№ 283
гр. Ботевград, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.С.А.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело №
20231810200445 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Р. , обл.Р. , ул.“*** „ *** ,
*** представлявано от управителя му И. А. К. , чрез адв.Б. К. С. от АК –Р., е обжалвало в
законния срок електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № *** ,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“,с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП му е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2500 лв., като излага съображения за незаконосъобразност на същото и
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се представлява, а в писмена
молба се заявява, че се поддържа жалбата, прилагат се и писмени доказателства.
Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, редовно призована, се
представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Д. , който оспорва подадената жалба и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ***/***г. за установено нарушение с № *** ;
доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
1
установени нарушения по чл.179, ал.3-3в – извлечение; справка за собственост на МПС и
извлечение; снимков материал – 2 бр.; известие за доставяне, се установява следната
фактическа обстановка:
На ***г., в 09,25 ч. с устройство № 10052, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението
на пътно превозно средство (ППС) влекач „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“ с регистрационен
номер ***, с техническа допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5 , без ремарке , по път А-2 км 51+778км, в община Правец, с посока
намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да
бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 36 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), е ангажирана административно-наказателната отговорност на собственика
на горепосоченото ППС, а именно „***“ ЕООД с ЕИК ***.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-
дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при
преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната
система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Тя създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по
делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е. ал. 8 от ЗДвП, а именно: „ Контролните
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл, 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства
във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси“
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
2
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай се установи, че на дата ***г., в 09.25 часа, ППС влекач „МАН ТГХ
18.440 4Х2 БЛС“ с регистрационен номер ***, с техническа допустима максимална маса
18000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5 , без ремарке , се е движел по път А-2 км
51+778км, в община Правец, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на
платената пътна мрежа), без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за него, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Санкцията е определена в съответствие с чл. 187а,
ал. 2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от ЗДвП, според който Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция, се наказва с имушествена санкция в размер 2500 лв. Следователно
санкцията е предвидена във фиксиран размер, поради което независимо от липсата на данни
за други нарушения на ЗДвП съдът не разполага с правомощия да определи различен размер
на глобата.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при
преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната
система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Тя създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по
делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е. ал. 8 от ЗДвП, а именно: „ Контролните
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл, 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства
във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси“
Посочените по-горе разпоредби по императивен начин придават отнапред ясно изразена
доказателствена стойност на създаваните доклади и приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал, както и на справките от Електронната система за
събиране па пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е осъществено
от обективна страна от жалбоподателя, като въпросът за вината не се обсъжда, предвид
обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.
Въз основа на изложеното по-горе и в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1
3
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП
е издаден ЕФ № ***, по образец утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". ЕФ № *** притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП, издаден е при спазване на всички материалноправни и процесуални
изисквания, в съответствие с целта на закона.
По отношение на изложените доводи, че при движението на процесното ППС в района на
установеното нарушение, стационарните устройства са спрели да засичат преминаването му
следва да се отбележи, че стационарните устройства разположени по протежение на
платената пътна мрежа не отчитат преминавания с цел акумулиране на тол такси. Тези
устройства имат за цел контрол върху заплащането на пътни такси, те установяват само дали
за отделното ППС е заплатена съответната такса към момента на използване на съответния
пътен участък.
В процесния случай жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса, като декларира
данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство. При този вид
таксуване посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на
ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на
Агенция „Пътна инфраструктура“. В посочения в ЕФ времеви диапазон не са декларирани
съответните данни и е било невъзможно изчисляването дължимата тол такса. В следствие на
това, тол такса, която да бъде заплатена в края на отчетния период не е начислена
(образувана). Именно затова е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. С посочената разпоредба законодателят е
предвидил отговорност за собственика на превозното средство, чието задължение е да
установи размера и да заплати пътната такса. Начинът как да направи това е оставен на
неговата преценка. Предвид естеството на начина на деклариране на тол данни, горната
разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че отговорността за това дали бордовото
устройство е декларирало данни е на собственика, защото това е начина на „установяване на
размера“ на тол таксата. В случая след като размера не е установен, няма как да е извършено
и заплащането за горепосоченият времеви период на ***г.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага хипотезата на чл.
28 от ЗАНН – тоест санкционираното нарушение не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай".
С оглед на принципа на служебното начало за съдебния състав възниква задължение да се
изясни дали така определеното от българския законодател наказание "имуществена санкция"
във фиксиран размер от * лева, независимо от характера и тежестта на нарушението
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
4
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), която разпоредба
въвежда задължение за държавите - членки установените наказания за нарушение на
директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В практиката на СЕС (вж.
съединени дела C-497/15 и C-498/15) е възприето, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска такава система от наказания, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им. При нетранспониране на директива в срок или при неправилното
транспониране /каквото според този съдебен състав с оглед практиката на СЕС е налице/ се
поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните
текстове на директивата от националните юрисдикции. Следователно и българските
юрисдиксии са длъжни при определяне на наказание за този вид административни
нарушения да спазват заложените в Директива 1999/62/ЕО критерии за прилагане на
принципа на пропорционалност при определяне на наказанията, което от своя страна се
осъществява чрез преценката за наличие на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Гореизложеното означава, че при определяне на наказанието съдът следва да приложи
пряко чл. 9а от Директива1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) като в съответствие с принципа на
пропорционалност извърши преценка дали с оглед извода за съставомерност на
извършеното деяние следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, в който смисъл е и горецитираната
съдебна практика. В този ред на мисли при преценката за наличие на маловажен случай
съдът взема предвид, че видно от справката за подадени тол декларации за процесното ППС
на дата *** г. са декларирани и са платени тол такси, както следва :видно от доклад от КСИ
АД на дата ***г., се установява следното : маршрут , отчетен от КСИ АД по дата , час ,
секунда , междинни точки или камера , номерация на път , калкулирана сума по участъци в
лева , като е установено , че въпросният автомобил започва отчитането си в стотинки от
начална до крайна точка на маршрута през целият ден.Според Дневна разписка от ***г., от
авансово внесената сума към АПИ са били изплатени общо 115.36 лв., от която сума е
разпределена по камиони , както следва : за ППС с рег.№ *** е била платена сумата от 86.74
лв. като ТОЛ –такса .Неусвоеният остатък от авансово внесената от дружеството сума е била
в размер на 197.37 лв.
Следователно, макар и по делото да не са събрани доказателства за стойността на
дължимата тол такса за процесния пътен сегмент, за който не е подадена тол декларация, по
пътя на дедукцията следва, че дължимата тол такса за процесния участък от платената пътна
мрежа едва ли би надвишила сумата, платена за пътния участък, изминат през целия ден.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въпреки безспорно да се установява
извършването на санкционираното административно нарушение от обективна и от
субективна страна, предвиденото от българския законодател наказание, несъответстващо на
принципа на пропорционалност ведно с извода на съда да породилия се директен ефект на
5
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неправилното транспониране в българското
законодателство и извършената на тази основа преценка за наличие на "маловажен случай"
формира у този съдебен състав извод, че деянието следва да се квалифицира като
"маловажен случай". Това е така, защото настъпилите вследствие на него вредни последици
обуславят по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, при които не е подадена тол декларация за за
множество участъци от пътната мрежа. В случая сумата, която не е постъпила в държавния
бюджет следствие липса на подадена тол декларация за един сегмент от платената пътна
мрежа е в пъти по - ниска от размера на санкцията и в сравнение със случаите, в които не е
подадена тол декларация за множество участъци от пътната мрежа.
Предвид изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от
, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ***,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „***“ ЕООД с ЕИК *** му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500лв, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, Агенция „Пътна
инфраструктура „ ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.Р. , обл.Р. , ул.“*** „ *** , *** представлявано от управителя му И. А. К. , чрез
адв.Б. К. С. от АК –Р., сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 445/2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6