№ 482
гр. Русе, 13.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно
дело № 20244520200658 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. М. М., ЕГН: **********, с адрес ***,
против Наказателно постановление № 23-1085-003541/29.11.2023 г., издадено
от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на
жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон и на събраните в хода на производството
доказателства. Счита, че не е осъществил състава на нарушението, описано в
наказателното постановление. Същото било издадено при неизяснена
фактическа обстановка. АУАН бил съставен от неочевидец, а вписаният като
свидетел по акта също не бил очевидец, а бил само на съставянето. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН следвало да бъде ставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. При липса на свидетели очевидци (които не
са участници в ПТП), АУАН следвало да бъде съставен в присъствието на
1
други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40,
ал. 3 ЗАНН се отразявало изрично в самия акт. Присъствието на свидетели не
било необходимо, когато нарушението се установявало въз основа на
официален документ. Законът изисквал в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите
да подпише акта. При съставянето на АУАН била нарушена разпоредбата на
чл. 40, ал. 3 ЗАНН, защото актосъставителят и свидетелят по акта не били
очевидци на нарушението, актосъставителят следвало да осигури
присъствието на двама свидетели и това обстоятелство трябвало да се
отбележи изрично в акта, което не било сторено. Липсвало втори свидетел по
АУАН и това се явявало съществено нарушение на
административнонаказателната процедура, съставляващо абсолютно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Дори и да се
приемело, че е налице състав на административно нарушение, то приложима
била хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея
подробни съображения.
Административнонаказващият орган – началник група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 22.03.2024 г.
по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено на
нарушителя лично на 09.03.2024 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 23-1085-003541/29.11.2023 г. на началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против Т. М.
М. за това, че на 24.10.2023 г., в 18,30 ч, в гр. Русе, на „Алея Възраждане“
срещу блок „Вит“, в качеството си на водач управлявал превозно средство –
велосипед Drag Grand Canyon, негова собственост, като не контролирал
2
непрекъснато управлявания велосипед, вследствие на което преминал през
повдигнат участък на асфалтовото покритие на велоалеята с диаметър около
80 см и приблизителна височина 20 см, загубвайки контрол над ППС,
завъртял се и паднал на велоалеята. Вследствие на това произшествие на
жалбоподателя жалбоподателят получил следните наранявания: разкъсно-
контузна рана на челото и охлузване по крайниците. Това Д.ие е
квалифицирано под субсидиарната санкционна норма на чл. 185 ЗДвП, а
нарушеното правило за движение – като чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
От разпита на актсъставителя, допуснатия свидетел и приложените към
делото писмени и веществени доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
На свечеряване около 18,30 ч на 24.10.2023 г. жалб. Т. М. и неговият син
св. С. М. управлявали велосипеди в гр. Русе, като към него момент се
намирали в района на завода за ремонт на локомотиви и в ганони, известен
като ЛВЗ – Русе. Те се спуснали по велоалеята в посока центъра, като се
движили по същата в близост до „Алеи Възраждане“. Времето не било
напълно тъмно, но предвид месеца и сезона, слънцето вече е било залязло и
двамата се движили с включени светлини на велосипедите. Жалб. М.
управлявал велосипед Drag Grand Canyon. Той преминавал в близост до бл.
„Вит“, когато изведнъж отскочил от нещо на пътя, преметнал се напред през
глава вследствие на инерцията на внезапния удар и паднал на земята. Св. С.
М. се обадил на съпругата си и след като същата дошла жалб. Т. М. бил
откаран в ЦСМП към „УМБАЛ КАНЕВ“ АД, където установили, че
вследствие на инцидента жалбоподателят претърпял следните телесни
увреждания: разкъсно-контузна рана на челото и охлузване по крайниците.
Впоследствие в ЦСМП дошли двама полицейски служители –
актосъставителят Д. Ю. С. и П. К. А.. Същите отишли с жалбоподателя и сина
му на местопроизшествието и установили неравност под формата на издатина,
която описали като повдигнат участък на асфалтовото покритие на велоалеята
с дължина около 80 см и приблизителна височина от 20 см. Те счели, че
жалбоподателят е загубил контрол и поради това е преминал през
неравността, защото се разсеял от глутница кучета, предвид на което му
съставили АУАН Серия GA 1064850/24.10.2023 г. за нарушение чл. 20, ал. 1
ЗДвП.
