№ 725
гр. София, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско
дело № 20211001001076 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. с чл.536, ал.3 от с.к. и е
образувано по частна жалба на К. Г. Х., в качеството му на съдружник и управител на
„Изамет 01“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.В.В. насочена против Определение №
29/13.09.2021 г., постановено по ч.т.д. № 49/2021 г. по описа на ОС Кюстендил с което на
осн.чл.536, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ е спряно производството по
заявление А4 с вх.№ 20200505183144 на Агенцията по вписвания /АВп/по партидата на
„Изамет 01“ЕООД, ЕИК *********, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производство по т.д. № 48/2020 г. по описа на ОС Кюстендил.
В частната жалба се правят подробни оплаквания за постановяване на атакувания акт
в нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост, и във връзка с
тях като правен резултат се иска отмяната му и по същество отмяна на постановеното
спиране.
Поддържа се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по молба от лице, за което
липсва активна процесуална легитимация, доколкото И. З. макар все още фигуриращ като
вписан управител по партидата на „Изамет 1991“ООД в ТР, всъщност е освободен като
такъв и на негово място и на мястото на Я. З. бил избран К. Г. Х.. Горният факт бил признат
и от ищеца по предявения иск в обстоятелствената част на исковата молба.
Ето защо и т.к. не бил управител, И. З. не бил законно представляващ „Изамет
1991“ООД към момента на депозиране на исковата молба пред ОС Кюстендил и молбата по
настоящето производство.
Отделно от това се поддържа, че съдът по искането по чл.536 ГПК следвало да се
1
убеди, че претендиращият спиране имал сериозен интерес от това, като държи сметка и за
правата на лицето, което има интерес от вписване, а това в случая не било сторено от
първоинстанционния съд, който допуснал процесното спиране по очевидно недопустим иск.
На самостоятелно основание се поддържа, че с обжалваното определение е спряно
регистърното производство до приключване на т.д. № 48/2020 г., което няма никаква връзка
със страните и предмета на соченото от молителя т.д. № 49/2021 г. по описа на ОС
Кюстендил.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с
първоинстанционното дело и съобрази доводите на жалбоподателя, намира следното:
Установи се от образуваното пред ОС Кюстендил т.д. № 49/2021 г., че именно
последното е образувано по искова молба на „Изамет 1991“ООД, чрез управителя И. Г. З.
против „Изамет 01“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И. З. с искане за обявяване
нищожност на решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество от
20.03.2020 г.
С допълнителна молба по това дело е поискано и спирането на регистърното
производство по по заявление А4 с вх.№ 20200505183144 на Агенцията по вписвания
/АВп/по партидата на „Изамет 01“ЕООД, ЕИК *********, до приключване на образувания
търговски спор по т.д.
С обжалваното определение произнасяйки се по тази молба, първоинстанционния съд
е постановил спиране на посоченото регистърно производство, но до приключването с
влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 48/2021 г. по описа на ОС
Кюстендил.
Според решаващият състав действайки по гореописания начин първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, предвид че отразеното в
диспозитива на постановеното от него определение не кореспондира с изложените мотиви.
Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебния акт
представлява източника на силата на пресъдено нещо.
Последното се налага и според изричната разпоредба на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, във вр.
с ал. 2 от чл и чл. 278, ал. 4 ГПК, тълкуването на които навежда на извода, че мотивите към
решението /определението/ не са част от него. Те не са и част от спорния предмет и затова
не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така Тълкувателно
решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр. 4/2000,
стр. 17/.
От своя страна очевидна/явна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението.
Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е
направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е
2
пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението /определението/ тези свои
изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр. д. № 1124/84 г., ІІ г. о.,
Съдебна практика на ВС на НРБ – гр. колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г. /.
С оглед изложеното налага се изводът, че в конкретния казус е налице горната
хипотеза по отношение на диспозитива на обжалваното определение, доколкото в него
първоинстанционният съд е пропуснал/или погрешно е отразил изводите си от изложените
мотиви.
В този смисъл и след като съдът е приел, че регистърното производство, образувано
по заявление А4 с вх.№ 20200505183144 пред АВп по партидата на „Изамет 01“ЕООД,
ЕИК ********* следва да се спре до приключване на образувания правен спор по
образуваното пред него т.д. № 49/2021 г. /така мотивационната част на определението/, то
тази му воля е следвало да намери отражение в диспозитива на обжалваното определение и
след като не е намерила, предвид че в диспозитива е посочен друг номер на т.д., е налице
несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно
изразяване.
Ето защо решаващият състав счита, че в случая е налице предпоставката на чл. 247
ГПК и производството пред настоящата инстанция следва да се прекрати, като делото се
върне на ОС Кюстендил да отстраняване на допуснатата от него очевидна фактическа
грешка в диспозитива на обжалваното определение в частта му относно посоченото т.д.,
приключването на което с влязъл в сила съдебен акт е основание за възобновяване на
регистърното производство.
След изчерпване на производството по реда на чл. 247 ГПК делото следва да се върне
на АС София за произнасяне по частната жалба с вх. № 1140/23.09.2021 год. на К. Х., чрез
адв.В.В. от САК.
Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 1570/2020 г. по описа на Апелативен съд
София.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Кюстендил за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4