№ 1304
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100507816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20103068/23.04.2021г. по гр.д. № 382 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса за
застраховане и чл. 86 от ЗЗД, че С.о., с адрес: гр. София, ул. „**** дължи
на Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**** заплащане на сумата от 234,22лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 06.10.2020г., до
изплащането й, представляващи регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение з по щета № 0000-1261-16-251249 за вреди от ПТП, настъпило
на 17.03.2016г. в гр. София в резултат на виновно противоправно поведение
на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища, за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 48286/2020г. на Софийски районен съд, като
С.о. е осъдена да заплати на Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК
**** съдебни разноски от 75лв. по заповедно дело и 325лв. по исково дело.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25076878/29.04.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете С.о. в
частта, с която исковете са уважени. Навело е твърдения, че по делото не било
установено валидно правоотношение по застраховка „Каско” между
въззиваемия и собственика на увредения автомобил, представената полица
била в копие и не била подписана, не съдържала задължителните реквизити
по КЗ, не бил представен оригинал на този документ. Представения от ищеца
акт за унищожаване на неценени документи бил вътрешен за дружеството, а
и не сочел процесната полица Неправилно било прието от СРС че при
оспорване от ІІІ-то лице на действителността на договора за застраховка
поведението на страните по договора да може да обоснове извод, че такъв
договор е сключен. Не било установено, че автомобил е увреден като е
спукал лява задна гума от попадане в дупка отдясно на пътното платно.
Установявало се, водач е установил спукана гума след спирането му на 100м.
от участъка , на който има дупка, свидетелят не бил сигурен че гумата е
спукана при преминаването през дупката, само допускал тази възможност.
Приетото заключение по съдебната експертиза установявала, че твърдения от
ищеца механизъм не съвпада с посочените в протокола за ПТП и с
уведомлението за настъпването на събитието, както и с фактическата
обстановка. Общите условия на застрахователя не допускали плащане на
обезщетение за вреди при движение извън регламентираните пътища, а по
делото било установено, че автомобил излязъл от платно за движение.
Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ищец Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** ,
е оспорило жалбата. Изложил е съображения, че решението било правилно в
обжалваната част. Представената полица не била подписана, но приложение
намирала разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, като саниращото действие
обхващало и ІІІ-ти лица. Полицата била унищожена с акт за унищожаването
й поради изтекъл срок за съхранение и на основание на чл. 49 от Закона за
националния архивен фонд вр. с чл. 44 от Наредбата за реда, организирането,
обработването, експертизата, съхраняването и използването на документи в
учрежденски архиви на държавни и общински институции. Протокол за ПТП
бил официален удостоверителен документ и установявал факти и
обстоятелства, закрепени в него, които са възприети от длъжностното лице в
рамките на компетентността му. В случая ПТП било посетено от служители
2
на ОПП-СДВР, те възприели факти и обстоятелства по настъпването на
вредите. Заключението по техническата експертиза установявало механизъм
на настъпването на вредите, размерът им, механизъм се установявал и от
събрани гласни доказателства. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22000167/04.01.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
29.12.2020г. от Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** срещу С.о.,
с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса за застраховане вр. с чл. 49 и сл. от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че С.о. дължи на Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от 234,22лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 06.10.2020г., до изплащането й,
представляващи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение от
224,22лв. и ликвидационни разноски от 10лв. по застрахователна щета №
0000-1261-16-251249 за вреди по застрахован при ЗК”Л.И.”АД по застраховка
Каско полица № 93001510058872 автомобил „Субару Трибека”, рег. № ****,
причинени при ПТП на 17.03.2016г. в гр. София , ул. „Обиколна” пред бл. 287
настъпило при попадане на в необозначена и необезопасена дупка на пътно
платно, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
48286/2020г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че към 17.03.2016г. бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „Субару Трибека”, рег.
№ ****, същият попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно в гр. София, ул. „Обиколна” пред бл. 287 в следствие на което по
автомобила били нанесени вреди по задна лява гума, за възстановяването им
ищецът платил сумата от 224,22лв., направил ликвидационни разноски от
10лв., ответникът носел отговорност за възстановяването им. Полицата била
унищожена поради изтекъл срок за пазенето й съгласно закона, но
поведението на страните по нея установявало съществуването и валидността
й. Претендирал е разноски.
Ответникът- С.о. в предоставения му срок е оспорил исковете. Не било
установено причина за ПТП да е дупка на пътно платно, механизъм на ПТП
3
по протокол за ПТП и по уведомление за щета не се установявал, не било
установено автомобил да се е движел със съобразена скорост, протокол за
ПТП противоречал на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, произшествие не било настъпило
в присъствието на актосъставителя, не носел подпис на представител на СО и
не му бил противопоставим, нямало снимков материал към протокола. Не
било установено на пътя да е имало дупка, размерите й. Уведомлението за
щета било невярно. Водач бил длъжен да съобрази наличието на
препятствие, неспазването на това задължение довело до настъпването на
ПТП, имало съпричиняване. Заявил е, че нямало представени подписани
договори за застраховка, полицата не съдържала задължителните реквизити.
Дори да имало такъв договор , тя не била влязла в сила защото не била
платена премията, заснемането и маркирането на автомобила. Попадането в
дупка не бил покрит застрахователен риск. Претендиран размер бил
прекомерен, актът за унищожаване не сочел процесната полица.
Претендирало е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 48286 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. №
23056507/06.10.2020ге издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено
С.о. за заплати на Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** сумата
от 234,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
06.10.2020г., до изплащането й, представляващи регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди причинени при
ПТП на 17.03.2016г. в гр. София , ул. „Обиколна”, на автомобил Субару
Трибека” рег. № ****, съдебни разноски от 75лв., длъжникът е уведомен за
заповедта на 28.10.2020г. и на 09.11.2020г. е подал възражение срещу
заповедта, на 30.11.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта от
представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е
представил на 29.12.2020г.
По делото е прието копие на застрахователна полица №
93001510058872/02.09.2015г., без подписи на страните по нея, съгласно която
ЗК Л.И.”АД на 02.09.2015г. е сключило с Л.Й.Т. договор за застраховка
Каско за период от 02.09.2015г. до 01.09.2016г. за територия на Република
България за автомобил Субару Трибека”, рег. № **** при застрахователна
сума от 28 000лв. и застрахователна премия от 1424,04лв.
4
Приет е акт за унищожаване на неценни документи, носещи подписи за
представители на ищеца, съгласно който на 17.12.2019г. комисия на ищеца на
основание на чл. 49 от Закона за националния архивен фонд вр. с чл. 44 от
Наредбата за реда, организирането, обработването, експертизата,
съхраняването и използването на документи в учрежденски архиви на
държавни и общински институции е прегледала и отделила за унищожаване
документи с изтекъл срок за съхранение към 31.12.2019г., включително и
46 621 бр. полици по застраховка Каско, сключени през 2015г. за безрелсови
сухопътни превозни средства.
Приети са Общи условия по застраховка „Каско” на ищеца, съгласно т.17
раздел VІ от които за да влезе в сила договора за застраховка автомобил
следва да бъде огледан и заснет.
Приет е талон за оглед на автомобил от 03.09.201г., съгласно който
представител на ищеца е огледал автомобил Субару трибека”, рег. № ****
застрахован по полица 93001510058872/02.09.2015г, като е отбелязано че е
изправен, че има отстранена щета 000-1201-15-254037 и добавък от
19.01.2016г.
По делото е приет протокол за ПТП № 1628459/17.03.2016г., съставен от
служители на КАТ, посетили местопроизшествие в 13,25ч., съгласно който на
17.03.2016г. около 12,00ч. е настъпило ПТП в гр. София, ул. „Обиколна” пред
бл. 287, при което Субару Туарег”, рег. № ****, управлявано от Р.Т. е
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътно платно за
движение, самокатострофира в нея, при което са разкъсани гуми.На скицата
са показани разминаващи се МПС и дупки на пътя в дясната част на платното.
По делото е приета преписка по застрахователна щета № 0000-1261-16-
251249, съгласно която същата е образувано по уведомление от 17.03.2016г.
на застрахования Р.Т. за обезщетение на вреди по задна лява гума на
застрахования по застраховка Каско „Субару Трибека”, рег. № ****,
настъпили на 17.03.2016г. в гр. София, на ул. „Обиколна” , когато при
разминаване с друг автомобил задна лява гума закачила странично дупка на
пътя и се скъсала, представители на ищеца са огледали МПС на 17.03.2016г.
и са установили, че е увредена задна лява гума, ищецът е приел, че увредени
части са на стойност от 224,22 лв., които на 16.11.2016г. наредил по сметка на
застрахован , начислил и 10лв. ликвидационни разноски
5
Разпитан по делото св. Р.Т. е заявил, че преминавал по улица, която е
перпендикулярна на ул. „Обиколна”, паркирал на улица Обиколна и видял, че
гумата била леко срязана. Неравности и дупки в асфалта имало по тази
перпендикулярна улица, а самата улица „Обиколна” била в строеж, правели
се такива покрай метрото, имало дупки на ул. Обиколна отстрани на пътното
платно. Преминавайки през улицата усетил, че преминава през дупка с лявата
част на автомобила и спрял. Щети имало по задна лява гума, била спукана.
Не помнел дали се е разминавал с друг автомобил. Обадил се на полицаите, те
дошли и съставили протокол. Нямало сигнализация, не забелязал дупката
само я усетил при преминаването през нея, колата загубила равновесие. По
улицата било разрешено преминаването, независимо че била в строеж, едната
й половина била направена и по нея преминавали автомобили, нямало знаци
за строеж. Установил, че гума е спукана след като паркирал на около 100м.
след дупката, имало и други дупки, това били дупки от атмосферни условия,
а не изкопан заради ремонт асфалт. При предявяване на протокола за ПТП е
заявил, че той се е подписал за участник № 1.
С приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-
техническата експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, вещото лице е
посочило, че процесните вреди могат да настъпят от попадане в дупка на
пътно платно , като средна пазарна стойност на вредите по гумите към дата
на ПТП е в размер на 250,19лв. Посочило е, че при описания механизъм и
скица в протокола за ПТП дупката е в дясна част на пътно платно и
невъзможно е при преминаване през нея да се увреди задна лява гума. През
дупката автомобил преминал с десни гуми. Единствено било възможно
преминаване с леви гуми ако е навлязъл с десни гуми по банкета и така левите
гуми да са останали на пътно платно и да са преминали през дупките на
пътното платно в дясната му част.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
6
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2016г. то съдът
приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е
Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г..
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 410 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на
ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 вр. с
чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за
общинска собственост - неизпълнение на задължението му по закон, а и като
собственик, да поддържа пътища, в следствие на който деликт, който
представлява и причиняване на застрахователно събитие, са настъпили
вреди, последвало е плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в размер на
пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които предпоставки
ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по
силата на закона, като основанието му не е само застрахователното
правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица
по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на
регрес – чл. 410 и чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане
застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в
правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече
права от тези, които има застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
7
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства, заключение по експертиза и гласни доказателства, които съдът
кредитира като логични, последователни, резултат от лични впечатления на
свидетеля, неопровергани от другите доказателства, по делото са установени
онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответника – деликт, извършен от общината съобразно
разпоредбата на чл. 49 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл.
56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението й по
закон, а и като собственик да поддържа пътища, в следствие на който деликт
на 17.03.2016г. застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка, е
претърпяло имуществени вреди- увреждания по задна лява гума, за
обезщетение на които ищец е заплатил сумата от 224,22лв. и е направил
ликвидационни разноски от 10лв.
Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не било
установено валидно правоотношение по застраховка Каско между ищеца и
собственика на Субару Трибека”, рег. № ****, покриващо риска попадане в
дупка на пътно платно. Действително, приетото по делото копие на полица не
носи подпис за страните по него. Приетия по делото акт за унищожаване
установява, че през декември 2019г. застрахователя е отделил за
унищожаване полиците от 2015г. поради изтекъл срок на съхранението им.
Така за ищеца не може да се приложи разпоредбата на чл. 183 от ГПК поради
непредставяне на подписан екземпляр от този документи, нито последиците
8
от създаване пречки за събирането на този документ. Правилно районният
съд е приел, че при установени подадено уведомление за щета, образуване на
щета, приемане на искането за основателно, плащане на обезщетение и
приемане на това плащане, по делото следва да се обоснове извод по
аргумент от чл. 293 от ТЗ, че договор за застраховка с реквизити по
представената полица е сключен. Тази полица обсъдена в съвкупност с
горепосочените доказателства , с приети по делото общите условия, талона на
оглед на автомобила от 03.09.2015г. обосновават извод, че така сключения
договор съдържа необходимите задължителни реквизити. Въззивният съд
препраща по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на районния съд в частта
им за приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.
Съдът приема за неоснователни твърденията на ответника, че вреди не са
настъпили по начина, посочен в исковата молба. Приетият протокол за ПТП е
съставен и носи подпис за служители на КАТ посетили местопроизшествието
и установили наличие на дупки в дясната част на пътно платно, както и
уврежданията по задна лява гума на автомобила. Показаната схема на
протокола за ПТП съответства на уведомлението за щета, сочещо, че
попадането в дупка е настъпило при разминаване с друг автомобил.
Събраните по делото гласни доказателства, които съдът изцяло кредитира
като последователни и логични, резултат от личните впечатления на
свидетеля установяват, че път е бил в ремонт поради строеж на метро и
едната половина от него е била с разрешено движение, че по пътно платно е
имало множество дупки, които не са били резултат от ремонта за метрото, че
автомобил е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътно
платно, което е усетено от водач поради нарушаване на равновесие на
автомобил и при спирането след това е установил вредите по задна лява гума.
Вещото лице е посочило, че увреждане на лява гума е възможно да се получи,
ако дясна част на автомобила е била навлязла в банкета и така лявата част от
автомобила е останала на пътно платно и е преминала през дясната му част,
където са били дупките. Съдът приема, че при установеното по делото
разминаване на автомобили на тесен участък – само половината от пътя е бил
пуснат за движение, следва да се обоснове извод, че за да се осъществи
разминаването процесният автомобил се е движел плътно вдясно
включително и по банкета и така лявата му част е преминала през дясната
част от платно , на което е имало дупки. Този извод съответства на житейска
9
логика, подкрепен е от събраните по делото доказателства. Правилно
районният съд е приел за установен този механизъм за настъпването на
вредите и съдът препраща към мотивите на СРС в тази им част по реда на чл.
272 от ГПК. Неоснователни са доводите на въззивника, че при тази хипотеза е
имало движение извън установените пътища, което било непокрит
застрахователен риск. В случая установено е по делото, че автомобил се е
движел по общински път, частичното излизане извън асфалтова настилка е
било с оглед на безопасност на разминаване с друго превозно средство. Така
проведеното поведение на от водача на застрахования при ищеца автомобил
не може да обоснове извод, че той се е движел извън регламентирани
пътища.
Неоснователни са доводи на ответника , че поведението на водач на МПС е
допринесло за настъпване на вреди. По делото доказателства за
обстоятелства, които да обусловят такъв извод, не са ангажирани, а в тежест
на ответника е било да го направи по делото.
Съдът приема, че от приетото по делото заключение по съдебно-
техническата експертиза, платежно нареждане, се установява, че ищец е
погасил задължението си за обезщетяване на вредите чрез плащане на сумата
от 224,22лв., която не надвишава пазарната стойност на вредите към дата на
ПТП , направил е ликвидационни разноски от 10лв., поради което и съдът
приема, че отговорността на ответника може да се ангажира за тази сума.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт в
производство пред СГС, определено по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането й, както и сложността
на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20103068/23.04.2021г. по гр.д. № 382 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 162-ри състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА С.о., Булстат **** с адрес: гр. София, ул. „**** да заплати на
Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.
8 вр. с ал. 1 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи съдебни
разноски, направени в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11