№ 2883
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. М.
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100512869 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 13214/27.07.2023г., постановено по гр.д. № 13354/23 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, е признато за установено, че
С. К. М. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1250,02лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги за периода от 01.09.2019г. до 14.06.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 5.36лв. мораторна лихва за периода от
14.11.2020г. до 16.07.2022г., за които суми има издадена заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 58328/2022г. по описа на СРС, 56 състав, като е отхвърлен
искът за главница за разликата над уважената част до пълния предявен размер
от 1718.74лв. за периода от 01.03.2012г. до 30.08.2019г. като погасен по
давност, като ответницата е осъден да плати разноски на ищеца в размер на
279.95лв. за исковото и 61.51лв. за заповедното, а ищецът е осъден да плати
разноски на ответницата в размер на 54.37лв., както и разноски по чл.38 ЗАдв
на процесуалния представител на ответницата в размер на 128.43лв.
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ответника,
с която се обжалва решението в частта, в която са уважени исковете.
1
Въззивникът счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретно сочи, че:
неправилно съдът приел, че давността тече от датата на префактуриране на
стари задължения с оглед подадено заявление за промяна на партидата, а не за
всяка отделна фактура, когато е настъпил падежът ; оспорва се дължимостта
на процесните задължения с оглед промяна на партидата и откриване на нов
клиентски номер; оспорва се установяването на описаната процедура за
разпределение на количество вода, доставени ВиК услуги в имота и
определяне на дължимата цена, вкл. се оспорва приетата в о.с.з от 27.06.2023г.
експертиза; оспорва се ответницата да е потребител на ВиК услуги за имота;
за които оспорвания са изложени подробни съображения. Представеното към
молба от 08.04.2025г. писмено доказателство от 03.10.2022г. е било
приобщено в о.с.з. от 27.06.2023г.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;
1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както
и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост
само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по което
2
ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и
стойността на същото. Спорът касае наличието на качеството „потребител“ на
питейна вода от страна на въззивника, количеството доставена питейна вода и
възражението за погасяване на част от сумите по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането
и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите
ВиК услуги се извършва по реда на ЗРВКУ. Съгласно разпоредбата на чл. 203
от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са
по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите,
както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи,
като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на
водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и
канализационни системи се регулират от КЕВР. Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК
оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК
услуги. Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 буква "а" и буква "б" от ДР на ЗРВКУ
"потребител" е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или
ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на
имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2014 г. за условия, ред за присъединяване на потребители и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4),
която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или
право на строеж. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги
се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват
в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора,
те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в
30- дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които
ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им -
важат Общите условия. Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва
да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка,
поддръжка и ремонт на същите. Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от
Наредба № 4 изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по
3
показания на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора
поне три работни дни преди отчитането и за данни по показанията на
водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер
или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4
месечно потребление е по 6 куб. м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.
м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6
от Наредба № 4 се завишават с по 1 куб. м. на тримесечие за всеки обитател
при сграда етажна собственост.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е бил
потребител на ВиК услуги в имота за процесния период. Приетото по делото
заявление от 13.10.2020 г. не е оспорено. Същото носи подпис на ответника,
адресирано е до ищеца, съдържа искане за откриване за процесния имот на
партида на името на ответника и твърдение, че той е собственик на имота с
дата на придобиване на имота 22.12.1997г., както и е посочен конкретен
документ за същото – н.а. № 15, том LLLLXLIII рег.№ 4796 от 1997г., вкл. е
описано, че след проверка от служител на „Софийска вода“ АД документите,
удостоверяващи правото на собственост са върнати. Това изявление на
ответника е за неизгоден за него факт, представлява признание на същия и му
е противопоставимо. По делото не е опровергана верността на това признание
на факт, не е установено и че в последствие и през процесния период са се
променили обстоятелствата, като ответникът е загубил правото на
собственост, а в тежест на ответника е било да установи същото. Така съдът
приема за установено по делото, че за процесния период ответникът е бил
собственик на имота и като такъв потребител на ВиК услуги в него, доводите
на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
По отношение на количеството доставена вода е прието и неоспорено
заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, от което се установява, че за процесния период общото количество
на доставените до процесния имот ВиК услуги е остойностено на 1718.74лв. за
периода от 01.03.2012г. до 14.06.2022г., които суми били правилно определени
на база потребени водни количества и на утвърдени от КЕВР цени за ВиК
оператора. При обосноваване на изводите си вещото лице е съобразило, че в
заявлението за откриване на партида са посочени два водомера в имота, като е
установил че сграда е водоснабдена и начисленото потребление съответства
4
на правилата на Наредба № 4/2014 г.
Във връзка с оплакванията на въззивника, че неправилно СРС приел, че
давността тече от датата на префактуриране на стари задължения с оглед
подадено заявление за промяна на партидата, а не за всяка отделна фактура,
когато е настъпил падежът , настоящият съдебен състав намира следното:
Процесният период е от 01.03.2012г. до 14.06.2022г., претендиран със
заявление от 27.10.2022г. (с оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК се счита за
датата на предявяване на иска, съответно на прекъсване на давността по см на
чл.116, б. „б“, пр.1 ЗЗД), вкл. съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13
ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла
давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469
от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение). Вземането е за периодично плащане по см. на чл.111, б. „в“ ЗЗД и
се погасява с 3г. давност. Следователно погасени по давност са вземанията,
които са били изискуеми преди 20.07.2019г. (с оглед чл.3 ЗМДВИП и чл.33,
ал.2 ОУ определящи изискуемост на задължението в 30 дневен срок след
датата на фактуриране). Видно Приложение № 1 (л.51) към СТЕ е отразено, че
има извършена корекция за периода на таксуване 26.03.2015г. до 17.09.2020г.
поради смяна на собственост (съответно с оглед заявлението от 13.10.2020г.),
като след създаването на нов кл.№ ********** е посочена начална дата на
таксуване 01.03.2012г., като непосредствено след това с дата 14.10.2020г. са
отразени: 1) фактура № ********* за консумация от 01.03.2012г. до
02.02.2015г. за сумата от 470.02лв. 2) фактура № ********* за период
04.02.2015г. до 02.03.2016г. за сумата от 146.94лв.; 3) фактура № ********* за
периода от 03.03.2016г. до 02.06.2017г. за сумата от 258.97лв.; 4) фактура №
********* за периода от 03.06.2017г. до 04.12.2017г. за сумата от 95.64лв.; 5)
фактура № ********* за периода от 05.12.2017г. до 11.06.2019г. за сумата от
322.03лв.; 6) фактура № ********* за периода от 12.06.2019г. до 11.09.2020г.
за сумата от 233.76лв. Следователно са префактурирани стари (изискуеми)
задължения, прехвърлени на новия кл.номер, с което не се променя
настъпилата им (предходна) изискуемост, поради което след направено по
реда на чл.162 ГПК от настоящия състав изчисление на размера на
начислените задължения, които не се обхващат от погасителната давност,
съдът установи, че същите са в общ размер на 864,41лв.
5
Видно от същото Приложение № 1, както и от представеното от
ответницата писмо (л.40) от 03.10.2022г., към което е приложена справка в
табличен вид, са отразени извършени плащания в периода от 23.03.2021г. до
04.08.2022г. в общ размер на 654.72лв. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1
от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения,
ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от
тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. По делото липсват ангажирани доказателства за това ответницата
изрично да е заявила пред "Софийска вода" АД при извършваните от нея
плащания кои свои задължения към дружеството погасява. Липсват и
представени по делото доказателства за направено от страна на ответницата
пред ищеца извънсъдебно позоваване на изтекла в негова полза погасителна
давност по отношение по-старите му задължения преди датата на плащане.
Поради което, с оглед правилото по чл.76 ЗЗД, то със заплатената от
въззивника сума в общ размер на 654.72лв. са били погасявани задълженията
му към ищеца за предходен период (старо салдо), поради което същите не
следва да бъдат приспадани (видно и от отнасяне на плащанията към старото
салдо).
Следователно решението на първата инстанция, в частта, в която искът
за главница е уважен за разликата над сумата от 864,41лв. до 1250.02лв.
следва да се отмени като искът бъде отхвърлен като погасен по давност (т.е. за
сумата от още 385,61лв., доколкото в необжалваната част искът за главница е
отхвърлен за сумата от 1250.02лв. до пълния претендиран размер от
1718.74лв).
Съответно с оглед чл. 33 от ОУ одобрени от КЕВР през 2016 г., които
ответникът със заявлението от 13.10.2020 г. изрично е посочил, че е получил и
с които е съгласен, е посочено, че в забава на плащанията по фактурите се
изпада с изтичане на 30 дни от издаването им. С оглед приетия размер на
дължимата главница за ВиК услуги, съдът определи по чл.162 ГПК размерът
на мораторната лихва, който възлиза на 65.03лв., поради което претенцията за
мораторна лихва в размер на 5.36лв. се явява изцяло основателна, т.е.
решението на първата инстанция, в частта, в която искът за мораторна лихва е
6
уважен, следва да се потвърди изцяло.
По отговорността за разноски:
Пред първата инстанция ищецът е доказал сторени разноски в общ
размер на 468,96лв. (84.48лв. по заповедното, 384.48лв. за исковото), като с
оглед изхода на делото има право на разноски в размер на 42,36лв. за
заповедното и 192,77лв. за исковото, поради което решението в частта, в която
С. К. М. е осъдена да плати разноски над сумата 42,36лв. за заповедното и
192,77лв. за исковото следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените в настоящото производство
разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба, като
въззивникът е претендирал и доказал сторени разноски в размер на 25.1лв. за
д.т., както е претендирано възнаграждение по чл.38 ЗАдв., което съдът
определи в размер на 425лв. с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като с оглед изхода на настоящото производство в полза на С. К. М.
следва да се присъдят разноски за д.т. в размер на 7,7лв., а в полза на адв. Т. Н.
следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение по чл.38 ЗАдв в размер
на 130.55лв. Така и предвид изричното искане при уважаване на въззивната
жалбата, да бъдат присъдени сторените разноски за пред първата инстанция и
заповедното производство, то за заповедното производство в полза на С. К. М.
следва да се присъдят още 145,08лв., а за исковото в полза на адв. Т. Н. Н. –
още 235,35лв.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13214/27.07.2023г., постановено по гр.д. №
13354/23 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, В ЧАСТТА, в
която е уважен предявеният от „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред
*********, бул."********* III" № *********, срещу С. К. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж. к. „*********, иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
в размер сумата над 864,41лв. до размера от 1250.02лв. (т.е. за сумата от
385,61лв.) - представляваща стойността на доставената ВиК услуги за периода
от 01.09.2019 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
27.10.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на „Софийска вода“ АД съдебни разноски за сумата над
7
42,36лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 58328/2022г. и за сумата
над 192,77лв. за първоинстанционното производство (гр.д. № 13354/2023г.),
като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софийска
вода“ АД, ЕИК: *********, срещу С. К. М., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД за установяване
съществуването в полза на ищеца на вземане за сумата над 864,41лв. до
1250.02лв. (т.е. за сумата от 385,61лв.), представляваща стойността на
доставената ВиК услуги за периода от 01.09.2019 г. до 14.06.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.10.2022 г. до окончателното плащане, за която
сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 58328/2022г. по описа на СРС, 56 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13214/27.07.2023г., постановено по гр.д.
№ 13354/23 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, в останалата
обжалвана част, в която са уважени предявените от „Софийска вода“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес
Център Интерпред *********, бул."********* III" № *********, срещу С. К.
М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „*********, положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане
в размер на сумата от 864,41лв, представляваща стойността на доставената
ВиК услуги за периода от 01.09.2019 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.10.2022 г. до окончателното плащане, както и на вземане
в размер на сумата от 5.36лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.11.2020г. до 16.07.2022г., съответно в частта за разноските, в която
ответникът е осъден да заплати на „Софийска вода“ АД съдебни разноски за
сумата от 42,36лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 58328/2022г. и за
сумата от 192,77лв. за първоинстанционното производство (гр.д. №
13354/2023г.).
В останалата част (в които искът за главница за ВиК услуги е отхвърлен
за разликата над 1250.02лв. до пълния претендиран размер от 1718.74лв.)
решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК „Софийска вода“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес
Център Интерпред *********, бул."********* III" № *********, да заплати на
С. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „*********, разноски по
в.гр.д. № 12869/2023г. по описа на СГС, IV-В състав в размер на 7.70лв., както
и разноски по ч.гр.д. № 58328/2022г. в размер на още 145,08лв.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
„Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Бизнес Център Интерпред *********, бул."********* III" №
*********, да заплати на адв. Т. Н. Н., САК, гр.София, ж.к. Лозенец, ул.
*********, разноски по в.гр.д. № 12869/2023г. по описа на СГС, IV-В състав в
размер на 130.55лв., както и разноски по гр.д. № 13354/2023г. в размер на още
8
235,35лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9