Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2019 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 17 юли |
Тринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ : |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 1397 по описа за 2019 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0940-000303 от 03.04.2019г. на Началник РУ – Пордим към ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т. 1 от ЗДвП на И.И.В., с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП, тъй като не е направено точно описание на нарушението.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г.Г. ***, който е изложил подробни доводи в жалбата за отмяна на атакуваното НП, както и в хода на съдебните прения.
Административно наказващият орган ОД на МВР – Плевен, редовно призована, не изпраща представител. Не се представя и становище по жалбата на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Атакуваното
НП е издадено въз основа на съставен на 18.03.2019
г. Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 771259 срещу
жалбоподателя, съгласно който на 18.03.2019 г. в 11:00 часа на път клас
III - 3501 от гр. Летница с посока на
движение към с. ***, на около
1.Като
допустима обща ширина на ППС от
-нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът, достигна до следните правни изводи:
Съдът преди да обсъди изложената в АУАН-а и НП-то фактическа обстановка, следва да уточни, че настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. И двата административни акта /АУАН и НП/ са съставени от компетентни длъжностни лица.
На първо място, в АУАН-а и НП-то е посочено, че жалбоподателят е извършил следното нарушение – 1. Като допустима обща ширина на ППС от 2,55м съгласно чл. 6 от Наредба № 1 на МРРБ от 03.07.2001 г.
Съдът констатира, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган са допуснали грешка при изписването в текстовата част на АУАН-а и НП-то - грешка в изписване на наредбата която е нарушена.
На първо място, съдът счита, че изцяло липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушенията по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
За да се счита, че е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН.
Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция - по силата на чл. 52 - чл. 55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е точната правна квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер.
Доколкото административно-наказващият орган се произнася по
тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на
същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е
приел като релевантни за наличието на съставомерно от
обективна и субективна страна деяние.
Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно, с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност, като всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
В този смисъл, независимо че наказателното постановление се издава въз основа на съставен АУАН и на повдигнатото с него административно обвинение, мотивната част на НП следва да съдържа приетото за установено от наказващия орган и отделно описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В случая това изискване не е спазено, с оглед на което съдът приема че съдържанието на наказателното постановление не покрива изискванията за неговата формална законосъобразност.
В случая неточното описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна.
В резултат на това от една страна е допуснато формално нарушение на изискванията за съдържанието на наказателното постановление, а от друга е довело до фактическа и правна необоснованост на административното обвинение и недоказаност на твърдяното нарушение.
Съдът счита, че липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушенията по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
За да се счита, че е изпълнено изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН.
Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция - по силата на чл. 52 - чл. 55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е точната правна квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер.
Доколкото административно наказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние.
Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице.
Именно, с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност, като всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
В този смисъл независимо че наказателното постановление се издава въз основа на съставен АУАН и на повдигнатото с него административно обвинение, мотивната част на НП следва да съдържа приетото за установено от наказващия орган и отделно описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В случая това изискване не е спазено с оглед на което съдът приема че съдържанието на наказателното постановление не покрива изискванията за неговата формална законосъобразност. В случая, неточното описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна.
В резултат на това от една страна е допуснато формално нарушение на изискванията за съдържанието на наказателното постановление, а от друга е довело до фактическа и правна необоснованост на административното обвинение и недоказаност на твърдяното нарушение.
Административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.139, ал. 1, т. 2, от ЗДвП и му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 3, т. 1от ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, са регламентирани в Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2001г./а не в наредба № 1 на МРРБ от 03.07.2001 г./ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
В АУАН-а актосъставителят не се е позовал на Наредбата и не е посочил, че при разрешена обща ширина от 2.55м, колесният трактор, управляван от жалбоподателят, е бил с ширина от 4.40м, измерено със специализирано измервателно средство.
След внимателен прочит на посочената разпоредба се установява, че същата не регламентира така описаното в акта изискване за обща ширина на пътните превозни средства, а регламентира допустимата максимална маса на пътните превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които представляват две съвсем различни характеристики.
Допустимата обща ширина на ППС при движение по пътищата е уредена в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №11 от 3.07.2001 г. ./а не в наредба № 1 на МРРБ от 03.07.2001 г./ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Съгласно
последната допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, са за широчина на всяко ППС -
От описаната
фактическа обстановка в АУАН-а се установява, че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя, е именно неспазена обща ширина на управляваното от
него превозно средство, тъй като последното е било с ширина от 4.40м, т.е над
разрешената
От АУАН и от обжалваното наказателно постановление се установява, че описанието на вмененото административно нарушение на жалбоподателя не е индивидуализирано и не позволява да се установи какво деяние конкретно е извършил – дали размерите на управляваното от него превозно средство са над допустимите или масата на същото е над допустимата.
Освен това, в настоящия случай актосъставителят е посочил като нарушена законовата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отнасяща се до изискванията към извънгабаритните превозни средства при движение по общинските пътища, без да конкретизира кое предложение от същата е налице и без да препрати към съответстваща му правна норма от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ./а не в наредба № 1 на МРРБ от 03.07.2001 г./ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по този начин да бъде идентифицирано нарушението в системата на нормативни актове.
Необходимостта от препращането възниква от съдържаща се в Наредбата подробна уредба на условията за движение на извънгабаритните превозни средства по пътищата за обществено ползване, реда за издаване на разрешителни за движение и други, което произтича от обстоятелството, че същите поради естеството си могат да създадат риск за останалите участници в движението при неспазване на законовите изисквания.
Непосочването на нарушената разпоредба от Наредбата, правна норма не съвпада с обстоятелствената част на акта, поради което липсват индивидуализиращите признаци на вмененото нарушение.
Освен това следва да се вземе предвид, че
административно-наказателното производство е строго формално производство и в
него за недопустими за предположения и догадки относно вмененото
административно нарушение.
От изложеното следва, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено поради невъзможност да разбере кое конкретно предложение от цитираната разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е нарушил с поведението си.
В тази връзка в наказателното постановление липсва конкретизация на основанието, на което е наложено административното наказание глоба от 500 лева.
Посочена е разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, без да е обозначено приложимото предложение от същата, което е необходимо с оглед съдържащите се в нея алтернативи нарушения, за които се налага горепосоченото наказание глоба, а именно: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С оглед на горното, съдът намира, че НП-то следва да бъде отменено като незаконосъборазно, поради неправилно приложена санкционна норма.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление
№ 19-0940-000303 от 03.04.2019г. на Началник РУ – Пордим към ОД на МВР
гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т. 1 от ЗДвП на
И.И.В., с ЕГН: ********** *** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: