 270/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 729,13 лв., като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено, че В.Б.М., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. “Васил Левски” № 114, ет. Мецанин, представлявано
от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, с пълномощник
юрисконсулт Н.С., сумата 39,63 лв. /тридесет и девет лева и шестдесет и три
стотинки/ мораторна лихва за периода от 06.06.2017 г. до 31.01.2018 г.
върху непогасената главница по договор за паричен заем №2629257 от 29.08.2016
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В.Б.М., вземанията по който са
цедирани на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 853 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 270/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 64,45 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Васил Левски” №
114, ет. Мецанин, представлявано от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев, с пълномощник юрисконсулт Н.С., иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД, за
признаване на установено по отношение на В.Б.М., ЕГН:**********, с адрес ***,
съществуването на вземане на ищеца за сумата 75,63 лв. /седемдесет и пет
лева и шестдесет и три стотинки/ договорна лихва за периода 12.09.2016 г.
– 05.06.2017 г. по договор за паричен
заем №2629257 от 29.08.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В.Б.М.,
вземанията по който са цедирани на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 853 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 270/2018 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Васил Левски” №
114, ет. Мецанин, представлявано от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев, с пълномощник юрисконсулт Н.С., иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД, за
признаване на установено по отношение на В.Б.М., ЕГН:**********, с адрес ***,
съществуването на вземане на ищеца за сумата 490,84 лв. /четиристотин и деветдесет лева и осемдесет и четири
стотинки/ неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4 от договор за
паричен заем №2629257 от 29.08.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и В.Б.М., вземанията по който са цедирани на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 853 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 270/2018 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН:**********,
с адрес ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. “Васил Левски” № 114, ет. Мецанин, представлявано
от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, направените разноски по
настоящото производство в общ размер на 340,08 лв. /триста и четиридесет лева и осем стотинки/, както и
сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 270/2018 г. по
описа на Районен съд – Габрово в общ размер на 80,38 лв. /осемдесет
лева и тридесет и осем стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: