РЕШЕНИЕ
Номер 116 25 .02. Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав
На единадесети февруари, 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Боряна Козова
като разгледа докладваното от Съдията търговско дело
номер 178 по описа за 2019 година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 226,
ал.1 от КЗ /отм./
Д.И.Д. твърди,
че е брат на И.И.Д.и че същата е починала на
10.09.2014 г. в следствие на настъпило ПТП
на път ПП -I-6 км. 303+900 поради спукване на
предна лява гума на товарен автомобил
„Мерцедес“ с рег. № СТ 1851 СМ, управляван от Б.Г.И., при което товарният
автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е сблъскал с лек
автомобил „ВАЗ 2101 с рег. № РВ 5504 СС , управляван от Б.И.Д., в който
автомобил на предната седалка е пътувала Д., която поради сблъсъка и запалване
на автомобила е починала на мястото на
катастрофата. Ищецът твърди, че за товарния автомобил причинил катастрофата е
налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователното дружество – ответник и тази застраховка е била валидна за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
Ищецът
твърди, че е понесъл много тежко смъртта на сестра си, с която е бил в изключително близки
отношения, като в тази насока излага подробни обстоятелства в исковата молба. Установява,
че двамата със сестра си живеели винаги при родителите си и били много задружно
семейство, с изключение на времето за
завършване на висшето им образование. Твърди, че двамата нямат
граждански брак, като след смъртта на баща им през 2012г. са останали да живеят
в бащината си къща с майка си, която имала много здравословни проблеми. През
целия им живот Д. и И. били силно привързани един към друг, като винаги са си
помагали при нужда и били много сплотени. Ищецът установява, че много тежко
понесъл смъртта на сестра си, поел грижите за погребението, изградил й
паметник, грижи се за гроба и болната си майка. Липсата на сестрата се сочи
като много факт довел до тежки емоционални преживявания. Братът изпитвал
постоянна липса, като няма други близки освен майка си, което му тежало
непрекъснато. Починалата освен това била много ценен помощник при обгрижването на болната им майка. Сочи още и
обстоятелството, че се е обърнал към ответника с молба от 22.10.2018 г. за
определяне и заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
смъртта на сестра му, но с писмо от 29.10.2018 г. ответникът е отказал да
удовлетвори неговите претенции.
При тези
твърдения, ищецът е поискал да бъде постановено съдебно решение, с което да му
бъде присъдена сумата от 50 000 лв., като искът е предявен като частичен
от общата сума от 100 000 лв. за неимуществените вреди, които са му причинени
от смъртта на неговата сестра, причинена при описаното в исковата молба
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА с ЕИК ********* е депозирала в срок отговор на исковата молба, с
която оспорва изцяло предявения частичен иск. Заявява, че ищецът не попада в
кръга на лицата, които по изключение следва да бъдат обезщетени. Твърди, че не
са налице обстоятелствата визирани в ТР № 1/2016г. на ВКС, които да обосноват
изключение, като счита, че житейската връзка между ищеца и починалата му сестра
не може да се определи като особено близка, което да обоснове присъждането на
обезщетение. Твърди се от ответника, че братът и сестрата отдавна са поели по
различни житейски пътища, като са завършили поотделно и далеч един от друг
висше образование, като починалата била на път да създаде свое собствено
семейство. И двамата са създали нови отделни връзки, отдалечили са се един от
друг, като се твърди, че отношенията им са останали на заден план. Грижата за
болен родител също не може да обоснове наличието на изключителни обстоятелства
по смисъла на цитираното ТР. Също така се оспорва предявената претенция и по
размер. Заявява също така, че оспорва и пряката причинно-следствена връзка
между настъпилото пътно-транспортно произшествие и леталния изход на И.Д..
Твърди се, че смъртта е настъпила от пожар, същият не е следствие на спуканата
гума, а поради възпламеняване на газовата уредба находяща
се в лекия автомобил. Счита, че размерът на обезщетението не може и не следва
да е по-висок от 5000 лв., позовавайки се в тази връзка на разпоредбата на чл.
493а, ал. 2 от Кодекса за застраховането и пар. 96 от
ЗИДКЗ.
Пловдивски Окръжен Съд, ХІХ
гр.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.226, ал.1 от КЗ /отм/. Според тази
новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието
на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 223 от КЗ.
По делото не са
налице данни за наличие на присъда или решение на наказателния съд относно делинквента. Това определя, че следва да се изведат
елементите от изискуемия фактически състав при съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства. Представени са по делото многобройни писмени
доказателства, включително протокол за настъпилото ПТП. Последният не е
документ, който да има материална доказателствена
сила относно изводите в него, при което констатациите в нега да са задължителни
за настоящия съд. Съдържанието на останалия събран по делото доказателствен материал, анализиран в контекста на
протокола за ПТП, обаче може да обоснове извод, че процесното
ПТП е настъпило при посочените по делото обстоятелства. Освен представените от
ищеца писмени доказателства са изслушани по делото една САТЕ, както и СМЕ.
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства несъмнено се установява наличието на посочените в
исковата молба обстоятелства, като се изяснява, че лицето Б.Г.И.
управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № СТ 1851 СМ ПТП на път ПП -I-6 км.
303+900. Товарният автомобил поради спукване на предна лява гума е навлязъл в лентата за насрещно движение и
се е сблъскал с лек автомобил „ВАЗ 2101 с рег. № РВ 5504 СС, управляван от Б.И.Д.,
в който автомобил на предната седалка е пътувала Д., която поради сблъсъка и
запалване на автомобила е починала на
мястото на катастрофата. Тези изводи се правят въз основа на изобилния писмен доказателствен материал, прокурорско постановление и
приетата по делото САТЕ. Принципно и липсват възражения от ответника по
механизма настъпилото ПТП.
Особеното в настоящия случай е
обстоятелството, че действията на водача товарния автомобил не могат да бъдат
квалифицирани като противоправни, тъй като очевидно
настъпването на ПТП е пряка последица от свойствата на самата вещ, а именно
товарния автомобил. Именно поради липсата на вина у Б.И.Д. е постановено и приложеното прокурорско
постановление, с което се прекратява наказателното производство. Установено от
експерта по приетата по делото САТЕ е, че в резултат на разрушаване
конструкцията на предна лява гума в движение се е променила траекторията на
движение на товарния автомобил и същият е навлязъл в насрещното платно, като
водачът Д.е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати ПТП. По делото няма данни гумата
да е била износена, като освен това няма и твърдения на страните в тази
посока, за да се приеме евентуално някаква вина на водача. Ето защо и следва да
се приеме, че спукването е било вследствие качествата на самата вещ. Поради
това в случая е налице безвиновна отговорност, която
следва да се поеме от застрахователя на основание чл.50 от ЗЗД. Рискът при застраховката
"Гражданска отговорност"
включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно и противоправно
деяние в нейния стриктен смисъл чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Рискът може да
бъде свързан не само с личното
виновно деяние на застрахования, но и при вреди,
причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на
които той е възложил изпълнение на определена работа,
или в качеството си на собственик
на вещ, отговарящ
за вредите причинени от нея
на трети лица - чл. 46, ал.
2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
По делото, съобразно съдържанието
на протокола за ПТП, е установено
водачът на товарния автомобил да е негов собственик, но принципно дори и да
беше ползвател това нямаше да се отрази на отговорността на застрахователя. Гражданска отговорност за вреди, причинени на трети лица
по време на движение и работа
с МПС, на основание чл. 45 и чл. 50 ЗЗД, могат да носят,
както собствениците, така и техните водачите. Сключената застраховка е срещу деликтната отговорност на застрахования, която безспорно е налице за собственика
на колата. Застрахователният риск в случая включва и опасността в тежест на застрахования да възникне отговорност
не само в качеството му на
собственик на застрахованото МПС, но и от виновно причинените
действия от неговия ползвател. /в този смисъл Решение
№ 61 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 495/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 15 от 1.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 279/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 522 от 20.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 274/2008 г., I т. о./
Наред с това съдът установява по
делото, че и другите правно релевантните факти, които следва да бъдат
кумулативно изявени са налице, а именно, настъпила е вреда в патримониума на ищеца, а съществува и несъмнена причинно
следствена връзка между техническото състояние на товарния автомобил и
причиненото ПТП, при което е починала сестрата на ищеца, като това е
обединяващия елемент завършващ фактическия състав. Съдът приема за недоказано
възражението направено от ответника, че не е налице тази връзка, тъй като е
налице летален изход вследствие на пожара причинен от газовата уредба на лекия
автомобил, а не е налице настъпила смърт пряко от възникналия сблъсък. Това
становище на застрахователя се опровергава от съдържанието на приетата по
делото СМЕ, която съдът изцяло кредитира. От нея несъмнено се установява, че
всички травматични увреждания са прижизнени. Смъртта
на Д. е настъпила в резултат на пламъково изгаряне на
тялото, но това е на фона на тежки травматични увреждания, които сами по себе си също биха довели до смърт и без термична травма,
която се е развила по – бързо.
Между страните е безспорно прието
с протоколно определение на съда наличието на валидно правоотношение с ответния
застраховател по сключен договор за
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ относно товарния автомобил.
При наличието на така изложените
факти следва да бъде установено по делото дали ищецът има активна материално
правна легитимация да претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на сестра му.
С ТР № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се
прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума
на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления
№ 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по
отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и
сестри.
В мотивите на ТР е разяснено, че
най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска
връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не
може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо
и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на
близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и
чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред
закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди
(наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците
е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Действително с това ТР
се изостави досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на
обезщетение за неимуществени вреди. С него обаче не се дава неограничена
възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на
всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на ТР е изрично
поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните.
Това изключение налага тези случаи - за разлика от обичайните житейски
ситуации, ищецът да е най – близкия или сред най – близките на починалия, а не
примерно съпругата, низходящите или възходящите му.
В случая, с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че ищецът е установил наличието на връзка с
починалия отличаваща се от обичайните отношения между брат и сестра. От
показанията на разпитания свидетел З.А., които съдът изцяло кредитира поради
липсата на някакви данни за пристрастие, се установява, че действително връзката между
брата и сестрата би могла да се квалифицира, като изключителна по своя
характер. Това е така, тъй като починалата и ищеца не са имали свои семейства и
винаги са живеели в едно домакинство заедно с родителите си до 2012г., когато е
починал бащата, а оттогава само с майката. Разделяли са се само през периода на
висшето си образование. Независимо, че от показанията се установява, че и
двамата са си имали други партньори към момента на инцидента обстоятелството,
че не са имали бракове и са живеели до смъртта на И.в едно домакинство
обосновава извод, че същите са развили емоционална връзка над обичайната за
отношенията между брат и сестра. Поради това съдът приема, че ищецът е активно
материално правно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра си.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и
е част от неговия психо- емоционален статус, който
няма как да бъде обективно фиксиран.
В посока установяване на това как
травмата е повлияла на ищеца е разпитан един свидетел. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на
това обезщетение. Това предполага отчитане не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не
само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо
– емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/.
При
определяне размера на търсеното обезщетение съдът следва да съобрази, че
ответникът е направил възражение за приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1
от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/. Тази разпоредба предвижда, че до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
/ разширения кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като е придадено
обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след
21.06.2018 г.
Съдът
намира, че посочената разпоредба на § 96
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по
настоящото дело, тъй като исковата молба е от 08.03.2019 година. Тази
разпоредба има отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното
поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година. Застраховката
„Гражданска отговорност“ за
автомобила, с който е причинено процесното ПТП
е с валидност от 01.01.2014г. до 31.12.2014 година,
т.е. става дума за застрахователен договор, чийто начален и краен срок е при
действието на отменения КЗ. Нещо повече,
дори по заварени от новия КЗ застрахователни договори,
сключени преди влизането му в сила,
съгласно § 22 от ПЗР на КЗ / в
сила от 01.01.2016 година/, се прилага част Четвърта
от отменения КЗ / отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните
договорят друго след влизане в сила на новия КЗ. По тези съображения съдът намира, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение по
настоящото дело са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм./.
Лимитите
на застрахователна отговорност по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, определени по чл. 266 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР на КЗ
/отм./ са 1 000 000 лева при
едно пострадало лице и 5 000 000 лева при две и
повече пострадали лица, а след 11.06.2012 година – 2 000 000
лева за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000
лева за всяко събитие при две и повече пострадали лица. Тези лимити
представляват обективен критерий за социално-икономическите условия в страната
и следва да бъдат съобразявани при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Дори
обаче да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.
101 от 2018 г./ е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г.,
включително за тези, за които се прилага част четвърта от отменения КЗ,
настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в нея максимален
размер на обезщетението. В член 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година
относно застраховката „Гражданска отговорност“
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000
евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите.
Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф
2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ /
отм./ и чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото обаче в цитираните директиви не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018
година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните
отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този
принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да
не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно;
съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни
и точни и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими
на държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията
или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които
надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица. Уредбата
на лимитите на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени
изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на
частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и според съда те по изключение имат пряко действие. По тази
причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
Този
извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО
от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12 / Vitālijs
Drozdovs срещу Baltikums
AAS/, което е задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК,
уреждаща действието на решението по преюдициално
запитване. Предмет на цитираното дело на
Съда на ЕО е преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Латвия. Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват
в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По
изложените съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата следва да
бъде определено не в границите,
установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост съобразно принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото положение в страната и
нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на
настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
В случая съдът, при определяне на
размера на обезщетението по реда на чл.52 от ЗЗД, отчита факта, че сестрата и
брата са живеели цял живот в едно домакинство и са нямали свои семейства. Фактът,
че са налице изключителни отношения между тях, обосноваващи отговорността на
застрахователя, обаче не може да бъде третирано, като обстоятелство, което
поставя болките и страданията на ищеца от загубата на сестра му наравно с
интензитета на неимуществените вреди настъпващи при смърт на дете или възходящ.
Действително прочита на ТР цитирано по – горе може да обоснове алюзии, че
изключителността на отношенията поставя на равна нога, в случая сестрата, с
останалите най- близки сродници на ищеца. И това ще
бъде вярно относно възможността преживелият брат да търси обезщетение,
респективно за застрахователя се поражда задължение да репарира настъпилите
вреди. Относно размера на обезщетението съдът обаче не счита, че ТР и закона обосновава
равно третиране на сестрата, наравно с роднините от най- близкия кръг. Т.е. в
случая следва да се отчита, че връзката брат- сестра не може да бъде
автоматично приравнявана на връзката родител –дете, за да се приеме, че
размерът на обезщетението следва да бъде аналогичен на присъжданите суми при
настъпване на смърт на пряк възходящ или низходящ. В случая се касае за т.н.
„хоризонтална връзка“ между сродници от една
наследствена линия, а именно брат и сестра, като освен това се установява по
делото, че двамата имат други партньори, независимо, че не живеят с тях и
нямата брак. Съдът намира, че това обстоятелство следва да бъде отчитано, тъй
като очевидно сестрата не е единствената жена в живота на ищеца, като същият
има и майка, както и приятелка. Т.е. при така сложилото се статукво не може да
се обоснове теза, че размерът на обезщетението може да бъде в размерите, които
са посочени от ищеца. Наред с това съдът намира, че не случайно принципното
положение е да се присъждат обезщетения между преки сродници
във „вертикална връзка“. Обичайният български психологически модел определя, че
болките и страданията от смъртта на родители или дете са най- интензивни, като
привързаността между братя и сестри, която да обоснове нужда от репарация на
вредите е по – скоро изключение. Дори и да е налице такова настоящият състав на
съда не намира, че неимуществените вреди за брата са съизмерими с неимуществени
вреди например на преживялата майка. Поради всичко изложено съдът намира, че
паричният еквивалент на преживените от ищеца болки и страдания от смъртта на
сестра му е в рамките на сумата от 18 000 лева, до който размер следва да
бъде уважена претенцията.
При този изход от спора следва
направените в хода на делото разноски да се понесат от страните по
съразмерност. Ищецът е направил разноски за производството общо 2400 лева, като
следва ответникът да му заплати сумата от 864 лева съобразно уважената част от
иска. Ответникът е направил разходи в размер на 600 лева, като ищецът следва да
му заплати сумата от 384 лева съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Т. Александров № 18 да заплати на осн.
чл.226 КЗ /отм/ на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата
от 18 000 /осемнадесет хиляди / лева представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му И.И.Д., която е
починала на 10.09.2014 г. в следствие на настъпило ПТП на път ПП -I-6 км. 303+900 поради спукване на предна лява
гума на товарен автомобил „Мерцедес“ с
рег. № СТ 1851 СМ, управляван от Б.Г.И., при което товарният автомобил е
навлязъл в лентата за насрещно движение и се е сблъскал с лек автомобил „ВАЗ
2101 с рег. № РВ 5504 СС , управляван от Б.И.Д., в който автомобил на предната
седалка е пътувала Д., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано
от 08.03.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди до пълния му претендиран
размер от 50 000 лева, като искът е предявен като частичен от общата сума
от 100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Т. Александров № 18
да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 864 лева направни деловодни разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Т. Александров № 18 сумата от 384 лева направени разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :