№ 884
гр. П., 25.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500312 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260011/11.07.2024 г., постановено по гр.д. 3828/2019 г. Районен
съд - П. на основание чл. 353 ГПК е възложил в дял и изключителна собственост на Е.
М. Б., ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.503.573, с обща площ
295 кв.м. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П.,
находящ се на адрес: гр. П., ***, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по
предходен план: ***, кв. 42 – част от парцел I – 6403,***, при съседи: имоти с
идентификатори: ***., заедно със североизточната част на масивната двуетажна
жилищна сграда близнак с идентификатор ***., със застроена площ от 52 кв. м. и РЗП
104 кв.м., състояща се от два етажа.
На основание чл. 353 ГПК съдът е възложил в дял и изключителна собственост
на Р. М. Б.
1). самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.509.80.1.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находящ се на адрес: гр.
П., ул. ***, с предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от
113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.2.,
заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения,
разположени в северната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и
1/2 идеална част от правото на строеж;
2). самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.509.80.1.2., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 1
1
91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находящ се на адрес: гр.
П., ул. „П.“ № 51, ет. 2, с предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта:
1, с площ от 113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.1., над обекта:
няма, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения,
разположени в южната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и
1/2 идеална част от правото на строеж;
3). сграда с идентификатор 55871.509.80.2., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „П.“ № 51,
с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв. м.;
4). сграда с идентификатор 55871.590.80.3., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „П.“ № 51,
с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой нива на обекта: 1, с площ от
36 кв. м.;
5). сграда с идентификатор 55871.509.80.4., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „П.“ № 51,
с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28 кв. м.;
6). сграда с идентификатор 55871.509.80.5., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „П.“ № 51,
с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 63 кв. м.,
находящи се върху поземлен имот с идентификатор 55871.509.80., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-
91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес:
гр. П., ул. „П.“ № 51, с площ от 809 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 55871.509.77., 55871.509.9977., 55871.509.92. и 55871.509.74
С решението съдът е осъдил Р. М. Б. да заплати на Е. М. Б. сума в размер на 155
903,00 лева за уравняване на дяловете. На основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН и
чл. 61, ал. 2 ГПК Е. Б. е осъдена да заплати на Р. Б. сума в размер на 18 558,40 лева –
половината от подобренията, извършени след 2012 г., с които е увеличена стойността
на имота в гр. П., ул. „П.“ № 51, изразяващи се в СМР в Лятна къща – ролентен таван,
текущ ремонт на покрив, смяна на улуци и текущ ремонт, Вътрешно стълбище – 2
броя площадки от гранитогрес и 5 бр. стъпала, измазване на стени до втори етаж, Баня
– окачен таван и стени фаянс, довършване СМВ във Втори етаж, ремонт на Покрив и
фасада, ведно със законна лихва от влизане в сила на решението до окончателното
плащане. Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на
дължимите се в производството съдебни разноски.
С решение 26003 от 04.04.2025 г. Районен съд – П. е допуснал на основание чл.
247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260011/11.07.2024 г., постановено по гр.д. 3828/2019г., като в диспозитива на
2
решението, в абзаца: „ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК. вр. чл. 12. ал. 2 ЗН и чл.
61, ал. 2 ГПК Е. М. Б. да заплати на Р. М. Б. сума в размер на 18 558,40 лева -
половината от подобренията, извършени след 2012 г., с които е увеличена стойността
на имота в гр. П., ул. „П.“ № 51, изразяващи се в СМР в Лятна къща - ролентен таван,
текущ ремонт на покрив, смяна на улуци и текущ ремонт, вътрешно стълбище - 2 броя
площадки от гранитогрес и 5 бр. стъпала, измазване на стени до втори етаж, Баня -
окачен таван и стени фаянс, довършване СМБ във Втори етаж, ремонт на Покрив и
фасада, ведно със законна лихва от влизане в сила на решението до окончателното
плащане“, е постановил ДА СЕ ЧЕТЕ „ОТХВЪРЛЯ тази претенция за разликата над 18
558,40 лева до пълния предявен размер от 210 935,00 лева.“.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Р.
М. Б., чрез адв. К. Б., с която се атакува постановеното от районния съд решение в
частта, с която е отхвърлено искането за извършени подобрения до пълния му размер
от 210 953 лева, като се твърди, че в тази му част решението е постановено при
съществени нарушения на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е
направил неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства, като е
кредитирал единствено показанията на свидетелите на ищцата без да е преценил
същите съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Допълва, че същите нямат преки
наблюдения по отношение на това кой е извършвал подобренията, както и кой е давал
пари за тях, както и, че същите са посещавали имота инцидентно. Твърди, че за
разлика от свидетелите на ищцата, свидетелите на ответника са установили точно и
конкретно какви подобрения в имота са извършени, посочили са каква работа е
възлагал ответника, както и, че той е заплащал същата и материалите. На следващо
място се сочи, че при присъждане на стойността на подобренията и при установяване
на подобрената стойност, решаващият съд е взел предвид заключението на вещото
лице към момента на извършване на подобренията, а не допълнителното заключение за
стойността им към момента на извършване на делбата и и отбелязва, че именно този
момент е меродавен за определяне на увеличената стойност на имота. В жалбата
подробно се описват подобренията, които се твърди, че ответникът е извършил след
2012 г. като се сочи, че същите възлизат в размер на 73517 лв. В продължение се
излага, че ако се приеме метода за изчисление на съда, то увеличената стойност на
сградата е 58813.16 лв, от които ищцата дължи на ответника 29406.80 лв., а не 18116.80
лв., както е постановил районния съд. За неправилно се сочи приетото от съда, че
посадените в имота трайни насаждения не увеличават стойността на имота, както и, че
не приема за извършани претендираните от ответника подобрения преди 2012 г. По
изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на
първоинстанционното решение в частта относно претенцията по чл. 346 от ГПК като
необосновано и незаконосъобразно, като се постанови ново, с което да бъде уважена
предявената претенция на ответника като ищцата бъде осъдена да му заплати 53279.20
лева. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Е. М. 3 Б., чрез адв. Р. К. е
депозирала отговор на въззивната жалба, като се сочи, че същата е неправилна и
незаконосъобразна. За неоснователни се сочат направените в жалбата твърдения.
