Номер 209729.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502866 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от С. Д. Д. , ЕГН **********, чрез
адв. Г. срещу определение № 2309 от 03.06.2020г., по в.ч.гр.д. №
20201200500473, по описа на Окръжен съд град Благоевград, с което е
оставена без разглеждане частната му жалба срещу оставянето без уважение
на възражението му за включване в делбената маса на други съсобствени
движими вещи по чл. 342 ГПК в производството по съдебна делба по гр.д. №
20191210102055, по описа на Районен съд град Благоевград.
Частният жалбоподател – С. Д. Д. твърди, че процесното определение
било произнесено извън предмета на спора, а по същество било неправилно и
необосновано. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
същество на направеното възражение, а не по неговата допустимост, което
преграждало събирането на доказателства във връзка с него. Твърди, че съдът
трябвало да се произнесе с решение по същество на делото, а не с
определение, което било недопустимо. Счита, че неприемането за
разглеждане на възражението по чл. 342 ГПК било преграждащо процесуално
действие, поради което подлежало на обжалване, доколкото ответникът
изначално бил лишен от възможността да ползва изрично предвидена
процесуална възможност по предявен срещу него иск. На следващо място
твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд нямало
никакви мотиви, което било пречка за проверка на неговата процесуална
1
негодност, което водело до необходимост от служебна преценка за
допустимост и валидност. На последно място твърди, че окръжният съд се е
произнесъл прибързано като е присъдил разноски на ищцовата страна за
частното въззивно производство. Моли САС съд да отмени обжалваното
определение. Не претендира разноски за производството пред САС.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна/ищецът – С. Г.
Д., която е подала в срок отговор, чрез адв. Ю.. Излага правни доводи по
всяко едно от твърденият в частната жалба, които ще бъдат разгледани при
обсъждане твърденията на частния жалбоподател. Моли САС да потвърди
обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за производството пред САС.
Частната възивна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна, като съображенията за това се следните:
Законосъобразни и правилни са изводите на Окръжния съд, че частната
жалба е недопустима, защото определението на първоинстанционния съд не
подлежи на обжалване, защото не попада в нито една от хипотезите на чл.
274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – не е преграждащо и не е предвидено в закона, че
подлежи на самостоятелно обжалване.
Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС: решение №
124/09.06.2015г., по гр.д. № 620/2015г. на ВКС, първо гр.о., решение №
196/21.12.2017г., по гр.д. № 774/2017г. на ВКС, първо гр.о. и решение №
51/02.06.2016г., по гр.д. № 68/2016г. на ВКС, първо гр.о. са неотносими към
процесната хипотеза. Те разглеждат хипотези на своевременно направени
възражения по чл. 342 ГПК, а не допустимостта на обжалване на определение,
с което се оставя без уважение такова възражение.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното
определение е преграждащо, защото разпоредбата на чл. 342 ГПК указва
срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните
спорове между съделителите, но не изключва възможността ищецът да
предяви иск за защита на правата си по общия исков ред докато е висящо
производството по допускане на делбата. В този смисъл е трайно
2
установената и непротиворечива съдебна практика, че споровете между
съсобствениците във връзка с техни общи вещи и права могат да бъдат
предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или в
производство за съдебна делба – решение № 120/13.06.2014г., по гр.д. №
6714/2013г. на ВКС, І г.о., определение № 16/08.01.2015г., по ч.гр.д. №
5994/14 г. на ВКС, ІV г.о. и много други.
Ирелевантно за това производство е твърдението на частния
жалбоподател, че обжалваното определение на първоинстанционния съд
нямало никакви мотиви, което било пречка за проверка на неговата
процесуална негодност, защото това е въпрос по същество на частната жалба,
а не по нейната допустимост.
По същите съображения са ирелевантни и твърденията, че била
необходима служебна преценка за допустимост и валидност, която
въззивният съд извършва само по допустима жалба срещу определение, което
подлежи на обжалване.
Неоснователно е и твърдението на частния жалбоподател, че окръжният
съд се е произнесъл прибързано като е присъдил разноски на ищцовата страна
за частното въззивно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съдът присъжда разноски във всеки акт приключващ производството в
съответната инстанция.
Частният въззиваем претендира разноски в общ размер на 250 лева,
съобразно списък по чл. 80 ГПК и е представил доказателства, че
претендираното адв. възнаграждение е реално платено по банков път,
съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 1 от ТР № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС. Следователно частният въззивник следва да бъде осъден да
заплати направените разноски от частния въззиваем за производството пред
САС.
Водим от горното, Софийският Апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2309 от 03.06.2020г., по в.ч.гр.д. №
20201200500473, по описа на Окръжен съд град Благоевград.
ОСЪЖДА С. Д. Д. , ЕГН ********** да заплати на С. Г. Д., ЕГН
********** сумата от 250/двеста и петдесет/ лева, представляващи разноски
за производството пред САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС от частния
жалбоподател, в едноседмичен срок от неговото съобщаване, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4