№ 67
гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100600168 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда на РС-Варна по НЧХД №5098/2020г., 1-ви
наказателен състав, с която подс. ИВ. Д. ИВ. е признат за невинен в това на 14.05.2020г. в с.
Кичево, обл. Варна, чрез използване на МПС да е отнел чужда движима вещ- инсталация за
пресяване на пясък и хумус на стойност 1030,60лв. от владението на Н. Д. ИВ., без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.304 от
НПК е оправдан в извършване на престъпление по чл.195ал.1т.4 във вр. с чл.194ал.1 от НК.
Отхвърлен е и предявеният от частния тъжител граждански иск срещу подсъдимия за
имуществени вреди в размер на 10 000лева в резултат от престъплението, предмет на
тъжбата. Срещу постановения съдебен акт е депозирана жалба от частния тъжител Н.Д. И.,
чрез повереника адв. Д. Д., в която се сочи, че присъдата е необоснована, поради което моли
на основание чл.334т.2 във вр. с чл.336ал.1т.2 от НПК да бъде отменена и постановена нова
осъдителна такава по обвинението по чл.195ал.1т.4 от НК. В допълнителното изложение
към жалбата се твърди и наличие на съществено нарушение на процесуалните правила при
формиране на съдийското убеждение, тъй като същото според повереника не е основано на
пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото и проверка на всички
доказателства, в нарушение на задълженията по чл.14, чл.107ал.2 и чл.305ал.3 от НПК. В
жалбата се съдържа анализ на доказателствата по делото с посочване в какво конкретно
според повереника се изразява неправилната оценка от съда на доказателствата при
формиране на неговите изводи. Сочи се, че в мотивите на съда е налице различно тълкуване
на еднакви в същността си факти с отношение към изграждане на съдийското убеждение. По
1
подробно изложените съображения, частният тъжител чрез своя повереник счита присъдата
и за неправилна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частния тъжител на
основанията, посочени в нея. Счита, че мотивите на първата инстанция да обяви
представените писмени документи за такива с недостатъчна степен на досстоверност за
неприемливи, само поради това, че се представят от свидетел по делото. Изтъква, че
показанията на св. Стоянов също не следва да се кредитират с достатъчна степен на
достоверност по ред обстоятелства- платил 2000 лева за ненужна вещ, направил още
разходи, за да я приведе в движение, след като не успял, не потърсил обезщетение, въпреки,
че имал писмен договор, тъй като бил обиден. По подробно изложените съображения моли
съда да отмени присъдата на ВРС и да постанови друга, с която да осъди подсъдимия,
алтернативно да върне делото поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Претендира заплащане на сторените в производството разноски.
Подсъдимият И.И. и неговият защитник изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна. Защитникът счита, че в хода на производството частния
тъжител не е доказал собствеността на процесната вещ. Твърди, че по делото били
представени два документа с невярно съдържание- разписка и договор за наем. Счита, че
доказателствата по делото установяват, че тази инсталация била изградена с усилията на
подсъдимия без намесата на брат му през 2012г., т.е. 2 години след изготвянето на
представените писмени документи. Според защитата от представените от тях доказателства
е видно, че камионите били ползвани от фирмата на подсъдимия, като от товарителниците
за превоз на пясък било видно, че той е извозван от различни дестинации, но не и от там,
където се е намирала процесната пресявна инсталация. По подробно изложените
съображения моли съда да потвърди присъдата на първата инстанция, като претендира и
заплащане на деловодните разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на
чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което с допустими
доказателствени способи е установил обективната истина, като по предвидения в НПК ред е
събрал и проверил множество гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Всички те са обсъдени в атакувания съдебен акт, като ВОС счита, че първостепенният съд в
съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин
следното:
Подсъдимият и частният тъжител били братя, но отношенията им били влошени във
връзка с водени между тях имуществени спорове. Същите притежавали съсобствен имот в
2
с.Кичево, общ.Аксаково, получен по наследство от родителите им, като и двамата имали
достъп до него, но не пребивавали там постоянно. В двора на имота се намирала инсталация
за пресяване на пясък, състояща се от захранващ бункер, два лентови транспортьора и
вибрационно сито, която била изградена от подсъдимия. През м. май 2020г. св.Атанас
Стоянов потърсил да закупи подобна инсталация и от свои познати узнал, че подсъдимият
притежава такава. На 14.05.2020г. Стоянов се свързал с подс.И. и се договорил с него да
закупи съоръжението за сумата от 2000 лева. На 15.05.2020г. двамата подписали договор за
покупка на пресявна инсталация, след което свидетелят натоварил съоръжението на товарен
автомобил и го откарал в своя база. Впоследствие установил, че същото не работи и
въпреки положените усилия не успял да го задейства.
На 15.06.2020г.тъжителят минавайки покрай имота установил, че инсталацията
липсва, поради което на 20.06.2020г. подал тъжба до РП-Варна, в която посочил, че вещта е
открадната. Била образувана Преписка №445000- 1566/2020г. по описа на РУ-Аксаково,
като при извършената проверка било установено, че инсталацията е продадена от
подсъдимия. С Постановление от 03.08.2020г. на ВРП било отказано образуването на
досъдебно производство предвид това, че дори и да е осъществен състав на престъпление, то
е от категорията на тези, които се преследват по тъжба на пострадалия с оглед родствената
връзка между Н.И. и И.И.. Така на 17.12.2020г. Н.И. депозирал тъжба до ВРС, въз основа
която било образувано настоящото НЧХД.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция била назначена съдебно-
оценителна експертиза, видно от заключението по която инкриминираната вещ е била
оценена от експерта на 1030,60лева.
За да постанови оправдателна присъда първоинстанционният съд е приел липса на
убедителни доказателства, че предметът на престъпно посегателство е бил собственост на
частния тъжител, като е приел, че данните по делото сочат с по- голяма достоверност, че
собственик на същия е бил подсъдимият. Районният съд е направил подробен анализ на
гласните доказателствени средства и писмените доказателства като е посочил на кои и
поради какви причини е дал вяра. Действително, както и повереникът сочи, съдът е приел,
че някои от доказателствата се ползват с по- голяма степен на достоверност от други, като е
посочил аргументи за подобен извод, които обаче не се възприемат от атакуващата съдебния
акт страна.
Повдигнатото с тъжбата обвинение спрямо подс. И.И. е за престъпление по чл.195ал.1
т.3 във вр. с чл.194ал.1 от НК, включвайки в обвинението и използване на МПС. За да е
осъществен състав на престъпление кражба е необходимо да се установи, че вещта предмет
на престъпление е чужда, че същата е отнета от владението на конкретно лице и че това е
станало без неговото изрично съгласие. На следващо място инкриминираната вещ следва да
има определена стойност. Настоящият състав на съда счита, че както и ВРС е приел, по
делото не е установено по категоричен начин вещта да е собственост на частния тъжител, а
именно в негова тежест е да установи фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са разпитани две групи
3
свидетели, всяка от които цели да установи, че процесната пресявна инсталация е
собственост на един от братята. Едната група свидетели твърди, че същата е изградена през
2010г. от тъжителя, а другата група – през 2012г. от подсъдимия. Освен гласните
доказателствени средства, за доказване на твърдяното в тъжбата, са ангажирани и писмени
доказателства, които първата инстанция е счела за недостоверни. Според същите процесната
инсталация е изградена през 2010г. – договор за наем от 19.07.2010г. между тъжителя и
фирмата, чиито управител е той-„НД Груп“ ЕООД, за срок до 31.12.2020г. Видно от
договора наемната цена е определена за целия срок на договора и е в размер на 1000лева.
Доказателства за осчетоводяване на този договор в дружеството на тъжителя, включително
и доказателства за плащане на наемната цена през периода на договора, въпреки
постановеното от съда разпореждане, не са били представени в хода на
първоинстанционното производство. С оглед горното и настоящата инстанция счита, че
правилно първоинстанционния съд е приел, че липсват доказателства за достоверността на
същия. В този смисъл не биха могли да се тълкуват и представената справка за налични
МПС на дружеството на тъжителя и фактурите за извършени доставки на пясък, а именно
дали при осъществяването им е била използвана процесната вещ. В подкрепа на
обстоятелството, че собствеността върху пресявната инсталация е на тъжителя са разпитани
двама свидетели- С. и В.. Показанията на първия не възпроивеждат негови лични
възприятия относно факта на изграждане и собственост на процесната вещ, а единствено
това, което е чул от тъжителя. Предвид горното и същите макар и обективни, не са
подкрепени от други такива, потвърждаващи опосредената информация. Според настоящит
състав на съда правилно първоинстанционния съд е преценил и достоверността на
показанията на св. В.. Единствено от тях се черпи информация, че процесната вещ е била
изградена през 2010г., но не и от тъжителя, тъй като същият сочи, че неговия чичо е продал
части, от които би могла да бъде изградена тя, на бащата на тъжителя. Този свидетел
изрично сочи, че не е присъствал по време на изграждането на инсталацията, а показанията
му са свързани единствено с компоненти, които евентуално биха могли да бъдат използвани
и вложени в същата. Св. В. подробно е посочил какви точно вещи са били закупени от
бащата на тъжителя, както и поради какви причини е създадена приложената по делото
разписка от него, а не от неговия чичо. В представената разписка, имаща характер на
договор за продажба са описани 2бр. електромотори, лентов транспортьор, транспортна
лента и мрежа за сито. От показанията на свидетеля обаче не се установява тези компоненти
да са били вложени в процесната инсталация и от кого точно е изградена тя, още повече, че
той твърди, че покупката е била направена от тъжителя и неговия баща. Кой точно е дал
парите също не става ясно, но твърди, че бащата на тъжителя е настоявал да има документ.
