Р E Ш Е Н И Е
№ 238
гр.Плевен, 10.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 232 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260096 от
01.03.2021 год., постановено по НАХД № 2534/2020 год., Районен съд – гр. Плевен
потвърдил Наказателно постановление № 19-0938-004841 от 16.09.2019г. издадено
от началник група към ОД МВР Плевен,
сектор „Пътна полиция”, с което на Г.В.Н. ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
104 А от ЗДвП.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от Г.В.Н. ***, в която се излагат доводи, че въззивното
решение е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.
Оспорва се доказателственият анализ, направен от въззивния съд и се твърди, че
установените по делото факти и обстоятелства са интерпретирани произволно и са
преиначени. Твърди се, че по делото не са налице доказателства за връчване на
оспореното НП и се излагат подробни доводи за неспазване процедурата по чл.58,
ал.2 от ЗАНН. Оспорват се изложените от РС- Плевен мотиви, че процесният АУАН е
подписан без възражения и се твърди допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН
от страна на административнонаказващият орган, изразяващо се в необсъждане на
подаденото от касатора възражение. Касаторът също така излага оплаквания,
свързани с неправилна интерпретация от страна на съда на показанията на свидетеля
Х.. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като автомобилът му е
с вграден Bluetooth, позволяващ приемане на телефонни
разговори по време на движение без да използва ръцете си. В заключение
касаторът прави искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
постановена отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът Г.Н. се явява лично и поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения. Прави искане да бъде отменено
решението на РС- Плевен, както и процесното НП.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че решението на РС - Плевен е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Въззивният съд е постановил решение, което е правилно
като краен резултат, но не по изложените в него мотиви.
Първостепенният съд правилно е приел, че жалбата е
допустима за разглеждане, а не просрочена, във връзка с направеното отбелязване
върху НП за връчването му по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, но не се е
аргументирал защо това е така. Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН съставлява
изключение от общото правило, че препис от НП се връчва срещу подпис на
нарушителя /чл.58, ал.1 ЗАНН/. За да се
счита за редовно връчено по този ред, следва да са налице кумулативно
предвидени от закона предпоставки, а именно нарушителя да не е намерен на посочения
от него адрес, а новият му такъв да не е известен. Тоест освен да не бъде
намерен на адреса си, за нарушителя следва да има някакви данни, че го е
променил.
В конкретния случай не е изпълнен горният фактически
състав, тъй като от приложената по делото докладна записка /л.10 от въззивното
производство/ е видно едно посещение на адреса на нарушителя, при което той не
е бил открит, но в справката не е конкретизирана датата и часа на същото. От
докладната записка е видно, че на адреса се е намирала сестрата на Н., от която
е получена информация, че той живее в гр.Плевен. Липсват обаче данни същата да
е отказала да посочи негов адрес, както и да е направена справка в НБД
„Население“, от която да се установява промяна или липса на такава в постоянния
и настоящия адрес на Н.. Предвид горното няма как административният орган да
направи обоснован извод за липса на друг известен адрес, на който може да се
осъществи връчването, респективно не са били налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Ето защо касационната
инстанция счита, че правилно първостепенният съд е приел въззивната жалба за
допустима за разглеждане, поради което са безпредметни оплакванията на
касатора, свързани с посочените по - горе обстоятелства, тъй като краен
резултат производството не е било прекратено поради просрочие на жалбата му.
Основателни са оплакванията от касационната жалба,
свързани с обсъждането
на показанията на свидетеля М. Х. в оспореното решение. Действително
първостепенният съд е посочил, че с показанията си този свидетел е потвърдил
констатациите по АУАН, но от протокола от проведеното съдебно заседание е
видно, че свидетелят всъщност е заявил, че няма конкретен спомен за случая.
Това обаче не е достатъчно за да се приеме, че нарушението, описано в АУАН не
се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, тъй като
показанията на актосъставителя К.П.изцяло кореспондират с фактическата
обстановка, отразена в акта. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е.
представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба
и направените с него констатации кореспондират с показанията на свидетеля П.. В
същото време по делото не са събрани други доказателства, които да са в
противовес на горната доказателствена съвкупност, поради което настоящият
съдебен състав счита, че описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен
начин от обективна страна. Твърдението на жалбоподателя, че автомобилът му е
снабден с Bluetooth, позволяващ приемане на телефонни
разговори по време на движение без да използва ръцете си, за което в хода на
производството е представил разпечатка от техническите спецификации на модела,
не е достатъчно, за да се приеме, че не е осъществено процесното нарушение.
Това е така, защото по никакъв начин не е доказано, че наличният в автомобила Bluetooth е ползван към датата на съставяне на АУАН
за свързване на телефона на касатора към радио системата на автомобила. Тук
следва да се има предвид и обстоятелството, че в жалбата пред първостепенния
съд не е налице такова твърдение, а в подаденото възражение срещу съставения
АУАН единствено се сочи, че жалбоподателят не е разговарял по мобилен телефон,
което може да се докаже с документ за входящите и изходящите разговори, какъвто
обаче впоследствие жалбоподателят не е представил нито пред
административнонаказващият орган, нито в хода на съдебното производство пред
РС- Плевен.
Настоящият съдебен състав намира за
частично основателно оплакването на касатора, че наказващият орган е допуснал
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, но счита, че същото не съставлява основание
за отмяна на оспореното НП. Съобразно горната разпоредба, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В конкретния
случай не е налице обективирана в писмен вид преценка от страна на наказващият
орган по отношение на възражението на касатора против съставения му АУАН.
Възражението обаче се състои в декларативно отричане на нарушението, което е
описано в АУАН, което обстоятелство е предмет и на съдебната проверка,
осъществена на две инстанции, поради което съдът намира, че макар и да е налице
допуснато процесуално нарушение, същото не е съществено и не съставлява
основание за отмяна на оспореното НП.
Предвид горепосоченото оспореното пред РС наказателно
постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установените в ЗДвП
правила и удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за
движение по пътищата, с оглед което въззивният съд е постановил правилно като
краен резултат решение, което следва бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260096 от 01.03.2021 год., постановено по НАХД № 2534/2020 год. по описа на
Pайонен съд - гр. Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните и на
Окръжна прокуратура – Плевен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ
1./П/ 2./П/