№ 5127
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110216671 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-026992 от 20.12.2022г.,
издадено от Гергана Владимирова Борисова - Началник Група към Отдел „Пътна полиция”
при СДВР (ОПП – СДВР), с което на Я. О. В. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5, пр.1,2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП
е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Недоволен от това НП е останал Я. О. В., който чрез адв. С. го обжалва в срок. В
подадената жалба се твърди, че Наказателното постановление е издадено при съществени
нарушения на административно-производствените правила по ЗАНН, в протИ.речие с
материално-правните разпоредби на КЗ и подзаконовите нормативни актове, както и
европейското законодателство. Твърди се да е неизяснена фактическата обстановка и да е
накърнено правото на защита пред административно – наказващия орган. Според
жалбоподателя процесното НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, а
наложеното наказание е явно несправедлИ.. Поради това се иска СРС да отмени
Наказателното постановление и да присъди на жалбоподателя сторените от него разноски в
производството. Претендира се за липса на материална компетентност на актосъставителя и
на наказващия орган. От Акта и от НП не ставало ясно мястото на извършване на
нарушението. Липсвало произнасяне по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН за отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства. Освен това наказващият орган неправилно и без да се мотивира
бил приел, че не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Тази разпоредба не е
1
била прилагана по отношение на наказаното лице и то не било предупреждавано, че при
повторно извършване на административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено
административно наказание. В жалбата се твърди, че посоченото в обстоятелствената част
на НП не отговаря на действителните факти, тъй като жалбоподателят се е движил с товарен
автомобил „****“ с рег. № **** по бул. „Европа“ в град София, но не е предприемал смяна
на лентите и/или престрояване, тъй като се е движил в колона от автомобили, в средната
лента за движение и в определен момент бил застигнат от водача на лек автомобил „****“ с
рег. № ****, който наредил на В. да спре с твърдението, че го е ударил. Двамата водачи били
спрели превозните средства на самия булевард, направили оглед на автомобилите и не
установили щети по тях, но въпреки това водачът на лекия автомобил настоял да се извика
КАТ и подал сигнал на телефон 112. За да не пречат на движението, водачите преместили
автомобилите си, като преди това направили множество снимки на мястото, където водачът
на лек автомобил „****“ твърдял, че е реализирано пътно-транспортното произшествие
/ПТП/. Въпреки, че пристигналите на място служители на ОПП – СДВР не били
констатирали щети по нито едно от превозните средства, по настояване на водача на лек
автомобил „****“ на В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за настъпилото ПТП, както и Протокол за него. В жалбата се твърди, че В. бил
„нарочен“ за виновно лице, въпреки че нямало видими следи от материални щети по
превозните средства, които да свидетелстват за контакт между двамата автомобила. Отрича
се да е имало ПТП и същевременно се твърди, че водачът на лек автомобил „****“ е
споделил, че се е включвал от лява лента в лентата за движение на жалбоподателя, като си е
мислел, че В. ще го пропусне. Освен това в жалбата се твърди, че имало и подвеждаща
маркировка на пътното платно. Същата била частично подновена, но без да става ясно от
къде започват и къде свършват лентите за движение. Тъй като било неглижирано
становището на В., той отказал да подпише съставения Акт и Протокол за ПТП. Наред с
това в жалбата се твърди, че е допуснато нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН, поради което било ограничено правото на защита на нарушителя. Според
жалбоподателя чл.6, т.1 от ЗДвП не визира състав на административно нарушение и не
кореспондира с фактите, описани в АУАН и НП. Допуснатото нарушение било от групата на
съществените, които не подлежали на саниране в хода на административно-наказателния
процес. Посочва се, че в Акта и в НП има разминаване между посочената като нарушена
законова норма и словесно описаната фактология, тъй като в чл.6, т.1 от ЗДвП не се визира
ПТП. Претендира се за неясно и непълно обвинение, тъй като не ставало ясно какво не
пропуска жалбоподателят, кой е пътят с предимство, както и какво е било изискването на
закона, което се твърди да е нарушил В.. Неясно било и защо не е отразено в преписката, че
водачът на лек автомобил „****“ е нарушил правилата като от лява пътна лента се е
престроил в дясна, явяваща се лентата за движение на жалбоподателя. Ако се приеме, че има
контакт между двете превозни средства, това означавало, че водачът на лек автомобил
„****“ самокатастрофира. Нарушението, което се наказва по реда на цитираната санкционна
норма по никакъв начин не съответствало на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП в хипотезата на нарушена маркировка. Освен това в чл.179,
2
ал.1, т.5 от ЗДвП са предвидени множество предложения, като нито словесно, нито цифрово
в НП не е описано какво правило за движение не е било спазено от жалбоподателя. Не било
посочено каква маневра е предприел водачът, с която е създал опасност, респ. предизвикал
ПТП. Поради това също се твърди, че е нарушено правото на защита на В.. Освен това в
жалбата се заявява, че не били спазени чл.40 и чл.43 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от
съда да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно, както и да присъди в
полза на жалбоподателя направените от него разноски пред СРС.
По делото е депозирана и молба с вх. № 289806 от 13.09.2024г. от адв. С.. С нея
защитата заявява, че поддържа жалбата и оспорва процесното НП. Иска се съдът да отмени
Наказателното постановление като незаконосъобразно и да присъди разноски. Според адв.
С. Наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, неправилно, а
наказанието е явно несправедлИ.. Претендира се и за допуснати в хода на административно-
наказателното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила и се преповтарят доводите от жалбата. За разлика от жалбата, в молбата с вх. №
289806 от 13.09.2024г. се твърди, че увреждания по превозните средства има, като тези по
автомобила на Л. били в предната дясна част, а по автомобила на В. – в задната дясна част.
Поради това се твърди, че Л. /в качеството си на водач на лек автомобил „****“/ е предприел
смяна на лентите и не се е съобразил с траекторията на движение на жалбоподателя. От
мястото, където бил настъпил контактът между двете моторни превозни средства /МПС/
било видно, че водачът на лек автомобил „****“ се е движил зад автомобила, управляван от
В.. Управляваното от жалбоподателя превозно средство се е движило напред, без смяна на
лентите за движение. Твърди се, че смяна на лентите и престрояване е предприел Л., който се
опитал да изтласка В. от платното за движение и е самокатастрофирал. Твърдението на В.,
че е възможно водачът на лек автомобил „****“ да се е подвел по неясно положената пътна
маркировка било потвърдено от разпита на полицейските служители, посетили и отразили
процесното ПТП. Според адвоката показанията на св. Б. намирали потвърждение в
представените по делото снимки. Защитата прави извод, че поради не добра преценка на
дистанцията между двете превозни средства е било реализирано ПТП-то от Л., който бил
„само катастрофирал“ в управлявания от В. товарен автомобил. С молбата си адвокатът иска
съдът да вземе предвид и аргументите от жалбата и съответно да отмени НП като
незаконосъобразно. Отново се иска и присъждане на направените по делото разноски.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят се явява лично единствено в
съдебното заседание на 25.06.2024г. Същевременно Я. В. се представлява пред СРС от адв.
С., който участва в съдебните заседания на 20.02.2024г., 23.04.2024г. и 25.06.2024г. В
съдебно заседание на 20.02.2024г. адв. С. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 18.09.2024г. адв. С. не взема участие.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител в нито едно от заседанията пред СРС.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 73754 от 06.03.2024г. от гл. Ю.. С
тях се иска СРС да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована, както и да
3
потвърди НП като законосъобразно и правилно. Твърди се, че в хода на административно –
наказателното производство не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и НП.
Същите били съставени от овластено лице. Спазени били изискванията на чл.42 от ЗАНН и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението се твърди да е описано в пълнота и да отразява признаци от
състава. Правилно била определена и правната квалификация на извършеното нарушение.
Същата кореспондирала с установеното от фактическа страна. Според гл. Ю. правилно били
приложени и санкционните норми. Направената фактическа формулировка и правната
обосновка на обвинението позволявали формиране на еднозначни правни изводи за волята
на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Поради това наказаното лице
можело да разбере обвинението и да организира защитата си. С писмените бележки се иска
съдът да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП, като се твърди, че АУАН е редовен. Според гл. Ю.
събраните доказателства безспорно сочели, че е налице административно нарушение на
правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Поради това се иска СРС
да отхвърли жалбата и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Процесуалният
представител на въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар.
По делото са депозирани и още едни писмени бележки – с вх. № 226719 от 10.07.2024г.
от гл. юрк. Василева – Гяурова. С тях се преповтарят писмени бележки с вх. № 73754 от
06.03.2024г. на гл. Ю. и не се допълва нищо ново.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Поради реконструкция на пътния възел до магазин „Техно Микс“ в ж.к. „Люлин“, към
19.11.2022г. на пътното платно имало нанесена пътна маркировка от няколко линии, при
което било допуснато несъответствие между пътната маркировка и пътните знаци.
На 19.11.2022г. около 11.30 часа жалбоподателят Я. О. В. управлявал товарен
автомобил „****“ с рег. № **** в гр. София по бул. „Европа“, с посока на движение от
Околовръстен път към ул. „Банско шосе“. Срещу магазин „Техно Микс“ за него имало пътен
знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. По същото време свидетелят П.
Л. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** в гр. София, по моста /естакадата/ на
Околовръстен път, с посока на движение от бул. „Добринова скала“ към ул. „Банско шосе“,
като слизайки от моста срещу него имало пътен знак Б-3 „Път с предимство“. В. не дал
предимство на автомобила, управляван от Л., тъй като считал, че той има предимство на
пътя и поради това настъпил удар между двата автомобила. В следствие на ПТП-то били
реализирани щети по лек автомобил „****“ с рег. № **** в областта на дясното странично
огледало, което било отчупено, както и по товарен автомобил „****“ с рег. № **** - в
областта на лявата странична част. Между двамата водачи имало неразбирателство относно
причините за ПТП и виновността на дееца, поради което на място били извикани служители
на ОПП – СДВР, като автомобилите били преместени от мястото на произшествието.
На мястото на ПТП се явили свидетелите Д. и Б. – служители на ОПП - СДВР. След
като установили от водачите кой къде се е движил и констатирали наличните там пътни
4
знаци, св. Б. съставил скица на ПТП и Протокол за ПТП, а св. Д. – АУАН Серия GA №
761974 от 19.11.2022г. Актът бил съставен срещу Я. О. В. за това, че на 19.11.2022г. в 11:30
часа, в гр. София, бул. „Европа“ е управлявал товарен автомобил „****” с рег. № **** с
посока на движение от Околовръстен път към ул. „Банско шосе“ и срещу магазин „Техно
Микс“, при наличие на знак Б-1, не пропуска и става причина и участник в ПТП с движещия
се по пътно от лявата му страна лек автомобил „****“ с рег. № ****, с което нарушил чл.6,
т.1, пр.3 от ЗДвП. В. бил запознат със съдържанието на Акта, прочел го, но отказал да го
подпише. В Акта Г. Б. бил вписан и като свидетел, присъствал при установяване на
нарушението и съставянето на Акта, и като свидетел на отказа на нарушителя да подпише
АУАН.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като посочената в него
срещу Я. О. В. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-026992 от
20.12.2022г., с което Началник Група към ОПП – СДВР е наложил на жалбоподателя на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. Наказателното постановление е връчено
на В. на 14.11.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена по СПИДИ на 17.11.2023г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите И. Д., Г. Б. и П. Л.;
обясненията на жалбоподателя В. (дадени пред СРС в съдебно заседание на 25.06.2024г.),
както и приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства : АУАН Серия GA № 761974 от 19.11.2022г.; разписка за получено
НП; документ от СПИДИ; скица на ПТП; Протокол за ПТП № 1865659 от 19.11.2022г.;
справка – картон на водача; Заповед № 513з-5070 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР;
Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи и писмо от МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“ с вх. № 166702 от
22.05.2024г.
Приложените на лист 28-33 от делото справка – картон на водача, Заповед № 513з-
5070 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи изхождат от държавен орган
и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът
ги кредитира. От приложената по делото справка – картон на водача се установяват
предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП. От Заповед № 8121К-13180 от
23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. става ясно, че Гергана Борисова след 29.10.2019г. е заемала длъжността
Началник на 01 Група „Административно – наказателна дейност” към 03 Сектор
„Административно обслужване“ в ОПП – СДВР и по силата на точка 3.10. от Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да
издава Наказателни постановления, включително и процесното НП. От точка 6 от Заповед №
5
513з-5070 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. т.1.3.1. от Заповед № №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че св. И. Д.
като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал правото да съставя АУАН, включително
и този от 19.11.2022г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това лица и релевираните в обратния смисъл доводи в жалбата се явяват
неоснователни.
Разписката за получено НП и документът от СПИДИ (на лист 8 и лист 23 от делото) са
обективни и с достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира и приема, че Наказателното
постановление е връчено на В. на 14.11.2023г., а жалбата срещу него е била подадена по
пощата /чрез СПИДИ/ на 17.11.2023г., което означава, че не е просрочена.
Писмото от МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“ с вх. № 166702 от 22.05.2024г. е
обективно и достоверно. Поради това съдът му се доверява и приема, че няма запазени
записи във връзка с процесното нарушение от 19.11.2022г.
Приложените по делото скица на ПТП и Протокол за ПТП № 1865659 от 19.11.2022г. са
еднопосочни, обективни и достоверни. Те се подкрепят и от Акта, и от показанията на
свидетелите Д., Б. и Л.. Поради това СРС дава вяра и на скицата, и на Протокола за ПТП. От
тях се установява времето, местото, посоката на движение на превозните средства,
взаимното им разположение на пътя, наличните пътни знаци, щетите по двете МПС-та и
водачите им. Доколкото в Протокола за ПТП № 1865659 от 19.11.2022г. са посочени щети и
по двете превозни средства, неоснователно е твърдението от жалбата за липсата на такива.
Констатациите от Акта намират потвърждение в показанията на разпитаните от СРС
свидетели, както и в кредитираните по-горе скица и Протокол за ПТП. Поради това съдът
кредитира и Акта.
Показанията на свидетелите Д., Б. и Л. са информативни, относими, обективни, звучат
достоверно и непредубедено. Разказът на тримата свидетели е еднопосочен и непредубеден.
Поради това и доколкото намират потвърждение в скицата на ПТП, Протокола за ПТП и
АУАН, съдът кредитира показанията на свидетелите Д., Б. и Л.. От съвкупната им преценка
се установява мястото и посоката на движение на двете превозни средства, пътния знак за
всяко от тях и това, че е настъпило ПТП между двете МПС-та. От показанията на св. Б. се
установява, също така, че нарушителят е бил запознат със съдържанието на АУАН, но
въпреки, че го е прочел, е отказал да го подпише. Отказът се доказва и с показанията на св.
Л.. Поради това СРС приема, че не е допуснато нарушение на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН,
още повече, че отказът на В. да подпише АУАН е удостоверен с подпис на свидетел.
Обясненията на нарушителя имат двойствена природа – като доказателствено средство
и като средство за защита. Поради това те следва да се кредитират само, ако звучат житейски
правдИ. и не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал. В
противен случай те следва да се възприемат като защитно средство. Именно заради това
СРС счита, че доколкото обясненията на В. (дадени в съдебно заседание пред СРС на
25.06.2024г.) относно посоката му на движение, управляваното превозно средство,
6
претенциите на другия водач и отказа на В. да подпише АУАН – доколкото думите на
жалбоподателя намират опора в кредитираните по-горе доказателства, следва да им се даде
вяра. В останалата част обясненията на В. преповтарят жалбата и лансираната от него теза за
виновността на другия водач. Доколкото в тази част те не намират опора в кредитираните
по-горе писмени и гласни доказателства, съдът счита, че обясненията на В. обслужват
негова защитна позиция и поради това съдът не им се доверява.
По отношение на писмените декларации на лист 10, лист 24 и лист 25 от делото,
както и Докладната записка на лист 27 от делото този съдебен състав счита, че те нямат
процесуална годност нито като писмени, нито като гласни доказателства, тъй като съдържат
свидетелски показания, които не са депозирани пред решаващия съд и са дадени в писмен
вид. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС,
III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната записка, както и
писмените декларации, приложени по делото.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и приложените на лист 12-22 от
делото снимки, тъй като от тях не става ясно кой, къде и кога ги е направил. Не е ясно и дали
въпросните снимки са съставени от независим орган или от заинтересован участник в
процеса, както и дали това е станало неволно или конкретно за нуждите на това дело.
Поради това тези снимки нямат доказателствена сила и не следва да се подлагат на анализ.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи :
Жалбата на Я. О. В. е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу обжалваем
пред съда административен акт, депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата следва да се разгледа по същество.
Нарушението датира от 19.11.2022г. Актът е съставен на същата дата. Поради това
съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Между датата на съставяне на
АУАН /19.11.2022г./ и датата на издаване на НП /20.12.2022г./ е минал срок, който е по-малък
от 6 месеца. Поради това съдът приема, че е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
От направения по-горе анализ следва, че конкретните Акт и НП изхождат от
компетентни за това лица.
На следващо место – Актът е съставен пред нарушителя и му е бил предявен за подпис,
но В. е отказал да го подпише и получи. Отказът на лицето е удостоверен с подпис на
свидетел. Поради това съдът приема, че не са нарушени изискванията на чл.43 от ЗАНН във
връзка с връчването на АУАН на дееца.
Неоснователно е възражението от жалбата, че не било ясно мястото на извършване на
нарушението. Както в Акта, така и в Наказателното постановление е ясно посочено, че
нарушението е реализирано в гр. София, бул. „Европа“, с посока от Околовръстен път към
7
ул. „Банско шосе“, срещу магазин „Техно Микс“, при наличие на знак Б-1.
Вярно е, че в НП не са изрично посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства
така, както изисква чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Това, обаче, не е съществено процесуално
нарушение, тъй като в приложената санкционна норма /чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от
ЗДвП/ е предвидено наказание в твърд размер, който не зависи от това дали има и колко са
смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства. Те са от значение единствено
за индивидуализацията на наказанието, а в случая то е отнапред определено в закона.
Поради това формалната липса на реквизита по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН не води реално до
накърняване правото на защита на В. и не е основание за отмяна на НП.
В жалбата се възразява и срещу това, че в АУАН и НП не било посочено каква маневра
е предприел водачът, с която е създал опасност, респ. предизвикал ПТП. За
съставомерността на деянието по чл.6, т.1 от ЗДвП предприетата маневра е без значение.
Поради това и този довод на жалбоподателя не се споделя от съда.
Въпреки това, обаче, СРС счита, че има други обстоятелства, които са от значение за
съставомерността на деянието по чл.6, т.1 от ЗДвП и които не са били отразени в Акта и в
Наказателното постановление. Става въпрос за следното : според чл.6, т.1 от ЗДвП
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица /упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата/, със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От текстовата
част на административно – наказателното обвинение става ясно, че в случая на Я. В. е
вменено несъобразяване с пътен знак Б-1. Общоизвестно е (съгласно чл.45, ал.2 от ППЗДвП),
че пътен знак Б-1 означава „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Поради това
СРС счита, че описанието на нарушението от фактическа страна изисква да се посочи не
само къде, в каква посока и при наличието на кой знак се е движил нарушителят, но и къде,
в каква посока и при наличието на какъв знак се е движил другият (непропуснатият)
автомобил. Посочването, че при знак Б-1 В. „не пропуска“ МПС с рег. № ****, движещо се
„попътно от лявата му страна“ не описва съставомерни признаци на твърдяното деяние. Това
е така, тъй като не е изрично посочено дали лек автомобил „****“ с рег. № **** се е движил
по път с предимство. Освен това – така, както е описано местоположението на МПС с рег. №
****, излиза, че то се е движило по същия път като този на автомобила, управляван от
нарушителя, от лявата му страна. Поради това и доколкото няма изрично посочване какъв
пътен знак е действал за лек автомобил „****“, излиза, че и за МПС с рег. № **** е важал
пътен знак Б-1, което още повече внася неяснота в обвинението. Именно поради това СРС
приема, че има несъответствие между словесното и цифровото описание на деянието, както
и че нарушението не е в пълнота описано, нито са посочени обстоятелствата, при които то е
реализирано. Това е така, тъй като не е посочено дали МПС с рег. № **** се е движило по
път с предимство или не, какъв знак е важал за това превозно средство, респ. от къде на къде
се е движило. Тези обстоятелства стават ясни от кредитираните по-горе свидетелски
показания, но за първи път в хода на производството пред СРС не може АУАН и НП да се
запълват със съдържание, срещу което нарушителят не се е защитавал от началото на
8
воденото срещу него производство. В тази връзка съдът определя като основателни
доводите от жалбата, че фактите, описани в АУАН и НП, не кореспондират с дадената
правна квалификация по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и че от съдържанието на АУАН и НП не
става ясно кой е пътят с предимство.
Гореизложеното означава, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено и не може да се санира на този етап от
производството. Поради това и с оглед допуснатото нарушение в правото на защита на
жалбоподателя да узнае всички факти, срещу които да се защитава, съдът приема, че са
налице формални основания за отмяна на Наказателното постановление.
Освен това СРС счита, че при съставянето на АУАН е допуснато и още едно нарушение
във връзка с чл.43, ал.2 от ЗАНН. Теоретично следва да се посочи, че ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които могат да подписват АУАН - това са свидетели, присъствали при
извършване на нарушението (възприели пряко и непосредствено един или повече елементи
от състава на нарушението и/или личността на нарушителя); свидетели, присъствали
при установяване на нарушението (възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител); свидетели, присъствали при съставяне
на Акта (възприели процеса на изготвяне на АУАН – независимо дали са или не са
възприели извършването на самото нарушение, респ. неговото установяване) и свидетели,
присъствали на отказа на нарушителя да подпише АУАН. Тези четири категории свидетели
удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в
обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от
него в обстоятелствената част на Акта, свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице,
различно от свидетелите по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Видно от АУАН № 761974 от
19.11.2022г. свидетел на „отказа” е Г. Б.. Същият е посочен и като свидетел при съставянето
на Акта. Така е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, с което също
е нарушено правото на защита на жалбоподателя - отказът му да получи и подпише Акта да
се удостовери от свидетел, който не е ангажиран с установяването на административното
нарушение и съставянето на АУАН.
Водим от изложеното и заради допуснати съществени процесуални нарушения съдът
прие, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено на формално
основание и без да се обсъжда спорът по същество.
Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че изходът от делото би
бил друг, ако в Акта и в Наказателното постановление нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП
беше описано подробно. Доколкото от свидетелските показания става ясно, че В. е
управлявал МПС в гр. София по бул. „Европа“, с посока на движение от Околовръстен път
към ул. „Банско шосе“, като срещу магазин „Техно Микс“ за него е имало пътен знак Б-1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а св. Л. е управлявал МПС по моста
/естакадата/ на Околовръстен път, с посока на движение от бул. „Добринова скала“ към ул.
„Банско шосе“, като на слизане от моста за него е имало пътен знак Б-3 „Път с предимство“,
9
както и защото е безспорен фактът на реализиране на ПТП-то (не само от гласните
доказателства, но и от скицата и Протокола за ПТП), то се налага изводът, че явно В. не е
дал предимство на автомобила, управляван от Л., който се е движел по път с предимство.
Наличието на пътен знак Б-1 за В. и реализирането на ПТП са безспорни, поради което
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП следва да се приеме за извършено умишлено. Доколкото
ПТП е реализирано именно в следствие на неспазения пътен знак Б-1 (това, че В. не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил), то правилно е и
приложението на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, в която норма наказанието „глоба“ е
предварително определено от законодателя в твърд размер – 200 лева. Всичко това означава,
че ако не бяха допуснати посочените по-горе нарушения на процесуалните правила,
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя щеше да се яви правилно
ангажирана, но при така реализираните съществени процесуални нарушения съдът не може
да потвърди НП, тъй като В. не се е защитавал срещу всички релевантни за спора факти,
защото такива не са му били предявени с АУАН и НП. Обвинение, в което не са изложени
всички факти, относими към фактическия състав на нарушението, се явява негодно да
породи правни последици и единственото законосъобразно решение, което съдът може да
вземе при такива случаи е да отмени Наказателното постановление.
Водим от изложеното съдът прие, че следва да отмени обжалваното Наказателно
постановление и съобразно с това да се произнесе и по въпроса с претендираните разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК,
който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това законово
изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата на списък не е
пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с оглед изхода на
спора и изрично направеното от страна на адв. С. искане за присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя, СРС – 10 състав следва да осъди въззиваемата страна да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокат. Поради това и доколкото
настоящото производство е административно – наказателно и жалбоподателят е ангажирал
доказателства, че е ползвал услугите на адвокат в производството пред СРС, то, с оглед
изхода на спора, в случая СДВР (като разпоредител с бюджетни средства, към чиято
структура спада ОПП - СДВР) следва да бъде осъдена да заплати на Я. В. направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение. Според приложения на лист 54 от делото
договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил на адв. С. възнаграждение
в размер на 750 лева.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с писмени бележки с вх. № 73754
от 06.03.2024г. и с вх. № 226719 от 10.07.2024г. процесуалните представители на
10
въззиваемата страна са направили изрично възражение за прекомерност на разноските за
адвокат на жалбоподателя. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000
лева възнаграждението за адвокат е минимум 400 лева. Според чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
250 лева. В случая по това дело е имало общо четири съдебни заседания, като адв. С. се е
явил на три от тях - на 20.02.2024г., 23.04.2024г. и 25.06.2024г. Поради това над сумата от
400 лева (определена на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) следва да се добави и
сумата от 250 лева (съгласно чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения). Това означава, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение по това дело е 650 лева.
Доколкото делото не се характеризира с фактическа или правна сложност и НП се
отменя не поради недоказаност на административно – наказателното обвинение, каквито са
основните доводи в жалбата, а поради допуснати съществени процесуални нарушения, СРС
счита, че искането на процесуалните представители на въззиваемата страна по чл.63д, ал.2
от ЗАНН следва да се уважи и в полза на жалбоподателя се присъдят разноски за адвокат в
рамките на минималните размери, определени съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и ал.9
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
т.е. сумата от 650 лева. Това означава, че за разликата над 650 лева до поискания от
жалбоподателя размер от 750 лева (вписан в договора за правна защита и съдействие) –
искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-026992 от 20.12.2022г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова - Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на Я. О. В. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Я. О. В. с ЕГН
********** сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева за направени по делото разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за разликата над 650 лева до поискания размер от 750 лева.
Решението може да се обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12