Р
Е Ш Е Н И Е
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и
втори състав, в публично заседание на
втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора
Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганчева
административно дело № 511 по описа
за 2020 г. на Варненският
административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ар.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба депозирана от "Живот 01" ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от П.В.П., чрез адв. М., против Агенцията за хората с
увреждания, с правно основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ. С исковата
молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в размер
на 2000 лв. – представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 21776/2018 г. по описа на Софийски районен
съд и Административен съд София - град, ведно със законната лихва, ситано от
датата на влизане в сила на решението по касационното дело, както и сторените
съдебно-делови разноски в хода на настоящото производство. В исковата молба се
сочи, че срещу дружеството е издадено НП № 76/0023-4270/18.07.2018 г. от
Изпълнителния директор на Агенцията за увреждания, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., за извършено нарушение на
чл. 12 ал.2 т.1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на
дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособнеия и съоражения на
хората с увреждания и медицински изделия посочени в списъците по чл. 35г ал.1
от ЗИХУ. Издаденото НП е обжалвано пред Районен съд София - град, като е
постановено решение № 83663 от 3.04.2019 г., с което НП е отменено. В хода на
въззивното производство дружеството е представлявано от адвокат, като за това от
дружеството е заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 1000
лв. Решението е обжалвано от АНО, като е
образувано КАНД № 6539/2019 г. по описа на Административен съд София,
постановено е решение, с което е постановено първоинстанционното решение. В
хода на касационното производство, дружеството е представлявано от адвокат, на
когото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. В резултат на
незаконосъобразния акт издаден от ответника за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, които са в пряка връзка с неправомерните
действия на служителите на ответника по издаване на порочно наказателно
постановление. Ищеца моли да се уважи иска и да се присъдят сторените по делото
разноски. В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа иска, като
претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Излага
доводи, че иска е доказан по основание и размер. Заплатеното адвокатско
възнаграждение е в по-голям размер, тъй като дружеството е от гр. Варна, а
делото е гледано в друг съдебен район.
Ответникът в
депозирани отговор и моли да се отхвърли исковата молба, счита, че е недоказана
по основание и размер. Излага доводи, че платените адвокатски възнаграждения от
дружеството не могат да се претендират като вреди по реда на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Платеното адвокатско възнаграждение не е вреда, не води до увреждане в
патримониума на ищеца, тъй като срещу разхода е поучил предоставяне на услуга.
Поддържа, че твърдяните вреди не произтичат пряко и непостредствено от
административното разпореждане, а от договор за правна помощ. Действащите
процесуални закони, уреждащи обжалването на НП не призават правото на
наказаното лице да си възстанови направените от него разноски. НП е издадено
във връзка с неизпълнение от страна на ищеца на задължение за предоставяне на
ежегоден анализ от търговците на медицински изделия и има изключително важно
значение за провеждане на държавната политика, насочена към интеграция на
хората с увреждания. Анализа дава информация за актуалното състояние на пазара
на медицински изделия, което дава възможност на актуализация на Приложение №7
към ППЗИХУ и осигуряване на съвременни изделия, а отделно от това дава и
информация за цените на предлаганите изделия, реинбурсирани от държавния
бюджет. Счита, че е налице съпричиняване, тъй като дружеството виновно е
допринесло за увреждането, поради което обезщетението следва да се намали до
500 лв. Заплатеното адвокатско
възнаграждение е по 1000 лв. за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл.
18 ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по дела срещу НП,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал.2, върху стойността на
санкцията, но не по-малко от 300 лв. При спазване на правилата визирани в
наредбата, дължимия адвокатски хонорар е 830 лв., а заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Аналогични доводи са развити и за заплатеното
адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, поради което се
поддържа, че търсеното възнаграждение следва да се намали общо до размер на
1660 лв. Моли да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в алтернативност счита, че обещетението седва
да са намари до размер на 1660 лв. В депозирано становище от 21.05.2020 г. процесуалния
представител на ответника претендира разноски на осн. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, в
размер на 200 лв., моли ако претендираните от ответната страна разноски
надхвърлят минимума от 260 лв., да бъдат редуцирани до минимума.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за основателност на претенцията. Сочи, че иска е
доказан по основание и размер.
Съдът, като обсъди и
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени
доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
С Наказателно
постановление НП № 76/0023-4270/18.07.2018 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията за хората с уреждания на "Живот 01" ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв., за извършено нарушение на чл. 12
ал.2 т.1 от Наредба за условията и реда за осъщестяване на контрол на
дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и и съоръжения
за хора с увреждания и медицински изделия посочени в списъците по чл. 35г, ал.1 от ЗИХУ. Санкцията е наложена
за това, че дружеството не е подало до 30 октомври на текущата година анализ на
цените на съответните продадени медицински изделия, съобразно фактурите,
издадени от търговците на дребно.
"Живот 01" ЕОД е обжалвало издаденото НП,
като е депозирал жалбата, по която е
образувано НАХД № 21776/2018 г. по описа на Районен съд – София - град. По делото е приложено адвокатско пълномощно,
съгласно което дружеството е заплатило в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. В хода на въззивното
производство дружеството е представлявано от адв. М., която е депозирала молба
с доказателствени искания, изразила е и становище по съществото на спора.
С решение №
83663/2019г. РС- София - град е отменил подложеното на съдебен контрол НП.
Решението на въззивния съд е обжалвано от Агенцията за хората с увреждания,
като е образувано КНАХД № 6539/2019 г. по описа на Административен съд - София
- град. С решение № 5620/30.09.2019 г. съдът е потвърдил въззивното решение,
като е приел, че НП е издадено при допусати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Решението е влязло в сила на 30.09.2019 г. По касационното дело е приложено адвокатско
пълномощно, съгласно което дружеството ищец е заплатило в брой на адв.М. 1000
лв. В хода на касационното производство
ищцовото дружество е представлявано от адвоката, като е налице депозирана молба
по делото от 26.09.2019 г., в която е изразено становище по жалбата и по
съществото на спора.
Изложените дотук
фактически обстоятелства се установяват и от приложените НАХД № 21776/2018 г. по описа на Районен съд – София - град и КНАХД № 6539/2019 г. по описа на
Административен съд - София - град.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна, следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. От мотивите на горното е видно, че
„законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
С оглед горното, предявеният иск е с правно основание
чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на
предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим
на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на
страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор,
както и доколко е родово и местно компетентен. По отношение осъдителните искове
правният интерес произтича от природата на търсената защита и не е необходимо
изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК
следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически
твърдения. Твърденията на ищеца, че е претърпял вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление и следва да се разгледат по същество на спора.
Преценката следва да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразно
наказателно постановление, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер,
налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията на ответника, и
настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от юридическо
лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди породени от незаконосъобразността на отменено наказателно
постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът
издал незаконосъобразните наказателни постановления. От изложеното следва, че
ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за разглеждане.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от
елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата. С разпоредбата на чл.
4 ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с
оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от
незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл.
205 АПК.
За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда
на специалния закон - ЗОДОВ, е необходимо установяване на следните
предпоставки: 1. Наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия
или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между
настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия.
Доказателствената тежест за установяване на всички тези три предпоставки носи
ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Анализът на събраните в хода на настоящото съдебно производство
доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че е налице
първата от изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск за
обезщетение на претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен административен акт и конкретно това е наказателно
постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 10000 лв., което е отменено с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира,
че наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган, в рамките на неговата компетентност, който
административен акт, макар да поражда наказателно-правни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Следователно е налице
първата предпоставка за уважаване на ищцовата
претенция.
Изпълнено е второто
кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявения от
ищеца иск за обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление, а именно
причиняване на имуществена вреда. Видно от представените и приобщени като
доказателство по делото договори за правна защита и съдействие в рамките на
проведеното съдебно производства по обжалване на наказателното постановление
ищецът е бил представляван от адв. М. пред въззивната и касационната инстанции.
Доказано е по безспорен начин, че ищецът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение на ангажирания да осъществи
процесуално представителство и правна защита адвокат М. в размер на 2000 лв.
Ето защо съдът намира, че е доказано наличието на претърпяна имуществена вреда,
изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна
защита и съдействие.
Претендираните от ищеца
имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с отменените като
незаконосъобразно наказателно постановление, защото заплатените от дружеството
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и правна защита по
делото е обичайна, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на
това наказателно постановление, като правната защита, съответно правеното на
разходи за такава са в резултат именно на издаването на този наказателен административен акт. Наличието на облигационно
отношение по сключения договор за правна защита и съдействие между ищеца и
адвоката, предоставил правната защита не влияе върху наличието на основание за
претендиране на претърпените вреди, които вреди са резултат от
незаконосъобразни административни актове, отменени по надлежен ред от съда.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г., по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, след като в производството по
обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на
тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка
причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и
използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита,
включително и чрез съдействие на защитник - адвокат е издаденото наказателно
постановление. Ако не съществуваше незаконосъобразното наказателно
постановление нямаше да възникне и необходимостта от реализиране на правото на
защита посредством ангажиране на адвокат за оказване на правна защита и
процесуално представителство, респективно нямаше да е необходимо да бъдат
правени разходи за адвокатска защита. Както изрично се посочва в цитираното
по-горе тълкувателно решение "неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина
и следствие. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски
хонорар, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган". Иначе казано, самото наказателно постановление е
необходимото условие за сключването на договора за правна защита и съдействие,
за извършване на процесуално представителство, съответно за плащането на
адвокатския хонорар и причиняването на вреди на ищеца.
Изплатеното адвокатско
възнаграждение представлява вреда, тъй като е налице отрицателно изменение в
имущественото състояние на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото
наказателното постановление дори и когато това намаляване на имуществото на
ищеца представлява правомерното извършване на разходи за адвокатски хонорар за
процесуално представителство и правна защита срещу незаконосъобразното наказателно
постановление.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди,
като Агенцията за хората с увреждания следва да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди.
По доводите на
ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и следва да се
намали размера на обезщетението съдът прецени следното: не се споделя от съда,
тезата на ответника, тъй като санкционираното лице по никакъв начин не е участвало в
издаването на отмененото като незаконосъобразно НП, което е правораздавателна
по естеството си дейност, извършвана единствено от овластени и компетентни
административнонаказващи държавни/общински органи; изключено е евентуално
осъщественото от дружеството нарушение да се третира като съпричиняване на
вредоносния резултат в настоящото производство по ЗОДОВ, понеже противоправната
деятелност и правораздавателната дейност по дефиниция не могат до доведат до
един и същи резултат, което изключва съпричиняване на такъв.
По възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът прецени следното: от представените пред
въззивния съд доказателства е видно, че управителя на наказаното дружество е
със 100% степен на увреждане, без чужда помощ, което обяснява избора му на
адвокат от гр. Варна. Пълномощникът на дружеството е депозирал молби, с които
се направени искания по доказателствата и е изразено становище по съществото на
спора. С обжалваното НП на дружеството е
наложена санкция в значителен размер – 10 000 лв. Заплатените адвокатски възнаграждения, не са
изчислени съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2014г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислени по
горепосочения ред, възнаграждението за всяка една от инстанциите следва да е по
830 лв. Съдът намира, че предвид положения квалифициран юридически труд, но и с
оглед факта, че адвоката не се е явявал в съдебни заседания в гр. София,
възражението за прекомерност на ответника е основателно. Съдът се съобрази и с
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от
ЗА, а именно да е «обоснован и справедлив», т.е. да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от общинския орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
основателен за сумата от 1660 лв., която представлява хонорар, съответстващ на
критериите на чл. 36 ал.2 от ЗА. В останалата част за сумата над 1660 лева до
2000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради доказаност на основната претенция
доказана се явява и акцесорната такава за присъждане на законната лихва. Ищецът
прави искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на влизане на решението на районния съд в сила до
окончателното й изплащане. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 84 ал.3 от ЗЗД има
акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото
безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т. 4 от
ТР по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС се дължи от влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи от
30.09.2019 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено
наказателното постановление. Предвид това, направеното искане от страна на
ищеца за присъждане на законна лихва се явява основателно.
По отношение на претендираните
разноски съдът прецени следното:
Съгласно чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
По искането за присъждане на
разноски за настоящата инстанция съдът прецени следното: по делото са
представени доказателства за внесена д.т. в размер на 25 лв., както и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Процесуалният представител на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При така предявения общ размер на материалния интерес от 2000 лв. и уважена
част в размер на 1600 лв., размера на адвокатското възнаграждение, което се
явява съразмерно на уважената част на иска е 332 лева. С оглед изхода на делото
на ищеца, на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ следва да бъдат присъдени разходи в размер на 25 лв. държавна такса и 332
лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от
иска или общо в размер на 357 лв.
По направеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
намира следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ, която се явява специална по отношение на чл. 78
ал.3 от ГПК, ответникът по иска има право на разноски, но само в случай, че
искът бъде отхвърлен изцяло не и когато същият е отхвърлен частично. По
изложените съображения и с оглед изхода на делото, съдът намира, че искането на
процесуалния представител на ответника по иска за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява без основание и същото следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от изложените
съображения и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенцията за хората с увреждания, да заплати на "Живот 01"
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от П.В.П., обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 1660 лв.
/хиляда шестотин и шестдедес лева/ –
представляващи сторени разноски по НАХД № 21776/2018 г. по описа на Районен съд – София - град и КНАХД № 6539/2019 г. по описа на
Административен съд - София - град, ведно със законната лихва, считано от
30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "Живот
01" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от П.В.П. против Агенцията за
хората с увреждания, за разликата над 1660 лв. до 2000 лв.
ОСЪЖДА Агенцията за хората с увреждания да заплати на "Живот 01"
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от П.В.П., сумата от 357 лв. /триста
петдесет и седем лева/ съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.