Сочи, че ответникът претендира цени на извършените по негови твърдения
подобрения като сочи цени, които многократно надвишават това което биха стрували,
3
ако евентуално същият ги е направил. В продължение се твърди, че същият без
никакво разрешение от страна на ищцата се е нанесъл в имота на ищцата, а именно
втори етаж от къщата, който бил оставен от баща й за нея, и е правил каквото си иска
там без нейно знание и разрешение. Излагат се подробни съображения ,като се твърди,
че всички изложени в жалбата твърдения са необосновани, неверни и неподплатени с
никакви доказателства от страна на ответника. На следващо място се навеждат
твърдения, че в жалбата не са посочени никакви съществени доводи или процесуални
нарушения от страна на съда, които да опорочават решението. Моли се съда
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде
потвърдено, както да бъде потвърдено и решението за поправка на явна фактическа
грешка. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски. Депозирана е и въззивна жалба от Р. М. Б., чрез пълномощника му адв. К. Б.
– ПАК срещу Решение 26003 от 04.04.2025 г., с което Районен съд – П. е допуснал на
основание чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260011/11.07.2024г., постановено по гр.д. 3828/2019 г. по описа на ПРС, като в същата
по същество се преповтарят съображенията, изложени във въззивната жалба срещу
основното решение. В срок е постъпил писмен отговор от Е. М. Б., чрез
пълномощника й адв. Р. К. – ПАК, като съображенията, изложени в същия, са
идентични с тези, изложени в отговора на първоначалната въззивна жалба, поради
което съдът не намира нужда да ги преповтаря.
С определение № 599/ 01.09.2025 г. съдът е дал указания на Р. Б. да отстрани
констатирани нередовности на молбата му по чл. 346 ГПК, като в едноседмичен срок
от връчване на съобщението посочи следното: кога са засадени растенията по т. 15 и т.
21 от молбата от 25.08.2025 г.; кога е извършено всяко едно от описаните СМР по
отношение на жилищната сграда, първи етаж, вътрешно стълбище и баня на втори
етаж по отделно; дали твърди, че довършителните работи на втори етаж, баня на втори
етаж, тоалетна и мокро помещение, коридор на втори етаж и спалня са извършени
преди 30.09.2018 г. 1 или след тази дата.
С молба вх. № 6034/02.10.2025г. от Р. М. Б., чрез пълномощника му адв. К. Б. –
ПАК, указанията са били изпълнени частично, като не е уточнено кога във времево
отношение са извършени посочените в определението на съда СМР, извършени през
2018г.. Въззиваемият жалбоподател следва да положи усилия да уточни времето, за
което се твърди извършването им, като за дейностите, извършени през 2018г. следва да
посочи дали са извършени преди или след смъртта на наследодателя М. Б. П. –
30.09.2018 г. Последното е необходимо с оглед правната квалификация на заявената
претенция. На следващо място, в т. 1 „Изграждане на масивна сграда“ се сочи, че СМР
са извършени в периода от 1999г. до 2000г., а по-натам, в същия абзац, се сочи, че
„посочените по – горе СМР са неразделна част от извършване на подобрението
„Изграждане на масивна ограда-дувар“, като същите са извършвани поетапно за
периода от 2018г. до 2020г..
С молба с вх.№ 7422/2025 г. Р. М. Б., чрез пълномощника му адв. К. Б. – ПАК, е
направил уточнения съобразно дадените от съда указания.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна
жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е
срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има
4
правен интерес от обжалването.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед направените уточнения от страна на въззивния жалбоподател по
претенцията по реда на чл.346 ГПК, съдът счита, че следва да даде указания на същия
за доказателствената тежест, която носи, като му укаже, че следва да докаже, че
извършените СМР и подобрения са извършени със знанието на останалите
съсобственици и без тяхно противопоставяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивния жалбоподател Р. М. Б., че е в негова доказателствена
тежест да докаже дали извършените СМР и подобрения са са извършени със знанието
на останалите съсобственици и без тяхно противопоставяне.
НАСРОЧВА делото за 11.12.2025 г. от 10.00 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
5
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - П. и Районен съд
– П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6