Решение по дело №2882/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 23.07.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Ваня Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2882/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между *в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем *от *, по силата на който последният е получил сумата от 500 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да върне сумата от 543,34 лв. в срок до 06.07.2017г. на 21 седмични погасителни вноски в размер на 25,87 лв., включващи главница по заема и договорна лихва, а при забава в плащанията на всяка вноска да му заплати обезщетение в размер на законната лихва. Изтъква се, че съгласно т. 6 от договора ответникът е поел задължение да предостави на кредитора обезпечение като при неизпълнение да заплати неустойка в размер на 246,33 лв. на 21 седмични вноски в размер на 11,73 лв., а съгласно т. 7 от договора са уговорени предпоставки за предсрочна изискуемост и начисляване на неустойка за това в размер на 20 % от непогасените задължения. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил втората, третата, четвъртата и петата вноски като на 16.03.2017г. кредитът автоматично е станал предсрочно изискуем, в резултат на което му е начислена сумата от 150,41 лв. за неустойка по т. 7 от договора. Навеждат се доводи, че с Приложение №1 от * към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *, вземанията по договора от 477,97 лв. за главница, от 39,50 лв. за договорна лихва за периода от 23.02.2017г. до 06.07.2017г., от 234,60 лв. за неустойка за неизпълнение за периода от 23.02.2017г. до 06.07.2017г., от 150,41 лв. за неустойка за предсрочна изискуемост и от 56,82 лв. за лихва за забава за периода след 17.03.2017г., валидно са прехвърлени на ищеца от заемодателя, за което е изпратено уведомление до ответника. Ищецът твърди, че във връзка с вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.  Ищецът твърди, че претендираните суми по договора за заем са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №594 от 03.05.2018г. по частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове. Изтъква, че ответникът не е страна по процесния договор за заем и че ищецът не се явява негов кредитор. Прави възражение, че вземанията за неустойка са недължими тъй като накърняват добрите нрави. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Във връзка с молба *, на * между *в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за паричен заем *. Кредиторът предоставил на ответника финансиране в размер на 500 лв., която сума му е предадена при сключване на договора. Ответникът се задължил да върне предоставената му сума заедно с начислената възнаградителна лихва в общ размер на 543,34 лв. в срок до 06.07.2017г. на 21 седмични погасителни вноски в размер на 25,87 лв. и с падежи посочени в погасителен план към договора. Съгласно т. 6 и т. 8 от договора ответникът поел задължение в тридневен срок от сключването му да предостави на кредитора поне две от следните обезпечения - запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение - да заплати неустойка от 246,33 лв. на 21 седмични вноски, с което размерът на погасителните вноски се увеличава на 37,60 лв. В т. 7, ал. 1 от договора страните постигнали съгласие при забава в плащанията на всяка вноска ответникът да заплати на кредитора обезщетение за забава, а в т. 7, ал. 2, 3 и 4 – уговорили предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и начисляване на неустойка за това в размер на 20 % от непогасеното задължение /главница, договорна лихва и неустойка по т. 8/. На * между *в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. Цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си произтичащи от договори за потребителски кредит, подробно описани в Приложение №1, включващо и непогасените вземания за главница, лихви и неустойки от общо 937,92 лв. по процесния договор за заем. В изпълнение на т. 4.4 от договора, цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо му право да уведоми длъжниците за цесията. Последвало изпращане от ищеца на уведомление за цесията и на покана за доброволно изпълнение на задължението, които са връчени на ответника на 30.08.2018г. По делото е налице признание на ищеца, че ответникът е заплатил само първата погасителна вноска от 37,60 лв. На 30.04.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно неизплатените вземания от 477,97 лв. за главница, 39,50 лв. за договорна лихва за периода от 23.02.2017г. до 06.07.2017г., 234,60 лв. за неустойка за неизпълнение за периода от 23.02.2017г. до 06.07.2017г., 150,41 лв. за неустойка за предсрочна изискуемост и 56,82 лв. за лихва за забава за периода от 17.03.2017г. до 30.04.2018г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 03.05.2018г. издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Установено е съществуването на заемно правоотношение от *, по силата на което първоначалният кредитор е предоставил на ответника сумата от 500 лв., което е удостоверено с подписания от ответника документ. Договорът е действителен тъй като при сключването му не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Видимо размерът на шрифта отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а годишният процент на разходите от 40,08 % не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед гореизложеното, за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора заетата сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 43,34 лв. в срок до 06.07.2017г. на 21 седмични погасителни вноски. Определената в договора възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва и не накърнява добрите нрави тъй като кредитът е необезпечен и съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване поради неплатежоспособност на длъжника. От събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът е изпаднал в забава на 24.02.2017г. тъй като е забавил плащане на падежа на втората погасителна вноска – 23.02.2017г., в резултат на което за кредитора е възникнало правото да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва, което е в съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

Разпоредбата на т. 8 от договора, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, съдът намира за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 15.10.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. При това положение неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, поради което последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни суми към погасителните вноски по договора за кредит. С оглед гореизложеното се достига до извода, че уговорената неустойка за неизпълнение от 246,33 лв. за периода от 16.02.2017г. до 06.07.2017г. е недължима от ответника.

Уговорката за начисляване на неустойка за предсрочна изискуемост по т. 7, ал. 4, също е нищожна поради противоречие със закона. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В разглеждания случай такова вземане е уговорено в т. 7, ал. 1 от договора като горепосочената неустойка влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, защото чрез нея обезщетението за забава надвишава законната лихва. Освен това, същото се начислява и върху вземането за неустойка по т. 8 от договора, което както бе посочено е недължимо поради недействителност на клаузата, с която е уговорено. С оглед гореизложеното се достига до извода, че вземането за неустойката за предсрочна изискуемост за разлика от обезщетението за забава също е недължимо от ответника.

При това положение и на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД с извършеното от ответника плащане в размер на 37,60 лв. е погасено частично вземането за лихва за забава, от което е останал непогасен остатък в размер на 19,22 лв., а вземанията от 477,97 лв. за главница и 39,50 лв. за договорна лихва за периода от 24.02.2017г. до 06.07.2017г. са останали изцяло непогасени. Същите валидно са прехвърлени по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на ищеца с Приложение №1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания от * Цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, които е уведомен за извършването й преди образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания като в закона не са предвидени ограничения на тази власт относно уведомяването за цесията. С оглед на това и предвид принципа за свобода на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство, обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на ответника с препис от исковата молба. Всичко това води до извода, че ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по договора за кредит.

По делото липсват доказателства за изпълнението на задължението на ответника да заплати на ищеца сумите от 477,97 лв. за главница, 39,50 лв. за договорна лихва за периода от 24.02.2017г. до 06.07.2017г. и 19,22 лв. за лихва за забава за периода от 17.03.2017г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявеният искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени в горепосочения размер. Поради недействителността на клаузите за неустойки по т. 7, ал. 4 и по т. 8 от договора за заем и предвид погасителния ефект на извършеното от ответника плащане, претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени по отношение на лихвата за забава в частта за разликата от 19,22 лв. до 56,82 лв. и изцяло по отношение на вземанията от 234,60 лв. за неустойка за неизпълнение за периода от 23.02.2017г. до 06.07.2017г. и от 150,41 лв. за неустойка за предсрочна изискуемост.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения за особен представител от 349,66 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 41,95 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на К.А.П. с ЕГН: ********** ***, че дължи на *, **, сумите от 477,97 лв. /четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница, 39,50 лв. /тридесет и девет лева и петдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 24.02.2017г. до 06.07.2017г., 19,22 лв. /деветнадесет лева и двадесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от 17.03.2017г. до 30.04.2018г., представляващи задължения по Договор за паричен заем *от *, прехвърлени с Приложение №1 от * към към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №594 от 03.05.2018г. по частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователни предявените от *, **, срещу К.А.П. с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземанията за неустойка за неизпълнение от 234,60 лв. за периода от 23.02.2017г. до 06.07.2017г., за неустойка за предсрочна изискуемост от 150,41 лв. и за лихва за забава за периода от 17.03.2017г. до 30.04.2018г. в частта за разликата от 19,22 лв. до 56,82 лв., представляващи задължения по Договор за паричен заем *от *, прехвърлени с Приложение №1 от * към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *, за които е издадена заповед за изпълнение №594 от 03.05.2018г. по частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда К.А.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, **, сумата от 349,66 лв. /триста четиридесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 41,95 лв. /четиридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №1242/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: