Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1437 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от сдружение „М.“
срещу „Н.“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за
общата сума 7 000,00 лв. – обезщетение за вреди от нарушаване на
авторските права на авторите на текста и музиката на седем музикални
произведения (песните „2U“, „Shape Of You“,
„Holdin On“, „Еl Perdon“,
„Ciao Adios“, „Starboy“ и „Blurred Lines“),
изпълнени публично чрез озвучаване на запис на 12.12.2017г. в аптека „Медея“ в
гр. София, ул. Акад. ********, без разрешение на носителите на авторските права
или на организация за колективното им управление (претендират се обезщетения от
по 500,00 лв. за авторите на текста и по 500,00 лв. за авторите на музиката на
всяко от произведенията).
С исковата молба е заявено и искане за
разгласяване по реда на чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП на диспозитива на решението
по делото в два всекидневника и в телевизионна организация с национално
покритие.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че:
1) процесните произведения не са изпълнявани на посочените в исковата молба
време и място; 2) дори да са изпълнени, изпълнението им не представлява
публично представяне по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП; 3) ответникът не
е ползвател на произведенията по смисъла на §2, т. 6 ЗАПСП; 4) упражняването на
правата на авторите на произведенията не е възложено за управление на ищеца; 5)
претендираните обезщетения за прекомерни и не са съответни на вредите на
авторите.
Обстоятелството, че посочените в исковата
молба лица (от чието име са предявени исковете от ищеца в качеството му на
процесуален субституент по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП) са автори на текста и музиката
на процесните произведения, както и обстоятелството, че процесната аптека се
стопанисва от ответника, не са оспорени с отговора срещу исковата молба, поради
което и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от доказване в производството
по делото.
Процесуалната субституция на ищеца в
качеството му на организация за колективно управление на авторски права по чл.
94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, респективно легитимацията му по чл. 26, ал. 2 ГПК за
предявяване на искове от името на авторите в защита на тези права се установява
от представените с исковата молба удостоверения от Министерството на културата
и договори за двустранно представителство със сродни чуждестранни организации
за колективно управление на права.
Основният спорен въпрос по фактите от
предмета на доказване в производството е изпълнението чрез звукозапис на
процесните музикални произведения по времето и на мястото, посочени в исковата
молба.
За установяване на тези обстоятелства са
разпитани двама свидетели, доведени от ищеца, но конкретни данни относно
времето, мястото и конкретните излъчени произведения се съдържат само в
показанията на свидетеля Чавдар Павлов.
Според показанията на свидетеля П.процесните
седем песни са звучали на 12.12.2017г. от тонколони в аптека „Медея“ в кв.
Студентски град, гр. София като част от програмата на радио „Фреш“, но
показанията и на този свидетел не съдържат конкретни данни относно интензитета
на звучене на радиото в аптеката, посетителите в аптеката към момента на
звучене на песните и въобще възприемането на произведенията от клиенти на
аптеката.
По-съществено в случая е, че показанията на
доведените от ответника свидетели Е.Х.и Е.К.(служителки в аптеката към датата
на твърдяното излъчване на песните) са категорични, че в аптеката няма и не е
имало монтирани тонколони или други озвучителни устройства.
При очевидното противоречие между показанията
на двете групи свидетели и липсата на други събрани в производството
доказателства, въз основа на които да може да бъде проверена достоверността на
показанията им, съдът в приложение на последиците на доказателствена тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК е длъжен да приеме, че твърденията на ищеца относно
излъчването на процесните песни в търговския обект на ответника не са
установени с изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване.
Изложеното е достатъчно предявените искове да
се приемат за недоказани по основание и да бъдат отхвърлени, но следва да се
посочи, че дори описаният от свидетеля П.начин на възпроизвеждане на песните в
търговския обект на ответника да беше приет за установен по делото, изложените
от свидетеля факти не предпоставят, а дори изключват наличието на осъществен
фактически състав на нарушение на авторски права върху процесните музикални
произведения, тъй като описаните от свидетеля фактически обстоятелства не
покриват никоя от предвидените в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП хипотези на използване на
произведение, за чието извършване съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е необходимо
разрешение от автора или упълномощена организация за колективно управление на
авторски права.
Възпроизвеждането на музикални произведения в
търговски обект може да представлява нарушение на правата на авторите на
произведенията ако представлява съществена част от дейността, осъществявана от
търговския обект, евентуално ако възпроизвеждането на произведенията в обекта има
за последица добавена стойност на приходите от продажба на стоките или
услугите, предлагани в него.
Изводът безусловно следва от правилата на чл.
18 ЗАПСП, но и от разпоредбата на §2, т. 6 ЗАПСП, която освен, че дава легално
определение на понятието „ползвател на произведения“, изрично регламентира
търговските обекти, по отношение на които законодателят презюмира използването на
обекти на авторското право по смисъла на чл. 18 ЗАПСП.
Очевидно процесният търговски обект „аптека“
не попада сред изрично посочените търговски обекти в §2, т. 6 ЗАПСП (заведения
за обществено хранене и забава), а предназначението му, но също и потенциалните
потребители на стоките, предлагани в него, не предполагат, а дори изключват
възможността като последица от озвучаване на обекта (включително с процесните
музикални произведения) да бъде постигната добавена стойност на приходите от
търговската дейност, осъществявана от ответното дружество чрез процесния
търговски обект.
По изложените съображения предявените
осъдителни искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, като с оглед
изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
присъждане на разноските, които е направил за защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от сдружение
„М.“ с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Н.“ ЕООД с
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** осъдителни искове с правно
основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за сумата 7 000,00 лв. – обезщетение за
вреди от нарушение на авторските права на авторите на текста и музиката на
песните „2U“, „Shape Of You“, „Holdin On“,
„Еl Perdon“, „Ciao Adios“, „Starboy“
и „Blurred Lines“, извършено на 12.12.2017г. в аптека „Медея“
в гр. София, ул. Акад. ********.
ОСЪЖДА „М.“ с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Н.“ ЕООД с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
700,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: