МОТИВИ:
Подсъдимият П.Е.Я. *** предаден
на съд по
обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това, че около
01.00 часа на 23.04.2016 г., в гр. Севлиево, от паркиран на ул. „Стара планина“
№ 129 лек автомобил марка „ВАЗ 2101“ с рег. № ЕВ 9662 АК, собственост на И.Х.И.
***, отнел чужди движими вещи – 11 литра бензин А95 на стойност 20,13 лв.,
собственост на пострадалия И., от владението му, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен
случай.
Съдът разгледа делото в отсъствие
на подсъдимия Я., при наличие на предпоставките по чл.269 от НПК. Подсъдимият
се представлява в съдебното производство от служебен защитник – адвокат С.К. ***,
назначен на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на РП - Севлиево заявява, че изцяло поддържа обвинението и
намира, че същото е установено и доказано по изисквания от процесуалния закон
несъмнен начин. Прокурорът предлага на подсъдимия Я. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за минимален срок от три месеца, което да се изтърпи
ефективно. Счита, че на основание чл.68 от НК следва да се приведе в изпълнение
и наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по предходна присъда.
Служебният защитник адв. К., се придържа към защитната позиция на подсъдимия,
който не е давал обяснения на ДП, а преди това – при установяване на деянието
от полицейските служители, е отрекъл авторството му. Счита, че следва да се
прецени доколко системата от косвени доказателства формира един обоснован извод
за авторството на деянието. В случай, че съдът приеме за доказано извършването
на деянието от подзащитния му, адв.
К. пледира за преквалифицирането му като престъпление по чл.197, т.2 вр. с чл.194, ал.3 вр. с ал.1 от
НК и налагане на наказание глоба в минимален размер от 100 лв.
От показанията на свидетелите М.Д. и М.М., писмените доказателства и доказателствени
средтва, заключението на оценъчната експертиза, както
и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Е.Я.
***. Има завършено средно образование. Не е трудово ангажиран. От приложената в
материалите по делото справка е видно, че е осъждан за престъпление от общ
характер, след като с присъда от 08.03.2016 г. по НОХД № 34/2016 г. по описа на
Севлиевския районен съд, влязла в сила на 23.03.2016 г., е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.т.2 и 4
вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което при приложение на
чл.373, ал.2 от НПК вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден
на осем месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено
с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
На 23.04.2016 г.,
около 01.00 часа, подсъдимият се придвижил до обособения паркинг пред жилищния
блок на ул. „Стара планина“ № 129 в гр. Севлиево. Със себе си носел празна
пластмасова туба (бутилка) от минерална вода марка „Хисар“ и зелен гумен маркуч
с дължина от 1,5 метра. Намерението му било да извърши кражба на горива от
някой от паркираните на посоченото място автомобили. В изпълнение на
намерението си подсъдимият Я. отишъл до л.а. „ВАЗ 2101“ с рег. № ЕВ 9662 АК.
Превозното средство било собственост на пострадалия И.Х.И. ***. След като
отворил капака на резервоара, подсъдимият развил капачката му. Пъхнал маркуча в
резервоара и започнал да точи гориво (бензин), което с помощта на същия маркуч
наливал в пластмасовата бутилка. По същото време св. М.Д., живуща в жилищния
блок, се показала на прозореца на апартамента и видяла мъж да точи гориво от
един от автомобилите на паркинга. Веднага се обадила на телефона за спешни
повиквания 112. Междувременно подсъдимият напълнил носената от него бутилка с
бензин. Непосредствено след това на място пристигнал полицейски екип, в състава
на който бил св. М.М.. Виждайки полицаите,
подсъдимият Я. се опитал да прикрие извършеното, като оставил пълната туба и
маркуча зад дърварник, намиращ се до паркинга, а той
самият влязъл в беседката пред блока. Полицейските служители установили
самоличността на подсъдимия, а при извършения обход на района св. М. намерил
тубата с бензина и маркуча.
На
местопроизшествието е извършен оглед, за който е съставен съответен протокол и
фотоалбум. При огледа, от външната страна на капака на резервоара на л.а. „ВАЗ
2101“ с рег. № ЕВ 9662 АК, паркиран на паркинга на ул. „Стара планина“ № 129, е
намерена и иззета дактилоскопна следа.
Според
заключението на дактилоскопната експертиза, изготвена
от Т.П.,***, дактилоскопната следа, намерена и иззета
при огледа, е оставена от ляв палец на лицето П.Е.Я.. Заключението на
експертизата не се оспорва от страните по делото и се приема от съда за
мотивирано и законосъобразно.
С протокол за
доброволно предаване от 23.04.2016 г., св. М. е предал на разследващия полицай
намерените от него ПВЦ-туба от минерална вода с надпис „Хисар“ и вместимост 10
литра, съдържаща светло-кафява на цвят течност, миришеща на бензин, както и
зелен на цвят гумен маркуч с дължина около 1,5 м.
Според заключението на вещото лице инж. Д.Д.,
изготвил съдебно-оценъчната експертиза, която не се оспорва от страните и съдът
приема за мотивирано и законосъобразно, средната пазарна цена към месец април
2016 г. на 11 литра бензин А95 е 20,13 лв..
В съдебно заседание към доказателствената
съвкупност е приета справка от регионалната база на КАТ-Габрово, от която се
установява, че лек автомобил марка „ВАЗ 2101“ с рег. № ЕВ 9662 АК е собственост
на И.Х.И. ***.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от показанията на
свидетелите М.Д. и М.М.; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него (л.л.6-9 от
ДП), протокол за доброволно предаване (л.15 от ДП) и
справката от масивите на КАТ; както и заключенията на дактилоскопната
експертиза и на оценъчната експертиза.
Подсъдимият Я. се е възползвал от правото си да не дава
обяснения.
Съдът намира, че доказателствената
съвкупност, в своята цялост, води до несъмнения извод за авторствата на
деянието в лицето на подсъдимия Я.. В тази насока са както показанията на св. Д.,
която е пряк очевидец на действията на подсъдимия, така и показанията на св. М..
Предметът на престъплението е намерен в непосредствена близост до мястото на
извършване на деянието, където полицейските служители са намерили и самия
подсъдим. Иззетата при огледа на местопроизшествието следа е оставена от пръст
на подс. Я., което недвусмислено навежда на извод, че
не някой друг, а именно той е източил горивото от описаното МПС.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита за доказано по
един безспорен и положителен начин, че подсъдимият П.Е.Я. на 23.04.2016 г.,
около 01.00 часа, в гр. Севлиево, от паркиран на ул. „Стара планина“ № 129 лек
автомобил марка „ВАЗ 2101“ с рег. № ЕВ 9662 АК, собственост на И.Х.И. ***, е отнел
чужди движими вещи – 11 литра бензин А95 на стойност 20,13 лв., собственост на
пострадалия И.И., от владението му, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. По този начин той е
осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба от НК. При положение,
че обвинението е пропуснало да отчете използването от страна на подсъдимия на
техническо средства (маркуч) и най-вероятно и на специален начин за източване
на горивото (квалифициращи признаци на престъплението кражба по чл.195, ал.1,
т.4 предл второ и трето от НК), съдът е обвързан с
предложената от прокурора с обвинителния акт правна квалификация на деянието
като маловажен случай. От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието
при пряк умисъл на вината. Целял е отнемането на горивото за лично
облагодетелстване. Действията му са били подчинени на тази цел. Изцяло е съзнавал
противоправността на деянието и е искал настъпването
на целения от него резултат.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия П.Е.Я. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл.194, ал.3 вр. с ал.1
от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието и подсъдимия, неговите подбуди, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината им обстоятелства.
За престъпление по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или
глоба от 100 до 300 лв.
Извършеното от подсъдимия Я.
престъпление, предвид вида и стойността на отнетите вещи, следва да се приеме,
че не е с висока степен на обществена опасност. При определяне на вида и
размера на наказанието изключително ниската стойност на предмета на
престъплението съдът отчете като смекчаващо обстоятелство. Като отегчаващи отговорността
съдът взе под внимание предходното осъждане на подсъдимия за престъпление
против собствеността по присъда, влязла в сила около един месец преди
датата на настоящото деяние, както и
ползването на техническо средство (маркуч), без помощта на което източването на
горивото би било трудно осъществимо.
Настоящият съдебен състав счита, че наказанието лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко, като се има предвид тежестта на деянието. Наказанието
глоба също не е подходящо с оглед постигане целите на наказването и
имуществените ограничения, които подсъдимият следва да понесе. По тези
съображения съдът наложи на подсъдимия П.Я. наказание ПРОБАЦИЯ, което включва
задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1
и 2 НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при
периодичност на явяването и подписването пред пробационния
служител два пъти седмично, както и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен
служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, на основание чл.42а, ал.3, т.1 от НК. С така
наложеното наказание съдът счита, че ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Наказанието пробация е свързано с определени ограничения. Същественото обаче е,
че същото се изпълнява в общността, където подсъдимият има възможността да
преосмисли поведението и да го съобрази с установените правила на поведение. В
случай, че осъденият се отклони от изпълнението на наказанието, законодателят е
регламентирал замяната на пробацията с лишаване от
свобода, а в случая на подсъдимия Я. това означава риск от ефективно изпълнение
на замененото наказание.
Съдът постанови вещественото
доказателство по делото, представляващо 11 литра бензин А95, след влизане на
присъдата в сила да се върне на пострадалия И.Х.И., ЕГН **********,***.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“
от НК, съдът отне в полза на държавата вещите, които принадлежат на подсъдимия
и са послужили за извършване на престъплението – 1 брой пластмасова туба от
минерална вода с надпис „Хисар“ и 1 брой зелен на цвят гумен маркуч с дължина
1,5 метра. Както ПВЦ-бутилката, така и маркучът, са негодни за употреба по
предназначение, повредени са и нямат значима стойност, поради което съдът
постанови да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.Е.Я. да
заплати разноските по делото, от които 128,79 (сто двадесет и осем лева и 79
ст.) лв. по сметка на ОД на МВР – Габрово и 40 (четиридесет) лв. по сметка на
Районен съд-Севлиево.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: