РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Монтана, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаКамелия
Цветкова Видолова (ОП-Монтана)
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600174 по описа за 2021 година
С присъда на РС Монтана от 02.06.2021г. по НОХД № 494/2021г., подсъд. В. П. от
гр. *, е призната за невиновна в това, че на
13.06.2017г. в гр. *, ул. ,,*” № *, като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнела от владението на Г.Г. от
гр. *движими вещи – плик с парична сума от 3 980лв., банкноти в копюри от 20.00лв. без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение в извършено
престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
Със същата присъда и на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД съдът е отхвърлил предявения
от Г. Г. от гр.*граждански иск против В.П. за сумата от 3 980лв., представляваща
обезщетение за причинените му вследствие на престъплението имуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановената присъда е останал гражданския ищец Г.Г. и чрез
защитника си адв. Н. В. я обжалва в срок и изцяло, като поддържа, че деянието е установено
и доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Моли
съда да отмени присъдата и постанови нова с която признае подсъдимата П. за виновна и я
1
осъди по повдигнатото й обвинение.
Недоволна е останала и РП Монтана и депозира протест в срок, в който се твърди, че
са налице достатъчно доказателства които в тяхната съвкупност да обосноват вината на
подсъд. В.П. и които не са преценени обективно от съда. Моли въззивната инстанция да
отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която признае подсъдимата за виновна и й
наложи справедливо наказание.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 14.09.2021г. и е
преценил, че не следва да се допуска разпит на подсъдимата, както и събиране на нови
гласни доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита протеста и жалбата за основателна, а
постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна.
Жалбоподателят не се явява и не взема становище по делото.
Подсъдимата не се явява, ненамерена на посочения адрес, назначеният служебен
защитник адв. Ц. счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли за нейното
потвърждаване.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Протеста и жалбата са неоснователни. Фактическата обстановка е подробно изяснена
от РС Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния
обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и
по време на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено,
поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно
обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на и субективна страна
не е доказано по несъмнен начин подсъд. В. П. на 13.06.2017г. в гр. *, ул. ,,*” № *, като
непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, да е отнела от владението на Г.Г. от гр. *движими вещи – плик с
парична сума от 3 980лв., банкноти в копюри от 20.00лв. без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои, с което да е осъществила състава на престъпление
по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
2
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Подсъд. В. П. е родена на 14.02.2000г. в гр.*, и живее в гр. *. Поради смърт на
нейната майка и влизането на баща й свид. О.П. в Затвора, била настанена в Център за
настаняване от семеен тип на деца без увреждания в гр. *. След като П. бил освободен от
затвора, той се прибрал в гр.*и ползвал помещение под наем при гражданския ищец и
частен обвинител Г.Г.. Подсъдимата П. често напускала центъра в гр. *и се прибирала в
гр.*, където престоявала при леля си, а след освобождението му - и при баща си.
Гражданският ищец и частен обвинител Г.Г. живеел през 2017г. в гр. * на ул.,,*" № *.
В недвижимия имот имало изградени няколко жилищни постройки, който бил отдал под
наем. След смъртта на майка му здравословното му състояние се влошило. Започнал да се
движи трудно и наемателите му се грижили за него. Свид. Х.Ф., който бил негов съсед,
също му помагал.
Към 13.06.2017г. гражданският ищец и частен обвинител отдал под наем жилищни
помещения на свид. Т.Т. и на нейната дъщеря А., като двете ползвали различни етажи на
една сграда. Другото помещение било отдадено на свидетеля О.П., който го ползвал заедно с
децата си – подсъд. В.П. и двама от синовете му.
На същата дата свид. Г. правил помен на майка си, като част от наемателите му и
свидетеля Ф. му помагали. Последният бил изтеглил паричната сума от 4 000лв., получени
от майката на Г. от продажбата на земеделска земя и му я предоставил в плик. Гражданският
ищец и частен обвинител оставил плика с парите до възглавницата на леглото си и поставил
шапката си върху тях. От сумата той взел 20лв. и я предоставил на подсъд. П. да купи нещо
за помена. В стаята се намирали освен П., но и свидетелите Т. Т. и О.П.
Около 17:00ч. свидетелката Т.напуснала стаята на пострадалия, като там останали
само свидетеля О.П., подсъдимата и самия пострадал. Мъжете били много пияни.
Гражданският ищец и частен обвинител отишъл до тоалетната, като докато се намирал там,
свидетелят П. ударил силно вратата на тоалетната и Г. паднал на плочите. Малко по - късно
свидетелката Т. се върнала в стаята, но не намерила никого там. Установила, че Г. е паднал в
тоалетната и го пренесла в стаята му. Двамата потърсили остатъка от парите в размер на 3
980 лева, но не ги намерили. Установили, че подсъдимата и свидетеля П. са напуснали
ползваното от тях помещение, като дори не били взели всичките си вещи. Гражданският
ищец и частен обвинител се опитал да се свърже със свид. П. на мобилния му телефон, но
той не приел обаждането.
След тази случка свидетелят П. и по - големия му син А. заминали за Република *, а
впоследствие П. се преместил да работи в *. Подсъдимата В.П. се върнала в центъра в гр. *.
Пострадалият свидетел Г.Г. депозирал жалба до Началника на РУ Монтана. В нея
лицето посочва, че на въпросната дата, около 18,30ч. му била отнета сумата от 4 000лв. от
лицата, които бил пуснал на квартира в дома си ,,*" (свидетелят О.П.) и дъщеря му В..
С Постановление от 25.07.2017г. на прокурор при Районна прокуратура - гр.Монтана
3
било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извърши-тел по обвинение в
извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В хода на разследването били изискани справки от Община Монтана във връзка с
адресите на свидетеля О.П. и дъщеря му В.. Също така били изискани справки за съдимост и
на двете лица, както и били разпитани в качеството на свидетели пострадалият Г.Г., Х. Ф.,
В.П., Т. Т. и О.П..
