№ 251
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500091 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 171 от 25.11.2024 г., постановено по гр.д. № 487/2023 г. по
описа на РС – Своге, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е осъдена на
основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД да заплати на застрахователна
компания ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, сумата от 108,30
лева, представляваща непогасено регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка за
причинените на лек автомобил „Ситроен С5“, рег. № .............., вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2022 г. на републикански път II-16, в
участъка между с. Бов и с. Елисейна, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
1 170,00 лева - разноски по производството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в
производството – Агенция „Пътна инфраструктура“, с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Сочи се, че не са налице безспорни
доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че не били представени и
актуалните към датата на настъпване на ПТП Общи условия за застраховка
„Каско“, като представените са бланкетни и не съдържали основни реквизити,
поради което недоказано останало обстоятелството дали е налице покрит
застрахователен риск. Не бил представен протокол за ПТП, а лицето,
1
управлявало автомобила не е уведомило КАТ за настъпилото произшествие.
Също така в представеното Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение до застрахователя не бил посочен размерът на препятствието,
който не бил виден и от схемата на ПТП. Освен това представените от ищеца
писмени документи не следвало да се кредитират, тъй като били частни
свидетелстващи документи, издадени от застрахователното дружество, в
които не се съдържат неизгодни за издателя им факти. Поддържа се, че
водачът е допринесъл за настъпилите вреди, тъй като се движил с
несъобразена скорост по пътното платно. Основателността на иска се
изключвала и поради липсата на доказателства, че водачът е управлявал без да
се намира под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както
и че вредите не са резултат на негови умишлени действия. С тези аргументи
по същество е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана
страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК,
настоящият състав препраща към мотивите на обжалвания акт.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право, както и формулираният петитум, дават основание на
съда да приеме, че в настоящия случай реализирането на отговорността на
ответника се иска във връзка с твърдяното противоправно бездействие,
свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Това обосновава изводът, че правната квалификация на осъдителната
претенция е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят
следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В разглеждания случай по делото е налице валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско Стандарт“,
2
сключено между дружеството ищец и трето за спора лице – Б. С. Ш., с обект
лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. № .............., и със срок на застрахователно
покритие от 26.05.2022 г. до 25.05.2023 година. Така сключеният договор, под
формата на застрахователна полица № .............., е действителен и съдържа
всички необходими задължителни реквизити. По силата на този договор
застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в полицата
застрахователна сума, имуществените вреди, които би претърпял
застрахования, в качеството му на собственик на лек автомобил.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че във връзка с
настъпило на 19.06.2022 г. застрахователно събитие, застрахователното
дружество е изплатило обезщетение в размер на 108,30 лева, като част от
сумата е изплатена по банкова сметка на застрахованото лице – 14,79 лева, а
остатъкът в размер на 93,51 лева е удържана (приспадната) от дължимата се
премия.
Видно от регресна покана с изх. № 05404/30.08.2022 г. ищцовото
застрахователното дружество поканило ответника да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 108,30 лева. Поканата е получена от
ответника на 07.09.2022 г., което обстоятелство не е оспорено по делото.
С оглед доводите във въззивната жалба спорен по делото е въпросът
дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали
е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди,
представляващи покрит застрахователен риск.
За установяване на тези обстоятелства в първоинсатнционното
производство са събрани гласни и писмени доказателства, както и са приети
заключения по допуснатите съдебно автотехническа експертиза и съдебно
счетоводна експертиза.
От представените писмени доказателства, в това число - Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки Каско и
Гражданска отговорност на автомобилистите при имуществени вреди опис и
оценка на щетите; декларация за настъпване на застрахователно събитие по
полица „Каско Стандарт“; опис на претенция № 51-02180-375/22/20.06.2022 г.
и опис-заключение по същата претенция, както и доклад по щета .............., е
видно, че на 19.06.2022 г., трето по делото лице – Б. С. Ш., управлявайки
процесния автомобил по път II-16, в участъка между с. Бов и с. Елисейна,
попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, която не успял да избегне,
в следствие на което на автомобила са причинени материални вреди – срязана
предна дясна гума.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Б. Ш., както и заключението на съдебно автотехническата
експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява,
както че механизмът на произшествието е именно този, описан в исковата
молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето
заключение, което настоящият състав възприема като обективно и
компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в
причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП, поради което и
възражението на ответника, че не са доказани механизмът и причинната
връзка е неоснователно. Освен това, следва да се посочи и обстоятелството, че
3
по делото няма никакви данни - преки или косвени, които да сочат на вероятен
друг механизъм на увреждане на процесния автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че настъпилото
застрахователно събитие не представлява покрит по полицата риск. В
настоящия случай застраховката е сключена с покритие по клауза "Пълно
Каско", и допълнително покритие - "Помощ на пътя" (асистанс) и "Официален
сервиз". Съгласно уредбата на клаузата „Пълно Каско“ застрахователят
покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, като видно от
дефиницията, дадена в представените Общи условия по застраховка „Каско
Стандарт“, ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Безспорно попaдане в дупка на пътното платно при движение, се
покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск.
Неоснователно ответникът поддържа и, че претенцията е недоказана
поради липсата на съставен Протокол за ПТП от компетентните органи на
КАТ, съответно непредставянето на снимков материал. Съгласно чл. 125 ЗДвП
службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в
случаите, когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни
средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените
му при произшествието щети и когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди. Също така в чл. 6, т. 4 от
Наредба № iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и
гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр. 19 от 2017 г.) е указано, че не се
посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи
за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
В настоящият случай се установи, че в порцесното ПТП участник е бил
само водачът на МПС "Ситроен С5“, с рег. № .............., няма пострадали лица,
а автомобилът е продължил движението си на собствен ход, в който случай
както беше посочено не е необходимо уведомяването на компетентните
органи. Следва да се посочи също така, че съставянето на проткол не е
задължителен елемент за възникване на правото на обезщетение. Протоколът
е само един от възможните начини за установяване на реализираното
пътнотранспортно произшествие, като в него се обективират обстоятелствата
около него, участниците и видимите увреждания. Настъпването на
застрахователното събитие може да бъде установявано с всички допустими
доказателствени средства, включително гласни доказателства, какъвто е
разглеждания случай.
По изложените съображения настоящият състав намира предявената
регресна претенция за доказана по основание.
Въз основа на заключенията по приетите съдебно автотехническа и
4
съдебно счетоводна експертизи се установява и размерът на претенцията. В
тази връзка вещото лице инж. Г.ев посочва в заключението си, че пазарната
стойност на щетите са в размер на 145,24 лева (с ДДС), която сума надвишава
претендираната от ищеца. От съдебно счетоводната експертиза се установява,
че на физическото лице, собственик на автомобила, с преводно нареждане от
23.06.2022 г. е заплатена сумата от 14,79 лева, а разликата до 108,30 лева, в
размер на 93,51 лева е удържана (приспадната) от дължимата вноска по
договора.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 КЗ
средствата за обезщетяване на вредите по автомобила, заплатени от
застрахователя, следва да бъдат възстановени от ответника по делото.
Следователно предявеният иск, следва да бъде уважен изцяло за сумата от
108,30 лева, която се следва на ищеца ведно с със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 28.11.2022 г. - до окончателното
заплащане на задължението.
По делото недоказано остана и възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този
факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на за
неоснователно. В тази връзка трябва да се изтъкне, че по делото не се
ангажират доказателства, от анализа, на които да може да се обоснове извод,
че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. На първо място, в случая се касае до несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо
препятствие по цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни
за скоростта на движение на процесния автомобил, поради което е изключен
извод за несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя,
съответно със съществуващата на пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните
условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я
заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства водачът да е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Предвид, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да
бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция,
5
които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, договор за правно
обслужване и сметка за получени суми се установяват в размер на 400,00 лева
за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171 от 25.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 487/2023 г. по описа на РС – Своге.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 5, да заплати на ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н. Ч. и Т. И., сумата от 400,00 лева /четиристотин
лева/, представляваща сторените от застрахователното дружество разноски в
настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6