№ 1
гр. Балчик , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на деветнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА Т. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20203210100402 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявена искова молба от НАП гр.
София срещу Б. Д. В. от гр. Варна; Т.И.А.-В. от гр. Варна и М. Б. В. от гр.
Варна за обявяване за недействителна по отношение на държавата на следната
покупко - продажба, обективирана в нот.акт, вписан в СВ при Районен съд –
Балчик под № 149 т. 8 д. №1181/2015 г. , с която първите двама ответници
прехвърлят на третия ответник:
1. ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор №02508.535.271, находящ се в гр.
Балчик, местност Момчил с площ от 9 899 кв.м. и
2. ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор №02508.535.272, находящ се в гр.
Балчик, местност Момчил с площ от 3 101 кв.м.
В съдебно заседание ищецът уточнява, че претенцията му е за ¼ ид.ч. от
имотите, но не прави отказ или оттегляне в останалата част от иска, поради
което съдът следва да постанови своя акт по отношение на първоначално
претендираната част от имотите.
Ответниците оспорват исковете като недопустими и неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства като взе
предвид направените доводи и възражения и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че е кредитор на първия длъжник – Б.В., за което има
образувано изпълн.д. №16320/2011 г. с нов № *********/2011 по описа на ТД
на НАП Варна за задължения в размер на 96 778,28 лв., представляващи
неплатени данъци и осигуровки за периода до 30.11.2015 г. Общо дължимата
сума към момента на предявяване на молбата се равнява на главница в размер
1
на 228 570,95 лв. и 114 479,70 лв. – лихва.
След направено проучване на имуществото на длъжника не е установено
имущество, от което да се удовлетвори кредитора, за което се представя
справка №55275/18.01.2021 г. на АВ.
Тримата ответници са в родствени отношения като третия ответник е
дъщеря на първите двата, които са нейни родители, поради което ищецът
предполага знанието на купувача за увреждането на кредитора с изповядване
на сделката.
Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящия Павлов иск.
Ответникът Б.В. заявява, че не е получавал постановление от 25.08.2015
г. и това за присъединяване на производствата. Оспорва обстоятелството, че е
живял на един адрес с третия ответник, както и знанието за увреждане.
Ответникът Т.В. оспорва твърдението, че към 2017 г тримата
ответници да са живели на едно място; както и твърди, че не е знаела за
публичните задължения на Б.В..
Ответникът М.В. оспорва обстоятелството, че е знаела за наличието на
публични задължения на първия ответник, респ. за увреждането на кредитора.
Твърди, че не е живяла на един адрес с другите двама ответници към
момента на изповядване на сделката.
Правната квалификация на субективно съединените искове е в
разпоредбата на чл. 216, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 135 от ЗЗД.
По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства
за установяване на публичните задължения по реда на чл. 108 от ДОПК,
съответно за връчване на заповед за възлагане на ревизия. В настоящия казус
установяването на задълженията е станало не по реда на чл. 108 – чл. 109 от
ДОПК, а по реда на чл. 105 – чл. 107 от ДОПК, или не въз основа на
ревизионен акт, а чрез изчисляване и деклариране на задълженията от самото
задължено лице. В този случай задълженията се внасят от задълженото лице в
сроковете, определени в съответния закон, т. е. същите стават изискуеми и
без последващото им установяване с писмен акт на органа по приходите.
Съгласно чл. 216, ал. 3 от ДОПК извън случаите по ал. 1 правата на
кредитора по чл. 135 от ЗЗД могат да бъдат упражнени от съответния
публичен взискател или от публичния изпълнител.
Следователно, предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД във
вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК.
По отношение на иска срещу Т.И.А.-В.:
Съдебната практика (така решение № 19 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1766/2017 г., III г. о., ГК) определя Павловия иск като облигационен, а
не като вещен иск, респ. същият няма вещно действие. След като вещта е
2
отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена
с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането.
Собственик на вещта е третото лице приобретател. С уважаването на иска по
чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в
патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху
него не се възстановява, а съпругът - недлъжник не е материалноправно
легитимиран да отговаря по иска. Когато е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка,
извършена с имот - семейна имуществена общност за 1/2 ид. ч. от
прехвърления имот, с която част се е разпоредил съпругът, който е лично
задължен, тогава по иска отговаря съпругът - длъжник, а другият съпруг не е
нито необходим, нито задължителен другар. В този случай липсва правен
интерес от насочването на този иск и срещу съпруга - недлъжник, защото
искът не е вещен, а разпоредителната сделка се запазва, също така собственик
на имота е приобретателят и имотът не се връща в патримониума на
съпрузите.
Поради липсата на правен интерес искът срещу Т.И.А.-В. се явява
недопустим и следва да се прекрати.
По отношение на исковете срещу Б. Д. В. и М. Б. В.:
Страните не спорят, че Б. Д. В. има задължения към ищеца, нито техния
размер и падеж, както и че същите са дължими съгласно подадени от него
данъчни декларации. Страните не спорят, и че длъжникът няма друго
имущество, от което да се удоволетвори ищеца, както и че същият е баща на
третия ответник.
Спорят, че към момента на сделката длъжникът не е бил уведомен за
постановлението за присъединяване и знанието от страна на приобретателя по
сделката за увреждането на кредитора.
За качеството си на длъжник, ответникът Б.В. е уведомен с покани за
доброволно изпълнение, връчени с разписка – л. 120 от делото.
В настоящото производство, съдът не изследва отношенията,
легитимиращи ищеца като кредитор, а изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти (така, решение №
552/15.07.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 171/2009 г. на 4 г.о.)
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД са: наличие на
действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди
действието, чието обявяване за недействително се иска, извършването на
увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно - лицето, с което
длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът
в резултат на сделката.
В разглеждания казус ответникът Б.В. има качеството „длъжник“ на
кредитора – ищеца по делото, предвид твърдените и установени данъчни
задължения с подадените данъчни декларации. Преди датата на изповядване
3
на сделката – 16.11.2015 г., първият ответник е бил уведомен за задълженията
към НАП.
Съконтрахентът по сделката е „свързано лице“ по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на ДОПК, като дъщеря на страните.
Контроверсният въпрос е знаел ли е приобретателя, че със сделката
уврежда кредитора – ищеца по делото.
По делото бе изслушана допусната до разпит свидетелка Р.К.В., близка
приятелка на семейството, която заяви, че към датата на сделката
приобретателят е бил студент в гр. София, с различно местоживеене от
родителите си, прехвърлителите по сделката. Свидетелката заяви, че миналата
година М.В. й е обадила по телефона. Споделила й е, че разбрала, че баща й
дължи много пари на държавата, попитала я дали това може да е грешка.
Свидетелката потвърди, че ответниците не са коментирали никакви
финансови затруднения с нея, през цялото време са демонстрирали по
луксозен начин на живот, т.к. бащата бил нотариус, а майката – адвокат. На
дъщеря си, третия ответник по делото, подарили нов автомобил Ауди А3, по
случай вземането на шофьорска книжка; ходили на екскурзии, заведения.
Имали добър социален статус. Б.В. бил грижовен баща, грижел се за
семейството си, неговото благоденствие, но не споделял нищо от служебната
си работа със семейството. Такъв бил характера му. Свидетелката сподели,
че знае от ответниците, че М.В. е спестила пари от абитуриенския си бал,
дадени от баба й и леля й, и е изявила желание да придобие процесните земи,
т.к. имала добър подход към парите, а баща й имал син от предишен брак, и
за семейството било важно, синът да няма претенции към имотите.
По силата на чл. 216, ал. 3 от ДОПК, знанието на „свързаното лице“
относно увреждането на кредитора се предполага до доказване на
противното.
При оборимата презупция страната, която твърди, че фактът не се е
осъществил трябва да проведе обратно доказване, което следва да е пълно -
когато оборва презюмирания факт; или непълно - когато поставя под
съмнение, осъществяването на презумпционната предпоставка.
Съгласно съдебната практика (така определение № 602 от 31.12.2018 г.
на ВКС по к. т. д. № 1429/2018 г.) ответникът, по отношение на когото
презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима, следва да установи фактите,
от които да може да бъде направен категоричен извод за липса на знание за
увреждането на кредитора. Знанието за увреждане на кредитора, съответно
неговото отсъствие, подлежи на установяване с всички допустими
доказателствени средства.
Пак по силата на съдебната практика (решение №13/19.02.2015 г . на
ВКС IV г.о.) при исковете, с правно основание чл. 135 от ЗЗД, ако
упълномощеният представител знае за увреждането и действа от името на
упълномощителя, не е необходимо да се доказва, че и упълномощителят знае.
4
В разглеждания казус длъжникът Б.В. е бил пълномощник на приобретателя
по сделката – М.В. при изповядването на договора за покупко – продажба на
процесните зем.земи.
С оглед изложеното и след преценка на представените писмени
доказателства, в.т.ч. и извлечения от сметка за период от 1.09.2015 г. –
22.12.2015 г., и свидетелските показания, съдът приема, че не е оборена
презумпцията за знание по категоричен, убедителен и несъмнен начин.
Изложеното налага уважаване на иска относно съсобствената идеална
част на Б.В.. В останалата част искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците следва да заплатят дължимата
държавна такса в размер на 50 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен по отношение на Държавата на
договор за покупко - продажба, обективиран в нот.акт, вписан в СВ при
Районен съд – Балчик под № 149 т. 8 д. №1181/2015 г., с който Б. Д. В. от гр.
Варна, бул. „Съборни“ №38, ет. 1 е прехвърлил на М. Б. В. със същия адрес:
1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор №02508.535.271, находящ се в гр. Балчик,
местност Момчил с площ от 9 899 кв.м. и 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор
№02508.535.272, находящ се в гр. Балчик, местност Момчил с площ от 3 101
кв.м. по иска на НАП гр. София.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от ½ ид.ч. от имотите.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на Т.И.А.-В. от гр. Варна,
бул. „Съборни“ №38, ет. 1.
ОСЪЖДА Б. Д. В. от гр. Варна, бул. „Съборни“ №38, ет. 1 и М. Б. В. със
същия адрес да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 50 лв.(петдесет лева), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5