Свидетелят също така не установява с показанията си, че тази инсталация е била изградена
през 2010г., така както се твърди в тъжбата. Нещо повече, същият сочи, че не я е виждал
сглобена, а само мяркал нещо когато минавал оттам, но не сочи конкретната година на
изграждане. Предвид горното и съдът намира, че тази група свидетески показания не
установява с необходимата доказателствена обезпеченост, че процесната пресявна
инсталация е била изградена от тъжителя и че същата е била негова собственост, а
4
доказателствената тежест в процеса е негова, а не на подсъдимия. Последният от своя
страна дава лаконични обяснения, в които твърди, че тази система я е изградил той, като
описва части, които е вложил в нея. Св. П. от своя страна сочи, че е помагал на подсъдимия
при изграждането на тази система и това е станало едва през 2012г., но никога не е виждал
тази система да работи, като според него и бащата на подсъдимия се занимавал с нея. Св.
Петров също установява факта на изграждане на процесната пресявна инсталация от страна
на подсъдимия, както и че това е станало през 2012г. Че това е станало през този период
било уточнено при разговор с подс. Ив.И.. От показанията на св. Стоянов се установява
факта на продажбата на вещта, за която в процеса не се спори, че е процесната. Заплатената
от него цена е била 2000лв., като по негови твърдения същата не е имала електромотори и в
крайна сметка тя така и не заработила. Действително в показанията си сочи, че въпреки това
той не е потърсил правата си. Показанията на този свидетел, както и горното обстоятелство
не влияят на установяване факта на собствеността. Свидетелят сочи, че при закупуването й
подсъдимият е заявил пред него, че той е собственик. Показанията му правилно РС е
възприел за обективни, доколкото същите съдържат информация за факта на продажбата, а
не кой е собственик на вещта. В този смисъл са и показанията на св. Горанов, който е
присъствал при продажбата на вещта и показанията му не допринасят за изясняване
собственосттта на вещта. Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че
процесната вещ фактически е била във владението на подсъдимия, докато престъплението
кражба изисква отнемането на чуждава вещ да да е извършено от подсъдимия от владението
на друго лице. Предвид горното и настоящата инстанция споделя доводите на първата за
липсата на всички обективни признаци от състава на престъплението кражба. С оглед
прецизност следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на тъжбата не е посочена
цена на процесната вещ, а тя е факт, подлежащ на доказване и елемент от обективната
страна на престъплението. Следва да се отбележи, че липсата на умисъл не би могла да бъде
обвързана от начина на осъществяване на продажбата/ открито/ и с обстоятелството, че
подсъдимият демонстрирал съзнание, че продава собствена вещ, ако от доказателствата по
делото бе установено, че вещта е чужда.
Предвид обстоятелството, че обвинението не е доказано, то пранвилно ВРС е
постановил оправдателна присъда. С оглед оправдаването на подсъдимия правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от тъжителя граждански иск като
неоснователен. Предвид горното настоящата инстанция счита, че обжалваната присъда
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна поради недоказаност на
обвинението от частния тъжител.
Съгласно разпоредбата на т.12 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството
на правосъдието, при обжалване пред по- горен съд се дължи държавна такса в половин
размер, а именно 6 лева. ВРС не е дал указания на тъжителя да внесе следващата се такава с
оглед депозираната жалба. С оглед горното настоящата инстанция следва да осъди Н. Д.
ИВ., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса в размер на 6 лева
5
с оглед предприетото от него обжалване с настоящата жалба.
С оглед изхода на делото тъжителят Н. Д. ИВ. следва да заплати на подсъдимия И.Д.
И. сторените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 1000лева. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, на основание чл.334ал.1т.6 и чл.338 от НПК, съставът на
Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260171/ 09.12.2021г. по НЧХД №5098/2020г. по описа
на ВРС, 1-ви наказателен състав.
ОСЪЖДА частния тъжител Н. Д. ИВ. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия И.Д. И.
сторените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 1000лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Д. ИВ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС- Варна
сумата от 6 лева за образуваното въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6