Била назначена съдебно психиатрична и психологична експретиза на свид. В.П.,
която дала заключение, че въпреки непълнолетинето си, съща-та е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При нея не се
наблюдавало признаци на зависимост на психоактивни вещества, не се води на учет и не
страда от психическо заболяване.
При своите показания свидетеля Г.Г. безспорно навежда обстоя-телството, че на
процесната дата и място, му е била отнета сумата от 3 980лв.
Разпитаните в досъдебното производство свидетели Ф., Т. и П. потвърждават
твърденията на свидетеля Г. относно лицата, които са се намирали в помещението, когато е
бил извършен помена на неговата майка, но нито един от тях не твърди да е видял кое е
лицето, отнело въпросната сума.
Единствената индикация в тази насока са показанията на бащата на свид. В.П., който
заявява, че дъщеря му признала, че е извършител на кражбата. Неговите твърдения се
потвърждават единствено от втория й разпит по досъдебното производство, проведен на
31.08.2020г.
С Постановление от 25.03.2021г. към наказателна отговорност била привлечена
разпитаната като свидетел В. П. по обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1
от НК във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
Обвинението било предявено с участието на служебен защитник. При разпита си в
качеството на обвиняем, В.П. се признала за виновна и отказала да даде обяснения.
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.371 т.1 от НПК
алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимата и служебния й защитник и с
предоставеното съгласие на гражданския ищец и частен обвинител. Пред съда подсъдимата
е изразила съгласие да не с провежда разпит на свидетелите и вещите лица и постановяване
на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи, експертно заключение
по назначената в досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична
експертиза, както и другите писмени доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно съдът е
кредитирал показанията на всички разпитани в досъдебното производство свидетели
относно извършената кражба и размера на отнетите пари. Правилно и законосъобразно също
така е приел, че съгласно чл. 303, ал.1 от НПК, за да се постанови осъдителна присъда,
следва същата да почива на доказани факти /а не на предположения/ и обвинението следва
да е доказано по категоричен и несъмнен начин и че този стандарт не е изпълнен по
4
отношение на подсъд. В.П..
В хода на проведеното досъдебно производство, освен направеното от подсъдимата
признание на вина, не са събрани никакви доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
Или всъщност единствените доказателства, които уличават подсъдимата като автор в
извършеното престъпление, се нейните признания пред разследващ полицай от 31.08.2020г.,
направени в друго процесуално качество, които не намират подкрепа в разпита й като
обвиняема и наведеното твърдение от страна на нейния баща, че тя му признала, че е
извършила кражбата. Съдебната практика е имала възможността да посочи, че единственият
процесуален способ за приобщаване на обясненията на подсъдим, респективно на неговите
самопризнания, към подлежащи на съдебна преценка доказателствени материали, е
провеждането на разпит по начина, указан в НПК. Заявлението на подсъдим, че признава
верността на фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, няма доказател-
ствена сила, ако не е съчетано и с фактическо признание, съдържащо конкретно описание на
извършеното престъпление и участието му в него.
Показанията на разпитания в качеството на свидетел О.П. по никакъв начин не
подкрепят в пълен обем доказаността на повдигнатото обвинение. Същите съдържат
своебразни голословни признания, без да посочват никакви конкретни факти, свързани с
извършената кражба.
Настоящата инстанция също намира, че не са събрани необходимия обем
доказателства, които да подкрепят обвинението срещу подсъдимата като автор на
извършената кражба.
От свидетелските показания се установява, че тя действително се е намирала на
местопрестъплението, но не е била сама. Други лица също са били в помещението, където
пострадалият свидетел е бил събрал и други лица, сред които и свид.О.П.. Последният дори
предприел действия, свързани с привеждането на гражданския ищец и частен обвинител в
безпомощно състояние и впоследствие напуснал не само помещението, където се намирал,
но и наетото такова. При показанията си в досъдебното производство самия пострадал Г.
признава, че едва след като се свестил и излязъл от тоалетната забелязал, че парите му
липсват. Периодът през който ги е оставил на леглото до момента на установяване на
липсата им е твърде продължителен и е свързан с посещението в помещението, където се е
намирал, на различни лица. Действително може да бъде направено предположение, че
подсъдимата и нейния баща имат съпричастност в извършеното престъпление каквото
съмнение е изказано от свидетелите Г. и Т., но поради липсата на безспорни доказателства в
тази насока обвинението остава недоказано дори и с косвени доказателства.
При тези правни съображения, наведени от първостепенният съд и напълно
споделени от настоящата инстанция, подсъд. В. П. правилно и законосъобразно е била
призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение в извършване на
престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
Неоснователно е твърдението на прокуратурата в протеста, че подсъд. П. е
единственият възможен извършител на деянието и всякакъв друг вариант е изключен, а само
5
обстоятелството, че е била на мястото и е знаела за парите, не прави обвинението доказано
по несъмнен и категоричен начин.
По отношение на предявения граждански иск за сумата от 3 980лв. от страна на
гражданския ищец и частен обвинител Г.Г. против подсъдимата, представляваща
обезщетение за причинените вследствие на деянието имуществени вреди, доколкото
основателността му е обвързана с наказателно правното санкциониране на дееца и предвид
обстоятелството, че в хода на наказателното про-изводство не е доказано авторството на
деянието от страна на подсъдимата, същият законосъобразно е бил отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При извършената служебна проверка на основание ОС Монтана не намира
основание за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, поради което го
потвърждава.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334,ал.1,т.6 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.06.2021г. по НОХД № 494/2021г. по описа на РС
Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6