ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Първо гражданско
отделение, 30 състав
На 13.08.
Година 2020
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
като разгледа гражданско
дело номер №16126 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.В.В. е предявил иск за
прогласяване нищожността на анекс № 3 към договор за банков кредит Продукт
„Бизнес ревовираща линия – плюс“ №Д0685,
сключен на 14.11.2007г. в гр. Монтана между ответника „Ю.Б.“ АД /тогава с
наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ и „Ю.“ ООД, предсталвявано от управителя Г.В.. С
процесния анекс № 3, сключен на 12.10.2011г. страните са предоговорили
условията по договора с оглед временните затруднения на кредитополучателя за
погасяване на вноските по кредита, като управителят Г.В. – като физическо лице,
както и Д.А.В., са встъпили в задълженията на кредитополучателя като
съдлъжници.
Ищецът поддържа, че процесният
анекс №3 е нищожен поради противоречие с посочени от него разпоредби на Закона
за потребителския кредит и чл.294 ТЗ. Твърди, че в нарушение императивните
разпоредби на закона финансовото му положение било влошено, без служителите на
баката да проверят платежоспособността му и наличието на доходи, както и са
начислили лихва върху лихва.
В отговора на искова молба
ответникът „Ю.Б.“ АД е изложил, че още през 2018г. се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
кредитополучателите по процесния договор за кредит. Всички те са подали
възражения в срока по ГПК / преди датата на депозиране на исковата молба по
настоящото дело/, при което банката е подала установителен иск по чл.422 от ГПК, по който е образувано производство по т. д. №9/2020г. по описа на ОС –
Монтана. В писмения си отговор по това дело, Г.В. е заявил възражение за
нищожност на процесния анекс №3 на същите основания, заявени и по настоящото
дело. Ето защо, считат, че искът, по който е образувано делото пред СГС, е
недопустим.
Във връзка с горното, СГС е
извършил служебна справка за предмета и страните на образуваното дело пред ОС –
Монтана. От същата се установява, че делото е образувано на 14.01.2020г. по
искова молба от „Ю.Б.“ АД срещу „Ю.“ ООД, Г. и Д.В., с пр. осн. чл.415, ал.1
във вр. с чл.422, вр. с чл.365, т.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като в подадения от
ответника В. писмен отговор, същият е отправил до съда искане да бъде
прогласена нищожността на анекс №3 към договор №Д0685, т.к. последният е
утежнил финансовото положение на длъжника в противоречие с разпоредбите на
чл.294 ТЗ, чл.16 и чл.21, ал.2 ЗПК.
След дадени от съда указания,
ищецът е заявил, че има правен интерес от воденето на настоящия процес, тъй
като в производството пред ОС – Монтана, което се явява продължение на
заповедното производство срещу него, той е в позицията на ответник и не е
предявявал насрещен иск за прогласяване нищожността на процесния анекс. Счита,
че различната му позиция в настоящото производство ще му позволи да защити своите
права срещу ответника, чрез събирането на нови доказателства за нищожността на
процесния анекс. Излага, че позицията на ответник по делото пред ОС – Монтана
ограничава правата му на защита. След като в анекс №3 е бил посочен като
съдлъжник, а не само като управител на търговското дружество – кредитополучател,
това обуславя правния му интерес да води отделен процес за прогласяване
нищожността на този анекс в собствено качество.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, намира следното:
Ищецът няма правен интерес от
воденето на настоящото дело. От значение за него, в качеството му на съдлъжник
по горепосочения договор за кредит, срещу когото банката се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е да бъде проверено от
съда дали източникът на неговите задължения – въпросният анекс №3, с който
ищецът е встъпил в кредитното правоотношение, е валиден и съответно е породил
за него претендираните от банката задължения или не. Спорът между страните за
нищожността на процесния анекс поради противоречието му със закона, е един и
същ, без значение коя от страните го е повдигнала пред съда – банката, с
твърдението, че правоотношението е валидно, или кредитополучателят с
твърдението, че не е, т.к. източникът му е нищожен анекс. В рамките на спора,
висящ пред ОС – Монтана, при така наведените от В. твърдения и искания, съдът
ще следва да провери валидността на процесния анекс №3 и наличието или липсата
на твърдяното противоречие със закона, доколкото именно от него произтичат
правата, предмет на предявения установителен иск. Ето защо, воденето на отделен
процес със същия предмет е изцяло лишено от правен интерес. Фактите, от които
ищецът извежда твърденията си за нищожност, изцяло съвпадат в изложените в
писмения отговор, депозиран по делото в ОС – Монтана. Именно там - в процесът,
образуван като продължение на заповедното производство – следва да бъде
извършена проверката за съществуването на вземането, предмет на заповедта за
изпълнение, какъвто е замисълът на цялостната уредба на заповедното
производство в ГПК. Ето защо, съдът намира, че разглеждането на спора за
валидността на анекс №3, от който банката черпи правата си, в отделно
производство, е лишено от правен интерес и противоречи на замисъла на
законодателя при уреждането на заповедното производство и последващото го
съдебно производство за проверка съществуването на вземането. Да се приеме
обратното, противоречи и на правната логика, и принципите за процесуална
икономия.
Съдът не споделя и схващането на ищеца, че положението му
по настощото дело му предоставя възможности да защити правата си в по-пълен
обем, отколкото положението на ответник. В тежест на ищеца по настоящото дело ще е да
докаже фактите, от които извежда твърденията си за нищожност на процесния
анекс. В тежест на ответника по делото, висящо пред ОС – Монтана, ще е да
докаже същите факти, на които основава възражението си за нищожност. Това е
така, защото спорът обективно е между същите страни и на същото основание, като
процесуалното положение зависи единствено от това коя от страните по спора го е
отнесла пред съда. Последното обаче не може да ограничава правото на всяка
страна да защити в пълнота интересите си, нито пък облекчава по някакъв начин
положението й по отношение на доказването, доколкото в тежест на всяка от
страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни последици, без
значение дали става въпрос за ищеца или ответника.
Ето защо, съдът намира, че
ищецът няма правен интерес от воденето на настоящото дело, поради което
исковата молба следва да бъде върната на осн. чл.130 от ГПК и производството по
делото - прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх.
№153126/10.12.2019г., по която е образувано гр. дело № 16126 по описа за 2019г.
на СГС, I
ГО, 30 с-в и прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред САС в 1 – седмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: