Р Е Ш
Е Н И Е № 260026
Град
Несебър, 05.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 935 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Г.Г. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 20-0304-001447 от 18.08.2020г., издадено от Иво Г. Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че заради усещане за влошено здравословно състояние и положителните резултати от извършени му тестове в лечебни заведения се е уплашил, при която уплаха е тръгнал с автомобила си за да му бъде извършен пореден медицински преглед, когато е бил спрян за проверка. Моли наказателното постановление да бъде отменено, включително и поради маловажност на извършеното деяние, или да бъде намален размера на наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, се заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искания.
Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От упълномощен от ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило писмено становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потърдено като правилно и законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
На 30.07.2020г. на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА, бл.№ 387674 за нарушение по ЗДвП. Според изложеното в акта, на 30.07.2020г. около 14:40 часа в град Несебър, квартал Чайка, в близост до хотел “Северина”, посока главна алея, управлява лек автомобил “БМВ 530 Д” с рег.№ *******, собственост на Д.Г.Г.от град Сливен, като е лишен от правоуправление на МПС. Нарушението е квалифицирано по чл.150А от ЗДвП, а при съставянето на акта са били иззети Свидетелство за регистрация на МПС част ІІ № ********* и двата броя табели с регистрационните номера на автомобила. Актът е бил подписан от жалбоподателя, препис от който му е бил връчен срещу разписка, като не е направил възражения, нито пък такива са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, като наред с това е вписал и установеното от него обстоятелство, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС, което е сторено с Присъда № 201/10.02.2020г.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 16.09.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 23.09.2020г.
Една от трите хипотези, предвидени в чл.150А, ал.1 от ЗДвП като изисквания, при които правоспособен водач може да управлява МПС, е той да не е лишен от право да управлуяна моторно превозно средство по съдебен или административен ред. При неизпълнение на това условие е предвидена санкция съгласно чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с глоба от 100 до 300 лева който управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В случая както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че жалбоподателят е правоспособен водач, но същият е бил лишен за определен срок от правото да управлява МПС въз основа на влязла в законна сила Присъда № 201 от 10.02.2020г. на Районен съд – Сливен, с което подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343Б, ал.3 от ЗДвП. Към 30.07.2020г. посочената присъда е била влязла в законна сила, а същевременно срокът от 12 месеца, за който жалбоподателят е бил лишен от правото да управлява МПС със същата тази присъда, не е бил изтекъл, които факти не се оспорват от него, поради което правилно и съобразно материалния закон и в акта и в постановлението нарушението е квалифицирано по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Съответстваща на тази нарушена разпоредба, която вменява конкретни изисквания към водач при управление на МПС, е санкционната такава по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание на която наказващият орган е наложил санкцията, предвидена в тази разпоредба.
Актът е съставен съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН, в него се съдържат всички законоустановени реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи извод за допуснати съществени процесуални нарушения при неговото съставяне.
Обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия. В него е посочено нарушението – управление на моторно превозно средство след като водачът е бил лишен от правото да управлява МПС.
Предвид на това настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянието от този вид. В тази връзка съдът не приема доводите в жалбата, тъй като жалбоподателят не е действал в условията на крайна необходимост, а твърдяната от него внезапна уплаха първо не му е попречила да управлява автомобила, нито пък го е лишила от възможността да ползва алтернативен транспорт за придвижване до лечебно заведение, включително и да ползва услугите на свой близък, правоспособен водач, притежаващ валидно СУМПС, за придвижване.
Като е определил размера на административното наказание „Глоба“ в средния предвиден такъв, а именно 200 лева, наказващият оргат е отчел тежестта на извършеното нарушение и превантивната роля на наказанието съобразно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като в тази връзка е съобразил и многобройните му нарушения по Закона за движение по пътищата и наложените му за тях санкции.
Ето защо обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-001447 от 18.08.2020г., издадено от Иво Г. Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на М.Г.Г. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: