№ 71
гр. Севлиево, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230100295 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по
подадена от „Банка ДСК” АД, искова молба насочена против А. Н. И., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон ТЗ) във вр. чл. 9 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, както следва: сумата в размер на 17 929,17 лева
– главница; сумата от 835,94 лева – дължима договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 08.11.2022 г. до 15.08.2023 г.; сумата от 81,17 лева – лихва
за забава за периода от 08.11.2022 г. – 15.08.2023 г.; сумата 196,02 лева –
законна лихва за периода 16.08.2023 г. – 14.09.2023 г.; сумата от 120 лева –
дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
№ 529/20.09.2023 г. по ч. гр.д. № 981/2023 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
В исковата молба се излагат съображения, че на 04.01.2022 г. между
„Банка ДСК” АД, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, бил
1
сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.01.2022 г. (наричан
по-нататък „Договорът”). Предоставен бил кредит в размер на 20 000 лева,
при променлив лихвен процент в размер на 5,55 % годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства със срок над един ден до 2 години 0,090 %. който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,460 % при изпълнение на условията
по програма ДСК Престиж Плюс подробно описани в Приложение № 2 към
договора (наричани за краткост „Условията”). При нарушаване на Условията
приложимата преференциална надбавка без отстъпка за програмата била в
размер на 6,66 %. При нарушаване на условията кредитополучателят губел
правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент
в резултат от неизпълнението на Условията, бил променливият лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 9,41 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита бил в размер на 6,49 % ГПР, който можело да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия. Кредитът се усвоявал
еднократно и се погасявал чрез разплащателна сметка
BG42STSA93000024326061, с титуляр - ответникът. Срокът за издължаване на
кредита бил 84 месеца. Падежната дата за издължаване на месечните вноски
била 8-мо число на месеца.
Крайният срок за погасяване на задължението бил 04.01.2029 г., както
било видно и от погасителния план, неразделна част от Договора за кредит.
Ищецът твърди, че неразделна част от Договора били и Общите
условия по договори за кредити за текущо потребление и извлечение от
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК” АД прилага
по извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е приел
(съгласно чл. 14 и чл. 15 от Договора) и получил при сключването на
Договора. Съгласно т.16.2 и т.16.3 от Общите условия към Договора за кредит
от 04.01.2022 г. при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни настъпвали обективните предпоставки за предсрочна изискуемост
на целия непогасен остатък от главницата, който започвал да се олихвява с
лихвена надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта до датата на
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, а след тази
дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Поради преустановяване на погасяването на задължението за
заплащане на месечните вноски по Договора за кредит и при наличие на
предпоставките по т.16.2 от Общите условия, „Банка ДСК” АД обявила
предсрочната изискуемост на кредитополучателя, с покана- уведомление, с
изх. № 01-20-20519/14,08.2023 г., която покана била получена лично от
2
кредитополучателя А. Н. И..
С оглед на горното, било подадено заявление до Районен съд -
Севлиево и съответно били издадени заповед по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист.
Ищецът моли съда, в случай че приеме, че предсрочната изискуемост
не е надлежно обявена на длъжника преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, то да съобрази разрешението,
дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което „предявеният УИ по чл. 422 ГПК
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване
на исковото дело за решаване, въпреки че ПИ не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението, като разграничението на вноските с настъпил
и ненастъпил падеж в заявлението и в ИМ по чл. 422 не е условие за това”.
Ищецът моли съда да уважи предявените искове и да присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, не е депозирал отговор на исковата молба.
В о.с.з. назначеният особен представител оспорва така предявения иск
и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
По делото не се спори, а и видно от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от
04.01.2022 г., между страните е сключен договор за кредит, съгласно който на
ответникът е отпуснат кредит за текущо потребление, в размер на 20 0000
лева, като ответникът се задължил да върне кредита на 84 вноски, като 83 от
тях са в размер на 287,88 лева, а последната 84 вноска – в размер на 170,54
лева. Договорът е сключен при лихвен процент 5,55 % годишно или 0,02 % на
ден, при годишният процент на разходите (ГПР) - 6,49 %.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление. В чл. 16.1 от ОУ е предвидено, че при забавяне на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Съгласно чл. 16.2 от ОУ, при допусната забава с
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем.
3
По делото е представен погасителен план, в който са обективирани
дължимите суми по месеци за главница, лихва и застраховка.
По делото се установява, че с уведомление, с изх. № 01-20-
20519/14.08.2023 г., което е получено лично от ответника /видно от известие за
доставяне/, ищецът е уведомил ответника, че поради забавата в погасяване на
задълженията по сключен с „Банка ДСК” АД Договор за банков кредит от
04.01.2022 г., отпуснат в размер на 20 000 лева, отчитан по сметка
0000000028678698 и на основание предвидените в него условия, Банката
обявила кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е получено от
ответника на 16.08.2023 г.
От заключението на ССчЕ, се установява, че на 04.01.2022 г. съгласно
Договор за кредит за текущо потребление по банкова сметка с номер
BG42STSA93000024326061 и с титуляр А. Н. И. е предоставен от „Банка
ДСК” АД кредит в размер на 20 000 лева. Направените, от страна на
ответника, плащания по процесния договор са в общ размер на 2 878,11 лева,
както следва: 807,28 лева - договорна лихва и главница в размер 2 070,83 лева.
След 08.11.2022 г. ответникът не е правил плащания по процесния договор.
Съгласно изготвеното заключение размерът на непогасената главница по
кредита към 15.09.2023 г. е в размер на 17 929,17 лева, дължимата договорна
лихва за периода от 08.11.2022 г. до 15.08.2023 г., включително (до дата на
настъпване на изискуемостта) е в размер 835,94 лева, към 15.09.2023 г.,
дължимото обезщетение за забава за периода от 08.11.2022 г. до 15.08.2023 г.
включително (до дата на настъпване на изискуемостта) е в размер на 81,17
лева, към 15.09.2023 г., дължимото обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемостта за периода от 16.08.2023 г. до 14.09.2023 г. е в
размер на 196,02 лева, към 05.03.2024 г. (датата на образуване на настоящото
дело) задължението на ответника по процесния Договор за потребителски
кредит е в общ размер на 19 042,30 лева и е формирано от задълженията,
посочени по-горе. Вещото лице констатира, че след образуването на ч. гр.д. №
981/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево извършени плащания от
ответника по процесния договор. Вещото лице изрично е посочило, че ГПР по
Договор за потребителски кредит от 04.01.2022 г. е в размер на 6,49 %, същият
е формиран правилно и не се различава от договорения.
Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото
4
заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с
необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от
страните в производството и съответства на останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба
договор за кредит за текущо потребление. По така предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валиден договор за банков
кредит, в тежест на кредитополучателя е възникнало задължение за връщане
на заетата сума в размер на процесната, както и за заплащане на договорна
лихва и такси по договора в претеднираните размери. В тежест на ищеца е да
докаже и, че поради неплащане на месечни вноски, е настъпила предсрочна
изискуемост на остатъка от кредита, за което надлежно е уведомил ответника.
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице
съмнение, че между „Банка ДСК” АД, като заемодател и А. Н. И., като
заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на кредит в
размер от 20 000 лева. От приетото по делото заключение по изготвената
ССчЕ се установява, че посочената сума е усвоена от заемателя по негова
банкова сметка.
От службено извършена справка в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че заемодателят е
банкова финансова институция по смисъла на Закона за кредитните
институции, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Същевременно, ответникът е физическо лице, което
му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това,
приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и
договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита
на потребителите.
По отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на чл.
430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
5
върне след изтичане на срока. Както бе посочено и по- горе, не съществува
съмнение, че договореният, по силата на договора от 04.01.2022 г., паричен
ресурс е усвоен от ответника. Предвид това, то е възникнало корелативното
задължение, предоставената сума да бъде върната съобразно уговореното.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, посочени в чл. 10 и чл. 11
от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК сочи, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършена
служебна проверка относно действителността на процесния договор, съдът
намира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК
писмена форма на хартиен носител и е използван подходящ и четим шрифт,
като последното е видно с просто око и не са необходими специални знания за
установяването му. Договорът съдържа необходимите реквизити: дата, място
на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения
кредит, общ размер и начин на усвояването му, информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, размер
на ГЛП и начин, на формирането му, който е ясно формулиран.
Досежно предсрочната изискуемост: С Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 се прие, че в
хипотезата на предявен иск почл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му
изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като банката - кредитор трябва да е
уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
6
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В решение № 6 от 4.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о. е
дадено разрешението, че волеизявлението на кредитора може да е
обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в
исковата молба. Посочено е, че съдебната практика е последователна досежно
липсата на строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60,
ал. 2 ЗКИ се съдържа, т. е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от
банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Преценката дали
документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено и
конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
въпрос по същество, който може да бъде различно разрешен в рамките на
всеки отделен спор. В настоящия случай, видно от уведомление, с изх. № 01-
20-20519/14.08.2023 г. и известие за доставянето му, ищецът недвусмислено е
заявил, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Съобразно изложеното,
съдът намира, че волеизявлението на Банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до длъжника.
Доколкото по делото не бе установено от ответника да е налице
погашение на главницата, то искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ следва да бъде уважен за сумата от 17 929,17 лева – дължима
главница съобразно заключението по допуснатата ССчЕ.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва: съобразно
нормата на чл. 430, ал. 2 ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. В случая, видно от съдържанието на чл. 8 от договорът кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
7
договора за кредит бил 5,55 % годишно или 0,02 % на ден. Следва да се
приеме, че обикновеният потребител е известен за посочения конкретен
размер на лихвения процент с посочването на конкретно число на размера на
начисляваната годишна лихва. При липса на индивидуално договаряне на
клаузата, ако се установи, че банката едностранно определя лихвения процент
и не може потребителят-кредитополучател да влияе индивидуално върху
съдържанието на договора, в случая конкретно върху размера на
възнаградителната лихва, при сключване на договора, то се извършва
преценка дали клаузата е неравноправна. Преценката в този случай се прави с
оглед критериите, посочени в чл. 3, пар. 1 и чл. 5 от Директива 93/13, с оглед
конкретните обстоятелства по делото като се прецени дали конкретната клауза
отговаря на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и
прозрачност, установени в Директивата. Но с чл. 4 от Директивата е създадено
едно изключение от преценката за неравноправния характер на договора, а
именно - когато клаузата е свързана с основния предмет на договора и
съответствието на цената и възнаграждението от една страна, и доставените
услуги от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем
език. Не е неравноправна клаузата, ако се установи, че макар и едностранно от
банката да е определен лихвеният процент, то това е станало ясно и на
разбираем език, както граматически, така и смислово, и с точно значение на
икономическите резултати за потребителя. Определянето на лихвения процент
от банката и приемането му от потребителя е необходимо да бъде при
прозрачно определяне и достатъчна информация за конкретния процент към
момента на сключване на договора и приложението на този конкретен размер
на лихвата за целия период на договора. Съгласно задължителната практика на
СЕС клаузата следва да е ясна и разбираема, както от гледна точка на
използвания език и граматика, така и от гледна точка на икономическо и
финансово значение. Освен това с оглед задължителните решения на СЕС
(решение С-143/13, С-26/13, съединени С96/16 и C-94/17) по приложението на
чл. 4, пар. 2 от посочената Директива, когато клаузите в договора са написани
на ясен и разбираем език и ясно са посочени всички разходи и разноски в
тежест на потребителя и плащания, които следва да извърши като
кредитополучател, е налице изключение на приложението на системата на
защита на потребителите (според използваната терминология в решенията).
Това означава, че към момента на сключване на договора между банката и
8
потребителя, когато е ясна клаузата относно размера на редовната лихва върху
главницата, която представлява възнаградителна лихва, както и на всички
други разходи по кредита, преценката е дали тази клауза е ясна за обикновения
потребител, написана е на достъпен и ясен език и ясно разписва задълженията
на потребителя. Установи ли това, съдът не прави преценка за неравноправния
й характер. С оглед на така посоченото задължително тълкуване от СЕС е и
константна практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 98
от 25.07.2017 г. по т. д. 535/2016 г. на ВКС, I ТО, с което е прието, че
индивидуално уговорена клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително, или дори и да е била изготвена предварително от
търговеца или доставчика, потребителят е могъл да изрази становище
доколкото при достатъчно информиран избор я е приел. Клаузите, които не са
индивидуално уговорени подлежат на преценка от гледна точка на
неравноправен характер само, ако не са изразени ясно и разбираемо, както от
граматическа гледна точка, така и от пораждане на права и задължения, така
че потребителят да може да установи възникващите за него задължения. В
настоящия случай липсва отклонение от това правило в сключения договор.
Клаузата на чл. 8 от договора е ясна, като е разписана методиката на
определяне на лихвения процент. В случая са изпълнени очертаните по-горе
критерии за неприложимост на правилата за неравноправност на клаузите при
липса на индивидуално договаряне. Видно от заключението на вещото лице
към 15.09.2023 г., дължимото обезщетение за забава за периода от 08.11.2022 г.
до 15.08.2023 г. включително (до дата на настъпване на изискуемостта) е в
размер на 81,17 лева, към 15.09.2023 г., дължимото обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемостта за периода от 16.08.2023 г. до
14.09.2023 г. е в размер на 196,02 лева, към 05.03.2024 г. (датата на образуване
на настоящото дело). В тази връзка и акцесорните искове за присъждането на
лихви се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение претенцията за сумата в размер на 120 лева – разходи
по изискуем кредит, съдът намира, че при доказателствена тежест за ищеца,
същият не е установил да е направил такива разходи, нито е установил за
какви услуги са извършени въпросните разходи, с оглед на което искът следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно
уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат
присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
9
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. №
981/2023 г., по описа на Районен съд – Севлиево – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 533,25 лева,
като следва да му се присъдят по съразмерност 529,94 лева.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна
такса в общ размер от 383,25 лева, на възнаграждение за особен представител
от 350 лева, както и депозит за вещо лице в размер на 450 лева. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лева до 360 лева Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лева. Общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство е 1283,25 лева, от които с оглед уважената
част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 1275,29 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че А. Н.
И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Павел Венков” № 3, дължи
на „Банка ДСК” АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, сумата в размер на 17 929,17
лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.01.2022 г.,
сключен между „Банка ДСК” АД и ответника; сумата от 835,94 лева –
дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 08.11.2022 г. до
15.08.2023 г.; сумата от 81,17 лева – лихва за забава за периода от 08.11.2022
г. – 15.08.2023 г.; сумата 196,02 лева – законна лихва за периода 16.08.2023 г. –
14.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 529/20.09.2023 г. по ч.
гр.д. № 981/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване съществуването на вземане в размер на 120 лева –
дължими разходи по изискуем кредит.
10
ОСЪЖДА А. Н. И., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на „Банка ДСК” АД, с ЕИК *********, сумата от общо
1805,23 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които: сумата
1275,29 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция и сумата от 529,94 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, сторени по ч. гр. д. № 981/2023 г. по описа на Районен съд -
Севлиево.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
11