Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №224
гр. ВРАЦА, 12.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 05.07.2019 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА
в.гр.дело N 327 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на "АГРОТРЕЙД-С" ЕООД, гр.Враца, чрез пълномощника мл.адв.Д.Д.,
против Решение № 175/27.02.2019 г. по гр.д.№ 3289/2018 г. на Районен съд-Враца,
с което е признато за установено, че дружеството-жалбоподател дължи на
"ППК-А.С. КООП", с.***, общ. ***, сумата 9221,20 лв., представляваща
незаплатен остатък по фактура № **********/08.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.03.2018 г. до окончателното й изплащане, и
е осъдено да заплати деловодни разноски за исковата производство в размер на
1234,42 лв., както и за заповедното производство по ч.гр.д.№ 1171/2018 г. по
описа на ВРС в размер на 384,42 лв.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, че е постановено при нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон, както и че е необосновано. В
подкрепа на твърденията за допуснати процесуални нарушения се навеждат доводи,
че районният съд не е изготвил доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК, тъй
като не е посочил правна квалификация на иска и не е разпределил
доказателствената тежест между спорещите страни; че в първоинстанционния процес
е допусната доказателствена непълнота, както и че районният съд не се е
произнесъл по всички наведени от ответника възражения и не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства. В подкрепа на твърденията за материална
незаконосъобразност на обжалваното решение се навеждат доводи, че не е доказано
наличието на облигационно правоотношение, тъй като представената от ищеца
фактура носи подписа на лицето М.М., която не е имала представителна власт да
договаря от името на ответното дружество. Изтъква се, че между спорещите страни
не са налице трайни търговски отношения, които да индикират реално сключен
договор; че председателят на кооперацията в нито един момент не е имал връзка с
представител на ответното дружество, а е контактувал единствено с посоченото
лице, както и че всички частични плащания по фактурата отново са извършвани от М.,
а не от представител на дружеството. Излагат се съображения, че липсва
одобрение на сделката по смисъла на чл.301 ТЗ, тъй като констатираното от
вещото лице осчетоводяване на спорната фактура не е извършено доброволно, а в
изпълнение на задължителни указания на НАП.Допълнително се посочва, че
осчетоводяването води до приложение на посочената разпоредба на ТЗ само ако е
ползван и данъчен кредит, а в конкретния случай стоката по фактурата е
освободена от заплащане на ДДС. Жалбоподателят моли за отмяна на решението и
връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснатите процесуални
нарушения, или за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна Кооперация "ПКК-А.С.
КООП", с.***, общ.***, обл.Видин, чрез пълномощника адв.С.К.-В., в който
се изразява становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се доводи, че не
са налице сочените в жалбата процесуални нарушения, тъй като районният съд е
изготвил доклад, по който страните не са направили възражения в съдебно
заседание; правилно е отказал разпит на свидетелката М.М.; обсъдил е всички
събрани доказателства и се е произнесъл по всички наведени възражения.
Въззиваемият счита, че не са основателни и доводите за допуснати нарушения на
материалния закон, тъй като от събраните доказателства безспорното е установено
наличието на облигационна обвързаност на страните и несъмнено е приложима
нормата на чл.301 ТЗ. Посочва, че наличието или липсата на облигационни
отношения е без значение за действителността на сключената сделка, че липсва
противопоставяне на действията на пълномощника, както и че осчетоводяването на
фактурата и включването й в дневника на продажбите по ДДС е равнозначно на
признаването на задълженията по същата. Въззиваемият моли обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени
направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка на основание чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе
по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Пред Районен
съд-Враца е подадено заявление от Кооперация „ППК-А.С. КООП“,с.***, общ.***,
обл.Видин за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против “Агротрейд-С“
ЕООД, гр.Враца за сумата 9 221,20 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата. Претендира се и присъждане на деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 384,42 лв.
Районният съд е
издал Заповед № 775/23.03.2018 г. за изпълнение на посочените в заявлението
парични задължения. Заповедта е връчена на длъжника на 23.04.2018 г. и в срока
по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от същия, при което районният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Съобщение с тези
указания е получено от процесуалния представител на Кооперация „ППК-А.С. КООП“,с.***,
общ.***, обл.Видин на 25.06.2018 г. В
срока по чл.415, ал.4 ГПК – на 24.07.2018 г. е предявен настоящия иск за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед по чл.410 ГПК.
Както в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба се твърди, че на
08.08.2017 г. ищцовата кооперация е продала на ответното дружество 81 620
кг пшеница на стойност 47 221,20 лв., като за извършената продажба ищецът е издал фактура №
**********/08.08.2017 г., която е получена от ответника в деня на съставянето
й. Посочва се, че ответното дружество е заплатило частично продажната цена чрез
извършени плащания по банковата сметка на ищеца на 18.08.2017 г.,24.08.2017 г.,
28.08.2017 г., 12.10.2017 г., 01.11.2017 г. и 07.11.2017 г. , като след тези
плащания е останала дължима сума в размер на 9 221,20 лв.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Агротрейд-С“ ЕООД, гр.Враца. Преди
първото съдебно заседание е постъпило писмено становище от същия, в който се
оспорва предявения иск. Навеждат се доводи, че между страните не е сключван
договор за покупко-продажба на пшеница и не е получавало стока по представената
от ищеца фактура. Посочва се, че фактурата е издадена на лицето М.К.М., с която
ответното дружество няма никакви взаимоотношения, както и че частичните
плащания също са извършени от това лице. Твърди се, че издадената от ищеца фактура
от 08.08.2017 г. не е била осчетоводена, тъй като ответникът не е знаел за нея,
както и че включването й в дневниците за покупки и продажби е станало по-късно
след указания на приходните органи и наложена имуществена санкция.
По делото са
събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза. Районният съд е обсъдил събраните доказателства и е приел
фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени правни изводи
за основателност на исковата претенция. Фактическите
констатации и правните изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящата
съдебна инстанция, поради което въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща
към изложените в обжалвания съдебен акт мотиви.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания, по които се дължи произнасяне от въззивната инстанция съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.327, ал.1 ТЗ.
За уважаването на
този иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно - наличието на сключен валиден договор между
страните за търговска продажба и предаване на стоката. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на паричните си
задължения към ищеца.
Договорът за
търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради
което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и
купувача относно съществените елементи на продажбата – стока и цена, без да е
необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато
страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, същата
съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него
права и задължения, без да е условие за действителността му. Съдебната практика
приема, че отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във
фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното
правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката
за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в
т.ч. на предприетите от страните действия по изпълнение на договора /получаване
на стоката или плащане на цената/, осчетоводяване на фактурата от търговското
дружество-ответник, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС,
ползването на данъчен кредит по смисъла на ДДС и всички други обстоятелства,
които при определени обстоятелства могат да бъдат разглеждани като признание за
съществуването на облигационната връзка.
В конкретния случай
ищецът е представил фактура № **********/08.08.2017 г., която е съставена и подписана в съответствие с изискванията на
чл.7 от ЗСч. От тази фактура е видно, че е издадена от ППК „А.С.“, с.***,
обл.Видин за доставени на „Агротрейд-С“ ЕООД, гр.Враца181 620 кг. пшеница на
стойност 47 221,20 лв. От заключението на изслушаната пред районния съд
ССЕ се установява, че през м.10.2017 г.
тази фактура е заведена в Дневника за покупко-продажби на ответното дружество
за м.08.2017 г. Ищецът е представил и доказателства за извършени частични
плащания по тази фактура.
Тези фактически
данни, отнесени към изложените по-горе теоретични съждения относно правната
същност на договора за търговска продажба и доказването на сключването му, водят
до извод за наличие на представени от ищеца достатъчно доказателства, въз
основа на които да се приеме за установено възникването на продажбено
правоотношение между страните със съдържание, отразено в представената фактура.
Основните доводи на
ответника се свеждат до това, че както подписването на фактурата, така и
частичното изпълнение на отразеното в същата задължение, са извършени от лице,
което не разполага с представителна власт по силата на трудови, облигационни
или други правоотношения с дружеството.
От представеното по делото заверено копие от
фактура № **********/08.08.2017 г. е видно, че като получател е записан С.Н.,
както и че фактурата е подписана. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил
автентичността на този подпис. Представил е приемни бележки № 227, 228 и
229/04.08.2017 г. и № 230 и 231/05.08.2019 г., от които е видно, че стоката е
приета от лицето М.К.М.. От
представеното извлечение от банковата сметка на ищеца се установява, че същото
лице е извършило и частичните плащания на паричното задължение по фактурата. По
делото не са налице доказателства, че М.М. разполага с представителна власт по
отношение на ответника „Агротрейд-С“ ЕООД.
При тази фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е направил и
провел успешно оспорване на истинността /автентичността/ на представената от
ищеца фактура. Дори да се приеме, че фактурата не е подписана за „получател“ от
посоченото лице С.Н. /управител на ответното дружество/, а от лицето М.К.М.,
доколкото са налице безспорни данни, че същата е получила стоката и
впоследствие е извършвала частичните плащания, това отново не променя извода за
доказано наличие на облигационно правоотношение между страните в спора, поради
следните съображения:
С разпоредбата на
чл.301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният
търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след
тяхното узнаване не се е противопоставил
на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга
сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от
търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт
действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести
своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на
презумпцията по чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които
може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е
оспорил извършените от негово име без представителна власт действия.
В конкретния случай
от представените по делото АУАН № 0315374/ 20.11.2017 г. и Наказателно
постановление № 309136-0315374/22.12.2017 г. се установява по несъмнен начин,
че към м.10.2017 г. ответникът е узнал за издадената от ищеца фактура № **********/08.08.2017
г. Липсват обаче данни ответникът веднага след узнаването да е известил
Кооперация „ППК А.С. КООП“, че извършените от трето лице действия по
подписването на тази фактура не го обвързват. Нещо повече, от признанието на
самия ответник и от заключението на изслушаната пред районния съд ССЕ се
установява, че тази фактура през м.10.2017 г. е заведена в Дневника за
покупко-продажби на ответното дружество за м.08.2017 г.
Не могат да бъдат
възприети изложените във въззивната жалба доводи, че осчетоводяването на
фактурата не е извършено доброволно, поради което не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.301 ТЗ. Действително от заключението на ССЕ се установява,
че осчетоводяването е извършено по предписание на приходните органи, но АУАН от
20.11.2017 г. е подписан от управителя на ответното дружество без възражения, а
по отношение на издаденото въз основа на този акт Наказателно постановление от
22.12.2017 г. няма данни да е обжалвано. Тези факти отново сочат на липсата на
противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ.
Не могат да бъдат
възприети и наведените от въззивника доводи, че не е ползван данъчен кредит по издадената
фактура, поради което законовата презумпция на чл.301 ТЗ е неприложима. Както
бе посочено, съдебната практика разглежда осчетоводяването на фактурите,
включването им в дневника за покупко-продажба по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях като недвусмислено признание на задължението и доказателство за
неговото съществуване, а не като изискуемо условие за приложение на посочената законова разпоредба, касаеща
единствено липсата на противопоставяне от търговеца веднага след узнаването на
договора.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства е установено, че между страните е сключен договор за търговска
продажба по смисъла на чл.318 ТЗ, по силата на който и в изпълнение на
задължението си по чл.327, ал1 ТЗ вр. чл.187 ЗЗД ищецът е предал на ответното
дружество 181 620 кг пшеница, а ответникът на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр.чл.200,
ал.1 ЗЗД дължи заплащането на продажната цена от 47 221,20 лв. При
отчитане на извършените частични плащания в общ размер от 38 000 лв. и при
липсата на ангажирани от ответника доказателства за заплащане на остатъка от
продажната цена в размер на 9221,20 лв., настоящият съдебен състав намира
предявения иск за установяване съществуване на вземане в посочения размер на
остатъка за основателен и доказан.
Като е достигнал до
същите изводи и е уважил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 600,00
лева – изплатено адвокатско възнаграждение пред въззивния съд съгласно
приложените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и
на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
175/27.02.2019 г. по гр.д.№ 3289/2018 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА „Агротрейд-С“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, бул.***, представлявано от
управителя С.Н., ДА ЗАПЛАТИ на
Кооперация „ППК – А.С. КООП“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***,
общ.***, обл.Видин, представлявана от председателя А.А.Н., сумата 600,00
/шестстотин/ лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, пр.2 ГПК и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........