РЕШЕНИЕ
№…161
Самоков, 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО
ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1210 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С.К.А. *** е предявил срещу С.К.А. *** искове – за унищожаване на договор за продажба на 1/10
идеална част от недвижим имот, сключен на 22.02.2019 г. с нотариален акт № .. г. на нотариус С.. Х., с район на действие
съдебния район на РС – Самоков, поради сключването му от ищеца поради крайна
нужда при явно неизгодни за него условия; за обявяване нищожността на този
договор поради противоречие с разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството
при сключването му без знанието и съгласието на останалите наследници; за
обявяване нищожността на същия договор поради нарушаване на добрите нрави.
Твърди се в исковата молба, че
ищецът и ответницата са сред наследниците на К. А. А., починал на 09.12.2010 г. и че
след смъртта му неговите наследници са станали собственици по наследство от
него на недвижим имот, представляващ УПИ V-312 в кв. 35 по регулационния план
на вилна зона „Я.“,
находяща се на територията на Община Самоков, с площ на урегулирания поземлен
имот от 656 кв. м., ведно с построените в имота двуетажна масивна сграда със
застроена площ от 91 кв. м., като общата разгърната застроена площ на сградата
била 200 кв. м. Ищецът сочи, че бил ученик и единственият му доход бил от
пенсия в размер 465 лв., която получавал от баща си, а за цялостната му
издръжка му помагала майка му. През есента на 2018 г. майката на ищеца не се
чувствала добре, спряла да работи и не получавала доходи освен от продажба на
семеен гараж на изплащане, но в началото на 2019 г. плащанията по тази продажба
били преустановени и тя останала без никакви доходи. Ищецът и майка му се
намирали в крайна нужда и се издържали само от получаваната от ищеца пенсия.
Тогава ответницата, която била еднокръвна сестра на ищеца, му предложила той да
й продаде своята идеална част от гореописания недвижим имот, снабдила се с
необходимите документи и така между нея и ищеца бил сключен процесният договор
за продажба. Ответницата платила на ищеца 13000 лв. като цена по договора за
продажба, но тази сума не съответствала на пазарната цена на имота. Въпреки
това ищецът сключил договора, защото нямал друг избор. Между ищеца и
ответницата не била извършена делба на имота, като договорът между тях бил
сключен без съгласието на останалите съсобственици. Наред с това, със сключването
на договора били нарушени добрите нрави, тъй като по този начин ответницата
лишила от наследство ищеца и се обогатила за негова сметка.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата е представила отговор на исковата молба, с който е изразила
становище за допустимост, но неоснователност на иска за унищожаване на договора
за продажба на твърдяното основание и на иска за обявяване на нищожността на
договора поради противоречие с добрите нрави, както и за недопустимост на иска
за обявяване на нищожността на договора поради нарушение на чл. 76 от ЗН.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че инициативата за сключване на процесния договор била на ищеца, чийто
пълномощник – адвокат се свързал с ответницата с искане съсобствеността между
тях върху процесния недвижим имот да бъде прекратена. Ответницата изтъква също
така, че страните по договора определили цената на идеалната част на ищеца въз
основа на доклад на посочено в отговора на исковата молба лице, притежаващо
оценителска правоспособност. Излагат се в отговора на исковата молба конкретни
съображения за оспорване твърдението на ищеца, че размерът на месечния му доход
от пенсия към датата на сключване на договора можел да обоснове извод, че той
се е намирал в крайна нужда. Оспорва се и твърдението на ищеца, че договорът е
сключен при явно неизгодни за него условия, като в тази връзка се излагат в
отговора доводи, че не е налице съществена разлика между действителната цена на
имота и цената по договора за продажба, както и че последната многократно
надхвърля данъчната оценка на имота и е определена въз основа на оценка от
независим оценител. Изложени са и доводи от правно естество срещу
допустимостта, основателността и доказаността на иска за обявяване нищожността
на договора поради нарушение на чл. 76 от ЗН. Оспорени са и твърденията на
ищеца, че със сключването на договора са нарушени добрите нрави и че по този
начин ищецът бил лишен от наследство, а ответницата се обогатила за негова
сметка.
Пред съда ищецът се явява лично и
се представлява от майка си И. В. Ц. – негов пълномощник по чл. 32, т. 2 от ГПК, упълномощена
от него устно в съдебно заседание на 15.03.2021 г. по реда на чл. 33, изр.
трето от ГПК. Процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа
исковете.
Ответницата се представлява от
пълномощника си адв. К. А., който заявява, че оспорва исковете.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове, обективно
съединени в условията на евентуалност, както следва – главен иск с правно
основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на процесния договор за продажба
на недвижим имот, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за
обявяване нищожност на договора поради противоречието му със закона, а именно с
разпоредбата на чл. 76 от ЗН и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД за обявяване нищожност на договора поради противоречието му с добрите
нрави.
Исковете са на общо основание
допустими.
Искът с правно основание чл. 33,
ал. 1 от ЗЗД е неоснователен.
Не са спорни по делото
обстоятелствата, че ищецът и ответницата са еднокръвни брат и сестра и че са
наследници на К. А. А., който до смъртта си е бил
собственик на недвижимия имот, находящ се във вилна зона „Ярема“, Община
Самоков, както той е индивидуализиран в обсъдения по-долу нотариален акт за
продажба на недвижим имот. Твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства не позволяват извод, че след смъртта на Константин А. и при сключване
на процесния договор за продажба на недвижим имот делът на ищеца в
съсобствеността върху имота е бил различен от 1/10 идеална част.
Също така страните не спорят, че
с нотариален акт № .. г.
на нотариус С.. Х., с район на действие
съдебния район на РС – Самоков, на 22.02.2019 г. е сключен договор за продажба,
с който ищецът е продал на ответницата собствената си 1/10 идеална част от
следния съсобствен помежду им недвижим имот, находящ се във вилна зона „Я.“, Община Самоков,
представляващ застроен урегулиран поземлен имот с площ 656 кв. м., идентичен с
парцел V-312 в кв. 35 по регулационния план на вилната зона, одобрен със
Заповед № АБ-247 от 1985 г., при граници и съседи по скица: от две страни
улици, поземлени имоти VІ-311 и ІV-302, всички в същия кв. 35, ведно с
построените върху имота двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ 91
кв. м., с гараж на партерния етаж със застроена площ 18 кв. м., с обща РЗП 200
кв. м., за цена 13000 лв. Посочено е в нотариалния акт, че продавачът ще получи
уговорената цена след подписването на нотариалния акт и преди вписването му в
Служба по вписванията – Самоков. Ищецът не твърди да не е получил цената по
договора за продажба при уговорените начин и условия на плащане.
От събраните по делото
доказателства не се установява ищецът да е сключил договора поради крайна нужда
при явно неизгодни условия, а установяването на тези обстоятелства е в негова тежест
на доказване съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, както му е и указано в извършения
доклад по делото. Твърденията на ищеца, че имущественото му състояние и доходи
са обусловили крайна нужда от сключване на договора, са изцяло доказателствено
неподкрепени. Освен това, с процесния договор ищецът е продал своята 1/10
идеална част от имота за цена от 13000 лв., която надхвърля повече от 26 пъти
данъчната оценка на тази част от имота, посочена в нотариалния акт, а и в
съзнанието си страните по договора са взели предвид, че цената на целия имот е
130000 лв. Ищецът не доказва, а е в негова тежест, тази цена на имота (130000
лв.), в частност и цената на 1/10 идеална част от същия (13000 лв.), да е
съществено по-ниска от пазарната. Затова не може да се приеме, че е налице като
доказана и втората кумулативна предпоставка за унищожаване на договора на
основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, а именно – договорът да е сключен при явно
неизгодни условия.
Ето защо искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Искът с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожност на процесния договор за продажба поради
нарушение на императивната разпоредба на чл. 76 от ЗН, е неоснователен.
Към датата на сключване на
процесния договор ищецът и ответницата са били съсобственици на имота и нито
разпоредбата на чл. 76 от ЗН, нито която и да било друга законова разпоредба е
забранявала такава сделка или е поставяла валидносттта й в зависимост от
съгласието на всички съсобственици. Само за пълнота на изложението и без да е
необходимо да се пресъздава съдържанието на чл. 76 от ЗН следва да се посочи,
че тази разпоредба визира т. нар. в доктрината „висяща недействителност“ на
сделка на разпореждане, извършена от сънаследник с наследствен имот в неговата
цялост в полза на трето лице, а е напълно излишно подробно да се обосновава, че
конкретният случай въобще не е такъв.
Затова и този иск подлежи на
отхвърляне поради неговата неоснователност.
Неоснователен е и искът с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожност на процесния договор за
продажба поради накърняване на добрите нрави.
Същностните характеристики на
договора, визирани в чл. 8 от ЗЗД и установеният в чл. 9 от ЗЗД принцип на
свобода на договарянето изключват възможност ответницата – купувач със
сключване на процесния договор едностранно да „лиши от наследство“ ищеца –
купувач. При сключване на договора ищецът е бил пълнолетен и поради това – презумптивно
дееспособен (тази презумпция не е опровергана), поради което не може да твърди,
че със сключване на договора ответницата го е лишила от наследство. Напротив,
със смъртта на наследодателя си К. А. през 2010 г. ищецът е придобил 1/10 идеална част от правото на
собственост върху имота и със сключване на процесния договор на 22.02.2019 г. той
е изявил валидна воля да се разпореди възмездно с тази своя идеална част в
полза на ответницата чрез сключване на договор за продажба с нея. Изобщо не
може да се приеме, че сключването на договор за продажба на идеална част от
сънаследствен недвижим имот с друг сънаследник представлява накърняващо добрите
нрави лишаване на прехвърлителя от наследство. Що се касае до изложените в
исковата молба доводи, че накърняването на добрите нрави със сключването на
този договор се изразява в неоснователно обогатяване на ответницата, те са
доказателствено неподкрепени и съображения в тази насока вече са изложени по
иска с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и е излишно да бъдат преповтаряни.
Поради неговата неоснователност и
този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на делото и
направеното от ответницата искане за присъждане на разноски, ищецът следва да й
заплати сумата 1500 лв. за разноски за платено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, от чието заплащане
ищецът не е освободен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от С.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, искове, както следва: иск с
правно основание чл. 33, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 22.02.2019 г. с
нотариален акт № ...
на нотариус С. Х., с район на действие
съдебния район на Районен съд – Самоков, с който С.К.А. е продал на С.К.А.
собствената си 1/10 идеална част от следния съсобствен помежду им недвижим
имот, находящ се във вилна зона „Я.“, Община Самоков, представляващ застроен урегулиран
поземлен имот с площ 656 кв. м., идентичен с парцел V-312 в кв. 35 по
регулационния план на вилната зона, одобрен със Заповед № АБ-247 от 1985 г.,
при граници и съседи по скица: от две страни улици, поземлени имоти VІ-311 и
ІV-302, всички в същия кв. 35, ведно с построените върху имота двуетажна
масивна вилна сграда със застроена площ 91 кв. м., с гараж на партерния етаж
със застроена площ 18 кв. м., с обща РЗП 200 кв. м., за цена 13000 лв., поради
сключването му при крайна нужда при явно неизгодни условия; иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожност на горепосочения договор
поради противоречието му с чл. 76 от Закона за наследството и иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожност на същия договор поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на С.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1500,00
лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: