Решение по дело №854/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Я.Д.М. срещу Заповед № 4537з-98/20.06.2023 г. на Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Смолян, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита заповедта за нищожна и незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и за необоснована, и несъответстваща на целта на закона.

На първо място твърди, че оспореният акт бил издаден от некомпетентен орган, тъй като не била посочена изрична правна норма, която предоставяла компетентност на издателя да налага наказание „порицание“. Освен това, изложените фактически основания и текстовото им обозначение били бланкетни, а и било недопустимо съдържанието на заповедта да препраща към други актове като длъжностни характеристики и заповеди, които не били част от нея и не били връчени заедно с нея на наказаното лице.

На следващо място, не били спазени в цялост изискванията на чл. 210 ЗМВР, тъй като не били посочени изрично обстоятелствата, при които било извършено нарушението, и доказателствата, въз основа на които било установено, респ. процесният акт бил немотивиран. Не били спазени и изискванията на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, тъй като не били събрани и оценени всички доказателства, имащи отношение към случая, липсвало обосноваване относно тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, като тези пороци имали отношение към вида и размера на наказанието.

При условията на евентуалност жалбоподателят твърди и че му било наложено наказание, несъответстващо на тежестта на описаното в заповедта нарушение, доколкото наказанието било необосновано тежко, а нарушението представлявало маловажен случай.

На последно място счита, че заповедта била недоказана, като се оспорва описаното в нея нарушение с твърдения, че не го бил извършил. Освен това не ставало ясно от текста на акта кое точно изпълнително деяние осъществил, като се оспорва наличието на издавани правила, с които да бил запознат и които да му вменявали задължение да съхранява в каса документи „за служебно ползване“.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 4537з-72 от 09.05.2023 г. на Началник на РДГП – Смолян, на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, чл. 10 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпили с Докладна записка с рег. № 4537р-6626/09.05.2023 г. предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор Я.Д.М. – полицейски инспектор V ст. в 02 група ОДГ от ГПУ – Ново село към РДГП – Смолян, с оглед това, че на 07.05.2023 г. около 17.05 часа в канцеларията на 02 група ОДГ в района на ГПУ – Ново село, при извършена проверка на ГПУ от гл. комисар Р. Д.– Директор на ГДГП, е било констатирано, че след като излязъл на проверка на ГПН /граничен полицейски наряд/ на ГКПП служителят не е прибрал „Плана за разстановка на ГПН“ в касата, а го оставил на бюрото, въпреки че документът е бил с гриф за сигурност „за служебно ползване“. Със заповедта проверката е възложена на тричленна комисия от РДГП – Смолян, която да изготви писмена справка и същата да се докладва в срок до 09.06.2023 г. Я.М. е запознат срещу подпис със заповедта на 11.05.2023 г.

По повод заповедта и изготвената в тази връзка и връчена писмена покана УРИ 4537р-6805 от 11.05.2023 г., жалбоподателят е дал писмено обяснение по случая, заведено в ГПУ Ново село с рег. № 4537р-6994 от 15.05.2023 г.

В справка рег. № 4537р-7847/29.05.2023 г., след преглед и обобщаване на събраните писмени сведения, както и от проведените беседи, назначената комисия е описала установената от нея фактическата обстановка по случая. Съгласно същата, на 07.05.2023 г. Я.Д.М. е бил на дежурство в ГПУ – Ново село, като инструктиращ дневната смяна. Работил е по документи и планировка за смяната, след което, около 17.01 часа, се е отправил към ГКПП „***“ за проверка на граничните полицейски наряди. Около 17.30 часа е бил уведомен, че в ГПУ се извършвала проверка от служители на ГДГП – София и е следвало да се отправи към ГПУ – Ново село. След пристигане влязъл в сградата на ГПУ, канцелария на 02 ГОДГ, където след запитване от Директора на ГДГП – Главен комисар Росица Димитрова и придружаващия я Началник отдел „ГН“ в ГДГП – Комисар П. С., е посочил, че му е бил известен реда за съхранение на служебните документи. След това Главен комисар Д. извадила от чанта документа „План за разстановка на ГПН на 02 ГОДГ“, който бил с гриф за сигурност „за служебно ползване“ и който преди това, видно от дадените обяснения от инспектор М., бил оставен на бюрото в канцеларията, без да е бил заключен в касата. Въз основа на така описаната фактическа обстановка комисията е направила извод, че въпреки че му е бил известен реда за съхранение на Плана за разстановка на ГПН, който бил с гриф за сигурност „за служебно ползване“, Я.М. не е изпълнил разпоредбите за съхранение, опазване и използване на служебни документи. Това представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, поради което е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказания „порицание“.

Справката е постъпила в ГПУ – Ново село на 29.05.2023 г., като началникът му се е запознал с нея на 06.06.2023 г., а жалбоподателят - на 04.06.2023 г.

С покана рег. № 4537р-8379 от 07.06.2023 г. на жалбоподателя е била указана възможността в 24-часов срок след връчването й, да представи писмени обяснения или възражения по извършената проверка, изводите и предложенията на проверяващата комисия, както и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства.

На 06.06.2023 г., с писмо рег. № 4537р-8321/06.06.2023 г. Началникът на ГПУ – Ново село е бил уведомен, че до 09.00 часа на 06.06.2023 г. от инспектор Я.М. нямало постъпили допълнителни сведения, възражения и обяснения.

По делото са представени още Докладна записка с рег. № 4537р-6626/09.05.2023 г. от Я.М., Докладна записка с рег. № 4537р-6578/08.05.2023 г. от мл. експерт Д. Т. и Кадрова справка на Я.М..

Със Заповед рег. № 4537з-98 от 20.06.2023 г. на Началника на ГПУ – Ново село при РДГП – Смолян, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 ЗМВР на Я.Д.М. – полицейски инспектор в 02 група ГОДГ от ГПУ – Ново село при към РДГП – Смолян, е наложно дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Дисциплинарно наказващият орган е възприел изцяло описаната в справка рег. № 4537р-7847/29.05.2023 г. фактическа обстановка, като е приел за безспорно установено и доказано от проверяващата комисия, че служителят не е прибрал в касата „План за разстановка на ГПН“ и това е било в резултат единствено от неговите действия. По този начин не е изпълнил разпоредбите за съхранение, опазване и използване на служебни документи, които произтичали от чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗМВР. В заповедта е посочено, че на служителя е била предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с ал. 10 ЗМВР. Също така е записано, че са били взети предвид тежестта на нарушението – служителят не е изпълнил разпоредбите за съхранение, опазване и използване на служебни документи, и е отбелязано, че от нарушението не са настъпили вредни последици. Относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е посочено, че Я.М. не е прибрал в касата „План за разстановка на ГПН“ който бил с гриф за сигурност „за служебно ползване“, а по отношение формата на вина е записано: „неизпълнение на служебни задължения или на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР“. Отбелязано е и че по време на службата си служителят не е бил наказван, а награждаван е с „Обявяване на благодарност“ от Директор ОДМВР през 2009 г. и „Писмена похвала“ през 2019 г. от Началник на ГПУ. Прието е, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, предвид установените обстоятелства и за постигане на целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност.

На 26.07.2023 г. оспорената заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис, а жалбата му срещу нея е подадена в Административен съд – Хасково на 31.07.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен орган, a именно Началник на ГПУ – Ново село при РДГП – Смолян, с оглед разпоредбите на чл. 204, т. 4, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР и доколкото, съгласно актуалната към датата на издаване на оспорената заповед редакция на т. III.2.2, подт. 1 от Приложение № 1 от Класификатора на длъжностите в МВР /изм., бр. 27 от 24.03.2023 г., в сила от 15.03.2023 г./, утвърден от Министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. /отм./, Георги Д. е служител на ръководна длъжност, респ. има правомощие да налага наказание от вида на процесното. Следователно, не е налице основание за прогласяване на нищожността на оспорения акт съгласно чл. 146, т. 1 АПК.

Административният орган се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като заповедта съдържа посочените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, а именно: извършител; място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Съдът намира обаче, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че тя е постановена при неправилно приложение на материалния закон.

Според сочената в заповедта като нарушена норма на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Записаната като неизпълнена от страна на Я.М. разпоредба на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), предвижда, че служителите в организационните единици, получили разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, са длъжни да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп. В случая жалбоподателят е наказан за това, че не е прибрал „План за разстановка на ГПН“ с гриф „за служебно ползване“ в касата, като го оставил на бюрото в канцеларията си. Очевидно е, че така описаното от фактическа страна не се субсумира в нормата на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, която според ответника е нарушил Я.М.. Това е така, защото посочената разпоредба не обхваща хипотеза на неизпълнението на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ или на други закони, различни от ЗМВР, поради което и няма как на служителя да се ангажира отговорност по текст на ЗККИ. В тази насока следва да се отбележи, че на практика не се установява от обективна страна да е налице неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Формално е посочено, че не се изпълняват служебни задължения, но не е конкретизирано къде са разписани тези задължения и от къде се следва тяхното изпълнение. Освен това, нито в процесната заповед, нито в друг документ по административната преписка се съдържа нормативен или друг документ който да вменява на оспорващия задължение за спазване на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ конкретно при работата с „План за разстановка на ГПН“ с гриф „за служебно ползване“. Не са представени и документи, в които да е регламентиран редът и начинът на работа и съхранение на обсъждания План, съответно оттам да се направи извод за неспазването на тези правила. При това положение съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка с оглед фактите по делото дали в действителност тези разпоредби са нарушени. Ето защо намира, че така описаното в разглежданата заповед не представлява нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР поради неизпълнение на 18, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ.

Също така е необходимо да се отбележи, че при правното квалифициране на нарушението дисциплинарно наказващият орган е допуснал непрецизност, като на първо място в акта си е посочил, че нарушението е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, а на следващо място е наложил наказанието въз основа на разпоредби от ЗМВР, сред които е изписана и тази на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР пък се предвижда, че дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. Посочените от ответника разпоредби от ЗМВР пораждат неяснота у адресата на заповедта, който е лишен от възможността да разбере по коя норма от закона е съставомерно квалифицираното от страна на дисциплинарно наказващия орган нарушение, което му се вменява, а и се възпрепятства адекватният съдебен контрол на оспорения акт. От друга страна, разграничаването на две отделни нарушения, непосочването на наказание за всяко от тях и определянето на съответното за случая наказание по смисъла на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, също ограничава възможността на служителя да организира своята защита, респ. за осъществяването на съдебния контрол.

Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Според настоящия съдебен състав това изискване не е било спазено в случая. На първо място, от ответника не е било съобразено, че от нарушението не са настъпили каквито и да е последици, доколкото конкретни данни за това не са налице по административната преписка. Освен това, не е обсъдена в оспорения акт формата на вина на служителя, а само е посочено, че „деянието е извършено при форма на вина неизпълнение на служебни задължения или на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР“, което описание явно не съдържа разглеждане на формите на вина. При това положение напълно неясно остава за адресата на заповедта, а и за съда, дали според ответника нарушението е било извършено умишлено или непредпазливо. Също така, в процесния акт изрично се сочи, че Я.М. по време на службата си и до момента на издаване на заповедта, няма наложени дисциплинарни наказания. Нещо повече, бил е награждаван с „Обявяване на благодарност“ и „Писмена похвала“. Всичко това има пряко отношение към преценката на дисциплинарно наказващия орган относно вида на наказанието и неговата продължителност, която в случая, с оглед по-горе обсъденото, явно е неправилна. В оспорената заповед и в административната преписка не са налице основателни аргументи за налагане именно на наказанието „порицание“, а не на друго, по-леко, респ. необосновано е било наложено третото по тежест наказание по чл. 197, ал. 1 ЗМВР, без да се изследва преди това приложимостта на тези по чл. 197, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗМВР за конкретния случай.

По изложените съображения настоящият състав счита, че жалбата е основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 510,00 лева, включващи 10,00 лева за внесена държавна такса и 500,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 19.10.2023 г., които следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган - Главна дирекция „Гранична полиция“, арг. от § 1, т. 6 ДР АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 4537з-98/20.06.2023 г. на Началника на Гранично полицейско управление – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 ЗМВР, на Я.Д.М. е наложно дисциплинарно наказание „порицание“ за срок шест месеца.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ гр. София да заплати на Я.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 510,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 211 ЗМВР.

Съдия: