Решение по дело №735/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 455
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 16 май 2019 г.)
Съдия: Христинка Колева Христова Божкова
Дело: 20191100600735
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, .............05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

                                                                    АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА,

ПРОКУРОР БОРИС БАЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 735 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда 01.03.2017г., постановена по НОХД № 11 182/2014г. по описа на СРС, НО, 14- ти състав съдът е признал подсъдимата А.И.Н., за виновна в това, че на 15.10.2011г. в гр.София, в магазин „Х.Т.“ ЕООД, находящ се в ж.к.”*****”, Кооперативен пазар- Базар „И.***", сама е съставила неистински частни документи- изявления на потребителя в договор за мобилни услуги № М 2913018/15.10.2011г. и приложение към него, на които е придаден вид, че представляват конкретни и изрични писмени изявления на Б.Б.А., и на неустановена дата в периода 16.10.2011г. -18.10.2011 г., в централния офис на „Х.Т." ЕООД, находящ се в гр.София, ул.„********, ги употребила пред В.Н.П./служител на „Х.Т." ЕООД/, за да докаже, че съществува правно отношение между „М." ЕАД и Б.Б.А., като престъплението е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което и на основание чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр.чл.54 от НК й наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.

Съдът е осъдил подсъдимата А.И.Н. да заплати по сметка на СРС 165,00 лева разноски по делото.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Г.И.Е. за виновен в това, че на 16.10.2011г. в гр.София, в магазин „Х.Т.“ ЕООД, находящ се в ж.к.“*****“, Кооперативен пазар- Базар „И.***", сам е съставил неистински частни документи- изявления на потребителя в договор за мобилни услуги № М 2914746 /16.10.2011г. и приложение към него, на които е придаден вид, че представляват конкретни и изрични писмени изявления на Б.Б.А., и на неустановена дата в периода 17.10.2011г. -19.10.2011г., в централния офис на „Х.Т." ЕООД, находящ се в гр.София, ул.„********, ги употребил пред В.Н.П.Решение по ВНОХД № 735/2019г., СГС, НО, III-ти  въззивен състав, 2 стр.

 

/служител на „Х.Т." ЕООД/, за да докаже, че съществува правно отношение между „М." ЕАД и Б.Б.А., като престъплението е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което и на основание чл.54 вр.чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на това наказание за изпитателен срок от три години.

Съдът е осъдил подсъдимия Г. Н.Е. да заплати по сметка на СРС 165,00 лева разноски по делото.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Г. Н.Е.- адв.В.С., в която са изложени доводи, че същата се основава само на предположения и е постановена в нарушение на ватериалния и процесуалния закон. Прави се искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила въззивна жалба и от защитника на подсъдимата А.Н.- адв.Б.А., в която са изложени доводи, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглаждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимата А.Н.- адв.Б.А. моли съдът да уважи едно от алтернативните искания. Поддържа, че съдът не е отчел продължителния пероид на провеждане на производството и характеристичните данни на подзащитната й. Моли съдът да намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия Г.Е.- адв.В.С. моли съдът да уважи жалбата и отмени присъдата на първоинстанционния съд като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът отхвърлил доказателствените им искания. Поддържа, че един от експертите няма необходимите умения да изготвя графически експертизи, поради което експертизата не следва да бъде кредитирана. Твърди, че не са предоставени приемо- предавателните протоколи за предадените договори от офиса в „Люлин“. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата А.Н. заявява, че е невинна.

В последна дума подсъдимият Г.Е. моли да бъде признат за невиновен.

Страните не са поискали събирането на писмени и гласни доказателства, такива не са допуснати и от въззивната инстанция.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен

Решение по ВНОХД № 735/2019г., СГС, НО, III-ти  въззивен състав, 3 стр.

 

състав, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и сам служебно провери атакувания съдебен акт намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че през месец октомври 2011г. подсъдимите А.И.Н. и Г.И.Е. работели на длъжност, съответно „продавач- консултант” и „специалист продажби”, към „Х.Т.” ЕООД, като работното им било в магазин „Х.Т.” ЕООД, находящ се в ж.к.„******”, Кооперативен пазар- Базар „И.***”. Служебните задължения на подсъдимата Н. като „продавач-консултант” били регламентирани в сключения от нея с работодателя й „Х.Т.” ЕООД трудов договор от 19.07.2011г. и длъжностна характеристика към него. Съгласно тях на подсъдимата Н. било възложено да изпълнява срещу заплащане и временна работа в дружеството, свързана с пазене на имуществото на юридическото лице и имуществото на „М.” ЕАД- основен търговски партньор на „Х.Т.” ЕООД, находящо се в магазина. Съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика към него, в кръга на службата си като длъжностно лице в „Х.Т.” ЕООД, подсъдимата Н. извършвала продажби на продуктите и услугите на „Х.Т.” ЕООД и “М.” ЕАД чрез сключване на съответните договори с клиентите, като при сключването им, същата действала като представител на “М.” ЕАД. За да докаже съществуването на възникналото правно отношение с клиента на съответната мобилна услуга, подсъдимата Н., в кръга на службата си, употребявала оригиналите на вече сключените договори чрез изпращането им в централния офис на „Х.Т.” ЕООД, находящ се в гр.София, ул.„********, където същите били получавани и обработвани от служители на дружеството.

Съдът е приел, че служебните задължения на подсъдимия Е. като „специалист продажби” били регламентирани в сключения от него с работодателя му „Х.Т.” ЕООД трудов договор от 28.09.2011г. и длъжностна характеристика към него, съгласно които на подсъдимия Е. било възложено да изпълнява срещу заплащане и временно работа в „Х.Т.” ЕООД, свързана с пазене и управление на имуществото на цитираното юридическо лице и имуществото на “М.” ЕАД- основен търговски партньор на „Х.Т.” ЕООД, находящо се в магазина. Съгласно тези документи, в кръга на службата си като длъжностно лице в „Х.Т.” ЕООД, подсъдимият Е. осъществявал ръководството на продавач-консултантите при извършваните от тях продажби на продуктите и услугите на „Х.Т.” ЕООД и “М.” ЕАД в магазина чрез сключване на съответните договори с клиентите. За доказване на съществуването на възникнали правни отношения с клиенти на съответните услуги, подсъдимият Е., отново в кръга на службата си, употребявал оригиналите на вече сключените от продавач-консултантите договори чрез изпращането им в централния офис на „Х.Т.” ЕООД, находящ се в гр.София, ул.„********, където същите били получавани и обработвани от служители на дружеството.

Пръвоинстанционният съд е приел, че по неустановен по делото начин подсъдимите се снабдили с информация за личните данни на свидетелата Б.Б.А. и на 15.10.2011г. в гр.София, в магазин “Х.Т.” ЕООД, находящ се в ж.к.„*****”, Кооперативен пазар- Базар „И.***”,

 

Решение по ВНОХД № 735/2019г., СГС, НО, III-ти  въззивен състав, 4 стр.

 

подсъдимата А.Н., върху бланков договор, положила подписите за потребител в договор за мобилни услуги № М 2913018/15.10.2011г. и приложение към него от името на Б.Б.А.. Съдът е счел, че с това подсъдимата придала вид на изявленията в тях, че са с автор свидетелката Б.А., когато действителният автор на изявленията била подсъдимата А.Н.. Това деяние подсъдимата извършила без знанието и съгласието на свидетелката Б.А., която нямала представа, че от името й е сключен посоченият договор за мобилни услуги и приложението към него. За да докаже съществуването на правно отношение между „М.” ЕАД и лицето Б.А. по договора за мобилни услуги и приложението към него, на неустановена дата в периода 16.10.2011г.- 18.10.2011г., в централния офис на „Х.Т.” ЕООД, находящ се в гр.София, ул.„Шипченски проход” №63, подсъдимата А.Н. употребила посочените документи чрез изпращането им на Виктория Николаева Петелова- служител на „Х.Т.” ЕООД.

Районният съд е приел, че на 16.10.2011г. в гр.София, в магазин “Х.Т.” ЕООД, находящ се в ж.к.„******”, Кооперативен пазар - Базар „И.***”, подсъдимият Г.Е. възложил на служител да изготви бланков договор и положил подписите за потребител в договор за мобилни услуги № М 2914746/16.10.2011г. и приложение към него от името на Б.Б.А.. С това подсъдимият Г.Е. придал вид на изявленията на потребителя в инкриминираните документи, че са с автор св.А., когато всъщност действителният автор на изявленията бил именно подсъдимият Г.Е.. Описаните действия подсъдимият извършил без знанието и съгласието на свидетелката Б.А., като последната нямала представа, че от името й е сключен цитираният договор за мобилни услуги и приложението към него. За да докаже съществуването на правно отношение между „М.” ЕАД и лицето Б.А. по договора за мобилни услуги и приложението към него, на неустановена дата в периода 17.10.2011г.- 19.10.2011г., в централния офис на „Х.Т.” ЕООД, находящ се в гр.София, ул.„********,          подсъдимият Г.Е. употребил посочените документи чрез изпращането им на В.Н.П.- служител на „Х.Т.” ЕООД.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите В.П., Анелия Ненчева, заключения основна и допълнителна на графическа експертиза, договори за мобилни услуги, справки за съдимост на подсъдимите А.Н. и Г.Е., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справки за съдимост на подсъдимите А.Н. и Г.Е., съдът е приел за установено, че същите не са осъждани.

подсъдимата А.И.Н. е осъществила от обективна страна състав на престъпление по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1 от НК, тъй като на 15.10.2011г., в гр.София, в магазин „Х.Т.” ЕООД, находящ се в ж.к.„******”, Кооперативен пазар- Базар „И.***”, сама е съставила неистински частни документи- изявления на потребителя в договор за мобилни услуги № М 2913018/15.10.2011г. и приложение към него, на които е придаден вид, че

Решение по ВНОХД № 735/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 5 стр.

 

представляват конкретни и изрични писмени изявления на Б.Б.А., и на неустановена дата в периода 16.10.2011г.- 18.10.2011г., в централния офис на „Х.Т.” ЕООД, находящ се в гр.София, ул.„Шипченски проход” №63, ги употребила пред В.Н.П./служител на „Х.Т.” ЕООД/, за да докаже, че съществува правно отношение между  „М.” ЕАД и Б.Б.А., като престъплението е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му. Подсъдимата е субект на престъплението по чл.310, ал.1 вр.чл.309, ал.1 от НК, тъй като е извършила същото в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата. От приложените по делото трудов договор и длъжностна характеристика към същия е видно, че към инкриминирания период е била назначена и е работела на длъжността „продавач-консултант”. От вменените й права и задължения на тази позиция е видно, че същите покриват легалната дефиниция на „длъжностно лице” по чл.93, т.1, б.”б” от НК- „лице на което е възложена ръководна работа и работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице”. Договорът за мобилни услуги № М 2913018/15.10.2011г. и приложение към него са частни документи и подсъдимата е осъществила двата функционално свързани акта- съставяне на неистински частни документи и ползването на същите. Същата е съставила неистински частни документи, изписвайки ръкописно имената на Б.Б.А. и полагайки подписи от нейно име в процесиите документи им е придала вид, че те представляват изявление на свидтелката А., а не на техния действителен съставител подсъдимата А.И.Н.. След като е съставила неистинските документи ги е употребила, като ги е регистрирала в системата на „Х.Т.“, предала ги е на В.Н.П.и е спазила реда за активация на мобилни услуги.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че Г.И.Е. е осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1 от НК, като на 16.10.2011г. в гр.София, в магазин “Х.Т.” ЕООД, находящ се в ж.к. ”*****”, Кооперативен пазар- Базар „И.***”, сам съставил неистински частни документи- изявления на потребителя в договор за мобилни услуги № М 2914746/16.10.11 год. и приложение към него, на които е придаден вид, че представляват конкретни и изрични писмени изявления на Б.Б.А., и на неустановена дата в периода 17.10.2011г.- 19.10.2011г., в централния офис на „Х.Т.” ЕООД, находящ се в гр.София, ул.„********, ги употребил пред В.Н.П./служител на „Х.Т.” ЕООД/, като престъплението е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му. Подсъдимият е субект на престъплението по чл.310, ал.1 вр.чл.309, ал.1 от НК, тъй като е извършил същото в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата. От приложените по делото трудов договор и длъжностна характеристика към същия е видно, че към инкриминирания период е бил назначена и е работел на длъжността „специалист-продажби” и и същата покрива легалната дефиниция на „длъжностно лице” по чл.93, т.1, б.”б” от НК-„лице на което е възложена ръководна работа и работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице”. Подсъдимият е изготвил инкриминираните документи в кръга на службата си, тъй като този период е бил на работа и в служебните му задължения влиза изготвянето на договори за

Решение по ВНОХД № 735/2019г., СГС, НО, III-ти  въззивен състав, 6 стр.

 

мобилни услуги с приложенията към него и последващата регистрация и активация на същите в системата на „М.“ ЕАД, чрез централен офис на „Х.Т.“ в гр.София. Договорът за мобилни услуги № М 2914746/16.10.2011г. и приложение към него са частни документи и подсъдимият е осъществил и двата функционално свързани акта- съставяне на неистински частни документи и ползването на същите. Същият е съставил неистински частни документи като изписвайки ръкописно имената на Б.Б.А. и полагайки подписи от нейно име в процесиите документи им е придал вид, че те представляват изявление на свидетелката Б.А., а не на техния действителен съставител Г.И.Е.. След като е съставил неистинските документи ги е употребил, тъй като ги е регистрирал в системата на „Х.Т.“, предал ги е на В.Н.П.и е спазил реда за активация на мобилни услуги.

Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на подсъдимите. Правилно като смекчаващо вината обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало и листата на отегчаващи такива. Наказанието би допринесло, със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимите към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимите с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години, ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Наказването с такова по вид наказание е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимите и неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.

При извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК служебна проверка на правилността на присъдата въззивният съд констатира основания за нейното изменяне или отменяне и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения или непълнота на доказателствата.

Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.03.2017г., постановена по н.о.х.д.№ 11 182/2014г., по описа на СРС, НО, 14- ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.