Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Враца, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 16.05.2023 г.
/шестнадесети май, две хиляди и двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Маргаритка АЛИПИЕВА и с участието
на прокурора Николай ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН
дело № 134 по описа на АдмС – Враца за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по КАСАЦИОННА
ЖАЛБА на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - гр. София, чрез пълномощник - * А.Г., против Решение № 1/05.01.2023 г., постановено
по АНД № 223/2022 г. на
Районен съд /РС/ – Мездра, с което е отменено издаденото от Зам. Директор
на същата дирекция Наказателно Постановление /НП/ № ВР-23-ДНСК-99/ 14.11.2019г.,
с което на „А.-ТН“ ЕООД – ***, за нарушение по чл. 161 ал.1 изр.2-ро вр. чл.137 ал.3 вр. чл.154 ал.2
т.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лв. – на основание чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ.
В касационната жалба
са изложени доводи за неправилност, незаконо-съобразност
на оспореното решение, издаването му при съществени нарушения на
процесуалноправните норми и несъответствие с материалния закон. На първо място
се излагат подробни съображения, че жалбата пред РС е била недопустима за разаглеждане, тъй като връчването на НП е било успешно
реализирано при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Но второ място, че неправилно
РС се е позовал на решение на ВАС и нарушението по ЗУТ отразено в НП е
безспорно установено и доказано. Иска се отмяна на решението
и потвърждаване на НП, или алтернативно – да се обезсили решението на РС.
Пред съда касатора
ДНСК-София, чрез пълномощник – ** Ц.Х., **, поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Иска се алтернативно и отмяна на решението, и връщане на
делото на друг състав. Претендират се разноски.
Ответникът „А. ТН“ ЕООД
– *** / ** ./, представлявано от Т.Ц.Й. – *, чрез пълномощник – * Е.М. ***, в писмен Отговор оспорва касационната
жалба. Излагат се съображения, че решението на РС е правилно, законосъобразно и
постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано и
обосновано. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение,
а оспореното решение оставено в сила. Претендират се разноски. В допълнително
Становище от пълномощника се поддържа отговора на касационната жалба.
Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност
на касационната жалба. Споделя становището на касатора, че ответника си е
позволил действия с които е осуетил действията на държавен контролен орган.
Иска уважаване изцяло на касационната жалба.
Административен съд –
Враца в настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и съображения, становището на ответника, доказателствата по делото и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол за законосъобразност е Решение № 1/ 05.01.2023г., постановено по
АНД № 223 по описа на РС
– Мездра за 2022 г., с което е отменено НП № ВР-23-ДНСК-99/14.11.2019г.,
издадено от Зам. Директор на ДНСК-София, с което на „А.-ТН“ ЕООД-***, за
нарушение на 25.06.2019г. по чл. 161 ал.1 изр.2-ро вр.
чл.137 ал.3 вр. чл.154 ал.2 т.5 от ЗУТ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. – на основание чл. 237 ал.1
т.2 от ЗУТ.
При осъществения
контрол за законосъобразност на санкционния акт, районният съд е приел, от една
страна, че жалбата е допустима, тъй като известието за доставяне с получател на
обжалваното НП, отразен в известието, като Т.Й. - * на „И. С.“, като всъщност с
атакуваното НП санкция не е налагана на такава фирма, нито на физическото лице
Т.Й., а на различно юридическо лице, представлявано от Т. Й., но с име „А. ТН“
ЕООД. От друга страна РС е пиел, че относно същото деяние отразено в
оспореното НП е обвързан от мотивите на Решение № 519/29.11.2019г.
по адм.дело № 648/2019г. на АдмС Враца, което е потвърдено от ВАС. Позовавайки се
именно на това решение на АдмС Враца, състава на РС е
приел, че по същество процесното нарушение не е
извършено от обективна страна. Поради това въззивния съд
е отменил изцяло НП, като неправилно и е присъдил разноски на „А. ТН“ ЕООД сумата от 500 лв.
Решението е валидно - постановено е по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на
дадените му от закона правомощия, но е НЕДОПУСТИМО.
Настоящият касационен състав не споделя направения от въззивния
съд извод за допустимост на жалбата пред РС против НП. Състава на РС не се е
произнесъл по основното възражение в съпроводителното писмо на наказващия орган
с изх. № ВР-2779-03-432/13.0.2022г. /на л.2-3 от АНД № 223/2022г. на РС-Мездра/,
че НП е връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Действително в с.з. пред
РС-Мездра на 20.09.2022г. и на 27.09.2022г. пълномощника на ДНСК е изложил и
второ основание за недопустимост на жалбата, а именно редовно връчване на НП с
известие за доставяне, но възражението, че НП е връчено по реда на чл.58 ал.2
от ЗАНН не е оттеглено, и двете основания с което се претендира недопустимост
поради просрочие на жалбата, са в условията на алтернативност, и въззивния съд е
дължал произнасяне.
Съгласно разпоредбата на
чл. 58, ал. 1 ЗАНН "Препис от наказателното постановление се
връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако
нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до
персонален профил, регистриран в информа-ционната
система за сигурно електронно връчване, като модул на Единния портал за достъп
до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление. Според разпоредбата на
ал. 2 на същата норма "Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването."
Нарушението е констатирано
на 25.06.2019г. от служители на РДНСК-*** на адрес ***, където е ** и където е
седалището на ** „И. К.“ АД. АУАН е съставен на 06.08.2019г. на възложителя на
строежа, а именно „А. ТН“ ЕООД. Действително, считано към момента на извършване
на проверката, издаване на АУАН и НП, седалището на „А.ТН“ ЕООД, е било на
адрес – ***, но на този адрес представляващия не е бил открит за връчване на
съставения АУАН № Вр-23/ 06.08.2019г. На 16.09.2019г. на адреса на строежа е
присъствал Т.Й. и на същия са били предявени 3 бр. АУАН, в т.ч. и АУАН №
Вр-23/06.08.2019г., но същия е отказал да подпише актовете. За това обстоятелство
е съставен Констативен Протокол ДК-9-Вр-3/16.09.2019г. от органите на РДНСК
Враца. С оглед обстоятелството, че представляващия двете фирми е едно и също
физическо лице, а именно лицето Т.Й., представител на * „А. ТН“ ЕООД, за връчване на НП представителя
на юридическотото лице е търсено от органите на РДНСК-Враца
на адреса на **, където е установено, че пребивава, не е открит представляващия,
за което са съставени от органите на РДНСК-Враца 2бр. Констативни Протоколи от
20.11.2019г. и 29.11.2019г. Отбелязано е изрично в НП, че същото е връчено по
реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 29.11.2019г.
В тази връзка настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в ЗАНН не е регламентирана
процедура, установяваща броя на посещенията на адреса на който пребивава на
нарушителя. Съществени са обстоятелствата които биват установени при тези
посещения. В конкретния случай е било установено при опита да се връчи
АУАН и от двукратно посещение с цел
връчване на процесното НП, а и на други документи -
още 2 бр. НП, както и на АУАН и Покана, че представляващия двете дружества Т.Й.
не се намира на адреса в офиса и не е имало упълномощено лице, което на получи
НП. Обстоятелството, че представляващия „А. ТН“ ЕООД е търсен за връчване на НП
и не е открит на адреса на който пребивава се установява, както от съставените
2бр. КП от 20.11.2019г. и от 29.11.2019г., така и от разпитите на свидетелите
служители на РДНСК пред съда. Предвид изложеното, връчването следва да се счита
редовно. В този смисъл правилно е направено отбелязване на НП, че е връчено на
основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Датата, посочена в
отбелязването е 29.11.2019 г. Жалбата е
подадена чрез органа и заведена с вх. номер от 05.07.2022 г., т.е. повече от 2
/две/ години след извършеното надлежно връчване, което е извън 7-дневния срок
за обжалване, предвиден в чл. 59 от ЗАНН /в редакцията считано
към м.ноември-декември на 2019г./ поради което неправилно не е било прекратено
съдебното производство, поради неподаване на жалбата в срок, а спорът е бил
разгледан по същество. Предвидения в разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото за
обжалване на НП. НП е вляло в сила на 07.12.2019г. и при подадена жалба през
месец юли на 2022г. същата се явява просрочена.
Като не е установил и
съобразил релевантната фактическа обстановка относно връчването на НП по реда
на чл.58 ал.2 от ЗАНН, въззивният съд е достигнал до
неправилен правен извод за допустимост на жалбата и е постановил недопустимо
решение, поради което касационната жалба срещу решението на РС се явява
основателна и това се явява основание за обезсилване на първоинстанционния
съдебен акт.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на касатора, на
същия следва да бъде присъдено в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ
/НЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от по 100 /сто/ лева, за всяка
една инстанция, пред РС-Мездра и пред АдмС Враца, или
сумата от общо 200 /двеста/ лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221 ал. 3 от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
1/05.01.2023 г., постановено по АНД №
223/ 2022 г. по описа на Районен съд – Мездра и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „А. ТН“ ЕООД – ***
против НП № ВР-23-ДНСК-99/14.11.2019г., издадено от Зам. Директор на
ДНСК-София.
ПРЕКРАТЯВА образуваното по същата
жалба съдебно производство.
ОСЪЖДА „А. ТН“ ЕООД – *** да заплати на ДНСК –
гр.София разноски по делото в размер на общо 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.