№ 8
гр. Варна, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110105899 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. П. С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” **** и М. Б. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” ****, против
„****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ****,
ж.к. ****, ул."****" № 4-6, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК
**** иск, с правно основание чл. 124, ал.1, вр.чл.439 ГПК, с искане да се
приеме за установено в отношенията между страните, че С. П. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” **** и М. Б. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” **** НЕ
ДЪЛЖАТ на „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София,
район ****, ж.к. „****“, ул. „**** № 4-6, представлявано **** - ****,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****
сумите по Изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г., на основание Заповед
за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на
ВРС, а именно: 4 794,37 лева, от която 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г.,
340,47 лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до
03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от
04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към
03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
1
на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева
юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа
на ЧСИ **** ****.
В исковата молба се твърди, че на 19.04.2023 г. С. С. и на 13.04.2023г.
М. А. получили Покани за доброволно изпълнение на задължение по
изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ **** ****. От поканите
било видно, че с Изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г. от Районен съд
гр. Варна, на основание Заповед за изпълнение по ЧГД № 11305 от 2012г. са
осъдени солидарно да заплатят на **** ЕООД с ЕИК ****- конституиран
взискател, съгласно договор за цесия от 28.09.2018г., по силата на който ****
ЕАД е прехвърлил вземането си на **** ЕООД с ЕИК ****. Към поканите
бшл приложен Изпълнителен лист издаден на 15.01.2013г. по ЧГД № 11305 от
2012г. по описа на ВРС, 8 състав в полза на **** ЕАД. Твърдят, че
задължението по изпълнителното дело възлиза на 11020,40 лева.
Приемат, че не дължат суми, които никой не им е претендирал повече
от десет години. Твърдят, че нямат никакви законови и/или договорни
отношения с лицето-взискател по изпълнителното дело и не са уведомявани
за никакви договори за цесии.
Твърдят, че от приложения изпълнителен лист е видно, че същия е
издаден въз основа на заповед за изпълнение на задължение към **** и
задължението по него се е погасило с изтичането на петгодишна давност,
считано от датата на която еподадено заявлението за издаване на заповедта-
03.08.2012г., т.е. на 03.08.2017г., на основание чл. 110 от ЗЗД. Твърдят, че не
ни е известно давността да е прекъсвана или спирана, а в случай, че същата е
прекъсвана или спирана, задължението се е погасило с изтичане на
десетгодишната абсолютна давност на 03.08.2022г., на основание чл. 112 ал.1
от ЗЗД.
Поради гореизложеното приемат, че не дължат сумите по Изпълнителен
лист, издаден на 15.01.2013г., на основание Заповед за изпълнение
№6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, а именно: 4
794,37 лева, от която 4252,20лв.- главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.-
неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70
2
лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до
03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсулско
възнаграждение, тъй като вземането е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с
който искът се приема за неоснователен. Оспорва се погасяване по давност на
задължението, като се изтъква, че може да бъде погасено правото на
принудително изпълнение. Доколкото не се твърди оспорване
съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този
договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на
притезателно право на принудително изпълнение, то твърдението на ищеца,
че не дължи на ответника процесната сума, означава иск за признаване за
установено, че не съществува вземане за сумата. Изтъква се, че с подписване
на споразумение за разсрочване на задължението, ищците изрично са
признали вземанията.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в
законна сила Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от
2012г. по описа на ВРС, ищците дължат на **** сумата от 4 794,37 лева, от
която 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.- неплатена договорна
лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена
санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.-
неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 95,89лв. платена държавна
такса и 283,82 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на
вземането по давност.
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Покана за доброволно изпълнение по ИД ****, изх.№
3
11105/30.03.2023 г., Покана за доброволно изпълнение по ИД ****, изх.№
11112/30.03.2023 г., изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11305/2012 г. по описа на
ВРС, 8 състав; споразумение за разсрочване на парично задължение изх.№
****/16.06.2021 г., приложение № 1 към споразумение за разсрочване на
парично задължение – погасителен план, споразумение за разсрочване на
парично задължение изх.№ МАЗ 00081169/10.09.2021 г., приложение № 1 към
споразумение за разсрочване на парично задължение – погасителен план,
декларация за съгласие 16.09.2021г.; изисканото и предоставено копие на ИД
**** на ЧСИ ****, рег.№ ****; изисканото и предоставено копие на ИД****
на ЧСИ **** - ****, рег.№ ****.
Не е спорно в отношенията между страните, че въз основа на влязла в
законна сила Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от
2012г. по описа на ВРС, на 15.01.2013г. е издаден изпълнителен лист, по
силата на който е образувано от изпълнително дело № 00164/2013г. по описа
на ЧСИ ****,с рег.№****, с район на действие ОС-Варна.
Видно от преписката по изпълнително дело № 00164/2013г.,
изпълнителното производство е образувано по молба от 30.01.2013 г. на
взискателя „****” ЕАД срещу С. П. С. и М. Б. А., въз основа на
изпълнителния лист, издаден по влязлата в сила Заповед за изпълнение
№6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС. Видно от
представената преписка, съдебният изпълнител е изискал справка за трудови
договориот ТД на НАП-Варна на 11.02.2013г., справка за декларирано
имущество от Община Варна, уведомление по ДОПК до НАП., справка за
МПС от ОДП-Варна Пътна полиция. На 11.02.2013г. ЧСИ е изготвил и
изпратил на всеки от ищците/длъжници/ покана за доброволно изпълнение, с
която го уведомява за образуваното срещу него изпълнително производство.
Показана е получена лично от ищеца А. на 14.02.2013г., а от ищеца С. на
19.02.2013г. Със запорни съобщения от 29.04.2013г. ЧСИ е наложил запор на
трудовите възнаграждения на ищците А. и С.. На 29.04.2013г. ЧСИ уведомява
ищеца А. за наложена възбрана върху неин недвижим имот. С постановление
от 04.12.2017г. ЧСИ прекратява изпълнителното производство на осн.чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. С молба от 28.07.2017г. „****” заявява желание за
конституиране като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор
за покупко-продажба на вземания с „****”ЕАД от 11.02.2013г. към
настоящите ищци. С резолюция от 04.12.2017г. ЧСИ отказва
4
конституирането, поради прекратяване на изп.дело. Със съобщение до
ищците и взискателя „****”ЕАД от 04.12.2017г. ЧСИ уведомява ищците за
прекратяване на изпълнителното производство. Със съобщения от
05.12.2017г. ЧСИ вдига наложените зъпори и възбрана. С молба до ЧСИ от
01.04.2019г. настоящия ответник „****” ЕООД желае да бъде конститиран
като взискател по изпълнителното производство, поради сключен с „****”
ЕООД договор за цесия на процесното вземане против настоящите ищци. С
разпореждане от 11.04.2019г. ЧСИ отказва конституирането, поради
прекратяване на изпълнителното дело.
С молба вх.№10424/29.03.2023г. настоящият ответник депозира пред
ЧСИ **** **** Изп.лист от 15.01.2013г. с искане за образуване срещу
настоящите ищци изпълнително производство.
С Постановление от 29.03.2023г. е образувано изпълнително дело №
378/2023г. по описа на ЧСИ **** ****.
От приложено по делото споразумение за разсрочване на парично
задължение се установява, че на 16.09.2021г. ищецът М. Б. А. признава
наличие на задължение към 09.09.2021г. в размер от 8214,63 лева към „****”
ЕООД във връзка със сключен между „****”ЕАД и С. П. С. договор за кредит
от 29.11.2010г., по който тя е поръчител. Двустранно подписан между М. Б.
А. и „****” ЕООД е погасителен план за издължаване на задължението, което
е било предмет на изпълнително дело № 00164/2013г. по описа на ЧСИ ****,с
рег.№****, с район на действие ОС-Варна.
От приложено по делото споразумение за разсрочване на парично
задължение се установява, че на 18.06.2021г. ищецът С. П. С. признава
наличие на задължение към 15.06.2021г. в размер от 69275,01 лева към „****”
ЕООД във връзка със сключен между „****”ЕАД и С. П. С. договор за кредит
от 29.11.2010г. Двустранно подписан между С. П. С. и „****” ЕООД е
погасителен план за издължаване на задължението, което е било предмет на
изпълнително дело № 00164/2013г. по описа на ЧСИ ****,с рег.№****, с
район на действие ОС-Варна.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо
5
право , формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на
образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател
срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице
основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на
изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност и поради
перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От изисканото в преписка изпълнително дело № 00164/2013г. по описа
на ЧСИ ****,с рег.№****, с район на действие ОС-Варна се установява, че на
30.01.2013 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело.
По отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което
е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това
спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на
вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното
решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода
след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението
6
действа именно то.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 30.01.2013
г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян
до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
Последното изпълнително действие по това изпълнително производство
е извършено на 29.04.2013г. когато са наложени запори върху трудови
възнаграждения и възбана на недвижим имот на ищците. Предвид
неизвършване на изпълнителни действия, с постановление от 04.12.2017г.
ЧСИ прекратява изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Съдът приема за безспорно, че не са провеждани изпълнителни
действия спрямо ищците, с които да засегне правната или материалната им
сфера.
Съдът приема за безспорно, че изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 04.12.2017г.
Погасителната давност е период от време, определен от закона, през
който субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това
начини. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, пораждащ за
задълженото лице потестативното право да откаже изпълнението,
позовавайки се на давността, като упражняването на това право, чрез
възражение, лишава носителя на субективното право (вземането, като
облигационно субективно право) от защита, защото то е загубило годността
си да бъде защитавано и принудително осъществявано.
По отношение процесното вземане е приложим общият 5-годишен
7
давностен срок, поради липсата на предвиден в закона друг давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от датата,
на която е поискано или предприето валидно изпълнително действие,
реализиращо съответния изпълнителен способ-независимо дали
изпълнителният способ е посочен от взискателя или се реализира от частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ,
като не са изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучване
имущественото състояние на длъжника, назначаването на експертиза,
извършването на разпределение и плащането въз основа на влязло в сила
разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна на
основание (ТР № 2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т. 10).
Съгласно разпоредбата на чл.426 ГПК съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ наизпълнение. Самото
издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, но не
представлява действие на принудителното изпълнение, тъй като последното
пряко е насочено към събиране на вземането, за каквото е и искането на
взискателя до съдебния изпълнител и това действие е пряко насочено към
имуществената сфера на длъжника, за удовлетворяване на съдебно
признатото на взискателя право. С издаването на изпълнителен лист съдът
овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение,
т. е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване на
подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда съответното
изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко насочено
към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява
действие по принудително изпълнение, тъй като лицето, в полза на което е
издаден изпълнителен лист, може да бездейства и да не инициира
принудително изпълнение и по този начин изобщо да не засегне
имуществената сфера на длъжника. Съдът разполага с правомощието да
признае или отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на спорното
право, но не и да упражни принуда за неговото удовлетворяване.
Предприемането на действия по принудително изпълнение започва след
подаването на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител и
8
ако в молбата не е допусната нередовност (напр. не е посочен начин/начини
на изпълнението и не е извършено овластяване на съдебния изпълнител по
реда на чл. 18 ЗЧСИ), настъпва прекъсване на погасителната давност.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. ОСГТК в
изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и
прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В изпълнителния
процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов
изпълнителен способ, както и че давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/ или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази връзка е дадено
задължително за съдилищата разяснение, че новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение се
посочи, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В
тази връзка ВКС конкретно сочи неизчерпателно тези изпълнителни
действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От
друга страна се посочиха действията, който не могат да се квалифицират като
изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
9
26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от
30.01.2013г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като
същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече
давност по материалното правоотношение. В същото време предвид
действието към този момент на ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, едва с приемането на TP №
2/2015г. на ВКС е започнала да тече нова погасителна давност, т.е. от
26.06.2015г. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
По делото не бяха представени доказателства за извършвани нови
изпълнителни действия в предвидения петгодишен срок. С постановление от
04.12.2017г. ЧСИ прекратява изпълнителното производство на осн.чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Не следва да бъдат приемани за изпълнителни действия депозираните
молби за конституиране на нов взискател и за заместнване на първоначалния.
След постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015г., е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която е следвало да
изтече на 26.06.2020г., но съгласно чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от
заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародване в държавен вестник на 14.05.2020г. Следователно, давността
е спряла за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. /69 дни/. В тази връзка,
започналата да тече от 26.06.2015г. погасителна давност, изтича на
03.09.2020г.
Изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ **** **** е
10
образувано на 29.03.2023г., т.е. след изтичане на петгодишния погасителен
срок.
Създът не споделя становището на процесуалния представител на
ответника за прекъсване на данвостта с подписването от страна на
настоящите ищци на споразумение за разсрочване на парично задължение от
16.09.2021г. от страна на М. Б. А. и споразумение за разсрочване на парично
задължение от 18.06.2021г. от страна на С. П. С.. Съдът приема, че вземането
по изп. лист е погасено по давност на 03.09.2020 г. и направено по-късно
признание на вземането не прекъсва вече изтеклата погасителна давност /
така решение № 65 от 03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г., Т. К., І т. о. на ВКС
/. Направеното с това споразумение изявление по чл.4, ал. 4 е общо:
«ДЛЪЖНИКЪТ на основание чл. 113 ЗЗД упражнява правото си на отказ от
последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на
Споразумението» и така не може да се счита за валиден отказ от изтекла
погасителна давност, тъй като то е неопределено, не съдържа изявление на
длъжника, че не желае да се ползва от последиците на погасителната давност
било относно цялото парично задължение, било само за част от него. Ето
защо доводът на товетника, че с чл.4, ал. 4 на това споразумение всеки от
длъжниците е направил валиден отказ от изтекла вече погасителна давност, е
неоснователен. / така решение № 186 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г.,
Г. К., ІV г. о. на ВКС/. Съдът приама, че както към момента на депозиране на
молбата за образуване на изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ
**** ****, както и към подаване на настоящата искова молба по чл. 439, ал. 1
от ГПК е изтекла погасителната давност за вземането.
От изложеното следва, че към настоящия момент правото на
принудително изпълнение на вземането по изпълнителното дело е погасено и
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски, съгласно
представения списък но чл.80 ГПК, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1000лв. и внесена ДТ в размер от 206,96 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. П. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна местност „****” **** и М. Б. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” **** НЕ ДЪЛЖАТ на „****“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район ****, ж.к.
„****“, ул. „**** № 4-6, представлявано **** - ****, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК **** сумите по Изпълнителен
лист, издаден на 15.01.2013г., на основание Заповед за изпълнение
№6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, а именно: 4
794,37 лева, от която 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.-
неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70
лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до
03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ ****
****, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
София, район ****, ж.к. „****“, ул. „**** № 4-6, представлявано **** - ****,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, да
заплати на С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна местност
„****” **** и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна
местност „****” ****, адвокатско възнаграждение в размер от 1000лв. и
внесена ДТ в размер от 206,96 лева, разноски в производството, на осн.чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12