№ 139
гр. Пазарджик, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:К. Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от К. Лесенски Административно наказателно
дело № 20245220201143 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Й. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. София
против Заповед за задържане на лице с рег. № ... г., издадена от А. Н. С. – мл.
инспектор при Районно управление на МВР Пазарджик.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради
нарушение на материалния закон, постановена е при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, издадена е в несъответствие с
целта на закона.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за нейната отмяна,
включително и в писмени бележки. Иска се отмяна на заповедта и присъждане
на сторените в производството разноски.
Ответната страна – А. Н. С. – мл. инспектор при РУ на МВР Пазарджик,
застъпва становище, че издадената заповед е законосъобразна.
1
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол
и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Доколкото заповедта е
издадена на ... г., а жалбата е депозирана на ... г. (понеделник), то същата е
подадена в срок и следва да бъде разгледана.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на
доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за
законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр. с чл.146 от АПК, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № ... г., издадена от А.
Н. С. – мл. инспектор при Районно управление на МВР Пазарджик, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя
Й. Н. Т. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ на МВР
Пазарджик във връзка с данни за извършено престъпление по чл.270, ал.3 от
НК - противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията
си.
При задържането Й. Н. Т. е отказал да подпише заповедта, но е получил
препис от нея, отказал е и да подпише декларация, в която да отрази дали
желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, дали желае
служебна защита, дали има здравословен проблем, желае ли преглед от лекар,
желае ли да се уведоми член на семейството му за задържането и, че е
уведомен, че може да получава колети и храна. И двата отказа са оформени по
надлежния ред с подпис на свидетел, удостоверил отказите. На Т. е извършен
обиск, за който е съставен Протокол за обиск от ... г. Жалбоподателят е бил
задържан в ... часа на ... г. и освободен в ... часа на другия ден.
От обстоятелствената част на самата оспорена заповед се установява, че
около ... часа в обл. Пазарджик - с. Ц. ул. „...“ от центъра на селото посока село
М., лицето Й. Н. Т. ЕГН: ********** обл. София, общ. Столична гр. София,
бул. „... III” № ..., с действията си противозаконно пречи на А. Н. С. – мл.
инспектор при Районно управление на МВР Пазарджик да изпълнява
служебните си задължения, като го бута, обижда, псува и му пречи да задържи
лицето Д. С. П. ЕГН: ********** обл. Пазарджик, общ. Л., с. Ц., ул. ,,...“ № 4.
По случая било образувано ДП № .../... г. за извършено престъпление по
2
чл.270, ал.1 от НК.
След това Т. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР с
атакуваната в настоящото производство заповед. Препис от заповедта на
задържане е връчен на Т.. Отразено е с подпис на свидетел, че Т. отказва да
подпише заповедта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да
издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича
пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи
могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно
са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по
съществото е заповед за прилагане на ПАМ, като същата следва да има
минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е
налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се
спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа
необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР –
посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото
му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че
заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е
посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите
обстоятелства, предпоставили издаването й – данни за извършено
престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като е посочено и образуваното
Досъдебно производство № .../2024 г. по описа на РУ на МВР Пазарджик. Ето
защо при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Според съда оспорената заповед обаче е издадена в противоречие с
материалния закон, целта на закона и принципа за съразмерност. Разпоредбата
3
на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да
задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на
които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От
посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото доказателства е
видно, че в случая задържането на жалбоподателя Т. е било извършено във
връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл.270, ал.1
от НК на ... г. в с. Ц.. Съдът намира, че в процесния случай не са налице
фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон
- чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, макар в оспорената заповед да са посочени както
правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл.74,
ал. 2, т.2 от ЗМВР, като по отношение на фактическите основания се препраща
към Досъдебно производство № .../2024 г. по описа на РУ на МВР Пазарджик.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не
по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. Вярно е, че за прилагане на нормата е
достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява
характерът на престъплението. Събраните по делото доказателства обаче не
обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е
извършило престъпление. Понятията „данни“ по смисъла ЗМВР и
„достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно
съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е
необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно
предположение, че има извършено престъпление. При налагането на
принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл.72 от
ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но да са достатъчни да бъде направен извод, че
задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната
принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление, по смисъла на НК. Настоящият съдебен състав
4
обаче намира, че към момента на задържането полицейският орган не е
разполагал с никакви данни за извършено престъпление от лицето, което се
установява и от събраните по делото доказателства и към момента на издаване
на оспорената заповед не са били налице непротиворечиви данни за
извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него.
Това е така, защото по делото не се установи по категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил описаните в заповедта действия.
На първо място безспорно се установи, че Т. по никакъв начин не е
попречил на полицейските служители С. и Б. да задържат лицето Д. П..
Задържането на последния е станало много преди на мястото на задържането
да пристигнат роднините на П., между които и жалбоподателят Т.. В
практиката си съдилищата многократно са изяснили от кой момент дадено
лице се счита задържано и това е момента, към който на него му е ограничено
правото на свободно придвижване. Свидетелят П. е бил задържан от
полицейските служители (събитията по неговото задържане са извън
предмета на настоящото дело и съдът няма да ги обсъжда подробно), на П. са
били поставени белезници, като известно време след това по улицата минал
свидетелят Г. К. и П. го помолил да отиде да каже в дома му, че е задържан.
Едва след като К. отишъл до дома на П. и съобщил на роднините му,
жалбоподателят Т. заедно с неговата съпруга – свидетелката В. Т. (дъщеря на
Д. П.) се отправили към мястото на задържането. Видно е, че към момента на
пристигането им, П. отдавна вече е бил задържан и реално няма как
жалбоподателят да пречи тепърва - след пристигането си - на полицаите да
задържат П..
На следващо място не се установиха от събраните доказателства по
делото Т. да е извършил и другите, посочени в заповедта за задържане
действия, с които евентуално е пречил на С. да изпълни задълженията си по
служба - да бута, обижда и псува ответника А. Н. С. – мл. инспектор при
Районно управление на МВР Пазарджик. Нито един от свидетелите на
случилото се не потвърди, че Т. е бутал С.. Такива категорични твърдения не
се съдържат дори в показанията на В. Б. – другия полицейски служител,
присъствал на място. Той заяви в съдебно заседание, че Т. допрял с ръка нещо
колегата му, но не може да каже какво точно е било и не е категоричен, че е
имало бутане. Б. не даде и показания, че Т. е псувал колегата му С.,
единствено само заяви, че е чул, че го нарекъл „индианец“ и питал какъв е той
5
и защо задържа бащата на съпругата му. Може да се излагат много доводи
защо подобно поведение не изпълва въобще състава на престъплението по
чл.270, ал.1 НК. Този състав изисква дадено лице да извършва целенасочени
противозаконни действия, с които да осуети орган на властта да изпълни
задълженията си. Основното изискване е тези действия да са противозаконни.
В конкретния случай съдът намира, че искането на информация от страна на
жалбоподателя кои са полицейските служители и защо задържат дадено лице -
негов роднина - не са противозаконни действия. Спорно е доколко Т. е изрекъл
и някакви обиди към С., такива с категоричност не се установиха, а дори и да
са налице обиди, следва да се отговори на основния въпрос – по съществото
си те представляват ли активни действия, с които се пречи на полицейските
служители да задържат дадено лице. Отговорът е категорично не. В случая в
атакуваната заповед за задържане ясно посочено, че Т. се задържа, защото с
действията си пречи да бъде задържан Д. П.. Извън това, че П. отдавна е бил
задържан към момента на пристигането на място на Т., то как, дори и да е
псувал полицейските служители, конкретно С., жалбоподателят е пречил те да
изпълнят задълженията си по задържането на П.. Ако бяха установени
активни действия – например бутане, дърпане, нанасяне на удари и т.н. – би
могло да се коментира, че Т. е пречил противозаконно, но такива действия не
се установиха. Говоренето, питането и дори обидите в конкретния случай,
дори и да са налице (а такива не се установиха също) няма как да бъдат приети
за активни и целенасочени действия по противозаконно пречене на орган на
властта да изпълни задълженията си да задържи едно лице, което освен това
вече е било задържано.
С разпореждането си за насрочване съдът е указал на страните, че
съгласно чл.170, ал.1 АПК доказателствената тежест лежи върху
административния орган да докаже, че са налице фактическите основания,
послужили за издаването на административния акт. Ответникът не ангажира
доказателства, с които да докаже, че жалбоподателят е пречил активно с
действията си да бъде задържан Д. П.. В тази насока не бяха събрани никакви
доказателства. Подобни обстоятелства не се доказаха нито от показанията на
свидетелите, нито от изгледаните записи по делото, включително и от
камерите на полицейските служители. Следва да се отбележи, че записите от
последните бяха изпратени на съда без звук по причини у административния
орган (въпреки указаната доказателствена тежест), поради което и няма как
6
реално от тях да се установи, че жалбоподателят е изрекъл някакви обиди или
псувни. А както се посочи по-горе – дори и да ги е изрекъл, то те не
представляват противозаконно пречене за задържането на дадено лице, при
това вече задържано в един предходен момент. От записите също не се
установяват и действия, с които Т. да е пречил на полицейския служител С.,
включително и да го е бутал.
Самите полицейски служители в процесната вечер дори не са задържали
Т. на място в село Ц., а едва след около час и половина, след като самият Т.
доброволно е отишъл в гр. Пазарджик, пред МБАЛ Пазарджик,
придружавайки съпругата си, която се притеснявала за нейния баща Д. П..
Едва тогава полицаите са взели решение да го задържат, като не се установи
по делото по каква реална причина е сторено, т.е. поведението им към
момента на реалното задържане на Т. едва в гр. Пазарджик по никакъв начин
не може да бъде обяснено логично и не следва от конкретни действия на Т. по
извършване на престъпление, а извършени евентуално такива около час и
половина преди това в село Ц.. Както се посочи по-горе задържането под
стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа,
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от
ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. В конкретния случай час и половина след
твърдяното деяние, Т. очевидно не е имал намерение да се укрива, след като
сам е последвал доброволно полицейските служители от село Ц. в гр.
Пазарджик, няма и данни към този момент на задържането му в гр. Пазарджик
да се налагало да бъде сторено с оглед да се предотврати възможността лицето
да извърши престъпление. Липсват доказателства и в тази насока.
В заключение атакуваната Заповед за задържане на лице е издадена от
компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в
предвидената от закона (чл.74, ал.1 от ЗМВР) писмена форма, но в
противоречие с материалноправните разпоредби, целта на закона и принципа
за съразмерност, поради което оспорването следва да бъде уважено и
същата отменена като незаконосъобразна.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско
7
възнаграждение в брой е 600 лв., като са представени и доказателства за
плащането на държавна такса в размер на 10 лв. Следва да се осъди ОД на
МВР Пазарджик да заплати тези разноски в размер на 610 лв. Не следва да се
осъжда ответника да заплати банковата такса за превод, тъй като този начин
на плащане е избран от жалбоподателя и не е задължителен.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Районен съд
Пазарджик, ХХ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег.
№ ... г., издадена от А. Н. С. – мл. инспектор при Районно управление на МВР
Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Й. Н. Т. с ЕГН
**********, адрес: гр. София, бул. „... III” № ... сторените по делото разноски
в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8