3
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът
не споделя изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при съставянето на АУАН. Макар и полицейските
служители – актосъставителят Д. С. и св. П. А., да не представляват в
буквалния смисъл „свидетели, присъствали при извършването на
нарушението“ според чл. 40, ал. 1 ЗАНН, то според същата разпоредба АУАН
се съставя и в присъствието на свидетелите, които са били при установяване
на нарушението. Нарушението е установено в момента, в който полицейските
служители са възприели разказаното им от жалбоподателя и сина му, както и
след като са посетили местопроизшествието, при които обстоятелства са
могли да направят и заключение относно механизма на възникването на
пътното транспортно произшествие, каквото заключение всъщност е
обективирано в изготвения Констативен протокол за ПТП с пострадали №
891/299 от 24.10.2023 г. При това положение съдебният състав не счита, че
полицейският служител П. К. А. е свидетел само при съставяне на АУАН и
макар и физически той да не е присъствал на неговото извършване, то той е
свидетел на неговото установяване, защото е лице, възприело факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които
актосъставителят е възприел елементи на нарушението. На следващо място,
при проведеното съдебно заседание е разпитан и синът на жалбоподателя – С.
Т. М., който е заявил, че е присъствал на инцидента, т.е. на момента на
твърдяното за извършено нарушение, с оглед на което фактическата
обстановка, на която е базиран съставения АУАН, почива както на свидетел –
4
очевидец, така и на свидетел на установяване на нарушението, каквито
обстоятелства по никакъв начин не водят до опорочаване на
административнонаказателната процедура, каквито твърдения са наведени в
жалбата. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че няма пречка
едно лице да има качеството както на свидетел очевидец, така и на свидетел на
установяване на нарушението и именно такъв се явява св. С. М., който е бил с
баща си при настъпване на ПТП, така и при извършената от полицейските
служители проверка.
Доказателствената съвкупност като цяло е непротиворечива, което не
предполага задълбочено обсъждане на доказателствата, предвид липса на
противоречие между тях, а фактическата обстановка не се и оспорва от
жалбоподателя. От разпита на свидетелите и обясненията на жалбоподателя се
установява обаче, че глутница кучета не е имало и жалбоподателят не е имал
повод да се разсее по такъв начин. Св. Д. Ю. С. е заявил, че жалбоподателят си
е отклонил вниманието заради глутница кучета, такова обстоятелство е
възприел и наказващия орган във възложената на полицейски служител
проверка по депозираното от жалбоподателя възражение, но това
обстоятелство не е установено по безспорен и категоричен начин, а св. С.
пресъздава нещо, което му е било съобщено от жалбоподателя, но такова
обстоятелство е отречено от св. С. М. и остава недоказано.
Според преобладаващата съдебна практика текстът на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
е нарушен когато водачът на моторно превозно средство на основание
разнообразни причини (отклоняване на вниманието, заспиване, разсейване,
неправилно боравене с уредите за управление на автомобила или погрешно
боравене с тях) допусне отклоняване на движението на автомобила от
указаното в закона и наруши императивните правила, регламентирани в ЗДвП
или ППЗДвП. На първо място съдът намира, че предвид липсата на
доказателства водачът Т. М. да е загубил внимание, той не е осъществил
състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и да е загубвал контрол.
Всъщност, той по-скоро е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 2,
изр. 1 ЗДвП доколкото не е съобразил скоростта си с неравността по
велоалеята, която се явява „път“ по смисъла на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП, за да
има възможност да спре пред това препятствие. В настоящия случай обаче
такива обстоятелства не са въведени нито в АУАН, нито в наказателното
постановление, поради което е невъзможно Д.ието да бъде
5
преквалифицирано. То не може да бъде преквалифицирано и поради друга
причина, защото в противен случай ще се наруши забраната за reformation in
peius, защото това съставлява самостоятелна хипотеза на административно
нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, наказуемо с глоба в размер на 200 лв.
Дори и да се приеме обаче, че жалб. М. е осъществил състава на това
нарушение, настоящият съдебен състав намира, че той е действал при
условията на чл. 15 НК и е налице случайно Д.ие, защото той не е могъл,
макар и да е бил длъжен, да предвиди, поради неосветеността на участъка и
„сливането“ на неравността с цялата велоалея, че има въобще такава
неравност, в противен случай не би преминал направо през нея без да се
усети, още повече че се установява по делото двамата със сина му да са се
движили с нормална скорост, която би позволила възприемането на такава
неравност отдалеч. Фактът, че пътят не е пригоден за безопасното му
ползване, вследствие на което е допуснато образуването на такава неравност,
която дори не е и сигнализирана, не следва да бъде в тежест на нарушителя и
да следва той да има задължението да предвижда по подразбиране, че някъде
по алеята е възможно да съществува такава неравност с такива не малки
размери.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски предвид
правилото на чл. 63д, ал. 1, вр. чл. 143 АПК. Той не е направил искане да му
бъдат присъдени и не е представил доказателства за направата на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-003541/29.11.2023 г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с
което на Т. М. М., ЕГН: **********, с адрес ***, му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
6
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7